ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Кюрдите в Сирия – предадени или неразбрани. Ще има ли нов турски Кипър?
Симеон Николовq 28.01.2018
Седем дни след началото на военната операция на турските въоръжени сили, подпомагани от местни групировки в Сирия срещу гр. Африн, се появиха немалко анализи за преплетените интереси и сложната игра между Вашингтон– Анкара– Москва и Дамаск, но почти никой не постави фокуса върху становището на кюрдите, техните страхове, намерения и цели. А разпръснатата на 27 януари т.г. 20 000 –на демонстрация на кюрдите от цяла Германия в Кьолн с включването на огромни полицейски сили, бе отразена бегло, но и с тенденциозни заглавия.
Същевременно, мотивите и целите на това агресивно нахлуване на турски въоръжени сили в съседна суверенна държава, повечето западни медии възприеха от изцяло дирижирания турски ландшафт, където почти не останаха независими издания. А някои български медии попиха като попивателни явни дезинформации. Затова преди да се правят анализи и дълбокомъдрени прогнози е добре да се оценят източниците на информация и проучи мнението на потърпевшите.
Спуснатите задачи на турските медии
Преди началото на военната операция лично премиерът Йълдъръм се е заел с «обработка» на медийните шефове. На среща с тях , на която са присъствали и министърът на отбраната, председателят на управляващата партия ПСР, държавни секретари и други висши чиновници, са раздадени писмени указания в 15 точки, как трябва да се отразява войната. Подходът може да влезе във всеки учебник за това, как действа един диктаторски режим, със заплахата, че всяко неизпълнение или дистанциране от правилната линия може да доведе до затваряне на медията и затвор за шефовете й, нагледно демострирано вече след опита за преврат. В разясненията по тези 15 точки е било подчертано, че операцията трябва да се представя като защита на цивилното население. Като цел на операцията не трябва да се представят само ПКК /Кюрдската работническа партия/ и Отрядите за народна защита /YPG/, а и «Ислямска държава», въпреки че в Африн няма бойци от последната. Да се подчертава, че военните действия се водят само с турски оръжия, а турските войници не са изложени на опасност. Забранява се отразяването на протести срещу войната в Турция и в чужбина. Много внимателно трябва да се подхожда към сведения за загинали турски войници и в никакъв случай да не се възприемат такива от чужди източници. Критикуващи военните действия да нямат никакъв достъп до медиите. Да не се публикуват никакви информации, които биха били от полза за ПКК и Партията на демократичните съюзи /PYD/. Контролът се изпълнява диретно от правителството и от управляващата партия ПСР в лицето на Бекир Боздаа и Махир Юнал.
Армията от наемници, която Турция изгради и сега хвърли срещу Африн, да се назовава, особено в съобщения за чужбина, с името «Свободна сирийска армия», въпреки че такава със същото име бе разпусната още 2011 г., а сегашното формирование от ислямистки бунтовници се финансира от Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ и Турция. В нея влизат бивши членове на «Ислямска държава, «Ал Кайда» и «Ахрар ал Шам». Задължението да се използва само спусната от Генералната дирекция по информацията съобщения доведе до това, че и чуждите журналисти преписваха невероятни неверни числа за нанесени удари и убити «терористи». Наказателните мерки срещу инакомислещи не закъснняха. Само в сряда на 24 януари бяха арестувани 96 души, които в коментарите си не са се съобразили с официалната пропагандна кампания.
Кюрдите от Африн питат
Ако слезем от орбитата на сложните интереси и съвместни игри на великите и регионални сили и изслушаме мненията и въпросите на кюрдите от Африн, ще разберем, че те не са много далеч от истината за случващото се, но ще си проличи и къде грешат.
▪ Отрядите за народна защита /YPG/ не приемат, че са терористи и питат, кога са извършвали атентати в Турция. С какво демократичното самоуправление на кюрдите в региона заплашва съседна страна? Напълно се премълчава подкрепата, която Турция оказваше на терористични ислямистки групировки, но се напомня, че Кюрдската работническа партия /ПКК/ е забранена в САЩ и Европа. Само че преследването на еднакви идейни цели не ги превръща в една и съща организационна единица. Общата политическа цел е демократизиране на съответната страна, в която кюрдите са подтискани.
▪ Премиерът Йълдъръм първоначално написа в Туитър, че операцията е срещу «Ислямска държава», макар тя да не присъства в Африн, а после добави, че тя е и срещу «кюрдски елементи». Впоследствие последното беше изтрито.
▪ Началникът на турския ГЩ Акар твърди, че операцията е «легитимна отбрана». Как може нападението на една държава извън границите й, без да е нападната, и с подкрепата на други военни формирования да се квалифицира като отбрана?
▪ Няма ли Турция достатъчно армия за да проведе сама операцията, а прехвърля с автобуси през границата въоръжени наемници от чужди групировки, представени като «Свободна сирийска армия»?
▪ Операцията била насочена към освобождаване на кюрдите от подтисничеството на
Партията на демократичните съюзи и Отрядите за народна защита. Има ли такава операция международно–правно основание?
▪ От т.н. Свободна сирийска армия, организирана набързо от Турция, заявяват, че Ердоган им поставил задача да се бият докато не остане нито един жив кюрд. /Да допълним от други източници, че и бивши членове на Ислямска държава се приемат в т.н. Свободна сирийска армия срещу заплащане от 5000 щ. долара./
▪ Означава ли изнасянето на религиозните служби Feth Sure в 90 000 джамии, разпоредено от Анкара, че военната операция е религиозно–ислямска? / Тук трябва да допълним, че такива служби се извършват и във всички турски джамии в Европа в присъствието на посланиците на Турция, за успеха на военната операция./
▪ Ако заявеното, че военната операция не е насочена срещу цивилното население, как 72 бойни самолети бомбардирайки гъсто населени места разграничават цивилни от въоръжени?
▪ Какво означава, че «след Африн наред е Манбидж?» /Манбидж, който се намира на 100 км от Африн, се държи от създадените от САЩ Сирийски демократични сили, подкрепяни от американски инструктури и специални сили. А територията между Африн и Манбидж се контролира от турците и свързани с тях ислямистки групировки. Ако Турция завладее Манбидж, ще контролира 200 км полоса на запад от Ефрат по сирийската граница. /
Грешките на кюрдите
Кюрдите не отчетоха настъпилите промени. Ако в миналото Ассад им предлагаше автономия, сега режимът не е заинтересован, особено заради характера на демократичното самоуправление, практикувано в областта Роджава и по този въпрос интересите му съвпадат с тези на Анкара. В действителност кюрдите не желаят собствена отделна държава, а демократична федерация Северна Сирия с по–малко влияние на централната власт и с повече свобода в един федеративен съюз.
Кюрдите си дават сметка, че обитават една богата и ключова област и може би затова не искат с нея да се разпорежда изцяло централната власт. Затова и не приеха предложението да предоставят сигурността и финансовия контрол на Дамаск, а то включваше 5–хилядна армия да бъде изпратена в Африн за да «прикрие» полосата към границата с Турция. Седем дни след началото на операцията на Турция срещу Африн, кюрдите потърсиха помощ от Дамаск, само че тя вече няколко дни се бави и решение няма да се вземе, докато не завършат преговорите по Сирия в Сочи /29–30.01.2018 г./ Последва искане и за зона забранена за полети. През последните 24 часа също няма отговор.
Партията на демократичните съюзи и Кюрдските отряди за народна защита не можаха да проумеят, че САЩ не могат да си позволят стратегически отношения с тях и след приключване на борбата срещу Ислямска държава, ще бъдат изоставени или по–точно казано – силно ограничавани. А бяха предупреждавани за това от Русия.
Рискове
В краткосрочен план може да се очаква нов етап на войната в Сирия, ако САЩ, Русия, Турция, Иран и местните опозиционни групировки не стигнат до ефективни мирни решения. Бомбардировките, навлизането на тежко въоръжение в Африн и продължаване на военните действия ще увеличат бежанския поток от целия регион. Ангажирането на кюрдите в защита на Африн вече «пробужда» полуунищожената «Ислямска държава» и тя активизира своите нападения от съседни региони. Йезидите, алавитите и всички християни са силно обезпокоени и вярват, че нето един от тях няма да остане жив, независимо дали ще нахлуят първо турците или Ислямска държава. И в двата случая войните им влизат с викове «Алаха акбар». Кюрдите в Африн твърдят, че исямистите имали списъци на цели семейства в региона, които трябвало да бъдат избити.
Африн може да се превърне във втори Кобане с тази разлика, че последният бе обсаден от Ислямска държава, която не разполагаше с бойни самолети и германски танкове Леопард–2А3, както е в случая. Невероятният георизъм тогава, който впечатли целия свят, а женските кюрдски батальони обръщаха джихадистките настъпления в бягство, едва ли ще имат подобен ефект при Африн.
Ако турската армия продължи към Манбидж, както се зарича президентът Ердоган, ще срещне не само Сирийските демократични сдили, подготвени и въоръжени от САЩ, но и америткански части, въпрос, който вече бе изяснен в телефонен разговор с президента Тръмп. Населението в Манбидж и сега се надига на протест, а десетки бойци от Сирийските демократични сили искат да се присъединят към братята си в Африн. Ситуацията крие рискове от турско–американски сблъсък или поне кървава баня в обастта между Африн и Манбидж.
Положителен сценарий може да се развие, ако се удовлетворят някои желания на Турция, а кюрдите продоставят изцяло управлението на централната власт
В дългосрочен план Турция ще извърши прочистване на региона, заселването му с бежанците, които сега са на нейна територия и семействата на наемниците, които се бият в нейн иннтерес. Практиката в завзетите вече селища в Сирия– Джараблус и Азаз ал Баб, с назначения на турци в администрацията, преподаване на турски език в училищата, турски знамена на административните сгради, ясно подсказва, че и Африн ще се присъедини към този сирийски Кипър.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация