ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
  
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Буреносни облаци от Близкия Изток и задкулисни игри и интереси на големите играчи

Симеон Николов, 29.06.2017

Обстановката в Близкия Изток е изключително сложна, динамична и рискова, затова изострянето й през последните 5 седмици е особено тревожно. Процесите, които отприщи посещението на американския президент Тръмп в региона, новата роля на Саудитска Арабия и Катарската криза налагат друг поглед върху предстоящото разместване на баланса на силите. На второ място, рязкото влошаване на руско–американските отношения ни изправят на ръба на очакванията за сблъсък на територията на Сирия. Трети фактор е предизвикателното е непредсказуемо поведение на Турция, заплашваша с разширяване на военната си инвазия  в Сирия. На четвърто място е появата на един агресивен, непостоянен, непредвидим и без опит във външната политика нов престолонаследник в Саудитска Арабия, който заплаши да унищожи руските сили в Сирия за три дни. И на пето, но не и последно място терористичната вълна, която тепърва ще гони своя връх и за което европейците като че ли нямат усета за предстоящата заплаха, а се успокояват с лозунги.

Въздействието на тези четири фактора е много непрозрачно. Прагът за преминаване от дипломатически декларации към военни действия е много нисък– например американския ракетен удар по летище на Сирийската армия. За тайни срещи и решения се научава постфактум. Като тайните руско–турски преговори в Йордания, секретни такива между САЩ и Иран и между Израел и Саудитска Арабия.

Поведението на лидерите на западни сили е много рисково– например заплахите на САЩ и Франция за военнен удар срещу силите на Ассад, ако бъде премината „червената линия” –използване на химическо оръжие,  въпреки че и при последния такъв случай в Шейхун от април т.г. не бяха намерени никакви доказателства. А това намирисва на нова провокация. Не по–малко опасни са военните действия на Израел на сирийска територия и заплахите на Саудитска Арабия срещу силите на Иран и Русия.

Със същата лекота идват заплахи от британския военен министър по повод на кибератаки, въпреки че локализирането на такива е почти невъзможно, за да се оправдаят военни действия по въздух, суша и море.

Показателно е, че САЩ искат от ООН право за нахлуване в чужди държави под предлог борба срещу тероризма, което изисква разширяване и на списъка с терористични организации с такива, които са произлезли от основните досега Ал Кайда и Ислямска държава /ДАЕШ/.   

Саудитска Арабия и Катарската криза

След избора на Доналд Тръмп да предостави на Саудитска Арабия водачеството на една регионална коалиция с основна цел да противодействия на амбициите на Иран, срещу когото саудитският крал заяви готовност да води война на негова територия, стана ясно, колко трудно ще бъде запазването на единството в този съюз. Направен бе опит Катар да бъде поставен на колене и да бъде изкупителната жертва, въпреки че истинската родина на уахабизма и салафизма, родили и разпространили тероризма по света е Саудитска Арабия. За САЩ не е тайна намесата на Саудитска Арабия в подкрепата на международния тероризъм, но също има интерес от елиминирането на катарско–иранските връзки в перспектива.  

Очертаващото се противопоставяне на сунити и шиити обаче, според разузнаването на Великобритания може да бъде туширано, ако се създаде „полумесец на политическия ислям” от Техеран до Доха, поради което МИ–6 си постави задача да създаде съюз между Иран–Катар–Турция и Мюсюлмански братя. Проектът се състои в обединяване на Мюсюлмански братя с хомейнистите, което щяло да доведе до излизане на Иран от Сирия. Възможността обаче, която се предоставя на саудитския крал Салман да превърне уахабизма, който е една фанатична секта, в нормална религия, е много опасно. Като се има предвид, че Саудитска Арабия напарви много за да го посее и развие на Балканите, такова бъдеще директно засяга и нас в България.

Поставените на Катар 13 искания бяха неизпълними както по съдържание така и в посочения десетдневен срок, част от тях представляваха груба намеса във вътрешните работи и засягаха северенитета на страната. Турция не само реагира остро, но ускори разполагането на свои военни в първата си новопостроена задгранична военна база за 3000 души личен състав в Катар.

Едва ли ще се стигне до военен конфликт, но със сигурност Саудитска Арабия ще се стреми да изтощи и изолира дипломатически Катар. Проектът за „арабско НАТО” обаче не изглежда пълноценен в своя начален етап. Най–вероятният сценарий е  студена война в региона. Катар ще се въоръжава и подготвя за евентуална военна ескалация, а връзките му с Турция ще се задълбочават. Опитите за потушаване на конфликта нямат големи изгледи за успех. Много вероятно създалато се напрежение ще навреди както на антитерористичната борба, така и на икономическите връзки. Най–малко вероятен сценарий е смяната на режима в Доха, което се одобрява от някои среди в Саудиетска Арабия и ОАЕ.

Рисков фактор е новият наследник на саудитския крал Мухаммад бин Салман Ал Сауд, за който както западни разузнавателни служби като БНД–Германия и експерти твърдят и предупреждават още от 2015 г., че той ще доведе до дестабилизираща роля на Саудитска Арабия в арабския свят,  че е склонен да поема военни, политически и финансови рискове, че е импулсивен и военнолюбив, има лоша слава като мотор на войната в Йемен и е извършил престъпления срещу цивилното население и т.н. Показателно беше изявлението му от юни т.г., че за три дни щял да унижощи руските сили в Сирия, което предизвика напомянето, че за 2 години и 3 месеца не е могъл да се справи с бунтовниците Хути в Йемен и си спечели обвинения, че не е в добро психическо здраве.

От изтеклата информация от водени тайни преговори между САЩ и Иран, Израел и Саудитска Арабия и Русия и САЩ не всичко може да бъде потвърдено, но и преди тях се обсъждаше и е много вероятно например: Саудитска Арабия да остане салафитска държава, но да се преустрои управлението на институциите в светско; Иракски Кюрдистан да получи независимост; Да се осигури достъп до разработването на някои газови находища; Египет да отстъпи островите Тиран и Санофир на Саудитска Арабия.

 Сирия и преговорите в Астана

Причините за свалянето на самолет Су–22 на сирийските ВВС ня 18. 06. и два дрона, първият от които на иранските ВС на 08.06., довели до ескалация между САЩ и лагера на съюзниците Иран–Сирия–Русия имат далеч по–дълбоки корени. Всички операции на САЩ и подкрепяните от тях местни групировки показват, че целта им съвсем не е разгромяването на терористите от ДАЕШ, а маркирането на територии, зони на влияние и контрол над  стратегически маршрути. С най– голям ескалационен риск се очертава Южна Сирия, а невралгичните точки са в посока на сирийската граница с Израел и Йордания и град Дейр Ез Зор. За американските специални сили от изградената миналата година база в Ал Танф за обучение на бойци от групата Ал Тавра районът е важен, защото наблизо минава пътната артерия Дамаск– Багдад и позволява настъпление от Йордания в посока към Ракка. Американците разширяват 55 милната зона, която контролират от тази база и изграждат нова такава в Закъф на 60–70 км североизточно от Ал Танф.  Разширяването на американския контрол  „значително увеличава опасността от директен сблъсък между милициите, подкрепяни от Запада и от Иран.”, твърди говорител на влиятелна прозападна групировка в Източна Сирия.

Контролът на същата пътна артерия е важен и за Техеран, защото би могърл да осигури пряк достъп  до Средиземно море. Граничният контролен пункт при Ал Танф отново бе поставен под контрола на сирийски и иракски сили преди по–малко от две седмици, което се счита за важна стъпка. „Ислямска държава” отдавна е в отстъпление в долината на Ефрат, но западни спецчасти и местните им прокси–та продължават да отстояват райна под предлог  борба срещу терористите. Разкъсването на тази артерия би позволила на Вашингтон да вземе под свой контрол сирийско–иракската граница.

Израел и част от сунитското население имат интерес на всяка цена да попречат на създаването на ос Иран–Ливан  по коридора Техеран–Дамаск и обратно– последните пък не искат да допуснат  сунитско–американска–израелска бариера.

На следващата среща на 04 и 05 юли в Астана на страните–гаранти Русия, Турция, Иран, една от основните теми ще бъде конкретното формулирне на зоните за деескалация, предложени на последния, четвърти по ред преговорен кръг.  Това определено ще бъде трудно, но ако се постигне, то за първи  път ще се получи действително разграничаване между опозиция и терористи. А ако подкрепата на влиятелни външни играчи продължи до голяма степен зависи дали ще се прекратят и бойните действия между опозиция и правителствени сили. И точно тук може би е „заровено кучето”, защото всички действия на САЩ показват, че насочват усилията си срещу Ассад. Това поражда съмнения, дали незаинтересованите от положителни решения в Астана няма да предизвикат провокации за сриване на процеса.

Трудни ще бъдат договорките за присъствието в зоните, както се разбира от изтекла в турските медии информация: в провинция Идлиб да има турски и руски военни,  в околностите на Дамаск и Дейр ез Зор– руски и ирански, а на Юг в Дераа – йордански и американски. Що се касае до американските и йордански претенции, те са обсъдени на тайна руско–американска среща, проведена в Йордания. Важно е да се отбележи, че САЩ наричат зоните в Южна Сирия просто „неуправляеми” или „недържавни”, от което прозира, че нямат намерение да се съобразяват със суверенните права на държавата, в която се намират без покана и без решение на СС на ООН. Премиерът на Израел пък още когато се обсъждаха за първи път зони за деескалация, телефонира на руския президент и получи съгласието за една от тях по границата Сирия–Йордания, която засяга Голанските възвишения. Този въпрос Нетаняху постави и пред американския президент Тръмп. В Астана ще бъдат съгласувани конкретни параметри по осигуряване режима в зоните  за деескалация  и по техническите параметри.

На последното заседание в Астана по същество се  очертаха в някаква степен териториалните интереси, но и компромиси  на сирийското правителство и шиитските милиции, на Русия, Турция и САЩ, както и  четири зони за деескалация: в провинция Идлиб, северно от Хомс, в източна Гота при Дамаск и в Южна Сирия при Дераа, където фронтът Фатах аш–Шам има най–голямо влияние. А в Идлиб както е известно бяха съсредоточени най–голям брой групировки след разгрома и изтеглянето  им от Алепо. Анкара имаше неприкрити амбиции да отговаря за част от Алепо, за района Ал–Ростан в Хомс, за един район в Идлиб, както и ненаселени местности край Хомс, Дамаск, Дараа и Кунейра и това не се «връзва» с позицията на Ердоган за неразделяне на Сирия.

В периода между четвъртия и петия кръг от преговорите в Астана трябваше да се положат усилия за преодоляване на проблемите: част от ислямистките групировки не приемат сътрудничество със сирийския режим и с Иран като страна–гарант. Те се подкрепят от Саудитска Арабия и държавите от региона. Групировките като Ахрар Ал–Шам, Джаиш ал-Ислам и легионът Ал–Рахман, които си сътрудничат с Турция, са съгласни да спазват примирието, но също отхвърлят сътрудничество с режима и с Иран. Другият проблем е, че продължи размиването  и инфилтрирането на различните групировки, както и съюзяването им с Ал Кайда и Ислямска държава, което пък поддържа споровете за това, кои са терористични и кои не. 

Заплахите на САЩ във връзка с получени «сигнали» за подготвяна химическа атака от силите на Ассад не идват случайно точно преди следващия кръг на преговорите в Астана и непосредствено след второто поред сериозно предупреждение от руска страна за ограничаване полетите на военновъздушните сили на ръководената от САЩ коалиция. Американски и западноеврпопейски медии коментираха тази заплаха като «крайно странна». «Ню Йорк Таймс» дори обърна внимание на аналогията с «подготовката» на химическа атака на 04 април, неясноти относно източниците и надеждността на информацията за такава подготовка, зависимостта само от «сигнали» от силно компрометираната сирийска опозиция. В Европа се присмяха на тези «потенциални сигнали» и запитаха, защо няма нито дума за публикуванато във вестник «Ди Велт» проучване на Seymour Hersh, с което показа, че нарочената за «химическа атака» на 04 април е била по–скоро операция «под фалшив флаг», с което цялата инсценировка рухва.

Всичко това обаче, дава основание за извода, колко бързо може да се намери повод само ако се прецени, че е необходимо да се отговори с военен удар, т.е. превръща се в задача на сирийската опозиция да посочи извършване на химическа атака.

Руският външен министър веднага проведе разговор с американския си колега и помоли да не се провикират сирийските ВС. А в руската база в Хмеймим Русия демонстративно покани президента Ассад, който разговаря в нея с началника на ГЩ на руските ВС. В същото време сигурно не случайно на Съвета по сигурност в ООН бе припомнено предложението на Москва за приемане на конвенция за злоупотребите от недържавни субекти на оръжия за масово поразяване.

Турция като част от кризата, а не от решението

Твърдото решение на Анкара за провеждане на нова военна операция след „Щита на Ефрат” с нереалистични цели за завземане на територия от Манбидж до Ракка, както и ускореното разполагане на допълнителни въоръжени сили в Катар увеличава риска от  разрастване на военен конфликт.

Предвид и на изострянето на отношенията й със САЩ и основни страни от НАТО, стои под съмнение въпроса за евентуално въздействие върху този партньор. Нещо повече, както предупреждава  изданието „The Times“, „Ердоган може да въвлече НАТО в конфликта в Персийския залив.”

На предстоящата на 07 и 08 юли среща на Г–20 в Хамбург, на която ще присъсва и Ердоган като домакин на предишната среща,  със сигурност ще има и двустранни разговори между лидерите, които ще бъдат използвани за оказване на въздействие по важни въпроси на региона.

 CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация