ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Генерал О. Р. Васил Зикулов: За режима на Живков не си струваше да се лее кръв

21-12-2007  в-к “Новинар” Интервю на Любен Лачански

Общото между военното разузнаване и ДС бяха пагоните

Генерал-полковник от резерва Васил Зикулов е емблематично име в най-новата история на България. И няма как да бъде иначе, тъй като завършва кариерата си на офицер като началник на Разузнавателното управление на БНА. Тази институция вече 18 години крие както много тайни, така и много противоречия в публичното и политическото пространство на България. Разпъвана на кръст между: "Нашата съвест е чиста... Служихме на България всеотдайно... Нашите потомци могат да се гордеят с нас!" до "Отдел на съветското ГРУ, съветски подлоги и проносирани убийци с пагони". В началото на декември излезе от печат второ допълнено издание на фундаменталната книга на ген. Зикулов: "Военното разузнаване ана България и студената война". Като казвам "фундаментална", визирам не само големия исторически отрязък от време, за което Зикулов пише, но и доста нестандартното му отношение към много събития и отделни исторически лица, изиграли важна роля в развитието на предишната България. За по-младите ни читатели ще отбележа, че Васил Зикулов е роден през 1923 г. в село Ичера, Сливенско. Бил е партизански командир. Участва във Втората световна война. После е началник-щаб на ПВО и ВВС. Командващ армия, заместник-началник на Генералния щаб на БНА. Носител е и на званието "Герой на социалистическия труд". Днес възрастният генерал не се различава физически от повечето столични пенсионери. Говори трудно. Уморява се. Зле е със зрението. Но може би професионалната деформация е дала отпечатък единствено върху острата му мисъл и услужливата му памет. Прави интересни политически анализи. Това е второто ми интервю с него. Преди година политическите ни разногласия бяха туширани единствено от каузата истина. Каквото и да значи това и за двама ни. Уговорката ни е и сега да не променям нищо от изреченото пред диктофона. Ще спазя джентълменското споразумение, въпреки че много от читателите отново ще ме заподозрат в принадлежност към службите. Каквото и да значи това, и каквито и да са те. Прощавам им!

- Г-н генерал, кое наложи книгата ви "Военното разузнаване на България и студената война" да претърпи второ допълнено издание?

- Никога не съм имал желание да пиша книги изобщо. Не съм се виждал в ролята на писател. И преди, и във второто издание исках да изпълня дълг към хората, които съм ръководил почти четвърт век. Те сега са подгонени от един закон с очевидната тенденция тая работа да се задълбочава. Имам предвид Закона за отваряне на досиетата. Някакъв вид лустрация по български.

- Мислите, че именно "тая работа" ще се задълбочава? По какво съдите?

- Убеден съм! Вижте какво стана в Полша. Там въведоха лустрация. У нас преди месец и половина имаше конференция, организирана от комисията по досиетата и от комисията по национална сигурност и обществен ред. На тази конференция не някой друг, а бившият министър на отбраната Николай Свинаров заяви, че съжалява, защото не е прокарал лустрационни текстове. Защо го казва това? Ами проверява реакцията. Аз не смятам, че такова нещо в България е изпълнимо. В нашите условия лустрацията е немислима. Едно е Полша, друго е България. В Полша армията взе участие в събития от вътрешнополитически характер. У нас такова нещо не е имало. На миналата ни среща преди година аз бях доста напрегнат и не знаех, какво точно трябва да постигна с публичните си изяви. Сега вече знам.

- Моля, ще бъде изключително интересно. Споделете го пред мен. Но имайте предвид, че го споделяте и пред читателите на "Новинар".

- Знам. Аз съм вече стар човек (1924) и нямам политически амбиции. Никакви. Нямам амбиции да заемам каквато и да е длъжност. Нямам намерение да променям политическия курс на една или друга партия! Или да напускам БСП. Но дълбоко съм убеден, че нашето държавно ръководство дълбоко греши с този закон за досиетата. Политиците се държат като васали. Не като държавни ръководители. Няма съмнение, че никой в България не е заинтересуван да опозори и орезили Българската армия. Тя никога не е изпълнявала вътрешножандармерийски функции в страната. Не го ли знаят това и Първанов, и Станишев? Та нали те са историци и двамата. Не го ли знае Симеон? Не го ли знае Свинаров? Не знае ли Свинаров с какво се е занимавало Военното разузнаване? Толкова години беше министър на отбраната... Аз бях един от тез, г-н Лачански, които бяха до крайна степен идеологизирани. До най-висша степен. Не го казвам нито като самокритика, нито като оправдание. Времето ни създаде такива. Ние не можехме да бъдем други ли? Можехме... Аз съм един от тез, които не само вярваха на Сталин, но съм крещял и по улиците: Смърт на Трайчо Костов! Не се хваля с тая работа. Обратно. Но това беше до известно време. Аз вярвах в непогрешимостта на Съветския съюз докато почнаха арестите. Когато арестуваха Славчо Трънски, ъ...

- Знеполски.

- За Знеполски не знаех, те криеха тая работа. Но когато арестуваха Трънски и Здравко Георгиев, аз все още вярвах. Да не говорим за Петър Вранчев! Вярвах, че съветските органи за сигурност са непогрешими. Та те са от сталинската гвардия, как можех да не вярвам? Но когато арестуваха Титко Черноколев, аз вече напълно се обърках... С него сме работили още през нелегалните години. Той знаеше всички явки и пароли на отряда ни. Ако той беше предател, то нашия отряд нямаше да го има! Без ние и да разберем. Ако той беше предател, значи и аз съм предател. Това беше ДС.

- Как виждате бъдещето на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС)?

- Не съм много добре запознат с всичко около нея, но ми се струва, че само с реорганизация няма да се решат наболелите въпроси. Всичко опира до политическите позиции на тези, които стоят на върха. И от целите, които те си поставят. На мен самия не ми е много ясно каква ще е целта на тази агенция? Едно време в МВР имаше т.нар. инспекторат, който инспектираше самото МВР. Искам да подчертая, че самото министерство се нуждае от контрол. Не само МВР, но и самите политици се нуждаят от контрол. Не знам дали не е изпуснато времето, когато можеше да се въведе ред в това безконтролие?

- Навеждате ме на мисълта, че няма да има кой да контролира тази богопомазана аганция от безконтролни люде. Те ще се чувстват безгрешни?

- Точно в това е въпросът. Някой поставя неразрешими казуси. Хубаво, ще бъдат назначени нови хора, чисти хора. Кой ще се произнесе доколко един е чист и колко не е? Когато издигахме Сергей (Станишев), аз го аплодирах! Млад човек, подготвен. Вярвах му дълбоко. С баща му бяхме доста близки. Не бих казал приятели, но десетилетия бяхме дружили. Разговорите ни бяха откровени. Но не мога да се съглася с политиката на Сергей, който е начело на партията, когато се гласува този идиотски закон. С него подгониха хората, които са служили за защитата на България. Нима той не знае какви са били задачите на военното разузнаване? Нима трябва да се рови агентурният архив, та да се разбере какви задачи е получавало военното разузнаване? Какво ще реши тази комисия по досиетата? Ако не вярват на Студенков, какво им пречи да назначат друг? Ако не вярват на началника на ГЩ, какво им пречи да назначат друг? Защо архив, който има отношение единствено към отбраната на страната, ще се предоставя на комисия, която е назначена по квотния принцип?

- Не сте ли малко професионално деформиран?

- Не бих искал, но странно защо един от най-ревностните привърженици да се отворят всички архиви и на МВР, и на МНО беше г-н Ахмед Доган?

- Защо?

- Ето, дори и аз не мога да си обясня. Може да има и вътрешнопартийни причини. Известно е, че в ДПС се гризат един-друг... Но напълно е възможно някой да казва на Ахмед Доган - или ще бъдеш за отваряне на всички досиета, или ще бъде друг на твоето място начело на ДПС!

- Възможно ли е в България в настоящия исторически момент армията да направи преврат?

- Не! Определено не! И това е идиотизъм да се мисли, че Българската армия ще тръгне да прави преврати! Аз зная един-единствен генерал, който се осмели да изрече подобна нелепост. Мисля, че беше на 14 януари 1990 година. Той съжали, че не са извикани танковете.

- Ще ми кажете ли името му?

- Ще реша. Но тогава никой от командването на армията не го подкрепи, защото за такъв социализъм, в който бяхме живели, не си струваше да се стига до кръвопролития. Никой от Колегиума на МНО не беше за силови действия. Тогава, а камо ли сега? Но в едно съм убеден, че и тогава никой не можеше да организира един преврат. Дори Семерджиев не би могъл да го организира. И сега какво излиза, че понеже преди 60 години сме попаднали в руската зона на влияние, днес българският офицер от военното разузнаване трябва да се срамува, че си е вършил работата. Та нали за да попаднем в тази зона, и Англия, и Америка са дали съгласието си?

- Имаше ли инакомислещи офицери по времето, когато вие командвахте военното разузнаване?

(Тук Зикулов ме моли да изключа диктофона. Разказва ми една доста дълга история около един негов приятел, също генерал. Може би този частен спомен ще го обнародвам някога. Все пак сме мъже, макар и идеологически противници!).

- Какво не е вярно за вас?

- Не е вярно, че ние сме арестували и разпитвали хора. Общото между военното разузнаване и Държавна сигурност беше единствено в това, че имахме военни звания. Да, ние също ползвахме агентурни източници, но нашият агент-турчин не може да разкаже какви вицове се носят за Тодор Живков. Те са много различни по същността си агенти. Има и погребални агенции, и там има агенти! (Смее се.) И ние ползвахме разузнавателна техника, и те ползваха. Но с нашата техника знаехме каво говорят в щаба на НАТО и можехме да следим спътниковата връзка. А ДС можеше да знае за нашия днешен разговор в това шумно кафене. Но за българския гражданин всички сме в един кюп. Онези, тайните... Агентите! И още нещо, което искам да се разбере. Върховният главнокомандващ на БА успя да оневини агент Гоце, но не застана зад хилядите български войници, които са обвинени, че са били агенти.С досиета. По проста причина, че са служили като редници във военното разузнаване. Шофьори, радисти, готвачи, машинописки. Е, това поведение ли е на върховен главнокомандващ. Това го казаха на премиерата на моята книга обикновените войници. За това искам да говоря. Обикновените войници и офицери на са злокобни агенти. Не са доносници. Това трябва да се знае.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация