ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
До пет години турската армия ще бъде изцяло ислямизирана
Интервю на Емил Схахийски със Симен Николов за вк Труд, 12.09.2017
Само преди дни излезе информация, че в Турция започват да демонтират бюстове на Кемал Ататюрк от училищата. Създателят на Турция, човекът спасил империята от пълно унищожение, лека полека отива в забвение, а ислямизацията на съседната ни държава няма как да не ни тревожи. Светът все повече говори за война на Корейския залив, а иначе епичната пробеда на Ислямска държава в Сирия и Ирак изглежда имагинерна, защото се заражда нова заплаха. Симеон Николов е човекът, който може да обясни някои от тези процеси.
Тревогата на човечеството все повече се фокусира върху опасността от ядрен конфликт. Има ли изход от създалата се ситуация в Северна Корея?
Средата за сигурност в света наистина се влошава с нарастващи темпове. Проблемът е, че рисковете и заплахите не идват само от едно или две огнища. При това общото в генезиса им е натрупването на нерешавани с години проблеми, незачитане на международния правов ред и преплитане на геополитически и икономичеси интереси на велики сили.
Как бихте оценили конкретно напрежението на Корейския полуостров?
Ескалацията на кризата със Северна Корея ще продължи. Единственият конкретен резултат от шумните предупреждения, заплахи и сценарий са очертаващите се около 4 милиарда долара за американските военни компании за оръжейни доставки, които ще растат, защото освен Северна Корея вероятнво и Япония ще се ориентира към подобни. Всички обсъждани досега опции, от преговори с предварителни условия, санкции, сваляне на режима, до военен конфликт, се оказаха нереалистични.
Кои са всъщност истинските мотиви и особености на корейското ръководство?
Страната търси гаранции за сигурността си. Същевременно един диктаторски режим иска да изключи и вероятността да бъде предизвикано свалянето му чрез въдействие отвън. Затова целта му всъщност се свежда до постигане на договорености, които утвърждават статуквото на полуострова. Планът на Русия и Китай, които също осъдиха действията на Пхенян, въобще не бе коментиран, а изявленията на президента на САЩ Доналд Тръмп предизвикваха обратен ефект. Подсказваната от някои коментатори напоследък шеста по ред опция да се признае Северна Корея за ядрена държава също не е приемлива, защото ще отвори вратата и за други кандидати Саудитска Арабия, Турция и т.н. Идеята на няки консервативни среди в САЩ да се предостави ядрено оръжие на Япония и Южна Коорея за да се възстанови военния баланс със Северна Корея и Китай е пък още по нездравомислещо. Но без да се поставят на Пхенян предварителни условия за отказ от ядрено оръжие, би могло да се стигне до масата на преговори, на която срещу вдигане на част от санкциите Северна Корея да се задължи да не провежда повече ракетни и ядрени опити, да не развива ядрената си програма и да не предоставя ядрени съоръжения на трети страни. Разбира се, че срещу този мораториум САЩ ще трябва да приемат искането на Пхенян да не провежда мащабни военноморски учения в региона. За съжаление Вашингтон вече отхвърли това, въпреки, че изградената противоракетна отбрана е напълно достатъчна за този етап. Мораториум над ядрената програма обаче би позволил в бъдеще постепенно страната да бъде въвлечена в контрола на международната общност.
И въпреки това опасността от необоснован ядрен конфлект е огромна, нали?
Да. Понататъшната ескалация логично ще увеличи риска от ядрен конфликт не на последно място и поради непредсказуемостта на лидерите на Северна Корея и САЩ, респективно на силите във Вашингтон, които изолират в момента Тръмп и диктуват реално следващите стъпки по конфликта.
Какво остава скрито за хората, в този чудовищен гамбит, рискуващ живота на десетки хиляди?
Когато днес осъждаме ядрените опити на Северна Корея, някак си много странно премълчаваме, че именно САЩ, осемте ядрени държави, странитечленки на НАТО и ЕС бойкотираха в ООН приетия от 122 държави членки на световната организация Договора за забрана на ядреното оръжие, който от 20 септември т.г. е във фаза на ратификация и само при подписите на 50 държави ще влезе в сила. Причините да не бъде подкрепен този договор от страните на НАТО и ЕС, очевидно са в плановете на САЩ за модернизация на ядрените си оръжия през следващите 30 г., утвърждаване на хегемонията си в тази област, както и в интересите на малките партньори от запазване на ядреното възпиране или чадър, на който разчитат. Но за договора гласуваха Австрия, Кипър, Ирландия, Малта, Швейцария, Швеция и др. Днес Вашингтон оказва натиск върху Швеция, която твърдо е решила да ратифицира договора. В писмото на американския военен министър има открита заплаха, че това ще постави под въпрос военното сътрудничество, привилегиите в него и перспективата за приемане в НАТО. Излиза че за да бъдеш член на НАТО трябва да приемеш ядреното оръжие като военно средство и да не оспорваш използването му. Лесно може да се прогнозира, че на следващата среща на върха на НАТО отново ще се направи опит за преразлеждане на ядрената политика, въпреки протестите в някои европейски страни като Германия.
На 19 септември се открива сесията на Генералната асамблея на ООН. Отказът на президента на РФ Владимир Путин да присъства свързан ли е с непреодолими противоречия със САЩ?
Предлаганата Реформа на ООН не съответства ра руските интереси, на заложени вече позиции в общи документи на Русия и Китай и това сигурно е изиграло роля при вземането на такова решение. Същественото е, че САЩ се стремят да подчинят и ООН на своите интереси и го превърнат в инструмент, като едновременно с това отнемат ролята и тежестта на Русия. Затова освен разширяване на Съвета за сигурност се предлага промяна на принципа, на който е бил формиран през 1945 г. /победителите от войната станаха постоянни членки/ и залага географския принцип. Независимо дали страната се определи към Европа или към Азия ще е необходимо да се съблюдава ред в членството. Това може да доведе и до изпадане от Системата за колективна сигурност. Защото планът предвижда приоритет на вътрешните конфликти над международните, урегулирането им, разбирай изкуственото им създаване за да има повод за намеса, ограничаване на суверенитета. Трябва да прибавим и нежеланието на САЩ да плащат, което вещае съкращаване на бюджета, съкращаване на мироопазващите сили и т.н. Отказът на България през декември 2016 г. да заеме сигурно място на непостоянен член на СС на ООН в периода 20182019 г. в полза на Полша, избрана за лидер на изгражданата от САЩ буферна зона в Източна Европа е бил съвсем своевременен и пресметнат ход при планранато разместване на силите, при който нашите политици може и въобще да не са прозряли защо са ни помолили за това.
Сагата със затваряне на дипломатически представителства на Русия в САЩ очевидно не е завършила. Може ли да се очаква ескалация на отношенията?
В случая не става въпрос за дипломатическа борба, а за война между разузнавателните служби. Американските бяха ограничени в своята дейност след съкращаване на 750 служители в представителствата им в Русия. Отговорът на Вашингтон бе суверенен по отношение съкращаване на представителства, но е в крещящо нарушение на Виенската конвенция по отношение на провеждането на ограничителните мерки. Отговорът на Русия може и да е несиметричен. Например, ако спре доставките на двигатели РД-180 за американските ракети Атлас V за извеждане в орбита на военни спътници. Договоът е за 22 двигатели, по 11 през 2017 и 2018 г. и по 4 двигатели РД181.
И в двете държави е значим моралнопсихологиеския отзвук сред населението. В международен план това буди тревога, защото ще се отрази крайно негативно на способноста на двете държави да търсят неизбежно необходимие общи решения в различни конфликтни точки в света като Сирия, Украйна и др.
Като споменахте Сирия, да се прехвърлим в онзи регион. В Сирия и Ирак Ислямска държава е пред своя разгром. Това ще се отрази ли скоро върху тероризма и бежанския поток?
Успехите на Сирийската армия с подкрепата на руските въоръжени сили и иранските милиции са безспорни, но с физическото премахване на халифата, Ислямска държава и идеологията й не са победени, а мирът не е гарантиран. Впрочем, от заловени документи на Ислямска държава се вижда, че последният й призив към привържениците от края на август е да използват не само коли и оръжия, а да отровят и хранителни стоки. От проведени от терористите експерименти с пленници става ясно, че имат предвид отровата цианид.
На мястото на Ислямска държава вече се формира мощна бунтовническа групировка на базата на бившия фронт Ал Нусра, произлязал от Ал Кайда под новото име Хайат Тахрир АлШам, в която се вливат много екстремистки ислямски групировки с цел борба срещу режима на Ассад. Общият брой на бойците е вече 30 000.
Въпреки определянето на четирите зони за деескалация и поставяне на въздушното пространство под руски контрол, САЩ запазват своите девет военни бази, Израел и Саудитска Арабия няма да се примирят с иранското присъствие и влияние. А Турция струпва войски и бойна техника на границата и заявява готовност да нахлуе за да не допусне създаване на кюрдска държава или автономия. Нещо повече, Ердоган обяви назначаването на валия за Северна Сирия, нещо нечувано в международната практика.
Тези победи да не се окажат лъжливи надежди за мир?
Въпреки незаглъхналите още бойни действия и много въпросителни, заслужава респект оптимизмът, с който след 6 години прекъсване се проведе найголямия деседневен търговски панаир край Дамаск с представители от 43 държави и общо 1562 сирийски и чуждестранни фирми. По оценка на Световната банка възстановяването на материалните щети от войната ще възлезе на 226 милиарда долара, което определя интереса на фирмите. Найсилно бе участието на Русия, Китай и Иран. Въпреки санкциите, се появиха фирми и от Германия, Италия и Франция.
Категоричните действия и военни заплахи на Турция срещу Сирия и Ирак и антиевропейската й реторика до какви рискове може да доведе в региона и за България?
Основният проблем е отдалечаването на Турция от основни демократични принципи и международни норми. За България като част от ЕС и Балканите са важни три неща. Първо, пълзящата и необратима ислямизация. Само преди дни беше потвърдено, че в учебните планове на турските училища влиза изучаването на Джихада, на Свещената война. Това предизвиква силно безпокойство в малцинствата, особено в алевитите, които помнят още масовите кланета. Освен това, само след 3 до 5 години турската армия ще бъде изцяло ислямизирана, твърдят турски експерти.
Второ, особено обезпокоително е агресивнвата и безцеремонна дейност на турското разузнаване и използваните от него държавни агенции и религиозни структури в други държави. Те ще преминат под прякото подчинение на президента. Операциите им в западноевропейски страни свидетелстват, че те не се спират пред нищо, включително и пред ликвидиране на кюрдски лидери и побои на германски депутати, както свидетелства пред германски съд агент на турското разузнаване МИТ.
Трето, ЕС може би няма да позволи провал на неудачния и заложнически договор с Турция за бежанците, защото би дискредитирал планираните други такива със страни в Северна Африка. Но Анкара ще продължва да го използва като инструмент за заплаха. Пострашното е, че самите европейски страни все още не могат да излязат от координатната система за самозащита и да трасират общи мерки за управление на мигрантските процеси в глобален мащаб. До изборите в Германия и Австрия не се очаква и отрезвяване от самоубийственит неолиберални схващания и политкоректност. Ескалиралите в края на август кървави сблъсъци в Рим, Неапол, Римини и Сицилия, застреляните в главите десетки мигранти, за което потвърждава вестник Il Giornale, горящите барикади, носят белезите на гражданска война, а опитите за прикриване на кризисни ситуации в Германия само усилва опасенията на хората, че и при тях ще стане същото. Така от обръча от заплахи найголямата изглежда е в самите нас.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация