ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Европа вече е бременна с тази дяволска сила

Симеон Николов
23.12.2016

След като в навечерието на най–почитания в християнския свят празник ни заляха със съобщения и коментари за поредица от терористични атенати Анкара, Берлин, Цюрих, логично възникна въпросът: Докога и докъде ще стигне вълната от насилие?

Оценки и прогнози за терористичната активност се съдържат в два актуални документа от последните седмици. Първият е докладът на Европол от 02 декември озаглавен «Изменение на стратегията и тактиката на ИД», а вторият представлява изследване на норвежки експерт по тероризма от Института за изследване на отбраната и професор в университета в Осло  Томас Хегхамер за «Бъдешето на джихадизма в Европа: песимистичен поглед» с прогноза за 10 години напред. Европол всъщност предупреди за най–вероятните цели на ислямисткия тероризъм: Франция, Германия, Великобритания, Холандия и Белгия. Тезата за изменение на стратегията и тактиката на ИД не е нова, защото от ноември 2015 г.  и март 2016 г., от терористичните актове във Франция и Белгия следваха изводите на самата групировка за «ефективност» от гледна точка на изпълнението им от ислямистки групи, а не само от джихадисти–единаци. Както Европол, така и проф. Хегхамер тръгват от констатацията за увелиачаване  на терористината активност: 4 терористични акта през 2014 г, 17 през 2015 г. , информация за причастност на ИД в 100 опита за терористични атаки през 2016 г. на територията на Европа, Северна Америка и Австралия.

В норвежкото изследване се посочва, че през 2015–2016 г. джихадистките нападения са 3,5 пъти повече отколкото през предишните две годишни периоди. От 2011 до 2016 г. са извършени 1600 ареста и разследвани за тероризъм лица в ЕС /с изключение на Великобритания/.

Приносът на професор Хегхамер е във формулирането на 4 макро тенденции, които ако останат през следващото десетилетие може да очакваме нарастнваща терористична дейност в Европа в средносрочен и дългосрочен план.

Първо, очаква се нарастване на икономически изолираното младо мюсюлманско население. Още днес мюсюлманите в много европейски градове са най–пренебрегваните, най–лошо образованиете, със съдебни присъди зад гърба си. Социално–икономическите условия могат да улеснят присъединяването им към екстремистки групи.

Второ, вследствие на водените войни, обучени и с военен опит бойци се връщат в страните си. Ползват се с авторитет, дори и ако влязат в затвора.Част от ветераните ще останат верни на идеологията на ИД и могат да се превърнат в мотора на съдаване на терористични организации.

Трето, очаква се продължаване на конфликтите, които ще привличат нови и стари джихадисти. Самите конфликти ще въздействат върху мюсюлманите в Европа и допринасят за солидарност и радикализиране, особено ако в тях участват военни сили на западните страни.

Четвърто, продължава свободното използване на възможностите на интернет от джихадистите, през който комюникират, набират доброволци, финансират се, пропагандират идеите си.

 Томас Хегхамер прави прогнозата, че в европейските страни вероятно ще се устроят легално групи джихадисти, които или няма да се занимават с противозаконна дейност или с такава на ръба на закона, но ще работят активно за разпространяване на джихадистката идеология, привличане и обучаване на терористи и  насърчаване на нелегални мрежи. Продължаването на това нарастване на активността, като под това не се разбира задължително провеждане на атентати, се прогнозира за следващите 20 години, тъй като от началото на 2010 г. бе създадено ново поколение активисти, които навлязоха и в Европа.

Четирите тенденции биха могли да се променят, ако :

– младите мюсюлмани се интегрират по–бързо икономически, което ще затрудни да бъдат радикализирани /доста спорна теза, защото днешните преселващи се тук мюсюлмани въобще нямат намерение да се интегрират/;

– конфликтите биха могли да се решават с преговори /доста наивна и пожелателна представа на автора/;

– правителствата биха могли да поставят под контрол дигиталната сфера и по–остро да противодействат на нововъзвикналите мрежи /отново авторът не дава обяснение, как би станало това, като години наред вече именно големи западни интернет– фирми поддържат платформите на ИД/;

– сред мюсюлманите би могло по–силно да се разширява разбирането за неприемливостта на джихадизма /правилно, но именно затова джихадистите унищожават първо т.н. умерен ислям, ние не защитихме дори християните, а трябва да помогнем и на умерените ислямисти/.

Предимството на анализа на Хегхамер е, че по предложенията му може да се дискутира и придобива повече познания за европейските джихадисти.

Песимизмът е оправдан, ако се продължи с по–дребните политически приспособявания,  а нищо не се променя коренно.

Проф. Хегхамер греши като определя един 20 годишен период на развитие на терористичната активност в Европа. Нещата се развиват много по–динамично. Теорията за четирите вълни на модерния тероризъм вече също не важи. А «Ислямска държава» ясно и категорично е заявила времевия период за постигане на целите си. Той очевидно няма да се сбъдне, но няма и да бъде отменен, а само изместен във времето и териториите. Идеологията на организацията ще надживее физическото й съществуване. А в региона на Близкия Изток е възможно фронтът Ал Нусра и Ахрар ал Шам да се трансформират в новата «Ислямска държава». Проблемът придобива още по–остра форма със «заразената» вече Турция именно от тези формирования, които тя подпомагаше.

Европол и европейски разузнавателни служби признават съществуването на терористични клетки от Албания до Испания, складове за оръже и лагери за  подготовка на Балканите. Следващите терористични атаки, без да изклюваме тези на саморадикализиралите се единаци, ще бъдат провеждани от групи с добра военна подготовка и боен опит. В Европа са се завърнали над 50% от участвалите в боевете в Сирия и Ирак, което означава около 3 500 души. От заловен архив на ИД в Мосул се оказа, че джихадистите могат да разчитат на още хиляди местни привърженици в европейските страни. Т.е. Европа вече е бременна с тази дяволска сила.

След като са на път да постигнат целта си да настроят християнското срещу мюсюлманското население, рано или късно ще се стигне и до горещи сблъсъци. Впрочем холандският професор признава, че най–страшното би било, когато се стигне до пряка конфронтация между джихадисти и десни екстремисти. Но и това не е ново. Две разузнавания на западноевропейски страни прогнозираха в годишните си доклади още през 2010–2012 г. бъдещи сблъсъци и граждански войни в Европа. Тук няма как да игнорираме  наслагването на терористичните заплахи и бежанската криза.

Изследване на фондация Фридрих Еберт, представено през ноември 2016 г., констатира нарастнало поляризиране на обществото. В Германия вече има  едно твърдо радикализиращо се малцинство, което се е откъснало от демократичния дискурс, мисли враждебно и действа враждебно. В никоя друга страна не са били подпалвани толкова много бежански общежития. Изследването разлежда сериозно  развитието на Партията „Алтернатива за Германия”, чийто привърженици нарастнаха на брой, но и се радикализираха. В призива за национална „съпротива” се размиват границите между националконсерватизъм, десен популизъм и десен екстремизъм. Учените дискутират стратегии за намаляване на разделението на обществото. Особено актуални са новите концепции в политическото образование.

Винаги е полезно да се следи опита на другите. Има много паралели и въпроси, които чукат и на българската врата.

Атентатът в Берлин беше само въпрос на време. Хората погрешно го свързаха веднага с погрешната политика на Ангела Меркел към бежанците, което показва, че парният котел на недоволството търси отдушник. В действителност обаче, причината е в изненадващите пропуски на полицейските органи. След атентата в Ница, след предупрежденията от «Ислямска държава», след предупрежденията от Интерпол, след арестуваните в Париж терористи с подобни намерения, след доклада на контраразузнаването, посочващо над 9200 радикализирани ислямисти в Германия, да оставят коледните базари без допълнителна блокада срещу подобни атаки, а в случая самата улица /Кантщрасе/ е като писта за ускоряване, е напълно непонятно. Излиза че немците се българизират, ако изходим от известната приказка, че на онези, българите умът им идва, когато вече е късно. В първите часове след атентата коментаторите, включително и в България, не разпознаха символа – църквата, която трябва да напомня за войната и жертвите- джихадистите отдавна ни обявиха война, но очевидно пренебрегваме многобройните им послания.   

Бившият вицепрезидент на БНД /Външното разузнаване/ Рудолф Адам сравни поведението на Ангела Меркел и словото й в памет на жертвите на терористичния акт в Берлин с такова на „пастор или социален работник, но не и на държавник” – безизразно, равен тон, нищо неказващи фрази, нито следа от гняв и енергична решителност. „Със сигурност така можеше да прочете слово за новостите в данъчното обагане за 2017 г. Хората търсят ориентири, сигурност, яснота, надежда и чакат отговори: каква е опасността от следващи атентати, какво да е поведението им, каква е сигурността на други коледни базари, по време на църковни служби и т.н. По–важно от обещаното наказание за извършителите е превенцията на бъдещи терористични акции.

Без съмнение в словото на Ангела Меркел направи впечатление отсъствието на паралела с атентата в Ница, на целта на терористите в Берлин– празника на хридстиянската култура и религия, премълчаване, че ИД се насочва именно към такива цели, че с това дава пример и вдъхновява свои последователи, нямаше нито дума за бежанската политика. Ако Ангела Меркел не отговори на тези въпроси, ако не покаже промяна в подхода си и ако до изборите се случи дори и един атентат с жертви, сривът на образа й на силен политик и загубата на изборите са сигурни.

Горният извод за важността на превенцията е точен, но все още тя е на национално ниво, а тероризмът като глобален фактор изисква общ съюз в комплексната борба срещу него. В ЕС почти невидима досега остана ролята на назначения от лятото еврокомисар с новото портфолио „Съюз на сигурността” британец Julian King. Но точно на 21 декември, когато коментарите за атентати в четири различни точки обикаляха света комисарят представи в Брюксел 2 предложения за законови промени:

– Промяна в Директивата срещу прането на пари в частта за по–строг контрол на пренасяните кешови суми. Новото е, че независимо от постановената граница от 10 000 евро, митничарите могат да активират действия и при по–ниски суми.

– Разширяване на Шенгенската информационна система в посока на по–строги правила при съхраняване на данни. Есенцията е в думите на комисаря Кинг: «Ние сме толкова силни, колкото най–слабата наша банки данни.» Директивата за съхраняване на данни бе обявена за невалидна 2014 г., но след запитване от съдебните системи на Швеция и Великобритания, отново е поставена на вниманието на ЕК. Съхраняването на данни в страните–членки е допустимо, но за борба само срещу най–тежките престъплени, при това съкраткени до абсолятно необходимите.

При представянето на предложенията еврокомисарят Кинг подчерта обаче, че отговорностите в антитероститичната борба продължават да носят националните, регионалнтите и местни органи, а ЕС има важна роля при подпомагането им.

 CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация