ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

„Ислямска държава” сменя тактиката си – рисковете за сигурността  нарастват

Симеон Николов

24.09.2014 

Пренасянето на въоенновъздушните удари на САЩ срещу „Ислямска държава” и в Сирия беше неизбежен и необходим, но недостатъчен ход за ликвидирането на терористичната организация. Още в първия си анализ „Задкулисието и риска от новата война в Ирак” от 20 06 2014 г. нашият Център за стратегически изследвания посочи , че при неспособност да се консолидират вътрешнополитическите усилия и възстанови спобосността на иракската армия, ще бъде необходима външна намеса. Случилото се подкрепи и една друга теза от този анализ, че създадената от Саудитска Арабия и използвана и финансирана от Катар „Ислямска държава в Сирия и Леванта” планирано или неволно ще изиграе роля за „връщане” на САЩ в региона, срещу чието пренасочване на стратегическите им акценти в Азия и нова политика към Иран, разгневи Саудитска Арабия и Израел и предизвика активни дипломатически совалки и натиск върху Вашингтон.

Всъщност, винаги при търсене на обяснение относно интересите и целите на подобни действия и събития, независимо дали в Близкия Изток, в Украйна или другаде, трябва да не се забравят първопричините за тях. В случая, заплахите от „Ислямска държава”, които са действително изключително големи и сериозни, не са единствената причина за усилията, военните и финансови ресурси, хвърлени в региона. Целта на операцията наистина е да се попречи на „Ислмска държава” да поеме контрола над големи нефтодобивни полета, както и да помогне на иракската държава да си възвърне най–големите нефтени рафинерии и електрически централи. Замисълът за газопровода от Катар през Сирия до Средиземно море  се провали, но в страната се пресичат интересите на големи фирми, сключили дългосрочни договори за добиване на нефт като BP, Exxon Mobil, Shell, Sonangol, Statoil, френската Total,  италианската ЕНИ, руската Лукойл, а в зоната на сегашните бойни действия – канадската Orex Petroleum и британско–турската Genel и много други, които имат силни позиции и влияние не само в  своите страни.

Проблемът на американския президент Обама, как да се „върне” в региона, въпреки историческото си заявление за излизане от водените тук войни, бе преодолян с аргументиранезна заплаха за подготвяни атентати в САЩ и Европа от извадената от ЦРУ на показ почти неизвестна досега организация „Хоросан” в Сирия, част от „Ал Кайда” и сподвижник на „Ал Нусра”, както и с идеята за сформиране на международна коалиция на желаещите. Причината за първата стъпка бе, че президентът трябваше да може да се опре на упълномощаването му от Конгреса на САЩ от 2002 г. за действия срещу Ирак / а не в Ирак/ и срещу „Ал Кайда”, докато „Ислямска държава” се отдели от последната още миналата година. Иначе новите взривни вещества, чието производство било усвоено от „Хоросан” /преносими в паста за зъби и чрез потапяне на части от дрехи в сместта/ е част от работата на 6–те специализирани и 14–те териториални организации на „Ал Кайда”, за които нашият Център информира още преди няколко години. Затова , за да оправдае пред американската общественост действията си,  въздушните удари бяха нанесени не само срещу „Ислямска държава”, а и срещу групи на „Хоросан” западно от гр. Алепо.

Сформиращата се в момента  коалация на желаещите, която по думите на държавния секретар Джон Кери наброява към 50 страни,  носи няколко отличителни белези:

– оформя се едно ядро от държави като САЩ, Великобритания и Франция, които да участват директно във военновъздушните операции. Засега се очертава Франция да нанася въздушни удари само в Ирак. Към тях вероятно ще се присъедини и Холандия;

– открояват се държави, които от самото начало „категорично” отхвърлят такова участие, но приемат да изпращат въоръжение и обучават местни военни, като Германия например с ангажимента си към кюрдите в северен Ирак. Тъй като в момента се разпределят задачите в коалицията, които се запазват в тайна, в повечето случаи не е ясно в детайли, кой какви авгажименти ще поеме. Очевидно е обаче, че засега болшенство са заявилите политическа и дипломатическа подкрепа, на второ място, заявилите хуманитарна помощ и на трето– логистична подкрепа.

– групата от 5 арабски държави, на чието присъединяване САЩ отдават голямо значение, включва такива, които са максимално застрашени, като Йордания, но и такива, които са финансирали „Ислямска държава” като Катар, както и подкрепящи други терористични организации в Сирия, като Саудитска Арабия, силно зависимата от САЩ Бахрейн и ОАЕ. При това, всички те са сунитски държави, които се изправят срещу сунитска терористична организация. Болшенството от тях ще оказват логистична подкрепа. Единствено Йордания открито призна, че нанася въздушни удари по близки до границата й цели.

– Тъй като провеждането на въздушните удари е сложен процес, който изисква и предварително разузнаване на целите за поразяване, не е изключено както в други случаи от близката история, освен техническото и космическо разузнаване да бъдат прехвърлени нелегално специални части или използвани местни сили за потвърждаване местонахождението на целите.

Турция представлява особен интерес поради своето двойнствено поведение. Тя не само има голям принос във въоръжаването на „Ислямска държава в Сирия и Леванта”, но и днес кюрдите са убедени и привеждат доказателства, че е доставила снаряди за 50–те танка, които „Ислямска държава” присвои в Ирак. Освобождаването на 49–те турски заложници /дипломати и служители от консулството в Ербил/ от „Ислямска държава”, за което по официални турски изявления не бил платен откуп, поражда съмнения за постигнати договорки с терористичната организация. Първите от тях, че Анкара е обещала да не се включва в международната коалиця, едва ли са верни. По–вероятно е   терористите да са изтъргували освобождаването на заложниците срещу доставки на муниции и определени дейстия срещу Кюрдската работническа партия и зоните й на влияние, както и по–лек режим към привърженицитге на „Ислямска държава”. /Дори в Истанбул например совобдно се движат младежи с тениски на „ИД”. Впрочем снимки на такива видяхме и от българския град Пазарджик./ Турция продължава да е пасивна и към кризата с обсадения от три страни приграничен сирийски град Кобани от силите на „Ислямска държава”, откъдето беше залята с поток от 130 000 бежанци и се очакват поне още 240 000. За терористите това е стратегически важен район, но на геноцид са подложени над пололин миилон кюрди и хриситяни, а едниствения снпасителне изход към Турция бе затворен. Кюрдите сключиха споразумение със Свобдната сирийска армия. Турция, САЩ и ЕС обаче продължават да смятат РКК /кюрдската работническа паритя/ за терористична и въпросът е дали ще са готови да преоценят отношението си към нея.

Русия все още не дава сигнали дали ще се включи в коалицията, но изявленията както от руска, така и от американска страна, подсказват, че ще бъде намерена форма на някакво участие. Световно известният институт Стратфорд, близък до американското разузнаване, неотдавна в обширен анализ споменава, че сега насочеността на „Ислямска държава” е към САЩ и Западна Европа, но в бъдеще може да пренасочи своите операции срещу постсъветското пространство и Русия, което щяло да бъде от полза за НАТО. Само няколко дни след това „Ислямска държава” наистина отправи заплахи и към Русия. Роля за присъединяването и на Русия към коалицията ще изиграят не толкова интересите към добива на нефт в Ирак или присъединилите се стотина руснаци към джихадистките отряди, а възможността за отстъпки от страна на САЩ в полето на войната им с Русия в Украйна.

Погледите са отправени и към Китай, но той все още се ръководи от принципа на ненамеса във вътрешни конфликти в други страни, въпреки, че нарастват съображенията, че нищо не би загубил, а може само да спечели  престиж и опит. Да не говорим за това, че една втора от иракския петрол се изнася за Китай. Освен това, по непотвърдени данни иракските сили са арестували 4–ма китайци, а около 100 китайци се подготвяли в лагерите на „Ислямска държава”. Очакванията са все пак Китай да окаже дипломатическа и политическа подкрепа на международната коалиция.

Ефектът от въздушните удари срещу командни постове, лагери за подготовка, отделни бойни групировки и най–вече срещу неофициалната „столица” на „Ислямска държава” гр. Ракка, изглежда, че е далеч под очаквяния. Оказа се, че терористите много бързо се прегрупираха след обявените преди две седмици въздушни удари. Така дворецът на гувернюора в гр. Ракка, служил за централа на „Ислямска държава” се оказа празен. В Деир Езер са изнесли всички оръжия от складовете. Това можеше да се очаква, защото и в Ирак, в гр. Мосул терористите изоставиха командните центрове и се преместиха в частни домове в гъсто населени градски райони. Всичко това дава основание на експертите да прогнозират, че „Ислямска държава” сменя тактиката си и се връща към формата на бунтовническа сила и на една партизанска война, преследвайки целите: увеличаване на цивилните жертви и използването на това за пропагандни цели; подкопаване легитимността на международната коалиция, засилване на отчуждението у сунитите от иракската централна власт. Действията им ще продължат вероятно с терористични актове. Цялата структура на организацията подсказва способност за много добра организаця и разширяване на терорстичната  дейност: към гланокомандващия, халифа, ал–Багдади има т.н кабинет със 7 направления като „заложници”, „сигурност”, финанси”, „провинции”, „джихадисти”, „военни въпроси”. Заместникът му в Ирак ръководи 7 „гуверньори”, а този в Сирия– 5 такива. На тях са подчинени военни бюра, ръководен съвет и религиозен съд, като ръководният съвет работи по направления: финанси, военни, юридически въпроси, бойна подръжка, сигурност, информация, медии. А във всяка провинция са изградени местни съвети. Поддържат 3 оръжейни заводи, назначават висококвалифиирани и съответни платени експерти от Европа и Северна Африка, изграждат структури. Неща, които трудно биха могли да се премахнат с военна сила.

Опасността нараства и от това, че към „Ислямска държава” започнаха да се присъединяват организации от „Ал Кайда”, специализирани в определени методи на терористични актове, както организацията в Йемен, известна с разработването на разични анчини на провеждане на бомбени атентати и нови взривни устройства. Втората тенденция е активизиране на „Ал Кайда” с конкурентна цел и опит да спре отлива на привърженици от нея към „Ислямска държава”. Тези две особености не би трябвало да дават основание на някои държавници, например на Чехия, с аргумента, че заплахата не била пряка за тях.

Всяко забавяне на операциите на международната коалиция и иракската армия ще води до укрепване на организацията, въпреки частично отнетите й финансови приходи от някои нефтени находища. Посочваните от САЩ три месеца за развръщане означават увеличаване на личният състав на „Ислямска държава” от 31 на 90 хиляди души, ако вземем за база ежедневния приток на доброволци. Финансоните й резерви от 2 млрд също ще растат, като се има предвид, че ежедневно досега печелеха по 3 до 6 млн долара дневно от продажба на петрол и 8–10 милиона от търговия с наркотици, изнудвания, присвоявания, чисти приходи от спонсори и т. н. Засега не виждаме признаци за други мерки на Запада, освен военни, за което обърнахме внимание в анализа си от 26 06 2014 г..

Заплахите за отвличания и терористични актове срещу представители на страни от коалицията са напълно реалистични, защото продължава да расте географският обхват на действията на организацията, имаща позиции първоначално само в 8 страни, и на реализацията да един от основните  й принципи да връща само след 3–4 месеца доброволците от Западна Европа и САЩ в родните им страни за вербовка на нови привърженици. Посочваните досега цифри за броя на доброволците–джихадисти от западноевропейките страни се оказаха неверни или увеличаването им е рязко и не може да бъде точно обхванато. От британското правителство признаха, че „не е изключено” техни граждани, присъединили се към джихадистите в Ирак и Сирия да са 2000 /досега–500 /. От Франция са 930, като 350 са в Сирия и Ирак, а 60 от тях са жени. Тенденция към увеличаване има и в Германия  и Белгия – по 400 души. Изненада поднасят и Западните Балкани. Данните за 340 души от Босна и Херцеговина, 150 от Косово, 140 от Албания и 20 от Македония се оказаха доста скромин, защото формираната бригада от Балканите към „Ислямска държава” наброява 1200 души.

 За пълната победа над „Ислямска държава”, а ние се съмняваме, че такава въобще е възможна, неизбежно ще е необходимо провеждане на наземна операция. Повечето страни от коалицията обаче са против това. Твърденията на някои български експерти за използване въоръжени сухопътни сили  на арабските страни от коалицията първо не са верни на този етап, второ, армиите им са нереформирани и слаби и трето, подобен ход ще бъде на границата на началото на голям горещ конфликт между сунити и шиити, какъвто досега се водеше само в Сирия, а това означава „разливане” на огъня на войната в целия регион.

Военната подготовка, финансирането и въоръжаването от САЩ на 6000 „умерени” бунтовници в Сирия, както и разширяването на въздушните атаки на съюзниците и в Сирия, без разрешение на ООН и несъгласуване с легитимното правителство,  могат в определен момент да преминат към така преследваната и неосъществена досега цел за военен разгром на режима на Асад, за което не липсват подръжници в САЩ, Турция и др. страни.

Действителен успех може да бъде постигнат само при съчетаване на военната мощ на въздушните удари с:

– Политиката на иракското правителство към привличане на сунитските племена, оказвали помощ на „Ислямска държава”. Прогнозата ни от началото на нахлуването на тази организация в Ирак вече започват да се сбъдват– племенни водачи и местното население вече са силно разочаравани и търсят пътища да се присъединят към съпротивата срещу терористите.

– Паралелно с това, трябва да се даде възможност на кюрдите да защитят своето население и да получат подкрепата на Турция и на Западна Европа.

– Без подкрепа срещу терористите от страна на  режима на Асад не би могло да се стигне до разгром на „Ислямска държава” в Сирия  и опасенията на САЩ, че приемането на такава обаче би го легитимирала, трябва да бъдат отхвърлени под натиска на разбирането за по–голямото и по–малкото зло. Стига интересите да не надделеят над логиката, справедливостта и международните правни норми.

– И накрая, но може би с най–голяма важност е пресичането на пътищата за финансиране: натиск срещу страните–спонсори и частни такива; преследване на прекупвачите на нефт; разбиване на каналите за наркотрафик и т.н.

За България е очевидно, че няма как като транзитна страна и при съседство с държави с действащи терористични организации, както и при доказаната практика на финансиране от арабски фондации на лица за целенасочено и планово заселване и устройване на Балканите и на авансово плащане по 10 000 долара от „Ислямска държава”, да не са създадени вече терористични клетки и да няма българи–джихадисти в Сирия и Ирак. Така както и в Украйна се бият българи, но никой не пише за това. Следователно, ако службите ни не предприемат сериозни мерки, е въпрос на време да се убедим в това по един много болезнен начин. За съжаление, по–вероятно е да се повтори схемата преди атегната в Сарафово. Нашият Център за стратегически изследвания една година по–рано събра и даде гласност на предупреждения от чужбина, но никой не ни чу. Днес е възможно отново от чужбина да ни съобщят за наличието на „спяши клетки” в България. Директната заплаха, която „Ислямска държава отправи към България със заявлението, че „България и Испания ще бъдат първите ислямски халифати в Европа към 2020 г.” минаха покрай ушите на нашите „експерти” и политици и дори не намериха място в скандалната „Визия 2020”. Германия забрани „Ислямска държава” едва преди десетина дни след силен обществен натиск. Забавената реакция в България е още по ярко изразена, защото все още няма информация организацията да е влязла в забранителен списък.

Втората заплаха е очаквания бежански поток и липсата на законова промяна в ЕС, която би облекчила периферните страни /България, Гърция, Италия, Испания/ от поемането на почти цялата тежест. Последното изисква вече много по–настоятелна и твърда политика от българска страна, нещо, на което досега политиците ни не са били способни.  Финансовата помощ от ЕС въобще не е решение и управляващите не трябва да я предсатвят като своя заслуга, с която нещата приключват. Защото бежанските потоци и през следващите години ще се увеличават, а етническият баланс след 15 години може да бъде сериозно променен в ущърб на българите.

Въпреки че президентът Плевнелиев и министърът на отбраната Велизар Шаламанов опровергаха информацията за обещано изпращане на български въоръжени сили срещу „Ислямска държава”, което действително е нелогично и нереалистично, непрозрачността,  след която на срещата на НАТО в Уелс изведнъж се появиха предложения за предоставяне на българска бригада към полско командване, военна инициатива за Черноморския регион и др., както и скандалната „Визия 2020” преди това, обявила, че сме във война с Русия,  ни оставят нащрек, че можем да очакваме всичко. Следователно, необходима ни е повече прозрачност, контрол и натиск за проявяване на държавническа воля и мъдрост в защита на националните интереси.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация