ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Дефицит на чувствителност към рисковете  от война и вземаните решения
Симеон Николов, 09. 12. 2015

Не за първи път в международни организации се вземат важни решения, в чието формиране би трябвало да има принос и българската страна, но както преди, така и след това няма дори експертна реакция на целесъобразността и последствията от тези решения. Докато в други страни те се подлагат предварително на обсъждане, а разработки на различни институти и центрове  стават част от решенията. Друг е въпросът, че по–пробивни и влиятелни се оказват понякога такива с крайни и опасни предложения.

На последната среща на министрите на външните работи на страните–членки на НАТО бяха обсъдени пет теми, които ще имат отношение и към срещата на върха през лятото на 2016 г. Не беше изненада новата стратегия срещу хибриданата война, за която се заговори още на срещата на НАТО през септември миналата година и отдавна бе наложително да бъдат разработени много по–задълбочено всички въпроси, свързани с хибридните форми на бъдещите войни. Ще оставим настрана забележките, че е по–правилна формулировкатта „противодействие на хибридните заплахи”, а не война, както и едностранчивата добавка ”...война, водена от Русия и Даеш”. По–важното, което никой не коментира, се крие в изявлението на генералния секретар на НАТО, че „...хибридна атака може да предизвика задействане на член 5–ти от договора за колективна отбрана, защото „въоръжено нападение” срещу една от страните се разглежда като нападение срещу целия съюз”. Ако присъствалите министри не го съзнават, то поне експертите им би трябвало да са на ясно, че зад това се крие огромна опасност, защото задействането на член 5–ти само вследствие прилагането на хибридни  способи срещу една държава

сваля значително бариерата за започване на голяма междудържавна война.

Въпреки че нямаме окончателна дефиниция за хибридна война, макар и непълна такава да бе включена в заключителния документ на НАТО от септември 2014 г., подобно и за тероризма, за който има пък почти 120 дефиниции, би трябвало да е пределно ясно, че много от съставните й компоненти са различни от „военно нападение” и именно за това тя е „хибридна”, в това е нейното коварство.  Първият етап е информацонната война, следват мерки за дестаблизиране на неудобни режими, финансиране и въоръжаване на бунтовници, кибер–атаки, икономически натиск, скрито, нелегално изпращане на спецназ в нарушение суверенитета на друга държава и т.н. По логиката на генералния секретар на НАТО прилагането само на част от хибридните форми трябвало да предизвиква задействане на член 5–ти. Това означава намиране на лесно основание за намеса, дори и да има „въоръжено нападение” от малка група, която при днешното използване на наемни сили, може дори да няма доказуема връзка със страната, която ще бъде обвинена и  атакувана от НАТО. Тоест, позоваването на хибридни форми размива заплахите и снижава прага на повода и началото на преминаване към етапа на „гореща война”.

Още от самото начало  се премълчаваше, че разработването на темата „хибридна война” води началото си от 2008 г. от един военен колеж в САЩ по повод действията на „Хизбула”, а не от Русия и че е прилагана и от нас /някои страни–членки на НАТО/ в Либия, Сирия Украйна и др. Това означава, че днешната „стратегия” предварително е бременна с противоречия: ние ще се борим срещу противник, прилагащ хибридни форми, но ще си позволяваме да нарушаваме международното право и сами да прилагаме такива срещу суверенна държава, ако нейният режим и ръководители не ни харесват или не ни дават достъп до енергийните й ресурси.  Има още редица проблеми, които изложихме още в анализа си от 18 09 2014 г. „Що е хибридна война и има ли тя почва у нас” http://expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1523:2014-09-18-21-30-50&catid=19&Itemid=41, както и основания и насоки за разработване на темата, които са безспорно необходими, но този резултат, който чухме от генералния секретар на НАТО едва ли е професионално и политически  издържан, макар и сигурно подкрепен от българска страна. А дори и не очаквахме, че у нас схващането на хибридните форми ще придобие такова комично измерение, че едни министър ще смята всичко, което не съответства на неговоте мнение за хибридна война срещу него самия,а друг – за криминално деяние.

Все още няма експертни коментари, поне в България,  и по един друг въпрос от изключителна важност за сигурността в света. Въпросът за ядрената компонента в политиката на НАТО ще бъде един от трите централни въпроси на срещата на върха във Варшава през лятото на следващата година. Заедно с въпросите за отношенията с Русия и националните военни бюджети тези три теми излизат извън рамките на постигнатия в Уелс консенсус и според западногермански научен институт за политика и сигурност са в състояние тежко да подкопаят солидарността в НАТО.

Само два дни след срещата на НАТО в началото на този месец, заместник министърът на отбраната на Полша Томаш Шатковски оповести желанието на страната му за включване в програмата за „ядрено споделяне” с цел укрепване отбранителните способности. Моментът на даване публичност на това предполага, че въпросът е бил обсъден поне в неофициален порядък по време на срещата на пакта. То очевидно е направено с цел сондиране на реакциите в момент, когато и в НАТО върви дискусия за това, как би реагирала Русия. Опасения за дислоциране на ядрено оръжие в Полша имаше при последните учения във връзка с предположенията, че за участие в същите са прехвърлени самолети, способни да носят таково въоръжение, което би представлявало нарушение на международни договорености. Това трябваше да ни напомни, че новата ядрена стратегия на САЩ предвижда освен обновяване и технологично подобряване на американския ядрен арсенал и дислоциране на ядрени средства в близост до руската граница с цел реализиране на противодействие посредством така наречените „ограничени или малки ядрени войни”. В комбинация с новия украински закон за ядреното оръжие, в който бе записано, че „дислоцирането на ядрено оръжие  и оръжие за масово поразяване по суша  до достигане на целта за разполагане е легално”, се осъществява ядрено въоръжаване „през задната врата”. В доклад на американски военно–изследователски център за стратегически и международни изследвания /CSIS/ публикуван почти едновременно с новата стратегия и промяната в украинския закон, се казва, че САЩ трябва да направят така, че техният арсенал от ядрено оръжие да бъде по–лесно използван в една война срещу Русия, Китай и др. страни и да се базира на ново поколение тактически ядрени бойни глави и системи–носители, позволяващи воденето на огранчени ядрени войни без опасение от ядрен холокост. Ако Полша „повлече крак”, не е изключено и други страни да направят това, а страна като Турция, имаща отдавна амбицията за притежаване на собствено ядрено оръжие, би преследвала по–открито своята цел. Като ядрена сила би станала още по–труден и непредсказуем партнньор на НАТО или дори би го напуснала.

България, макар и определена вече за „фронтова държава”, без някой да ни пита, би трябвало да се присъедини към онези европейски страни, които се противопоставят на придвижването на ядрени оръжия на Изток. И това съвсем не е дежурна формулировка, предвид на малката но гласовита и толерирана от управление и медии групичка български о.з. генерали, полковници и държавни служители предлагали досега стациониране на ядрено оръжие в България, влизане на американски флот в Черно море, преди това обявили война на Русия, дезинформирали по медиите и за събитията в Украйна и за тези в Сирия и какво ли не още.

 На последната среща на НАТО този месец на ниво министри на външните работи по й прилягаше да се занимае с фрапантните нарушения на международното право, особено зачестили напоследък и генериращи нови и по–дълбоки кризи. Но дори и позицията, заета по действията на турската страна при свалянето на руски бомбардировач в близост до сирийската граница фактически прикри агресивно и безотговорно поведение, сриващо усилията на международната общност за мирно разрешаване на сирийската криза. Разбира се, критиките зад затворени врати не бяха малко, чуха се призиви дори за излизане на Турция от НАТО. Но генералният секретар на алианса не се съобрази с правните рамки на случая, заявявайки, че НАТО стои зад Турция „в знак на солидарност”.  Член 51 от Хартата на ООН разрешава използване на сила в случаи на „военно нападение”, но тук  нямаше и намерение за такова.  Международният съд през 1986 г. излезе с решение, че обикновен граничен инцидент може да представлява нарушение на хартата на ООН, но не е задължително да дава право на използване сила при липса на нападение със значителна мощ и ефект. Разстрелването на парашутист във въздуха пък категорчино е военно престъпление, но осъждането му не намери място в официалните изявления на НАТО. Премиерът Бойко Борисов припомни на госта си от Великобритания Камерън, че е изнесъл лекция по география на колегите си от ЕС. Добре би било при предстоящото посещение на премиера на Турция Давутоглу да му изнесе лекция по международно право или поне да отреагира достойно на очаквания натиск, изнудване  и капани, с които и канцлерът Меркел не се справи, но би могла да сподели опита си, а чехския президент Милуш Земан би го посъветвал в какво да внимава.  

Все по–често медиите поднасят протоколна и друга гарнитура към съобщенята за срещи и събития, зад която остават скрити най–съществените неща.  Така беше и след срещата на министрите на отбраната от юни тази година. Най–същественото от решенията всъщност бе разширяването на правомощията на командващия обединените въоръжени сили на НАТО, който вече ще може да задейства самостоятелно, без нечие разрешение, „Острието на копието” на Силите за бързо реагиране, елитни 5000  специални сили в срок от 48 часа и да ги разполага навсякъде на териториите на страните–членки на НАТО, където реши. Въпросът за поемането на национални военни сили под командването на генерал от НАТО е бил дискусионен и в миналото в някои страни–членки, но не и в България. А ако се събудим някой ден с десант под прозорците си, дори да се окаже оправдан и необходим, тогава тепърва ще обясняваме на населението.

Когато рискът от война е толкова голям, когато светът е на кръстопът и в съседни региони предстоят мащабни промени, а тероризмът достигна сърцето на Европа, въздържането от разясняване на действителните причини за събитията, скритите интереси и последствия, както и „политически коректното говорене” допринасят за деформиране на представите в собственото население за ставащото, което е един вид хибридна война срещу своите, чиято първа фаза е дезинформацията. Това обаче може да се превърне в  един  бумеранг, който да се върне върху авторите й.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация