ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Битка за самолети е на път да измести държавническия подход

Симеон Николов за сп. „Икономист”, 05.05.2017

Дискусията за придобиване на нов тип изтребител за българските ВВС оправдано предизвиква обществен интерес, но за съжаление бързо се получи «шум в системата» от манипулации и неверни твърдения, като последните разбираемо идват и от лобистки кръгове. Служебното правителство не е вземало «решение», а бе информирано на закрито заседание за резултатите от работата на междуведомствената комисия, изготвила военнотехническата експертиза в изпълнение на решениe на Народното събрание от 02. 06. 2016 г. за конктертния инвестиционен проект с финансова рамка до 1,5 млрд лева, на базата на Програмата за развитие на отбранителните способности до 2020 г. и на Плана за развитие на ВС до 2020 г., приети също от НС. Междуведомствената комисия избираше между три предложения в отговор на отправени искания–  към Португалия за употребявани американски F16 с логистичен пакет от САЩ, Швеция с новия „Грипен” и Италия за „Юрофайтър” втора употреба. Сроковете бяха: 15 март за фирмите и април за оценката. Експертите класираха на първо място новия шведски самолет, на второ– употребявания F16 и на трето място също втора ръка „Юрофайтър”. Ако това не бе направено, със сигурност Служебното правителство щеше да търпи критики. Репликите на раздразнение на някои депутати за избързване са неоправдани, защото ако до края на настоящата година не бъде подписан договор, ще загубим планираните за целта средства, а отлагането на въвеждането на въоръжение на 8 самолета в първия етап в периода 2018–2021 ще ни струва значително повече за поддържане и нови мотори за руските Миг 29. Очевидно че причините за раздразнението и някои погрешни интерпетации на качествата на предлаганите самолети  имат друг корен и той ще стане ясен, ако  се опитаме да сравним условията на проекта  и техническите качества на машините.

Представената експертна оценка не може да бъде обявена за пристрастна, защото се базира на стандартите на Съюзното командване по операциите и конкретни критерии  към бойните способности, а междуведомственият характер на работната група гаранитра и финансовите баланси и времеви рамки.   

Органиченият брой компании, до които бяха отправени исканията за предложения, /RfP/– «СААБ”, „Локхийд Мартин” и „Еърбус Дефенс”, предлагащи съответно „Грипен”,  F 16 и „Ойрофайтър”, обективно намалиха възможностите за избор. При предишните два технико–икономически анализи през 2008 и 2012 година бяха обхванати 6–7 типа многоцелеви изтребители, но производителите бяха само с един повече– Франция. Обективно обаче, нови F 16 вече не се предлагат, а „Ойрофайтър” е на цена 98 млн евро броя. Фактът, че в предложенията няма конкуренция само между самолети втора ръка и само между такива ново производство, предопределя и основния спорен въпрос: новият шведски „Грипен” или стари американски F 16.  Четири основни фактора дават  шанс за нов модел изтребител:

▪  Жизненият цикъл на новозакупен боен самолет е минимум 40 години, докато остатъчният такъв на стар е около 15 години. Това, че напоследък се сравняват летателните часове, не променя нещата.  Ако при това условие прибавим докладвания от комисията факт, че СААБ предлага за „Грипен” цена, почти еднаква или близка с тази за стари самолети F 16, то решението ни би трябвало  е предопределено. Ако се спрем въпреки това на стар боен самолет, само след около 14–15 години ще трябва да заделим още толкова финансови средства за подмяната му.

▪  Изключително важно за нас е, че само при закупуване на нова машина се предлага офсет /компенсаторна сделка/, която в случая се твърди, че е 105% от цената на самолетите. Това означава, че Швеция ще вложи още толкова средства в инвестиции в други икономически високотехнологични сектори в България, осигуряващи стотици работни места, а част от тях за т.н. военен офсет, т.е. безплатно обучение или оборудване. Офсетният проект в Унгария за 110% продължи да осигурява и през 2014 г. 5% от БВП на страната! Освен Чехия, Бразилия също закупи „Грипен”. Словакия вече са договори за същия.

▪  Естествено, че и подръжката на новия самолет ще е по–евтина от тази на стария. Освен това, повечето страни започват да извеждат от въоръжение F-16 и до 15– 20 години с такива ще останат само няколко страни, между които и Румъния. Гърция в момента не може да намери купувач за 35 броя F-16.

▪  Проектът се придържа към изисквания, гарантиращи нови оперативни способности, тоест такива на съвременен многоцелеви изтребител за изпълнение на минимум  три мисии – „въздух–въздух”, „въздух–земя”, „въздушно разузнаване”. Първата серия на „Юрофайтър” обаче не е многоцелева и затова италианците поискаха да се освободят от нея. Първите серии на F16  блок 15 и блок 20 също не бяха многоцелеви, затова сега говорим поне за модернизирани такива. Холандия и Белгия се отърваха дори от модернизираните F 16 MLU /Mid Life Update/ и ги продадоха на Чили и Йордания. /Изтребителите  F16  блок 15 и блок 20, са платформи  от 1974 и 1984 г./

Неразбирането, че освен контрол и охрана на въздушното просранство нашите ВВС изпълняват още 10 задачи, част от които са свързани с другите видове въоръжени сили– сухопътни и военноморски, а не само „Еърполисинг”, поражда у някои емоционални предложения за „ракети вместо самолети”. Добре би било да имаме и двете, но лансирането на подобни идеи в момента ще доведе до там, че няма да придобием нито нови самолети, нито ракети.

Очаквано се чуха вече забележки, че решението трябвало да бъде политическо. Когато градим военни способности обаче, тежестта логично трябва да е на военната експертиза. Имат резон и политическите съображения, но да си спомним колко остро реагираха западноевропейски страни, когато преди 10 години разбраха, че се присъединяваме /със съответното заплащане на летателни часове/ към американския проект за военно–транспротна авиация, а не към европейския.

Колкото и невероятно да звучи на военните, намериха се депутати–корифеи, които заговориха дори за „несъвместимост” на шведския самолет с въоръженията на НАТО. А нали Унгария и Чехия участват във военни учения на НАТО със същите самолети? Цялото крипто–оборудване, системата за опознаване, системата за защита на комуникациите, системата за обмен на данни L16 GPS са доставени от САЩ.

На този етап комисията не разкри конкретни цени от предложенията, но тепърва ще се водят преговори. Официалните цени дават само ориентацията, защото зависят от оборудването, отстъпка за брой закупени самолети,  договорености с купувача и т.н. По официални данни от последните години «Грипен» струва до 43 млн долара, «F16» – от 30 до 80 млн дол за блок 60, а „Ойрофайтер”– 98 млн евро с въоръжението. Австрия съди „Airbus” за надута цена от 2 млрд долара за 12 изтребителя „Ойрофайтър”. Схемата, по която унгарците взеха 14 самолета „Грипен”, използвайки лизинг, след което машините остават тяхна собственост, се оказа най–изгодна. Румъния закупи F16  на старо, модернизирани в Португалия на цена 57 млн. евро за 1 брой или общо 628 млн евро. Но дори и при тези ясни параметри наши коментатори, очевидно подкрепящи лобито за стари F16, послъгват като посочват 260 млн долара.

При разчети от предишни години българската страна е прогнозирала възможни разходи от 1,5 млрд щ.дол. за придобиване на 18 нови изтребители или 1 млрд щ.дол. за такива втора употреба. С разходите за експлоатация, въоръжение, оборудване, обучение и техника тези суми набъбваха съответно до 2,6 и 2,1 млрд щ.дол. Сегашният проект определено е на по–изгодна цена.  

Важни за нашите условия са още два параметъра:

– СААБ приема разсрочено плащане, докато другите двама контрагенти са по–консервативни в това отношение, а при F16 втора употреба искат дори 100% предварително заплащане.

– СААБ гарантира доставка на 8 изтребителя «Грипен» до 18 месеца, което е от значение, предвид критичното положение със състоянието на МиГ 29. За доставка на F16 предлагат срок от 3 години.

Въвеждането на въоръжение на трите платформи е в доста широк отрязък от време / F16–1978 г., Грипен– 1997 г. е Ойрофайтър– 2004 г./, произведени са съответно 4000, 247, 400 броя и закупени съответно от 19 държави – F16, от 6 държави– «Грипен» и от  6 държави– «Ойрофайтър».

Сравнителният анализ между трите предлагани самолети откроява няколко по–важни предимства и недостатъци:

▪  F 16 е капризен към покритието на пистите и изисква допълнително техническо оборудване на летищата. «Грипен» е създаден да каца на къси писти и дори да използва шосейни участъци. «Ойрофайтър» също има полоса за излитане и кацане от 800 м.

▪ Летателният ресурс на нов „Грипен” е 8 000 часа, а остатъчният такъв на стар F16 е 3000 часа.

▪ Цената на един летателен час при „Грипен” е 4700 щ.дол., а при F16- 7500 щ.дол, но стига до 30 000 щ. дол. при стари, употребявани, модели. /при Миг 29 тя е 53 000 лева./

▪ „Ойрофайтър” е най–високотехнологичният самолет в Европа. „Грипен” е най–олекотения, компактен, много маневрен и превъзхожда значително F 16.

▪  «Грипен» и Ойрофайтър» имат модерна автоматична система за самозащита от ракети и инфрачервена система за прехващане на вражески самолети. F 16 няма такива на борда си. /При модернизацията в Португалия ще му се постави външен контейнер./ Системата за обмен на данни на «Грипен» превишава по способности Линк 16 на НАТО. Показателен пример е способността, когато «Грипен» летят  в група, само един саполет може да включи радара си, всички останаи са изключени, но да предаде на друг данните, който да извърши стрелбата по определена цел, което осигурява скритост, гъвкавост, изненада. 

▪ Бойният радиус на F16 е 1250 км, на „Грипен”– 850 км, а на „Ойрофайтър– 1390 км. Максималната им скорост е съответно 2145 км/час, 2410 км/час и 2125 км/час.

▪ F-16 има предимство в товара на оръжия. Но «Ойрофайтър» има най–много точки на окачване – 13, от които 3 са за горивни резервоари. «Грипен» като по–лек самолет може да носи по–малък оръжеен товар, което намалява възможностите за удари по наземни цели, но компенсира с по–голяма ефективност.

▪  Във въоръжението на «Грипен» заслужават внимание две неща: наличието на противокорабна ракета, каквато няма при F 16 MLU и е важно за приморска страна като България и факта, че  шведският боен самолет е първият, който има ракета MBDA Meteor, каквато модернизираният F 16 няма да получи.

Първите остри и некомпетентни възражения от лобито за стар самолет, пораждат съмнение за предварителни ангажименти по време на предишното редовно правителство. Подкрепящите го фирми очевидно разчитат на големи печалби от доставки за подръжката на стари изтребители през следващите 15 години. Останалата част от това лоби се ръководи от чисто политически съображения и би попиляло огромен финансов ресурс за тези си пристрастия. Паническите възражения към класираните от експертната междуведомствена група самолети ги вкарват в капана на неадекватни, некомпетентни аргументи и издават скрити договорки и намерения, а не отговорност за националната сигурност и финансовия ресурс на държавата.

За нов изтребител се застъпват военните, независимите експерти  и президентът Радев с визия за 40 г. напред. Би било погрешно да го наречем второ лоби, защото то всъщност се състои от хора, които разбират предимствата на един нов изтребител и имат чувство за отговорност към разходите, които в противен случай ще трябва да се правят отново след 14–15 години, както и други, които експертно оценяват качествата на самия «Грипен» за изграждане на необходимите оперативни способности на ВВС.

Лош сценарий за ВВС ще бъде, ако новото правителство поиска нов експертен анализ, за да бъдат формулирани други «правилни» предложения. Това крие потенциал за политизиране, сблъсъци и отлагане за трети пореден път през последните десет години. Най–малкото е неморално, точно онези, които спряха всички поректи през 2009 година и съкратиха военния бюджет с 40%, които не «пуснаха» проекта и през 2012 г., чийто министър на отбраната умишлено го бавеше и през 2015– 2016 г., да изтъкват сега, че «нямало основание да бързаме».

Въпросът сега е, дали министри и депутати най–после ще проявят наистина държавнически подход. 

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                    Последна актуализация