ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


          Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

  • ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЕКЦИИ И АСПЕКТИ НА ОТБРАНАТА И СИГУРНОСТТА В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН

    / Доклад на Симеон Николов на Кръгла маса “Черноморската синергия – нови хоризонти пред европейската интеграция”- 31 октомври- 01 ноември 2008, гр. Варна/

    Уважаеми дами и господа,
    В началото на 21 век настъпиха значителни изменения в международната обстановка, а през последните няколко години и дори месеци те придобиха такава динамика, че е трудно да започнем анализ на каквата и да е тема на регионално или надрегионално ниво, без да я поставим в рамката на сложните геополитически процеси. Вярно е, че все по-трудно става да се направи точна прогноза и да се очертаят най-вероятните сценарий на развитие, но от друга страна ясно се очертават няколко фундаментални промени:
    Първо, наблюдава се тенденцията на израстване на регионални сили, които излизат на международната сцена, заявявайки свои претенции и поставяйки под въпрос създадения по времето на студената война световен ред. Те демонстрират нарастващ стремеж към регионално и глобално влияние. Все по-голямо става значението на Китай и Индия, но и на Бразилия, Индонезия, Мексико и Южна Африка. Очевиден става мултиполярния характер на международната система.
    Дали тази мултиполярност ще е стабилна или нестабилна, ще зависи основно от това, дали израстващите сили ще възприемат новия ред като легитимен, служещ на интересите им или нелигитемен. Във втория случай не може да се изключи връщане към една глобална политика на конфронтация.
    Всъщност самата тенденция към мултиполярност бързо се трансформира и придобива нови особености в още по-конкретни направалния- възникват повече центрове на сила и някои от тях не са национални държави. Недържавни играчи получиха по-голям простор за действие. Броят на заплахите и уязвимостта на държави дори като САЩ нарастнаха. Затова срещаме вече понятието нонополярност. Това прави и дипломацията по-трудна. Отношенията стават по-избирателни и обвързани с конкретната ситуация.
    Второ, националните държави започват да губят властовия си монопол под предизвикателството на регионални и глобални организации и натиск отвътре в самата държава. От друга страна се забелязва отслабване и на мултилатералните институции- на глобално ниво и не без помощта на САЩ и на регионално ниво, изразяващо се в разделяне на разбиранията на съюзници в една организация.
    Трето, човечеството започва да осъзнава, че е изправено пред някои глобални проблеми, чието решение е възможно, само ако подходим заедно и мобилизираме общи сили. Освен това, анализирайки тенденциите към мултиполярност, основни държави в Европа стигат до извода за необходимостта от промяна на основните координати на външната си политика.
    Четвърто, изместването на световния център на влияние от Атлантическия регион към Източна Азия, тоест загуба на хегемония на Атлантическия регион, както формулира тази тенденция Збигнев Бжежински. Същевременно обаче трябва да допълним, че формирането на глобалното управление не е вече дело само на старите демокрации.
    Пето, гладът за енергоресурси все повече предопределя поведението и политиката на държавите. Регионалните играчи придобиват сила и виляние в тази сфера и глобалните актьори осъзнават, че не могат да поемат авантюрата на прекия конфликт с други големи актьори и да регулират сами снабдяването си с енергоносители. Очертава се тенденцията към привилигировани партньорства в енергийната политика. Много важно е да се отбележи, че въпросът за сблъсъка на интереси по отгношение достъпа до енергоресурси има глобални измерения и не се вмества в традиционния конфликт Изток-Запад. Именно тук анализатори и коментатори в Европа допускат грешката, като пречупват разглежданите въпроси през призмата на конфликтност Изток-Запад, а в действителност конкурентите в разпределянето на източниците на тези природни ресурси- нефт, газ, в Централна Азия, но и в Ирак и Иран, са всъщност страни като Индия и Китай.

    Първи раздел
    ЗНАЧЕНИЕТО НА ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН И ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ СИГУРНОСТТА МУ

    Черноморският регион, според преобладаващите експертни оценки, има стратегически характер както за Евразийската зона, така и в световен мащаб, който в резултат на съвременните процеси на глобализация придобива нова и нарастваща значимост. Протичащите промени все повече го превръщат от граница и преграда в магистрала и зона за сътрудничество, за чието поддържане са необходими нарастващи колективни усилия в областта на сътрудничеството за повишаване на сигурността и стабилността. Черноморският регион е вече част от ЕВропа.
    В геополитически план досега разглеждахме по правило района на Черно море в неговата неразривна връзка с прилежащите към него зони като Средиземноморието и Кавказкя регион, както и отчитайки ролята на държави от региона без излаз на Черно море /Западните Балкани, Молдова, Армения, Азербайджан/ или така наречения широк Черноморски район. Американски ученисподелиха в свои научни доклади разбирането, че към четирите основни подрегиона, на които условни може да се раздели Средиземноморието, да бъде прибавен и пети такъв, обхващащ Черноморския регион и се аргументираха с нарастналото му геостратегическо значение и обвързаност със съседните региони. След европейската /френска/ инициативата за създаването на Средиземноморски съюз, соцалистите от Парламентарната асамблея на ЕС очевидно имат правото да предлагат създаванетоо и на Черноморски съюз, въпреки че американското виждане като че ли беше по-правилно и перспективно. От съществено значение е възприемането на ширрокото разблиране на сигурността, което да включи целия спектър на демократичните процеси и реформи, незаконния трафик на хора и търговия с наркотици др.
    Разположени между нефтeните и газови полета на Русия и страните от Каспийския регион от една страна, и главните центрове на потребление на Запад от друга, Балканите и Черноморският регион като цяло се превръщат в основна транзитна зона за пренос на стратегически енергоизточници, в която се преплитат множество интереси. Евразийската безопасност е пряко зависима от развитието в зони като Балканите, Черноморския регион, Кавказ, Източното Средиземноморие, Близкия Изток и Централна Азия.
    Черно море и прилежащият към него регион имат изключително значение -геополитическо, икономическо, инфраструктурно, енергийно, комуникационно и др. Ежегодно през Черно море преминават над 50 000 кораба, принадлежащи на 85 държави (2005 г.), превозващи над 450 млн. тона товари с тенденция за растеж от 10-17% годишно. 30 000 прекосяват българските морски пространства. Черно море е световен енергиен коридор ( 40% от нефтените доставки за ЕС са през Черно море). Прогнозите са те да нарастнат на 75% през 2020 година. По данни на турската страна, на ден 150 кораби преминават Черноморските проливи. 400 000 тона от товарите им са опасни. 150 милиона тона петролни продукти годишно се транспортират през района.
    Значението на Черно море за икономиката, особено за външната търговия на България е изключително голямо. Не без значение е и факта, че в някои от страните от Черноморския регион има значително българско национално малцинство и компактни български общности.
    Регионът е нехомогенен като икономика, ниво на демократизация, върховенство на закона и права на човека. Съществуват вътрешни и регионални, социални, етнически и малцинствени проблеми, които създават предпоставки за възникването на нови моменти в средата за сигурност - корупция, организирана престъпност, пиратство, пране на пари и т.н. Различна е степента на ангажираност с евро-атлантическите, европейските и регионалните структури. Съществен фактор с импликации към сигурността в региона са т.нар. “замразени конфликти” на територията на бившия СССР.
    Инфраструктурата и доставката на енергоносители са двата фактора , които водят също към нарастване на ролята на Черноморския регион. В политиката си на Балканите и в региона на Черно море България придава приоритетно значение на осъществяването на инфраструктурните транспортни проекти, сред които първостепенно място заемат паневропейските транспортни коридори ІV, VІІ, VІІІ, ІХ и Х. През района преминава и Транс-континенталният транспортен коридор “Европа-Кавказ-Азия”- ТРАСЕКА (“Пътят на коприната”).
    Понастоящем нефт в региона на Черно море се транспортира по 5 тръбопровода, а също така през акваторията на Черно море и Проливите от руските нефтени терминали в Новоросийск и Туапсе и гурзинското Супса.
    Газ се транспортира по дъното на Черно море по тръбопровода “Син поток” от Русия за Турция, от Русия през Украйна за Западна Европа, от Централна Азия през Русия за Западна Европа и Азербайджан.
    Темата за енергийната сигурност е неразделно свързана с черноморската проблематика и основна причина за нарастването на интерес към региона от страна на водещи международни фактори.

    Факторите, кото влияят върху сигурността в Черноморския регион, бихме могли да групираме в:
    - Глобални;
    - Регионални;
    - Нови и специфични
    Към първите трябва да причислим:
    - Пресичането на интереси на велики и регионални сили в региона, които пораждат и противоречия;
    - Новите заплахи от глобален характер като тероризма;
    - Гладът за енергийни ресурси, който изостря интересите на много зависими държави-потребители;
    - Влиянието на събития от съседни региони като Близкя Изток и др.
    Към регионалните фактори можем да причислим:
    - Съществуващите замразени конфликти, национализъм, сепаратистки тенденции, противоречия;
    - Неразрешени въпроси като определяне морските граници в Черно и Каспийско море;
    - Различен етап на икономическо развитие на държавите от региона и на стабиността на държавните институции в тях, както и зависимостта на региона от външни инвестиции;
    - Дисбаланс на военната мощ на отделните страни, включително и по отношение на военноморските им сили и стремежи за доминиране на някои от тях и др.
    Новите и специфични фактори са от рода на:
    - Засилване на контрабандата, наркотрафика, организираната престъпност, преливаща от съседни региони и от държави в региона към Европа;
    - Разрастване на екологичните проблеми и прибрлижаване на рискове, за чието посрещане няма достатъчно финансови средства и политическа воля;
    - Изоставане в обезпечаването сигурлността на нарастващия морски транспорт и др.

    Втори раздел


    РОЛЯ, ИНТЕРЕСИ, СТРАТЕГИИ И ПОЛИТИКИ НА НЯКОИ ОСНОВНИ СТРАНИ

    Тъй като политиката на ООН, политиката на ЕС и политиката на НАТО са предмет на други изследвания, тук ще се спра само на ролята, значението и регионални интереси на някои основни страни.

    Политиката на САЩ
    САЩ демонстрират стремеж да запазят статута си на водеща световна сила, въпреки очевидното отминаване на етапа на възможното еднополюсно развитие на света. За да не загубят способностите си за противодействие естествено е да залагат на енергийната независимост. За това се търси и контрол върху трасетата на енергийните доставки. Ситуацията се изостря от задълбочаването на сътрудничеството на Русия с Иран в сферата на енергетиката.

    Към момента САЩ нямат цялостна стратегия за сигурността в Черно море, затова би могло само да се маркират само някои следните основни елементи от нея: САЩ разглеждат въпросите на сигурността в региона в два плана – веднъж по-общо – сигурността в (разширения) Черноморски регион и втори път – конкретно в Черно море; те заявяват, че концентрират своите усилия в три основни области: демократизация и върховенство на закона; енергетика; сигурност, като за момента въпросите на военноморската сигурност са на втори план, а акцентът е върху т.н. „soft security measures”; САЩ нееднократно и еднозначно подчертават, че не отреждат водещо място в политиката и механизмите за сигурност в Черно море на нито една от страните-съюзнички по НАТО.
    На пръв поглед ЕС има еднакви интереси с тези на САЩ по отношение на Грузия, доставките на нефт и ситуацията в Кавказкия регион, но тук трябва да се отчитат два важни момента: Първият е, че докато САЩ предпочитат силовия път, ЕС държи на прагматичния път на икономическите връзки. Вторият е, че все пак ЕС и САЩ са и в известен смисъл конкуренти, а Брюксел трябва да държи сметка и за по-преките последици от ставащото върху себе си, отколкото върху Вашингтон.

    Отношенията САЩ-Русия са определящи, но те няма да останат дълго в сегашната им изострена форма. В дългосрочен план САЩ имат да решават много и по-важни дела от евентуалния си плацдарм в Грузия. В САЩ сигурно са наясно, че въпреки отстъплението им в глобален мащаб, Русия няма сили и желание да ги измести. Тоест двете сили, няма за какво съществено да спорят в света. На Русия ще бъде достатъчно да се увери, че от съседните й страни не произтичат заплахи за нея. Проблемите за Русия не идват от САЩ и НАТО, а от ислямския Юг и от раждащите се суперсили в света, както и от вътрешноикономически и социални проблеми. Така че няма да се стигне до пряк военен сблъсък САЩ-Русия, но ще има натрупване на проблеми и конфликти, чието съчетание ще акумилира голямо напрежение. Взаимната икономическа обвързаност и общи икономически интереси правят малко вероятна бъдеща широкомащабна война и изискват сътрудничество между САЩ, Русия, Китай и другите значими играчи в региона.

    Все по-често и официално се признаваот турски източници, че между САЩ и Турция има сериозни разногласия, например по позициите им за отношенията със Сирия и Иран. В действителност дори по-рано, в началото на войната срещу Ирак, Турция не позволи на САЩ стоварването на войски и въоръжение в източните си райони и с това попречи откриването на втори, северен фронт в Ирак.

    Отношението на САЩ към Грузия красноречиво беше демонстрирано по време на кратката война там и напрегнатия период след нея. „Грузия е необходима на САЩ заданепозволят наРусия дамонополизирацелия Кавказ”, кавза в свое интервю америакнския политолог Николай Злобин. Невъзможността САЩ да заемат своевроменно плацдарм в Грузия ги поставя в недобра позиция, ако действително замислят широкомащабна операция срещу Иран. Разстоянието от Тбилиси до границата с Иран, което е 300 км и до столицата на Иран- Техеран, което е 1000 км, означава, че от Грузия биха могли да бъдат обстрелвани и успешно поразявани цели в Иран с минимални разходи в сравнение с такива за широкомащабна военна операция. Голяма е вероятността, използвайки откъсването на Южна Осетия и Абхазия и необходимостта от твърди действия срещу Русия, САЩ ускорено да изградят нова военна база в Грузия. Такова военно присъствие също би оказвало сдържащо влияние върху съседен Иран. Сегашният президент на Грузия Саакашвили е човекът, на който САЩ можеха да разчитат /и все още правят това и въпреки катасторфалните му грешки го поддържат/ да подпише с тях споразумение за военно сътрудничество, включващо изграждането на военна база. Новата ситуация не е пречка, защото и без да е член на НАТО Грузия може да приеме чужда база на своя територия, а след войната има и още по-силни аргументи за това. Украйна например не може да си го позволи, защото конституцията й не допуска това. По всичко личи обаче, че Русия ще ги изпревари и ще създаде много по-рано три военни бази- две в Абхазия и една в Южна Осетия.

    Плановете на САЩ отреждат на Румъния значителна роля в Черноморския регион, както заради румънските призиви за присъединяване на Молдова, така и заради относителната й близост до Русия. За Вашингтон Румъния е важен плацдарм в Черноморско-Каспийския регион за военните бази и инструмент за изтласкване на Русия от югоизточното геополитическо пространство. Още по времето на предизборната кампания Траян Бъсеску се обяви за създаване на ос Вашингтон-Лондон-Букурещ. По-късно, вече като президент, той обоснова идеята си със значението на партньорството със САЩ и Великобритания от гледна точка на националната сигурност на Румъния, имайки предвид замразените конфликти в района на Черно море и най-вече този в сепаратисткия молдовски район Приднестровие.

    От страните в Черноморския регион със своя тежест се открояват Русия, Турция и Украйна:
    Русия

    Приносът на Русия за стабилността и развитието на Черноморскиярегион ще зависи от конструктивните й отношения с ЕС, от това, доколко перспективно и ясно ще определи стратегическия си подход към него- от стратегическо партньорство до пълноправно членство. Въпреки че по-често се говори за зависимост на Европа от енергоресурсите на Русия, това не е така, и Русия е зависима от Европа. Русия се нуждае не само от коректни платци на доставяните енергийни ресурси, но и от достъп до нови технологии. Разбира се, не можем да изключим и да съдим за това руските партньори, че в някои случаи ще комбинират пазарните способи с политически натиск, използвайки енергийните доставки като инструмент. Но те, енергийните доставки, са само част от външната политика на Русия и не бива да се надценяват, а на тях могат да се търсят алтернативни решения.
    От друга страна нито САЩ, нито НАТО и Западна Европа допускат, че могат да провеждат активна антитероростичинаборба безпомощта на Русия.
    Реалната политика на ЕС и САЩ може да бъде единствено в привличането на Русия в една европейска система за сигурност. Абсолютно неуместни в тази политика са каквито и да е било позиции, незачитащи, игнориращи интересите за сигурността на самата Русия. Трябва да се има предвид и това, че общественото мнение в Русия е много чувствително при натиск отвън и евентуални непремерени действия биха засилили позициите на привържениците на изолационизма и подкопали тези на привържениците на проевропейски оринетиранитеполитически среди.
    Последните изявления на руските държавни ръководители показват, че тяхната цел е да инициират и участват в едно ново дефиниране на световния ред като активен и независим център на сила. Вярно е, че в ”Доктрината Медведев” от юли 2008 г. нямаконкретни термини, подплатяващи стремеж за роля на супер сила. От друга страна обаче, претенциите за специален статут доста напомнят на претенциите на САЩ. Петте основни положения от външнополитическата концепция на Медведев могат и да хврълят светлина върху поведението на Русия в обозримо бъдеще. Но от коментари от руска страна на различни политически и дипломатически нива се поражда впечатление за известна опасност от руските категорични изводи и позиции, дистанцирането от ситуацията днес, своеобразен отказ от търсене на компромис.
    Войната с Грузия демонстрира, че Русия е способна да се докаже като регионална доминираща сила в постсъветското пространство. Тя не може обаче да се интерпретира като знак за връщане на ролята й на световна сила. Единствено ядреният й потенциал и осигурява все още особено положение в международната система. Руската армия бе модернизирана в някои области, но цялостна военна реформа не се състоя. Причината не е само в съпротивата на ГЩ спрямо някои реформи като намаляване числеността и налагане на професионална армия. Двата основни въпроса за Русия са: на какви заплахи ще бъде изложена и каква позиция ще заеме в международната система. Само след отговор на тези въпроси могат да се насочат най-ефективно финансови средсдтва запо-нататъшно реформиране и модернизиране на въоръжените сили.
    След войната в Грузия привържениците на големите военни проекти настояха за усъвършенстване и развитие на стратегическите ядрени сили, увеличаване на производството на ракетните комплекси „Топол-М” и на стратегическите бомбардировачи Ту-160, създаване и развръщане на система за противоспътниково оръжие, завършване създаването на система за въздушно-космическа отбрана.
    Остро бе поставен въпроса за ускоряване модернизацията на армията, чийто срок е 2015 година. Нещо повече, на съвещание по сигурността в Кремъл на 11 септември 2008 г. прлезидентът Медведев достатъчно ясно се изрази, че “превъоръжаването на армията става висш приоритет на държавата”. Увеличението навоенния бюджет за 2009 г.е с 27%. Днес обаче все повече можем да се съмняваме, че планираните 187 милиардадолара запериода 2007-2015 г., с които трябва да се постигне 45%-но модернизиране наармията, наистина са реалистични.
    Организацята Договор за колектвна сигурност планира създаването в централно-азиатския регион на силна военна групировка от подразделения на Русия, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизия с постоянен щаб в Москва. Според генералня секретар на Организацията тази военна групировка трябвало да осигурява политическа сдържаност в региона, отчитайки изострянето на обстановката в Афганистан. В основата на групировката ще бъдат коалиционните сили за бързо реагиране на Организацията, състоящи се от 10 батальона. Русия ще окаже военна помощ на държавите от Организацята Договор за колективна сигурност

    Украйна
    Бъдещето на Украйна ще даде значително отражение върху цялостната ситуация в Черноморския регион. За съжаление обаче за тази втора по големина страна в Европа днес могат да се формулират три определящи характеристики: политическа нестабилност, икономически проблеми, обвързаност и зависимост на отбранителната индустрия с Русия. След войната в Грузия отношенията между двете държави охладняха още повече. Геополитическата ориентираност на Украйна и енергийната политика са основните полета на конфликтност между Украйна и Русия.
    Политическата класа в Украйна е разделена. Подкрепата за членство в НАТО през април 2008 г беше само 21,8%, докато 59,6% са против такава стъпка. Войната в Грузия засили опасенията от руска агресия срещу Украйна - 49,6% от украинците проявяваха такива страхове, но това не доведе ни най-малко до повишаване одобрението за членство в НАТО. Антинатовските позиции не означават обаче, че украинците са срещу сближаване със Запада. 56% от тях одобряват влизане на страната в ЕС. Очевидно е, че украинците търсят още своята национална идентичност. Изходът на телевизионното шоу „Велики украинци” се превърна в политически скандал: първо място бе отредено на Ярослав, владетел на Киевска Рус, символ на единството между Русия и Украйна. По време на войната в Грузия се очертаха силно поляризирани действия- докато едни провеждаха демонстрации пред руското посолство и издигаха знамето на Грузия, други демонстрираха срещу Саакашвили и го сравняваха с Адолф Хитлер. Поведението на президента Юшченко по време на войната между Русия и Грузия затвърди позициите на Украйна като верен съюзник на САЩ.
    Добре би било, ако ЕС и НАТО активизират така диалога си както с Киев, така и с Москва, че да допринесат засвалянена напрежението вруско-украинските отношения. В оставащото времедо юбилейната среща навърха на НАТО през 2009 година би могло паралелно да се активизират отношенията НАТО-Украйна и дасе обвържат с работата на Съвета НАТО-Русия. Отношенията НАТО-Украйна и НАТО-Русия не бива да се разглеждат отделно.
    Напълно прави са някои европейски политолози като обръщат внимание на необходимостта ЕС и НАТО да акцентират върху политическата и икономическата стабилност на Украйна. Вечесеправи немалко ивдвустранен план. Договорът между Германия и Украйна например от март 2008 г.предвижда доста кредитни линии в области за увеличаванена енергийната ефективност. Благоприятни възможности има интегриране нва военнопромишления комплекс на Украйна с европейски оръжейни фирми. Например, встроителството на корвети за ВМС 40% от комплектоването им кще бъде доставено от европейски фирми.
    Германският автор Ринер Линкер подчертава, че практическа помощ Украйна може даполучи в няколко области:
    - разширяване напознанията за НАТО в Украйна;
    - повишаване знанията на английски език сред офицерския корпус;
    - развиване на украинскои рускопроизводство на въоръжение и бойна техника;
    - постепенно приобщаване на Украйна към Европейската политика за сигурност и отбрана.

    Отделно, извън този доклад, би трябвало да се разгледа темата Крим и Руския Черноморски флот, възможностите за изостряне на проблемите или дори за провокации.
    Тревожно е разминаването, че руският морски флот съгласно двустранния договор ще остане в Севастопол до 2017 г., а в американски документи за разполагане на техни военни кораби там – 2012 г.?! Въпреки успокоителните думи на руския премиер Владмир Путин за полуостров Крим, предизвикателството е голямо, а възможностите на този, който го владее са огромни. Според някои анализатори въпросът може да намери съвсем неочаквано за днес решение. Нито Украйна, нито Русия ще запазят контрола над него. Силни са симтомите от остри проблеми, подсказващи, че там може да бъде създадена кримско-татарска държава като американски протекторат. Ефектът ще е като на куршумите “дум-дум”: ще последва масова емиграция на руското населене, което ще дестабилизира Русия. В дългосрочен план САЩ ще си осгурят стратегчески контрол над целия регион.

    Турция.
    По силата на географското си положение (Проливите) и значимия си политически, демографски и военен потенциал Турция се стреми да запази привилегированото си положение от времето на Студената война, особено по въпросите на сигурността, по които подходът на Анкара цели “регионализиране”. Анкара активно подкрепя настоящите инициативи и проекти в областта на икономическото и инфраструктурното сътрудничество в Черноморския регион. Може обаче да се очаква, че в зависимост от развоя на преговорите за членство с ЕС, Турция ще оказва въздействие в посока стимулиране или забавяне на включването на Черноморския регион в общото европейско икономическо пространство.
    Ключовото географско положение на Турция по отношение на стремежа за диверсификация на енергийните доставки, подкрепата на САЩ в това направление, прекият диалог на Анкара с много от глобалните актьори в добива и разпределението на енергоресурсите и активната национална политика подхранват амбициите на Анкара да е самостоятелен “играч” в сферата на енергийната проблематика. Пред страната се разкриват възможности да използва позициите си на важен енергиен разпределител като дипломатическо средство с цел извличането на политически дивиденти – една от възможностите в този смисъл е именно по отношение на ЕС.
    В областта на черноморските инициативи тя се стреми да бъде водеща страна и да не допусне военни кораби на САЩ и НАТО в Черно море, за което разбира се има руската подкрепа. Бъдещето на Кюрдистан и опасенията на Турция също обосновават интереса й от един стабилен Кавказ. Турция реагира по различен начин от всички останали страни-членки на НАТО на войната в Грузия. На 11 август тя предложи създаването на „Платформа за стабилност и сътрудничество в Кавказ”, независимо че първо обсъди идеята с Грузия, а после с Русия. Независимо от това, че на срещата на НАТО охладиха ентусиазма й. Разбира се, че нямаше как да минат в Брюксел съдържащите се в проекта предложения Грузия да не става член на НАТО, но да допусне бази само на Турция и Русия, отговорността за региона да поемат тези две страни и така нататък.

    Трети раздел


    ВОЕННО-ПОЛИТИЧЕСКИ АСПЕКТИ

    На срещата на върха на НАТО на 3 и 4 април 2008 г. в румънската столица Букурещ бе потвърдена в декларация готовноста на Алианса да продължи да съдейства на усилията за укрепване на сигурността и стабилността в района на Черно море чрез развитие на диалога и сътрудничеството на държавите от региона с НАТО. На тази среща за първи път бе поставен въпроса за ролята на организацията за енергийната сигурност, което намери отражение също в заключителната декларация. Мястото на тази среща не бе избрано случайно - Румъния държава от "последната вълна" в разширяването на НАТО. Алиансът държи да демонстрира равенството между всички страни членки и символично да изрази признателност към държавите, влезли в организацията. Известен е механизмът за сигурност “Индивидуален план за действие с партньорите”. Такива планове има с Грузия, Молдова, Армения, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан.
    България, Румъния и Турция носят особена отговорност за сигурността като страни-членки на НАТО. Като черноморски държави – съюзници, те трябва да се придържат към координиран, равнопоставен и основан на постоянен диалог – двустранен или тристранен - подход, целящ изготвянето на адекватна стратегия и практика на НАТО за гарантиране на сигурността и стабилността в нашия регион. Особено важна е подкрепата на НАТО за утвърждаване на „регионалната стабилност” чрез ефективно използване на съществуващите механизми и инициативи. потвърдената в декларацията от Срещата на върха в Букурещ готовност на Алианса да продължи да съдейства на усилията за укрепване на сигурността и стабилността в района на Черно море чрез развитие на диалога и сътрудничеството на държавите от региона с НАТО.
    България се стреми към постигането на баланс между глобалния и регионалния подход. С последните новиинициативи има шанс за ново качество и ефект от участието на България в укрепването на регионалната сигурност в рамките на общата европейска и евроатлантическа сигурност. Оценката ни за степента на рисковете и заплахите в Черно море е, че тя е относително ниска. Това обаче не дава основание да бъдат подценявани съществуващите и потенциални заплахи и опасности като тероризъм, наличие на „замразени конфликти” (Приднестровие, Южна Осетия, Абхазия, Нагорни Карабах и др.), недостатъчна степен на демократизация на някои държави от региона и произтичащите от това неукрепнали институции, корупция и организирана престъпност, нелегален трафик на хора, стоки с двойна употреба, оръжия и наркотици, нелегална миграция, опасност от незаконно разпространение на ОМУ, информационно и комуникационно пиратство и др.

    В случая обаче, следва да обърнем повече внимание на „морската сигурност”. Понятието „морска сигурност” визира задачата за осигуряване на морските пътища, пристанища и борбата срещу тероризма. Предизвикателствата, които произтичат от това се припокриват с териториални спорове и проблеми и такива с опазване на околната среда, с въпроси на геополитическа конкуренция и надрегионални заплахи, неразпространение на оръжия за масово поразяване, контрабанда с нароктици и търговия с хора. Повечето държави доскоро не бяха подготвени за тези предизвикателства. Преди 11.09 2001 г. те разбираха морската сигурност като сигурност изключително на икономическите зони. Над 90% от световната търговия се осъществява през морски пътища.След 1990 година тази търговия нараства с 3,6% годишно.Докато сигурността обаче навъздушниятранспорт презпоследните години бе силно развита, то за морския транспорт тя е в самото си начало. Често липсват основни данни като например, кой е притежателят на даден кораб или какъв товар носи на борда си. Друг проблем е концентрацията върху малък брой използвани морски пътища и големи пристанища. ¾-ти от потока търговски стоки се прекарва през тесни проливи-естествени и изкуствени. Нарастнва потенциалът от опасности за морския транспорт.
    На първо място сред заплахите и по море се очертаха терористичните нападения над търговски кораби. Има сценарий, при които терористите планират потопяване на голям танкер и блокиране на морски проливи. Целите на такива групи почти винаги са на сушата, а не морски цели и ако пренесат ядрени заряди например, по-скоро биха го направили с малки плавателни съдове, с лодки, отколкото с товарен кораб. Друга цел на терористите, съдейки по тяхно обучение и тренировки са пристанищата, използвайки включително и подводни средства и обучени за целта водолази. От тук произтичат и проектите, които разработват включително и български учени, така и врамките на Европейската агенция по отбрана и в НАТО – защита на пристанища.
    Въпреки различните видове заплахи, като че ли се очертава извода, че повечето рискове по море се посрещат по-добре с цивилни, отколкото с военни средства и борбата с тях предполага разкриване на съществените причини, пораждащи заплахите.
    В дискусиите на тема морска сигурност в ЕС все още е валидна формулировката на Михаел Беренд от 18 10.2004 г. във „Форум-Европа”, че морската сигурност е европейската „ахилесова пета”.

    В Черноморския и Балкански регион всички страни провеждат акативни програми за модернизация на своите ВМС. Изключение правеше доскоро може би само Грузия. Анализът на информацията дава основание за извода, че се очертават 2 основни направления на модернизация на ВМС в региона:
    - първото е строителство на кораби /подводници/ в изпълнение на национална корабостроителна програма /основно в национални корабостроителници/;
    - второто е модернизация на кораби /подводници/ с достатъчен остатъчен ресурс за използване и потенциал за модернизация.
    Общото в усилията на черноморските държави е:
    - изграждане на система за наблюдение и контрол на националните морски пространства като приоритет на всички държави от региона;
    - ВМС на държавите от черноморския регион изграждат модерни комуникационни системи, в това число системи за сателитна свръзка и криптиране на информацията;
    - особено внимание се отделя на развитието на подводния флот. Повечето държави строят нови подводници и модернизират съществуващите. Румъния планира през 2010 г.да възстанови подвония си флот. /Известен е задавания въпрос, дали България трябва да има такъв, особено след като само преди месеци изведохме от строя една от двете български подводници. Без да навлизаме в темата, отговорът е, че за една морска страна това не е чисто военен въпрос, средство за повишаване на оперативните способности на въоръжените сили, а е въпрос от значение за икономическия контрол, борбата срещу новите асиметрични заплахи и престиж на всяка черноморска държава./

    Като член на НАТО и ЕС България е поела определени ангажименти визгражданена структурите от системата за сигурност и стабилност, декларирайки сили и средства за съвместно участие. Задачите на ВМС на България са формулирани като: наблюдение, контрол и защита на корабоплаването, осигуряване на сили за подкрепа на международната сигурност на море и принос към националната сигурност вмирно време.
    Към момента ВМС разполагат с 5 бойни кораби,16 кораби за бойна подръжка и 7 спомагателни кораба. Към НАТО България е декларирала, че ще предостави 1 фрегата и 1 миночистач към 01 01. 2009 г.,а към европейската система за сигурност -1 корвета.
    Очерталите се насоки на модернизация показват едно отдалечаване от тенденциите и практиките в Европа и в света. Новите предизвикателства принуждават модерните ВМС да се ориентират към платформи, чиито профилирани способности могат да се променят с мобилни компоненти. Те се конструират вече съобразно целите и нуждите на съвременните мисии. Докато ние ще се стремим със стари платформи да изпълняваме съвременни задачи, което очевидно ще е твърде неефективно.
    България се включи в една от тактическите бойни групи на ЕС, т.н. Battle Group, проведе 6 месечно дежурство и е заявила готовност за второ участие през 2009 година. Като морска страна обаче, рано или късно ще й се наложи да участвавно в новосформирана такава група от страни членки на ЕС и с морски компонент и трябва да има способността за това и да изучава опита на другите страни. Показателно беше учението на морския компонент на бойна група на ЕС в края на октомври 2008 г. с участието на сили на Германия и Франция, които показаха какъв принос може да имат военноморски сили при амфибийно евакуиране на граждани от европейска страна, как изглежда такава операция, какви средства могат да се използват. Френският кораб в това учение разполагаше с изградена на борда болница за 100-тина пострадали. ЕС се стреми към способности, позволяващи му да реагира на кризи по света и е логично да разчита на развитие на такива способности от всяка една страна-членка в определена област. Колко бедни са възможностите за това в България показаха отделни инциденти изискващи бързи действия за спасяване на хора в Черно море.
    Нараства необходимостта от взаимодействие между военните и гражданските структури в борбата срещу тероризма, в оказване помощ на населението, при авалрии, катастрофи, в предотвратяване търговията с хора.
    На второ място трябва да развиваме сътрудничеството между МВР, Министерство на транспорта, Изпълнителна агенция “Морска администрация”, Гражданска защита, Български червен кръст, Агенцията за бежанците.
    На трето място, но не на последно по важност, е взаимодействието при организиране защитата на пристанище, промощ при пожар на намиращ се на пристан кораб , спасяване по море и други.

    Регионални и национални инициативи и механизми за укрепване на сигурността и развитие на сътрудничеството в Черноморския регион:

    Черноморско икономическо сътрудничество
    На тази инициатива се залагаха много надежди, но в интерес на истината трябва да отбележим, че не се стигна до значими резултати и реализиране на конкретни проекти. Въпреки наличието на оправадни критики в тази насока трябва да се отчита и ролята на инициативата за повишаване на доверието между държавите от региона, на стимулирането на идентифициране и търсене на решения на редица проблеми в петте сфери, които обхвана дейността на Черноморското икономическо сътрудничество.
    Оперативна група (ОГ) за военноморско сътрудничество в Черно море (БЛЕКСИФОР).
    Официалната позиция на България е: подкрепа на постепенното развитие на инициативата на базата на подписаното Споразумение и взетите политически решения като важен механизъм за подобряване на оперативната съвместимост между военно-морските сили на страните-участнички и инструмент за укрепване на доверието. Безспорно е, че БЛЕКСИФОР допринася за укрепването на мира и стабилността в региона.
    Личната и експертна оценка обаче е, тя има наистина по-голяма практическа насоченост, но едва ли трябва да се заблуждаваме, че е от най-голяма степен на приоритет. Трябва да признаем, че България игра ролята на балансьор между крайни и на моменти взаимно изключващи се позиции. Ръководили сме се от разбирането, че е налице потенциал за постепенното развитие на ОГ на базата на съществуващото Споразумение, като се отчитат и намират отражение законните интереси на всички страни-участнички в БЛЕКСИФОР и като се запазва неговия открит характер.
    Проведените до сега активации са демонстрирали добрата натренираност и способност са изпълнение на задачи в прости и сложни атмосферни условия.

    Операция “Черноморска хармония” (Black Sea Harmony-BSH).
    Официалната позиция на България гласи: Оценяваме значението на турската национална операция като средство за укрепването на сигурността в региона. Оценяваме като много добро и ще развиваме и занапред сътрудничеството в областта на т.н. „меки” и „твърди” мерки за сигурност както с Република Турция, така и с останалите черноморски страни.
    В личен и експертен план обаче обяснението е, че Турция, подкрепяна от Русия, изхожда от тезата, че “въпросите за сигурността в Черно море са въпроси само на крайбрежните страни”, т.е. позицията й е ориентирана към “капсулиране” на региона в по-тесни рамки, в които да се запази доминиращата позиция и роля на Република Турция. Въпреки положителните сигнали за отваряне на BSH към НАТО, турската национална операция “Черноморска хармония” запазва подчертано регионалния си характер. Няма и индикации в обозримо бъдеще да бъде приета на политическо ниво в НАТО като поддържаща операция.
    От Турция, подкрепяна от Румъния, произлиза идеята Оперативната група в по-голяма степен да се ангажира с обучение, тренировки и подобряване на оперативната съвместимост между ВМС на черноморските страни, а операция BSH да изпълнява чисто оперативни функции, което е признак за търсене на баланс между двете инициативи.
    Справедливо е да отбележим и другата страна, а какви ползи би имала България от включване в операцията. Безспорно такива ще бъдат:
    - разширява се и се подобрява сътрудничеството между страните-членки на НАТО, а ние сме заинтересовани от това;
    - постига се сигурно и по-голяма размяна на информация, така важна в общите ни усилия за протгиводействие на новите заплахи;
    - допринася се най-вероятно и за по-добра координация между военноморските ни сили, а това е важно при евентуални бъдещи общи операции по кризи например.

    Черноморски граничен координационно-информационен център със седалище в Бургас.
    Центърът, създаден през 2003 г. с цел развитието на сътрудничеството и взаимодействието между Граничните служби за сигурност и Бреговите охрани на черноморските страни, осигурява: оперативно взаимодействие по контрола върху морския трафик и наблюдение на зоните с най-голям риск; осигуряване канали за комуникация с цел координация; обмяна на информация относно употребата на оперативни сили и средства за наблюдение на черноморските териториални води, включително подразделенията на Бреговата охрана, Гранична полиция, патрулните кораби и самолети; даване на съгласувани указания до силите, участващи в гранични операции и др.
    През 2006 г. бе подписано междуправителствено споразумение за сътрудничество между Граничните полиции и Бреговите охрани на черноморските страни, в което статутът на Бургаския граничен координационно-информационен център като международен и постоянно действащ е институционализиран и потвърден от международно-правна гледна точка.
    Български министерства и ведомства разработиха концепция за укрепване на морската сигурност в района на Черно море, основаваща се на обединяването на усилията („synergy of partners’ efforts”) и вече съгласуван език („agreed language”).

    Анализът на състоянието и перспективите на горепосочените и други сега действащи международни, регионални и национални механизми и инициативи за сигурност в Черноморския район дава основание да се направи извода, че доста от тях се препокриват, дублират или съперничат помежду си, липсва необходимата и достатъчна правно-нормативна база. Проявяват се хегемонистични амбиции или пък необосновано високо ниво на амбициите. На моменти при практическото им осъществяване негативно отражение дават рецидиви на печално известни балкански или пост-тоталитарни политически практики.
    Това обаче не означава, че не следва в максимална степен да се търсят и използват възможностите и потенциала на сега действащите механизми за сътрудничество по въпросите на сигурността с оглед реализирането и отстояването на същностните национални интереси. Необходима е и реалистична оценка на сложната мозайка от инициативи – всяка една сама за себе си и всички в съвкупност, за да може при оптимално разпределение на наличния ресурс, сили и възможности да се предприемат най-адекватните действия за постигането на тази цел.
    За да се постигне трайна стабилност в региона и за да може той да генерира сигурност, особено в северно и източно направление, ключово значение имат три условия:


    Първо, формулиране на широк подход към сигурността в региона, който се основава на сътрудничество по всички основни проблеми – от развитието на демократичните процеси и реформи в страните-партньори до борбата с нелегалния трафик, тероризма и разпространението на ОМУ;
     

    Второ, ангажиране на основните международни действащи лица, които могат да имат реален принос за решаването на тези проблеми. В интерес не само на държавите от региона, но и на цялата евроатлантическа общност ще бъде формирането на единна визия и комплексен стратегически подход към проблемите на регионалната сигурност от страна на международната общност, в лицето на водещите организации, като НАТО, ЕС, ОССЕ. В този смисъл разглеждаме евроатлантическата интеграция на страните от региона като стратегическа възможност за постигането на по-голяма стабилност, сигурност и просперитет. А като страна-членка на НАТО сме решени да продължим да играем активна роля за насърчаването на интеграционния процес.
     

    Трето, увеличаване на националните усилия за приоритетно укрепване на секторите за сигурност, както и използване на нови форми на двустранно сътрудничество с черноморските страни с цел по-бързо, по-ефективно и по-изгодно финансово реализиране на общи проекти.
    След Стратегията за сигурност на ЕС от 2003 година, след обявяване на Политиката към новите съседи и Програмата на Европейската комисия за Черноморско взаимодействие /Black Sea Synergy/ се налагат ускорени действия и наваксване на пропуснатото време. Това ми напомня мисълта на известния германски политик Ханс-Дитрих Геншер: “В политиката трябва да се дават отговори на въпросите, когато те възникнат, а не когато ги зададат.”
    Благодаря за Вашето внимание.

    Използвана литература:
    1. Европейски парламент- „Черноморско взаимодействие”- нова инициатива за регионално сътрудничество

    2.Николай Злобин, директор программ Росии и Азии Института мировой безопасности США, „ Росия встала с колен. Куда пойдет далъше?”, www.kp.ru, 04.09.2008

    4.Margarete Klein, “Militaerische Implikationen des Geogienkrieges, Stiftung Wissenschaft und Politik, Oktober 2008

    5. Riner Linder, “Scharfer Richtungsstreit zwischen Kiew und Moskau”, Stiftung Wissenschaft und Politik

    6. Кристиан Вигенин, Интервю за агенция “Фокус”, “Турция ще бъде член на ЕС, когато е готова”, 17. 10. 2008 г.

    7. Любомир Кючуков, зам.министър на външните работи: “Черно море е мост за Европа”, в-к “Монитор”, 27.11.2008 г.
    8. Георги Пирински, Председател на Народното събрание, Слово при откриването на 29-то пленарно заседание на Генералната асамблея на ПАЧИС, 13. 06. 2007 г. Варна
    9. Мехмет Перинчек, Стамбульский униерситет -“Война на Кавказе глазами Турции”, 25.09.2008, Профиль
    10. General a.D. Klaus Naumann “ Wozu benötigt Europa Seestreitkräfte? “, http://www.marineforum.info/Impressum/impressum.html/

     

 

 

 

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

1  2  3  4

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krämer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  25.06.2016