ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Брекзит удря и по сигурността ни. Решение ли е Европейска армия?

Симеон Николов за „Епицентър”, 26.06.2016

Европа се събуди на 24 юни сутринта в лодка, навлязла внезапно в бурно течение на реката, вълни се разбиваха в остри камъни,  завои напред обещаваха нови изненади, водопади или още по–бурни води. В такава ситуация няма реалистична прогноза.  Важното е да изключиш емоционалните и прибързани действия и да си спомниш, че много зависи от теб самия и хората в лодката.

Седмици и дни преди това  Германия изглежда е направила силни  прогнози за две събития – това за излизането на Великобритания от ЕС и другото – за военен сблъсък НАТО–Русия, защото изявленията и действията от германска страна, на които станахме свидетели, потвърждават това. Днес, можем само да се молим, дано  по второто събитие да не се окаже толкова права и точна. Германия от рано започна подготовка за промени във външната си политика в условията на водеща сила в Европа, а според силната програмна статия на външния министър Щайнмайер във Foreign Affairs 4/2016 и „централен играч в световната политика”. Същевременно  Германия обяви, че промените в Бялата книга по отношение на отбраната ще бъдат представени след референдума във Великобритания, но още преди  месеци поднови идеята за Европейска армия.

На следващия етап, две седмици преди срещата на върха на НАТО във Варшава на 08 и 09 юли 2016 г., министърът на външните работи Щайнмайер стресна военните си партньори от Алианса с остра критика срещу последните военни учения в Източна Европа, като контрапродуктивни за сигурността в региона: „Не дрънкайте оръжия на границата с Русия.” В България убегна дори на експертите факта, че Берлин изпрати само символичен брой  войници в най–голямото в историята учение „Анаконда 2016” в Полша – само 400 души от облщо 31 000.  Дни след предупрежденията на външния министър към него се присъедини пълномощникът на правителството по Русия, изключително информирания политик и стар приятел на България Гернот Ерлер. Той настоя спешно да се спре ескалацията с Русия. „Нуждаем се от „стоп–сигнал”, преди да е станало късно.”, заяви той.

Новините и коментарите за излизането на Великобритания от ЕС засенчиха изцяло подготовката на срещата на НАТО на върха на 08 и 09 юли т.г., а на нея могат да се вземат някои решения, които ще ни пуснат по пързалката към  истинската и по–страшна катастрофа.

Всички анализи преди референдума във Великобритания се фокусираха върху икономическите последствия при един или друг резултат от него, но пренебрегваха въпросите на геополитическите баланси и на сигурността, както и  развоя на някои процеси, протичащи паралелно с тези в ЕС. А сигурността не е само военен потенциал, дори не само икономическа и финансова стабилност, а и ерозиране на солидарността на съюзниците, опасноста от разпадане дори на териториалната цялост на някои страни, от които ще поискат отделяне сегашни части и провинции. Тази „зараза” или „домино–ефект”, както и продължителния спад на доверието към политическите елити не може да не предопредели рано или късно кризисни ситуации в общата сигурност.

 Въпрос на сигурноста е и това, че точно в този момент част от европейския елит, включително Ангела Меркел, представят загубата като шанс да се продължи по пътя на трансатлантическото споразумение за свободна търговия от една отслабена Европа. Целта за премахване на възможно най–много институционални, политически и социални гаранции; орязване на извоювани с много трудности права и регулации, на които се гледа като пречки в търговията; дерегулации, приватизация и ограничаване на политически възможности за контрол и намеса – тези тенденции на неолиберализма именно се стреми да изостри до крайност  ТТIP. Ако ЕС се разпадне, „този TTIP ли ще действа като един постдемократичен и технократичен ЕС, в който ще се срещнат отново САЩ и ЕС , а неолиберализмът би постигнал в диктатура на принудата своето съвършенство?”, пита германският политолог Томас Кониц. И това тотално подчинение на Европа също е въпрос, който би променил  сериозно сигурността й в бъдеще.

Освен това, да не забравяме, че бежанската криза породи един от основните страхове в британските граждани, които значително допринесоха за вота им на референдума. А бежанските потоци от определен момент бяха целенасочено направлявани, за да постигнат определени цели. И ако тероризмът преди години предизвика отказ от продължаване на военни мисии на национални контингети и смяна на правитества, например в Испания, днес направляваната бежанска криза изигра своята роля за  много по–широка дестабилизация. Тази дестабилизация би облекчила както прокарването на трансатлантическото споразумение за свободна търговия, така и въвличането ни в евентуална гореща война или поне замразяване за десетилетия на нормалните отношения със страните на Изток и обективно възникващите там съюзи. Още с определянето ни за „фронтова държава”, срещу което никой в България не реагира, беше ясно, че не инвестиции, а въоръжения и подчинена политика ще бъдат последствията за нас.

Въпреки че САЩ  препоръчаха на Лондон да не напуска ЕС, както зад океана, така и в Европа имаше доста гласове за обратното, което и се случи. И то не от вчера: още през 1990 г. Джон Корнблум, завеждащ Европа в Държавния департамент, разочарован от опита си с европейците в областта на сигурността и отбраната, отсече –„И Великобритания и Запада ще бъдат в много по–добра форма, ако Великобритания не е в ЕС.” Днес интерерисите на транснационалните корпорации и едрия национален безнес доведе до този разрив. Сега някои се безпокоят, дали станалото няма да отслаби атлантическата връзка, а е по–добре да се замислят, дали Вашингтон вече не я употребява в обратна на нашите интереси посока. Нека не се правим на толкова изненадани, защото още 2011 г. британската банка HSBC прогнозира промени в структурата на влияние в света като през 2050 г. само 3 страни от ЕС ще останат сред първите 10 икономически сили /Германия, Великобритания и Франция/. Президентът на Германския институт за глобални изследвания Роберт Копел през същата година говореше за „слизане на САЩ и ЕС от световната политика” и нов световен ред. Особено около Китай, Индия и Бразилия ще се групират други страни, които не искат повече да се движат в талвега на САЩ. И сякаш в потвърждение на неговите думи, в деня на излизане на Великобритания от ЕС, още две държави– Индия и Пакистан се присъединиха към Шанхайската организация, а Иран и Афганистан са подали заявления за приемане. Оформя се съюз, представнляващ 48% от населението на Земята, в който членуват и 4 ядрени държави.

Най–голямата и дългосрочна заплаха за сигурността на България може да се появи, ако при предстощото безспорно необходимо преформатиране на ЕС се стигне до „Европа на две и повече скорости”, което е много вероятно и дори първите реакции на няколко страни, свикали кризисно съвещание в ограничен кръг,  сигнализират за такъв подход. След срещите на външните министри на тези 6 страни на 20 май и 25 юни се оформи искане за един „Гъвкав съюз” обща външна политика, укрепване на външните граници и засилване сътрудничеството между силовите структури, вкл. създаване на „европейско ФБР”.  А нека си припомним, че председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу 2012 г. бе категоричен „Европа на две скорости е неизбежна”. В този случай България ще остане в периферията с ограничени възможности да взема участие във формиране на една обща съюзна политика. Препоръки за регионални инициативи  по принцип не са подходящи за страната ни, защото биха ни лишили от предимствата и правилата на защита на големия съюз и поставили в други местни зависимости.

Въпрос на сигурността е, ако за една Турция бъдат отворени вратите на ЕС, въпреки че тя  не е готова, а напротив, се отдалечава от ЕС с ислямизацията си и утвърждаването на авторитарен и недемократичен режим. Великобритания беше една от страните против приемане на Анкара. А ако започнат да напускат и другите, които са на същите позиции?

Независимо от това, че Великобритания остава в НАТО, излизането й от ЕС го прави определено по–слаб в амбицията му да бъде играч на световната сцена. Оттеглянето на партньор като Великобритания неизбежно се отразява върху Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на Европейския съюз, подписана  през 1998 г. от френския президент Жак Ширак и британския министър-председател Тони Блеър. Намеренията бяха Европейският съюз да има собствен капацитет за автономно действие, подкрепен от собствени въоръжени сили и да притежава средствата и готовността да ги използва. В този пункт обаче трябва да бъдем внимателни, защото отсъствието на Лондон може да се окаже и положително, тъй като той се съпротивляваше срещу създаването на нови структури и особено срещу т.н. Европейска армия. Предвид на това, че през последните години Европейската агенция по отбрана се превърна във важна структура за реализация на проекти за укрепване на военния потенциал, излизането на такава високотехнологична държава като Великобритания ще се отрази негативно. В мисиите на ЕС също ще се почувства отсъствието на Лондон, с неговите военноморски и военновъздушни способности, с големия опит от досегашни участия  на военния състав на сухопътните сили и т.н. Немаловажен е броят представители и експерти, чиито квоти ще бъдат преразпределени на други страни. Аналогични въпроси стоят и за участието на Великобритания в някои структури на ЕС като Европол, Cepol, Olaf и др.. Великобритания е една от трите страни с най–богат опит в борбата срещу тероризма. В предстоящите преговори за напускане на ЕС ще бъде целесъобразно да се запази участието на Великобритания в някои сфери на сигурността.

Не е случайно поредното активиране на проекта „Европейска армия”. Великобритания беше единствения му по–сериозен  противник. Последният опит за връщане към него бе направен от 11 европейски държави през 2012 г, лансирали концепцията „Бъдеще на Европа” /Австрия, Белгия, Германия, Дания, Испания, Италия, Холандия, Люксембург, Полша, Португалия и Франция/. Напоследък зачествяват и изявления на държавни лидери за „Европейска армия” във врзка с бежанската криза. Евентуално дестабилизиране на някои страни в Европа, неспособноста на ЕС да взема бързи решения, настроенията срещу зависимостта от „великите сили”, очакването за намаляване на напрежението и развитие на икономическите отношения ЕС–Русия, са все фактори, които биха повлияли на общественото мнение за подкрепа на този проект. Европейската отбранителна промишленост също би го подкрепила. Създаването на Европейска армия  безспорно би съдействало и за укрепване на солидарността между европейските страни в един критичен за всички момент.

Независимо дали Великобритания ще излезе от ЕС, предвид на опитите за втори референдум, бавенето на задействане на член 50–ти  и др. сценарий, ЕС не може да продължава както досега. От незабавните му и решителни действия ще зависи дали ще тръгне по пътя на обновлението или към бавен и продължителен разпад. Всички това пряко ще се отразява върху сигурността. От българската страна се изисква активно участие и формиране на политика, в противен случай ще изпадне в най–опасната част на европейския водовъртеж. 

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация