ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Експертът по международна сигурност Симеон Николов пред Труд: Недопустимо е Македония да бъде притискана от съседите си
Вк Труд, Интервю на Емил Спахийски,
Въпросът е дали не е вече късно да поправяме грешките, допуснати от Брюксел
Словенският външен министър Мирослав Лайчак алармира в свое изявление, че на Балканите положението е много сериозно две държави са пред разпад, а четири са в тежка политическа криза, и за това е виновен ЕС, който не е поел лидерската си позиция. Така ли е?
Балканите са силно зависими от решенията и от случващото се в Европа. Поставените на дискусия пет сценария в Бялата книга за бъдещето на Европейския съюз и особено тенденцията към развитие на няколко скорости са тревожни не само за нас, но и за съседите ни, които са хранили надежда за скорошно членство. От друга страна, всяко отслабване намалява способностите ни да въздействаме върху тях и да бъдем привлекателен пример за интеграция.
Очертаващата се перспектива съвпада с момент, в който регионът на Балканите е по-нестабилен въпреки поетите ангажименти от ЕС и НАТО за сигурността му. Същевременно се констатира намаляване привлекателността на ЕС, а след решение за преминаване на няколко скорости то може да се засили още повече.
Национализмът особено на Балканите сe засилва със страшна сила, а всички знаем какво означава това.
В нарастващ вакуум на политическо влияние и вакуум на сигурност е логично да бъдем свидетели на националистически прояви, а от конфликтни ситуации да се възползват ислямисти и радикални елементи. Въпросът е дали не е вече късно да поправяме грешките, допуснати от Брюксел с подценяване на някои тенденции в региона. От една страна, за това вероятно вече си дават сметка в ръководството на ЕС, за да стане темата една от дискутираните на последната среща. От друга страна, беше умен, но некоректен ход на срещата на шести март на лидерите във Версай да се привлекат премиерите на две южноевропейски страни Италия и Испания, с което се целеше да се предотврати възникване на южноевропейски блок от държави, който в бъдеще би имал шанс да оспорва водеща германска роля. С излизане на Великобритания от ЕС определено неолиберално ориентираните държави членки около Германия губят необходимия кворум за вето в брюкселските органи. Но и светкавичната реакция на Вишеградската четворка със заявка за своя програма показа, че не се приема силно интеграционно ядро около Германия, защото това е свързано с утвърждаването на две или три категории страни в ЕС. И тази позиция е по-близка до интересите на България. Не се говори обаче и за различните скорости, които се задават в сферата на европейската сигурност, защото ние с ограничените си военни способности едва ли можем да се присъединим към формиращите се европейски сили.
Какво заплашва най-много мира на Балканите?
Заплахите за сигурността на Балканите са в неизбежно пълзящата към Европа ислямизация, миграцията и превръщането на региона в буферна зона на Стария континент, етническите противопоставяния и териториални претенции, намесата на външни сили, тероризма и др. Примери за това са предложението отпреди по-малко от месец на американска конгресменка за размяна на територии между Сърбия и Косово; многократните заявки на Турция, че е защитник на мюсюлманите на Балканите, дори с турски въоръжени сили, макар че това не може да стане; активната дейност на чужди разузнавания, като само в Босна бяха разкрити такива на Иран, Пакистан, Кувейт и Саудитска Арабия; големият брой терористи от балканските страни, около 900, които се включиха в отрядите на Ислямска държава в Сирия и Ирак и част от които вече се завърнаха. Информациите на Интерпол за тренировъчни лагери за терористи на Балканите. Контролираните от екстремисти джамии в Албания и над 60 екстремистки общности в Босна и Херцеговина и др. Горещи точки могат да станат Македония, Босна и Херцеговина и Косово.
Нас като българи изглежда повече ни вълнува Македония. Тя буквално е притисната в ъгъла виждаме намеса от страна на Албания, на Косово, Гърция не отстъпва от проблема с името. В същото време албанското малцинство вижда исторически шанс да стане абсолютно равноправен собственик на държавата. Защо се стигна дотук?
Причините за случващото се в Македония са в решения от близкото минало /Охридското споразумение 2001 г./, както и вътрешнополитическите проблеми и прогнозите ни само се потвърждават. Контрапродуктивно и недопустимо беше премиерът на съседна Албания да се намесва с платформа на албанските партии, подкрепяща всъщност смяна на режима и издаваща териториални претенции и етническо разделение. Призивът на комисаря на ЕС Йоханес Хан да се даде мандата на Заев не беше конструктивен. България трябваше да реагира най-късно при посещението на върховния представител за външна политика Федерика Могерини. Партньорите ни винаги са се допитвали до нас за оценка и предложения. Г-жа Могерини не го е направила, а ние трябваше да заявим, че не бива да се оказва натиск отвън за приемане на платформа, изготвена от чужда държава при ясните последствия за страната и реакциите на населението. Аналогично можеше да се случи г-жа Могерини да пристигне в България и да настоява за подкрепа на създадена и евентуално финансирана от чужда държава политическа партия в България.
Очевидно България е активна само по посока на Русия в двете крайности, а живеем на Балканите, където сме абсолютно пасивни. Какво може да постигнем в нашия си регион?
България може да въздейства на Балканите в няколко посоки. Самата защита на позиция в ЕС срещу развитие на няколко скорости ще е полезно за изграждане на едно по-силно влияние и роля на нашата страна. Добре би било, ако се запазят европейските фондове или се създаде специален фонд в следващия финансов период в подкрепа на индустриалното развитие на страни членки под определено икономическо ниво с цел догонване. В приоритетите на българското председателство от 01.01.2018 трябва да намерят място подходящи акценти в тази връзка, които ще съдействат за връщането ни като фактор на Балканите. Това е възможно само ако се промени стилът на поведение на изчакване със стил на активно участие във формирането на политиката на ЕС и нашите и на региона интереси. На трето място, трябва да се активизират двустранните отношения като основа на стабилност в региона. Положителен ефект би имала нова общобалканска инициатива, като се има предвид, че и бъдещето на ЕС няма да е в нито един от предложените 5 сценария, но ще е по-скоро в посока Европа на нациите или на регионалните съюзи. Необходим е нов дневен ред за региона. Трябва да се намерят общи разбирания и оценки за заплахите и да се разработи обща стратегия около няколко основни приоритета под общия знаменател: Балканите се нуждаят от повече Европа.
Френските политици, изглежда, обичат да дразнят българската гордост. Наскоро един посланик ни обвини, че само мрънкаме. Мрънкаме ли наистина?
Изявлението на френския посланик, че несъгласието ни за развитие на две скорости е синдром на периферната плачливост, показва, че той не е нито дипломат, нито европеец. Явно ще се наложи да превъзпитаме високомерните чиновници в едно по-цивилизовано и професионално поведение, за да не позволим да балканизират Европа.
В наближаващите избори ние също усетихме намеса отвън. Турски министър директно агитира за подкрепа на определена политическа сила. Това приемливо ли е в света на политиката?
Изявленията на турския министър на труда и
социалните грижи Мехмет Мюеззиноглу за подкрепа на една политическа
партия в България срещу предлагане на решения, услуги и изгоди на
изселниците ни в Турция бяха породени от търсенето на
вътрешнополитически ефект в навечерието на референдума на 16 април и
провокационно ориентирани към България, която с досегашното си пасивно
поведение създаваше впечатление, че турската страна може да си позволи
всичко. По-важното обаче, което не бе коментирано в България, е, че
турският министър говори
за синхронизиране на динамиката на развитие в Турция и в
България, за пренасяне на тази динамика в бъдещото развитие на нашата
страна, което поражда въпроси и разкрива стратегия за пълзяща
ислямизация ли става дума, за очакванията на тази партия за «турски
премиер на България» или за диктатура, към която се стреми Ердоган?
Всичко това нямаше да се случи, ако България бе реагирала още
преди година и няколко месеца, за да пресече нарушения на Виенската
конвенция за дипломатическата служба от посланик и генерални консули.
Ако бе действала решително за прекратяване влиянието върху мюсюлманската
ни общност и чуждо финансиране. Ако не бе допуснала намесата в сферата
на националната ни сигурност на чуждо разузнаване и т.н. Ако не бе
позволила да бъде изнудвана и заплашвана от съседна държава.
Другата страна на въпроса е в това, че политиците не си свършиха работата през изминалите години. Достатъчно беше да се премахне правото на двойно гражданство и днес нямаше да ни заливат с хора невладеещи български език и несвързани въобще с България, които да бъдат използвани като инструмент за влияние на чужда държава отвън върху политиката и националната сигурност.
България няма интерес от дипломатически скандал с Турция и ясно разбира, че бе търсен «пробив» в страна член на ЕС, след като редица други страни отказаха предизборни митинги на турски министри. Крещящ пример за двоен стандарт е, че външният министър Мевлют Чавушоглу в речта си в резиденцията на Генералното консулство в Хамбург изтъкна аргумента: «Вие не можете да се месите. Нито една страна не може да се меси в референдума на друга страна. Това не е демократично.» Това е в пълно противоречие с намесата на министър Мехмет Мюеззиноглу в българската предизборна кампания и би могло да бъде оправдано като «демократично» само ако България не е «друга страна», а валийство на Османската империя. Интересно, каква щеше да бъде реакцията на Анкара, ако България с пълно право бе защитила демократичните принципи и поискала спиране на арестите на действащи депутати от прокюрдската партия ХДП в Турция.
Може би затова българските органи в случая търсеха само нарушения на вътрешното законодателство като раздаването на хранителни продукти в пликове с името на съответната партия и номера на бюлетината. Забавянето на реакцията може да е било и поради съмнението, че въпросната партия се е ползвала с подкрепата на едно посолство на задокеанска страна, което би било много лош знак.
Как трябваше да реагира българската страна при тези вмешателства?
Като демократична европейска държава България трябва да отстоява по-решително своите позиции и да решава съвместно с останалите европейски партньори възникващи заплахи и проблеми на външните граници на съюза. Други членки на ЕС предлагат своят опит в отношенията си с Турция и съдействие и е учудващо как управляващите в България тотално ги игнорират. Необходима е солидарност с готовност за приемане на промените, а не солидарност в защита на статуквото и ретроградни пътища към миналото.
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация