ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Конференцията по сигурността в Мюнхен и трудното завръщане към необходимостта от реалполитик

Симеон Николов, 24.02.2017

Завършилата в края на миналата седмица 53–та Конференция по сигурността в Мюнхен прикова вниманието на света поради няколко основни причини.

Във времето тя наистина се утвърди като ежегоден форум за неофициални срещи и дискусии по въпросите на най–наболелите проблеми на международната сигурностт, на които се проверяваше пулса на събитията, предварително се сондираха важни международни решения, лансираха се послания, които оставиха следи в историята. И този път авторитетната конференцията събра над 30 държавни и правителствени ръководители, 77 министри на външните работи и на отбраната, ръководителите на международни организации като ООН, ЕС, ОССЕ и 500 други участници от 125 държави.

По–съществената причина за вниманието, с което бе проследявана всяка дума на докладчиците, е в това, че никога досега след края на Студената война, а дори и след края на Втората световна война, светът не е бил изправян пред такава сложна ситуация като днешната, на такъв кръстопът по отношение бъдещия световен ред и икономическо развитие, пред множеството кризи с потенциал да взривят мира на планетата. Затова за първи път около конференцията протичаха и други важни мероприятия, тематично тясно свързани с нея: срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО, съвещанвието  на министрите на външните работи за подготовка на срещата на Г–20, посещението на вицепрезидента на САЩ в Брюксел и др. За първи път освен обмен на мнения се взеха и оперативни решения като например на Нормадската четворка за ново примирие в Украйна от 20 02 2017 г. От двустранните срещи беше отложена единствено тази между министъра на отбраната на Израел и министъра на външните работи на Иран, по искане на първия, който  се задоволи с публични остри нападки срещу Техеран по време на дискусията.

Вниманието и очакванията на участнниците логично бяха насочени към гостите от САЩ поради неизяснените още приоритети на външната политика на новия президент Доналд Тръмп, които ще имат отражение и далеч извън пределите на страната и поради противоречивото стартиране на управлението му. Тяхните изяви на конференцията дават основание да ги разделим на три групи: такива, които заявиха ясни, но непълни послания като вицепрезидента Майк Пенс, такива, които като че ли бяха дошли повече да изслушат европейските си и арабски колеги като държавния секретар Тилерсън и такива, които използваха форума за да продължат яростните си нападки срещу президента Тръмп и засвидетелстват твръдата си позиция срещу Русия като сенаторите МакКейн и Линдзи Греъм.

Дни преди конференцията някои от европейските партньори на САЩ дадоха ясни сигнали, че ще реагират остро на изявленията на Доналд Тръмп по „Брекзит” и очакването му и други страни–членки да го последват, както и на намеренията за премахване на санкциите срещу Русия. В Брюкселския естаблишмент  нарастваха опасенията, че новата американска администрация цели отслабване и по възможност разрушавнане на ЕС и изолиране на Германия. Съветът за външна политика на ЕС в специален доклад предупреди, че една трансатлантическа търговска война ще позволи на САЩ да задълбочи разделетилените линии в ЕС. Организаторът на Мюнхенската конференция Волфганг Ишингер писа, че президенството на Тръмп е един „стрестест за Европа, за трансатлантическите отношения и за света като цяло.” Европа трябва да продължава и занапред да си сътрудничи колкото се може по–тясно със САЩ и да им влияе, но и да разясни, че едно скъсване с решаващите европейски интереси би предизвикало „голяма транталнатическа криза”. Най–лошият сценарий е „американско правителство преследващо политика например на активна подкрепа на десните популисти за да преследва разпадането на ЕС.”  Този реален страх се засили, когато дни след конференцията източници на Ройтерс потвърдиха за разговор на стратега на новия президент Бенън с германския посланик, от който се поражда съмнението, че САЩ са заинтересовани от отслабване на ЕС с цел икономически дивиденти и което обяснява поздравленията на Тръмп за Брекзит и очакванията му и друи страни да последват. Очевидни стават обаче две неща: от една страна ЕС призовава САЩ да не отслабва връзките с нея, но дни преди това демонстрира готовност и необходимост за укрепване на своята политическа и военна мощ за самостоятелни действия. На второ място, критикувайки новата политика на Тръмп и предвещавайки големи кризи, отстоявайки очевидни  самоубийствени изкривявайния на либералния модел, тя сама се прави уязвима, по–дестабилизирана и по–разделена.

Отпорът, който се готвеше срещу сигналите за промяна и в защита на статуквото на либералния модел, ясно си пролича в „Мюнхенския доклад по сигурността 2017”, който от четири години редовно се изготвя до конференцията и се предоставя на всички участници. Тази година той е в обем от 70 страници и е изпълнен с множество графики, резултати от проучвания и др. по всички големи кризи и рискове в света. В предговора шефът на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер предупреждава за намаляване доверието на хората в западната демокрация, но не обяснява причините. Ако САЩ се отметнат от ангажиментите си, щяло да настъпи „пост–западна” епоха. Борбата между либерали и нелиберали, вътрешни популисти и  нелиберални режими е предстнавена като борба между доброто и злото.

Прави впечатление една тендения от няколко години, че България не фигурира в изследванията на общественото мнение. Това се потвърди и в цитираната по–горе брошура с доклад по сигурността за 2007 г.  Отношението към по–активна роля на ЕС в международните отношения е отразено само за Унгария, Полша и Гърция. А мнение за военното развитие е сондирано в 7 източноевропейски страни, но не и в България. Впрочем, тя е спомената единствено в една от таблиците.

По една от най–очакваните теми вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс и министърът на отбраната Джеймс Матис декларираха ясна позиция за запазване ангажиментите на САЩ към НАТО и европейските си партньори, което би трябвало да разсее някои съмнения на стария континент. Не бе даден обаче отговор, какво точно разбира президента Тръмп от „нужда от транснформация” на НАТО, в коя област, в каква дълбочина. Тези у нас, които знаят отговора обаче, ако го коментират, веднага ще бъдат обвинени в опти за промяна на геополитическия курс, което би бол пълна глупост, но това е нивото на статуквото, срещу което се обяви и Тръмп. Въпросът за заплахите е водещ и министърът на отбраната Джеймс Матис правилно акцентира върху тероризма, кибератаките и хибридната война. Но и тук е важно, кой как ги интерпретира. Тероризмът не е нова заплаха, на промяната трябва да мине през признаване на това, кой го подкрепяше в Близкия Изток. По отношение на хибридната война нещата също изискват ясно разграничаване: кой и как я води, от държавни  и недържавни актьори, какви са щетите от първата й фаза– информационната война, какъв е риска, ако се приемат предложенията хибридните атаки да задействат член Пети на НАТО и силно свалим прага за  преминаване към гореща война?

Прозвучалото като ултиматум от министъра на отбраната условие за повишаване на военните бюджети на страните –членки на минимум 2% от БВП от следващата година срещна обаче справедливи реакции, че това е нереалистично да се случи в такъв кратък срок, както заяви и външният министър на Германия Габриел. Действително, това би означавало Берлин да прехвърли границата от 60 млрд евро /понастоящем 37 млрд/, с което почти ще догони военните разходи на „агресивна” Русия. Впрочем, решението за това увеличаване със срок 2024 г. е потвърдено на последните две срещи на високо равнище на НАТО и не това е проблемът, а въпросът за ефективността и солидарността на партньорите. На практика още преди започване на конференцията бяха взети решения, които удовлетворяват някои искания на Доналд Тръмп. Например министрите на отбраната приеха решение за създаване на ситуационен център на НАТО в Неапол, който ще се включи в борбата срещу „Ислямска държава”. Една румънска и една чехска бригада ще бъдат придадени към дивизионно командване на Бундесвера. Фонд за иновационна и развойна дейност , както и Фонд за придобиване на способности ще подпомагат страните–членки.

Нито вицепрезидентът Пенс, нито министърът на отбраната Матис обясниха обаче, как точно САЩ биха изпълнили заплахата си, ако приносът на европейските страни в посочения размер не се случи от следващата година. Посочените от канцлера Ангела Меркел други ангажименти напомниха всъщност, че увеличаването само на военните разходи не е равнозначно на увеличаване на сигурността. А външният министър Габриел предупреди: да не се впуснем в нова спирала на надпревара във въоръжаването.

 Затова в изказванията на европейските ръководители преди тези на САЩ на преден план бяха изведени въпроси за външната политика на САЩ и отношенията  им с Русия. Министрите на отбраната и на външните работи на Германия г–жа Урсула фон ден Лейен и Зигмар Габриел бяха много директни. Надеждни отношения с Русия –да, но не през главите на  европейските партньори. За едно ново партньорство със САЩ, но на равноправна основа. Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс изтъкна както в Мюнхен, така и след това в Брюксел, че САЩ ще търсят отговорност от Русия за Украинскана криза, въпреки че на всички бе ясно от докладите на ОССЕ и от дипломатите, че не Москва, а Киев нарушава в момента Минските споразумения. Едновременно с това вицепрезидентът Пенс спомена и за търсене на допирни точки с Русия. В крайна сметка остана впечатлението, че САЩ все още нямат очертан ясен курс, а различията между заявеното от Доналд Тръмп и членовете на неговото правителство продължават да се множат.  Това е разбираемо особено след така наречения „мек преврат” с отстраняването на съветника по национална сигурност Майкъл Флин и тоталния натиск отвън и отвътре върху президента Тръмп. Този натиск доведе и до нереалистични изявления, като това на говорителя на президента, Русия да върнела Крим. В основата  разбира се е геостратегическата важност на същия за съществуването на РФ. Но въпреки безспорно нарушения от Москва международен договор за гаранитране целостта на Украйна, западни коментатори все по–често изразяват съмнения относно определения като „окупация” и припомнят незаконното му анексиране от Украйна на 24 08 1991, отмяна на конституцията 1995 и лишаване от автономен статут 1998 г. Информацията за предложението на юридически консултант на Тръмп само ден след конференцията в Мюнхен за отдаване на Крим под аренда на Русия за 50 до 100 г. възмути както Киев, така и Москва с непознаване на проблема и с непрофесионалния подход и постави под съмнение способността на новата американска администрация да решава подобни сложни казуси. Изявлениято преди конференцията, че проблемите с Русия ще се решават от позиция на силата силно подкопаха перспективата за скорошни преговори и отстъпки от руска страна. Волфганг Ишингер предупреди: „Опасността от стъпки на ескалация бързо да произлязат военни действия е по–голяма от всякога досега.”

На твърдите позиции от страна на американските представители бе логично да очакваме и категорични отговори от външния министър на Русия Сергей Лавров. Но наред с познатите оценки за НАТО, той все пак намери възможност да изрази очаквания за по–добри отношения със САЩ, изградени на прагматична основа, при което е важен „взаимния респект и признаване отговорност за стабилността в цял свят”.

В закючителното слово на Волфганг Ишингер направи впечатление категорчиния му извод: „Време е за извънредно заседание” на Съвета НАТО–Русия. Напомня на Вили Бранд: „Удари часът за една прагматична реалполитик към Русия”.

 За разлика от Ишингер обаче, някои американци и европейци проявиха симпатии към твърдия тон на вицепрезидента на САЩ Майк Пенс. Американски коментатори не пропуснаха да отбележат: „Пенс вече се налага над Тръмп и няма да стои и позволи нанасяне на вреди на външната ни политика”. Други директно заявиха, че той ще е бъдещия президент. За трети пък, като Роналд Фейнмън от „Нюзуик”, „Президентството на Пенс изглежда неизбежно”.

Както в политиката към Русия и Украйна така и по разрешаване на Сирийския конфликт има  неясноти, което се дължи на това, че администрацията във Вашингтон все още работи по приоритетите си в условия на една титанична битка между глобалистите и привържениците на индустриализацията и решаване на вътрешни проблеми и масирана информационна война. Специалният протеник на ООН за Сирия Стафан де Мистура се усъмни в ангажиментите на Доналд Тръмп по Сирия. Както при темата Украйна, така и по конфликта в Сирия отново някои  пренебрегнаха една изключително важна препоръка на новия американски президент: „Нека да назоваваме нещата такива, каквито са.” Това не означава нито нежелание за справяне с проблемите, нито поставяне под въпрос на НАТО или проруска ориентация, а е опит да се намери прагматичния път, оставайки верни на демократичните ценности.

Ярък пример за цинизма, срещу който никой не възрази, бе изказването на външния министър на Турция Чавушоглу, в което заяви „Ние нямаме проблем с кюрдите в нашето население. Те имат равни права като всички други. Кой разруши обаче инфраструктурата.” При положение, че всички знаем как турските въоръжени сили изравниха със земята градове и села в Източна Турция, избиха стотици цивилни граждани, между които жени и деца, изгориха живи укрилите се в мазетата 177 граждани на град Джизре. А сега излиза, че кюрдите унищожили инфраструктурата! Седващото обяснение ще бъде „Затова заселихме  тези места с тюркмени, сирийци и турци.” А такива форуми дават възможност още на неофициално, а не на междудържавно ниво да се отправят послания, предупреждения за това, че демократичната общност в Европа не приема налагания от един важен за нас партньор модел на ислямистка диктатура, арести на депутати, журналисти, университетски преподаватели, обещанията за връщане на смъртното наказание. Българските политици не си дават сметка за последиците от пълзящата ислямизация, а препоръката на САЩ към българите „Дръжте се за Турция”, може да се превърне в такава и на Европа, която ще спасява ядрото си, а не периферията.

Тревожното в близкоизточната политика на САЩ е опита да се провали споразумението с Иран по ядрената му програма. Твърдоста в американското изявление, че ще защитават Израел от ядрената заплаха на Израел не кореспондира с постигнатото с помоща на Обама и Путин историческо споразумение. Министърът на отбраната на Израел Либерман умело се възползва за да назове Иран „най–голямото предизвикателство” в Близкия Изток и „терорстична държава”. Подготвяният съюз на сунитски държави в региона по подобие на НАТО очевидно е насочен срещу шиитски Иран. Едва ли Русия ще приеме тази атака срещу партньора й. Въпроси възникват и по Израелско–палестинския проблем, след като Тръмп оттегли категоричната досега формулировка за „двете държави” и окуражи Израел за активизиране на заселническата политика.

След досегашното мълчание на САЩ по Саудитска Арабия американската администрация даде знак, че е заинтересована от тясно сътрудничество. Шефът на ЦРУ Мишел Помпео само преди дни посети страната за да награди вицепремиера и вътрешен министър принц Мохамед бин Найеф  за отлична разузнавателна дейност срещу тероризма. Това учудва особено като се има предвид не само че Саудитска Арабия е изворът на уахабитския ислям, но и че активно подкрепя терористични организации в Сирия и фактически проваляше досегашните преговори в Женева. А сега предлага на САЩ специални сили, за съвместни действия в Сирия. Разбираемо е, защо изказването на министъра на външните работи на Саудитска Арабия беше подчертано благосклонно към Доналд Тръмп. Канцлерът на Германия Ангела Меркел обаче, призова именно ислямските държави да се заемат с погрешното интерпретиране на исляма, защото той не може да бъде прикритие на терора.

Обсъдени бяха и други теми, но европейските представители така и не разбраха, ще могат ли да разчитат на износ в САЩ предвид на декларирания протекционизъм, как администрацията ще се отнесе към свободата на пресата, предвид на критиките, отправени от Тръмп, какви ще са юридическите и политически съображения на новия указ за ограничаване на мигрантите и т.н. 

Българският президент Румен Радев имаше изключителния шанс да осъществи първи контакти и срещи с редица държавни и правителствени ръководители, министри, представители на международни организации. Представени бяха български позиции, поканен беше на международни срещи като тази по инициативата на Полша и Хърватия  «Три морета». Интерес представлява и възприетата от президента Радев идея на някои български експерти и политици за активизиране на сътрудничеството в ЮИЕ по модела на «Вишеградската четврока». След Германия и тук се утвърди впечатлението, че  «Българският президент е приятна изненада». Следващата оценка обаче трябва да бъде «България е надежден партньор» след 10 годишно изоставане в изпълнение целите на способности, респективно модернизация и изграждане на оперативни способности. Някои от обсъжданите в Мюнхен теми, като финансовият принос,  стоят в България по по–различен начин. Въпросът не е в искането на някой друг за определени проценти, а в политиките, приемствеността и ефективността. Подсказа ни го министърът на отбраната на Германия:»Който иска сигурност, се нуждае от собствените си сили и възможности.» А министрът на външните работи Габриел се усъмни в целесъобразността дебатът за финанси да се води в предизбрна кампания.

Преди Мюнхен се спряхме на мисълта, че това е «Седмица на истината». На място се оказа, че е по–скоро «Седмица на надеждата». А след анализа на резултатите– че ни предстоят още дълги седмици на очаквания, промяна и още много рискове.

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация