ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


   
      Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

Могат ли поуките от атентатите в Брюксел и Париж да активират имунната система на Европа?

Симеон Николов, 26. 03. 2016

Психолозите твърдят, че 24 часа след едно травматично събитие човек има нужда да излее емоционално мнението си. Това едва ли важи за Българя, защото ние сме особена порода хора и продължаваме и след това с неадекватни оценки. „Да загърбим омразата и злобата” ни призова еврокомисарка, „Брюкселските терористи са махленска банда”, мъдро подчерта известен социолог, „Няма послание” обезпокоиха се други, „Бежанците не са проблем, няма главорези сред тях”, заключи известен професор „Русия има пръст в терористичния акт” ни внушава арабски „журналист”, „Социализмът носи вина за радикализиране на гетата в Брюксел”, прозря „учен” от десен институт, а журналист от психодясното пространство прегърна изведнъж патриотичната идея „Защо не напишете национална доктрина, като не разбирате нищо от тероризъм, хайде да ви видя!".

Очевидно е, че преди да се надяваме България да започне да прилага основополагащите документи за борба срещу тероризма, трябва да има изградена една култура в сферата на сигурността в обществото и особено в политическте елити.

Но да подредим нещата, свързани с поредния терористичен акт.

„Ислямска държава”, или по–правилно ДАЕШ, винаги, когато понася поражение, както понастоящем в Сирия, нанася удар другаде с цел да демонстрира сила и вдъхнови нови последователи. Въпреки че предстои падането на символичната й „столица” Ракка, 1000 доброволци ежемесечно продължават да се вливат в отрядите й. От друга страна, активността на ДАЕШ в Европа напълно съответства на станалия известен в началото на миналата година План на организацията и сроковете му: дестабилизация на стария континент – 2016 г. и създаване на халифат в най–малко две европейски страни– 2020 г. Впрочем, още през февруари 2015 г. във видеообръщение организацията обяви за предстоящи атентати в Белгия и Франция. След 2005 г. тероризмът нараства не само в света, но и в Европа. По броя на жертвите от атентати ДАЕШ е на път да измести „Боко Харам”, която в периода 2001–2014 г. отне живота на 10.017 души, изпреварвана от талибаните – 12 123 жертви. Ал Кайда изостава на четвърто място с 8932 жертви.

С атентатите в Брюксел се продължава тенденцията на зачестяване на терористичните нападения, но и избор на значими и символични обекти и цели. Най–характерното обаче е това, на което обърнахме внимание след кървавите атентати в Париж: те все повече приличат на добре организирани военни операции с добра координация, добра подготовка на изпълнителите, точен замисъл, използване на огнестрелно оръжие. В Брюксел, макар и само с взривни устройства, терористите успяха не само да постигнат традиционната си цел да внушат страх, а парализираха за първи път важни институции в столицата на ЕС.

В Европа имаме вече мрежови терористични структури от голям брой бойни групи. Белгийските журналисти изнесоха своя схема на участниците в последните атентати, в която броят им е около 36. Това е обаче само върхът на айсберга. Ние се придържаме към постановката си от миналата година след кървавата баня в Париж, че в повечето групи атентатори и „спящи клетки" вече са свързани по около 80 души.

Тревожното е, че ДАЕШ премина в нов етап на своето развитие. Още в началото на миналата година тя започна да прехвърля свои бойци в Европа, включително и командири. Великобританските служби за сигурност цитираха данни, изтръгнати от заловени джихадисти, за 4000 души. След началото на руската въздушна операция 3000 напуснаха Сирия, като 700 от тях влязоха в Турция. Други оценки се базираха на завърнали се в Европа около 30 % от бойците на ДАЕШ, но тъй като от 26 до 36 000 чужденци /по данни на американските служби/, само 6600 са от Западна Европа, то 30% означава почти 2000 души. /Данните на Интерпол за „заподозряни” 5000 включват вероятно местния контингент./ Останалите се насочиха към Либия – 3500 и Афганистан и Северен Кавказ. Към групите от местни радикализирани ислямисти като тези в Белгия скоро ще се включат и новодошлите с богат боен опит от Сирия и Ирак.

Посланията и целите на терористите от последния атентат, за които нашенци се безпокоят, че отсъстват, са много ясно очертани:

▪ „Лъжете се, че можете да ни победите. Ние ще прехвърлим войната срещу Вас от Сирия в Европа;

Ескалация на антимюсюлмански настроения в Европа трябва да подкрепи основната теза на полтическия ислям, а ако провокацията успее – да предизвика сухоземна операция в Сирия за да „убеди” и мюсюлманите в региона на Близкя Изток във „враждебната” политика на Запада;

Наслагването на терористичната вълна към бежанската криза трябва да засили дестабилизацията на Европа. Тероростичните нападения ще предизвикат втвърдяване на европейската политика към бежанците, сделката с Турция може да се разпадне, а спонсорите на ДАЕШ под флага на „борба срещу тероризма” ще имат основание да продължат преследването на целите си от разгромяване на кюрдите до контрол над газопроводни трасета.

▪ Терористичните актове саботират решенито на ЕС да възстанови Шенгенското пространство до края на 2016 г., защото на практика ще трябва дори за затегне граничния контрол на вътрешните граници. Щетите за забавения транспорт на търговски стоки на страните–членки на ЕС бе изчислен още при заплахата от бежанска вълна на 57 милиарда евро за една година.

Цели със стратегически характер като тези, не могат да бъдат родени от една „махленска банда”, както твърди уважаваният наш социолог, а от онези стратези на ДАЕШ, които досега винаги бяха с крачка пред световни разузнавателни служби и дърпат конците на една нова мрежова структура, към която принадлежи и тази в Брюксел.

Предизвикателсвата, които пораждат последните атентати за борбата ни срещу това явление са на няколко нива:

На концептуално ниво: Те започват да предизвикват изолационизъм, изтласкаха на повърхноста тезата на министърката на вътрешните работи на Австрия „Да превърнем Европа в крепост!”. Видимо различни бяха рекциите на НАТО след Парижките и след Брюкселските атентати. В първия случай организацията стъпи на тезата, че е обявена „война на целия цивилизован свят” и припомни член 5–ти от Североатлантическия договор. Докато сега, вместо солидарност бе отправено предупреждението „Отворените граници на Европа са заплаха за сигурността”. Великобритания побърза да обяви Брюксел за „столица на джихада в Европа”. Това очевидно е една погрешна посока.

Зачестяването и ескалирането на събитията подхранват и желанието да погледнем от друг ъгъл на мотивацията на терористите. Дали те пък наистина се борят против нашите ценности, както твърдим досега или тези ценности за тях са просто без стойност и нямат никакво значение за тези младежи? Ако изходим от разбирането, че терорът е само инструмент, последствие за млади хора без перспектива, не трябва ли да се борим първо срещу онези, които създават и се възползват от този инструмент?

А когато приписваме на бедността и социалната изолация ориентирането на младежите към тероризма, да си дадем сметка дали това, макар безспорна, е единствената причина, или трябва да разсъждаваме и върху линостния избор и как да го предотвратим.

▪ На комункационно ниво: Отдавна не говорим по един основен извод от периода 2001– 2004 година – Медиите като сучастник на терористите. Защото една от главните им цели е престъпното деяние да бъде максимално разпространено, да достигнат умовете на хората и внушат страха и посланията си. Може би за това, единственият народ, който взе кардинално друго решение бе норвежкият. Той отказа да се споменава името на масовия убиец Брайвик и да се публикуват материали за десетките разстреляни граждани и предимно млади хора.

▪ На технологично ниво: Защо е от значение, дали се възприема цитираната по–горе оценка, че атентатите започват да се превръщат в малки военни операции? Не е само заради замисъла на ДАЕШ да пренесе войната в Европа. Елементарен пример: бронежилетките на полицаите са с по–малка степен на защита, предназначена за калибър на куршум от пистолет. Затова френската специална част се превъоръжава вече не само с 1885 автоматични пушки. Доставят се вече и нови бронежелетки. Нали можем да си представим разликата с българските полицаи?

Глобални и национални подходи

Лидерите по света със сигурност съзнават, че не е възможно да спрем тероризма, без да изтръгнем корените му, но очевидно не достига воля и смелост за нарушаване на десетилетни взаимозависимости. Неизбежно е обаче, да се съсредоточим върху няколко неща в глобален международен план:

Мюсюлманите, които са над 1,6 милиарда в света, трябва да се ангажират в развенчаване на злоупотребата с една изкривена форма на исляма. Впрочем 80% от жертвите на терора в цял свят са мюсюлмани.

▪ Отношението ни към спонсорите, помагачите и използващите терористите като инструмент за постигане на свои геополитически и геоикономически цели като Саудитска Арабия, Турция и САЩ не може да остане непроменено. През последната година видимо нарастнаха критиките срещу първите две от тези страни с предложения за бойкот, санкции, изключване от съюзи и т.н., но това не е достатъчно. Не се отчитат щетите върху демократично мислещите и проевропейски настроени среди, които се сблъскват с двуличието, кагото говорим за ценности, вследствие на което ще здагубим част от тях като свои съмишленици.

▪ Провалените държави трябва да получат подкрепа във формата на някакъв „План Маршал” и най–вече за образование на подрастващото поколение. Това вложение ще е много по–перспективно, но разбира се в дългосрочмен план.

▪ Имаме необходимост от обща координирана стратегия срещу ислямисткия тероризъм. Борбата срещу тероризма обаче е обречена без тясното сътрудничество между САЩ и Русия. В рамките на стратегията от особена важност е един Координационен център на разузнавателните служби на страните от ЕС. Наивно е да се говори за „общо разузнаване”. Взаимодействието на полицията на съседни страни трябва да получи ново развитие. Крайно време е да се доведат докрай проектите за обща информацонна банка от данни. Реализацията на стратегията обаче с този тромав механизъм в ЕС е обречена.

▪ Обща политика за сигурност и обща политика в правната система, са без алтернатива. Идеята за общоевропейска армия е стара, неосъществима на този етап, но би могло да се започне с обединен щаб и други общи структури.

▪ Противодействието на радикализацията е едно от най–важните направления, като се има предвид, от къде произлизат атентаторите в Брюксел и цялостната картина не саво в Белгия, но и в дсруги европейски страни. Проблемът е не само спешен, но и много сложен, поради което е необходим обмен на опит и координация на усилията на всички.

▪ Неолибералният подход е тотално дискредитиран и колкото по–рано се отървем от остатъците му, толкова по–голям е шансът да спасим континента. Още по–остър става въпросът, къде започва и къде свършва толерантността и той е колкото общоевропейски, толкова и наш национален въпрос, още повече, че си спомняме репликата на президента „Да противопоставим нашата толерантност”. Удивително жилаво се оказва това „политкоректно говорене", дори когато световни лидери и авторитети се отърсват от него, но не и някои бетонни български глави. С каква лекота някои изричат „Ще ги интегрираме, няма проблем”, когато сме свидетели на един провален мултикултурен модел в Европа и на факта, че днешните мигранти имат коренно различен профил от някогашните гастарбайтери. Те не идват за да се интегрират! Колко глупост трябва да има в твърдението на български депутати, политици и „професори”, че „бежанският поток не е инфилтриран от терористи”, когато Ислямска държава сама призна, че го използва, когато Американското разузнаване го потвърди, когато специалните служби на Великобритания посочиха дори приблизителния брой джихадисти, когато двама от атентаторите в Париж бяха регистрирани бежанци в Гърция, когато гръмна новината, че лидер на джихадистка групировка е получл бежански статут в България, когато ДАЕШ пое на 100% контрола над трафикантския канал от Либия за Европа и вече може да си позволи не да „инфилтрира”, а да натовари цели бойни отряди на кораби и лодки!

Националните стратегии и планове са задължителни, защото отчитат специфичните особености и гарантират взаимодействието с партньорските страни. Кое е основното, на което трябва да обърнем внимание в България?

▪ Разбирането, че огромният дефицит в сектора сигурност не е в стратегии и планове , а в системни грешки и пропуски. Вместо да се фокусираме в тях, записваме в Стратегията за противодействие на радикализма и тероризма „строго спазване на нормите на ЕС и НАТО”. Само че те са само инструмент, а не законодателни органи и разковничето е в умението да използваш този инструмент в национален интерес.

▪ Плановете, разработени на базата на твърде теоретичната „Стратегия” трябва да бъдат изпълнени със съдържание, за да не останат и те само на хартия.

▪ Българите имаме „шанс” да обобщим и ползваме опита на другите страни от противодействието им на бежанската криза и терористичната вълна, от които България остана встрани, но тепърва ни предстои да се сблъскаме по–сериозно с тях.

Промяна в отношението към сигурността на политици и на общество е условие за категорично прекратяване на политизирането на службите и увеличаване на бюджетите им.

▪ Основната роля на разузнавателните служби в антитерористичната борба изисква изграждане на кадрови потенциал и гарантиране на кадровото развитие. Илюзорен е призива на експерти за „светкавично” възстановяване на службите. Капацитетът им се създава с години. По–скоро трябва да бъдат изолирани от политиката и власта онези, които ги унищожиха!

▪ Особено внимание трябва да се обърне на технологичното обновление в службите за сигурност и това вече може да стане „светкавично”, защото е една от главните форми за изграждане на способности.

▪ Друга краткосрочна стъпка е прекъсване на религиозното влияние на секти, фондации и дори държавни структури на други страни. Белгийците признаха: „Допуснахме фатална грешка, като още през 70–те години предоставихме религиозното обучение и строителството на джамии на Саудитска Арабия.” В България пък допуснахме мюсюлманските ни общности във всички области на страната да бъдат направлявани и контролирани от чужди граждани. Спирането на финансирането включително за нови джамии и изговнаето на чуждите духовници е спешно и неизбежно. Докато в Рудозем 4–5 годишни деца преди да са влезли в българско училище учат наизуст корана, е цинично в София само да си говорим за стратегии и планове за противодействе на радикализация и тероризъм, защото утре порасналите деца ще потърсят помощ за проблемите си в исляма и тогава ще е късно да ги променим.

„Когато не можеш да осъзнаеш и разбереш някои събития, трябва да ги преживееш” /Конфуций/.

Анализът е изготвен специално за „Поглед–инфо”

 

 

 CSR в ТВ – и радио –предавания

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 

 

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

1  2  3  4


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  25.06.2016