ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

България е разграден двор, в който шетат чужди служби

Интервю със Симеон Николов за списание „Икономист”, 14.01.2016

71 духовници с дипломатически паспорти от Турция направляват живота на мюсюлманите

Г-н Николов, как ще коментирате българо-турските отношения в светлината на скандала, който върви в ДПС?
 

Ако скандалът се ограничаваше само в една политическа партия, то не бихме могли да говорим за значимо влияние върху двустранните отношения с друга държава.                             
Тук сме свидетели на последствия за отношенията между двете страни най–малко в три насоки. Първо, има вече натрупвания на факти за безцеремонното поведение на чужди посланици и редови дипломати, нарушаващи Виенската конвенция, демонстриращи грубо неуважение на българското гостоприемство и открити опити за влияние върху суверенни български решения. Второ, процесите на пълзяща ислямизация в нашата югоизточна съседка водят до конкретни стъпки за реализацията на концепцията на днешния й министър председател Давутоглу, изразена във фундаменталния му труд „Стратегическа дълбочина” за възстановяване на Османската империя и оттам до опити за ислямизиране и на част от българското население  до разпалване на етническо напрежение в интерес на чужди държави, тоест използване и принасяне в жертва на едно население за постигане цели във вреда на България. И трето, с начина по който Турция   активно участва в събитията в Близкия Изток тя увеличава риска от разширяване на войната, вместо за придвижване на мирния процес, а това има пряко отношение и към българската национална сигурност. Рекетирането на ЕС с бежанския поток също е висяща и над нас заплаха.
Тези три основн промени в средата за сигурност не променят факта, че Турция е наш съюзник в НАТО, но не е и основание за спекулиране. От всички балкански страни именно с Турция имаме най–голям стокообмен /около 2,1 млрд евро износ и 1,4 млрд евро внос през 2014 г./ , а има още потенциал в смесените фирми за инвестиции и в трети страни. Но болезнените и нерешени въпроси с години вече остават замразени, докато от турска страна се оказва натиск по връщане на имоти в Карлово, Стара Загора и Пловдив, по изразената воля на български общини за отбелязване на Арменския геноцид, по строежа на съоръженето на границата срещу нелегалните бежанции т.н.   

Бойко Борисов заяви, че Турция ни се меси във вътрешните работи. Толкова ли е важен Лютви Местан, за да бъде впрегната цялата дипломатическа машина на съседна Турция  и говори ли това за пропуски от страна на българските служби?

Едва ли премиерът на България едва сега е разбрал, че Турция се меси във вътрешните ни работи. Вината на властта, допуснала натрупване на практики и грешки през годините, довели до това положение и безпомощността й да реагира в случая е по–важният въпрос от съдбата на едни провален политик. Защото отдавна не е тайна, че чужди организаци и държави плащат на проповедници и имами, в резултат на което е допуснато  71 турски духовни лица , повечето с дипломатически паспорти, да направляват духовния живот на мюсюлманите в отделните области на България.

А с филма на телевизията Ал Джазира за България по очевидно турска поръчка и с посланието на турската преса /например „Дейли Сабах”/, че Турция може да помогне за поддържане на вътрешната стабилност сред турцте и мюсюлманите в страната, което си е пряко „аргументиран” призив за намеса, с използването на името Румелия, както и със заплахите на турския посланик към български депутати и рекетирането на български бизнесмени от турски консули бяха преминати всякакви червени линии и българската държава беше длъжна да реагира, но не го направи.

Частичното разголване на истината  от Ахмед Доган трябва да е сигнал и за много подобни случаи в други държавни структури, партии, НПО, чрез които се обслужват чужди интереси.  Решаващо е отношението на управляващите към българските специални служби, тяхното състояние, както и факта че политиците често ги използват само като инструменти за свои цели. Опитват се да ги политизират, да ги съкратят и обединят за да ги контролират, да свият финансирането им до предела на оцеляване, без да си дават сметка в своето късоглество за вредите за националната сигурност.  Първоначалните реакции на коментаторите за „агентурна” дейност на Местан освен че бяха емоционални, се разминаваха и с неспособността да се направи разлика с понятието „агент за влияние”, който въобще не се занимава със скрити форми и методи на работа или с предаване на информация. Обвиненията бяха сведени до „предателство”. Всичко това обаче не отменя факта, че България е отдавна разграден двор и много чужди служби шетат из нея. Още по времето на Иван Костов авторитетната разузнавателна агенция Стратфор писа, че в НС има най–малко 20 чужди агенти за влияние, да не говорим за останалите държавни и партийни структури. А днес положението е още по–трагично. Върхът ще бъде, ако се окаже вярно, че сме дали съгласие за влизане в България на турската агенция за сътрудничество и развитие ТИКА, известна както с това, че е прикритие за активни мероприятия на турските специални служби, така и с резултатите си в други балкански страни с мюсюлманско население.

Относно втората част на въпроса Ви, толкова важен ли е Лютфи Местан. Очевидно е, че тук не става дума само за една личност, а за много значими за Турция цели и проекти. Опитът да се пренасочи една политическа партия, трета по подкрепа в страната в желана от Турция посока, в ислямистки курс на развитие, не е маловажна цел. Ако дори и с досегашните си позиции нейният лидер е успявал да прокара полезни за Анкара предложения в НС или лансирал свои хора в държавната власт, това си заслужава да направиш опит за спасяването му.

Самата Турция в момента е заинтересована от добри отношения  и позиции в  България, защото има проблеми с всички други свои съседи. Нещо повече, посегна на суверенитета на Ирак, на Сирия, а последните дни и на Гърция, която като нас е натовска държава, затваряйки въздушни и морски пространства за провеждане на военни учения до 2017 г.

В навечерето на избора на нов главен мюфтия на 26 януари е показателно, че турският премиер след разговора си с Бойко Борисов на среща с актива на мюфтийството директно призова да се вземат мерки, защото само един Генджев още пречел, а иначе всичко в „Румелия” вече било приключило. Само за това трябваше да има реакция на МВнР. Всеизвестно е, че  сегашният главен мюфтя беше посочен, а не законно избран. Затова много важен сигнал ще бъде, дали отново  предложението на Турция и Лютви Местан  ще вземе превес на предстоящия „избор”.

Възможно ли е ЕС и НАТО да са поискали отстраняването на Местан, каквото твърдение се появи.? Дали в това са участвали  нашите управляващи?

Първото твърдение интерпретира погрешно формиращото се в момента критично отношение към Турция за това, че не изпълнява поетия ангажимент по ограничаване на бежанския поток, че саботира заедно със Саудитска Арабия плана за разрешаване на Сирийския конфликт, че усложни ситуацията със свалянето на руския самолет, че е подкрепяла Ислямска държава и т.н. Но западнте методи за влияние са по–изтънчени. Няма такъв заговор. Освен това, фактът, че Турция е труден партньор не е от вчера. Още през 2007 г. американски генерал в Главната квартира на НАТО в Брюксел потърси съвет от ръководителя на делегацията ни и изпрати послание до София  относно трудностите, които Анкара създава с опитите си да бойкотира едни мероприятия на НАТО за да получи отстъпки по други по линия на ЕС.

Въросът е в това, че България не разчита сигналите и процесите под повърхността на събитията и не е в състояние да провежда гъвкава политика. САЩ започнаха яростна атака срещу днешнотго ръководство на Турция, а българските политици се плъзгат по фасадните аргументи – НАТО, съюзнци, ценности. Много европейски страни и САЩ не възприеха турските искания от цели 3 години насам за „Зона забранена за полети” в Сирия, а ние станахме защитник на същата, въпреки че тя би била анексиране на чужда територия, нарушаване на международното право, съдействие на терористите, геноцид над кюрдското население и т.н. Докато Германското разузнаване препоръчва да не се предоставят в пълен обем разузнавателните данни от военновъздушната мисия на Бундесвера на Анкара, ние заявяваме, че тя е най–искрения ни приятел. Когато тези дни по повод  бежанската криза вицепрезидентът на ЕК Франс Тимерман, шефът на ЕНП Манфред Вебер и министърът по миграционната политика на Гърция Яннис Музалек казват всъщност „Ердоган излъга Европа”, не е ли излъгана с това и България?

Колкото до подвъпроса Ви, участваха ли управляващите в отстраняването на Местан, фактът на оттеглянето на охраната му дава в голяма степен положителен отговор.

Какви поуки за бъдещата външна политика на България към съседите има в тази афера?

България все още няма дори външнополитическа стратегия, въпреки многократно изразяваните категорични мнения на експерти и на академичната общност, както и допитванията, които сме правили до българската общественост. За да има такава, разбира се би било по–добре тя да се опре на една Национална доктрина, но ние и такава нямаме. Недооценката от политиците на експертния ни потенциал пречи да се подкрепят анализите, които оценяват ролята на Турция, особено сега в процеса на преструктуриране на света  и мястото на малка България в него. Турция има своите амбиции, залегнали в „Стратегическа дълбочина” на проф. Давутоглу и силна дипломация. България няма своята „Стратегическа дълбочина”, нито кой да я напише. МВнР вече почти няма кадри с езикови и задълбочени познания по някои страни. Освен това и доктрините и стратегиите са мъртво родени, ако политическата воля  е заменена с васално поведение,  което винаги и навсякъде, но особено в Турция е било презирано.

Въпреки оценките, че Родопите вече за загубени, все още има шанс да бъдат спасени и да се спре радикалния ислям. България би трябвало да последва примера на Австрия с промени в закона за забрана на религиозни служби от чужди имами и чуждо финансиране. София трябваше да изложи пряко в Брюксел опасенията си. Странно е защо не приемаме съдействието на Гърция и нейните служби по проблемите с Турция, а гърците са отворени към нас.

България би трябвало да е на страната на демократичната част от Европа и на проевропейски ориентираната Турция, които видяха надежда в избирането на прокюрдската ХДП, а не да мълчи за днешния геноцид на Ердоган срещу кюрдското население в Източна Турция. 

Възможно ли е създаването на ислямска партия у  нас?
Лютфи Местан няма бъдеще на политически лидер. Дори и да се създаде  ислямска дясна партия, чиито антибългарски позиции ще бъдат прогнозируемо близки до тези на Хюсеин Хафъзов, един добре подготвен от Турция кадър, тя няма да има значимо влияние. Подходът в аргументацията й, който от сега я сближават с Реформаторския блок като „ясен категоричен евроатлантически субект” ще бъдат само прикритие на ислямистката й същност. По–важно е, ще има ли промяна в политиката на ДПС след аферата „Местан”.

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация