ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

НАТО пред отговорни решения или конфронтация

Симеон Николов за „Епицентър”, 05.06.2016

По повод предстоящата среща на НАТО във Варшава беше организиран конкурс под мотото „Млади гласове за срещата на върха” с възможност да се избира между четири теми, но със забележката, че на всяка цена трябва да присъства „Заплахата от Русия”. Ако искаш да го спечелиш и станеш почетен член на „Atlantic Community”. Показателно за атмосферата, в която ще протече срещата. Въпросите също издаваха както творческо безсилие, така и погрешните представи за модерен PR. Какво би могло да заплашва НАТО през 2026 г.? Коя е най–голямата грешка на алианса последните 25 год.? Как да постигнем консенсус предвид различните възможни заплахи? Как страните –членки да се присъединят повече към процеса на планиране в алианса?

 Тъй като тези форуми се провеждат на 2 години, а резултатите оставят отпечатъци върху важни насоки на развитие на Алианса, подготовката  за тях започва много рано.  Т.н. дневният ред на предстоящата среща беше известен преди 8 месеца. Петте основни теми бяха фиксирани около ситуацията в Източна Европа, Опасностите от Близкия Изток, Реформата на партньорската политика, Разширяването на НАТО и ядрената стратегия на Алианса. Динамично развиващите се и в голяма степен направлявани събития обаче, очевидно ще внесат размествания на акцентите. От една страна средата за сигурност значително ескалира, за което допринесоха  лансираните внушения за заплаха от Изток, която измести тази от Ислямска държава, а „Брекзит” и бъдещето на ЕС увеличиха непредсказуемостта на събитията. От друга страна, се появиха плахи сигнали за подобряване на ситуацията, Ангела Меркел загатна за скорошно разрешаване на бежанската криза; Турция половинчато се „извини” на Русия, дори външният й министър подхвърли идеята руските ВВС да използват база „Инджирлик” в борбата срещу тероризма; САЩ предложиха военно партньорство на Русия в Сирия,  германският външен министър остро предупреди НАТО да прекрати „дрънкането на оръжия” на руската граница; Главнокомандващият ОВС на НАТО генерал Филип Бредлоу, който безрезултатно се опитваше да убеди президента на САЩ да разреши оръжейни доставки за Украйна и така да ескалира напрежението с Русия, напусна поста си поради изтичане на мандата му, а  форума НАТО–Русия веорятно все пак ще се състои след самита във Варшава.

Какво ще бъде НАТО обаче през следващите 2 години в значителна степен ще зависи от САЩ, затова е толкова важен и изборът на бъдещия президент. От трите очертаващите се варианти– Тръмп, Клинтън и Клинтън в променена политическа среда, вторият е по–определящ за НАТО. На срещата във Варшава обаче едно е сигурно: САЩ ще поискат по–гоям принос на Европа във военната област. След срещата в Уелс преди две години 6 страни–членки увеличиха военните си бюджети, а през 2016 г.– 7 страни–членки,  съгласно взетото решение за 2% от БВП. Изявлението на Ангела Меркел, че трябва да търсим приближаване към американския принос от 3,6% обаче, не среща подкрепа. Дори за самата Германия тове е невъзможно, поради което се предлага отказ от нормата за процент от БВП и  възприемане на военните способности като мащаб.

Основният дебат обаче, ще се съсредоточи върху „заплахата от Русия” и произтичащите от това мерки. Симптом за това е подновената дни преди срещата тежка „артилерийска подготовка”  с искането на влиятелни среди за задължително „преработване изоснови на ядрената стратегия на НАТО”, с което тема № 5 би се превърнала в първостепенна. Необходим бил нов консенсус по тези въпро

си, по които имало противопоставяне между източноевропейските страни и традиционно критично настроените страни като Германия. Не се споменават имена, за да стане ясно дали и България като „източноевропейска” страна е настоявала или присъединила към това. Предложението обаче показва, че авторите му очакват ескалация и конфликт с Русия.

Франция и Германия обаче се опитват да намалят напреженито между Изтока и Запада. В края на юни френският външен министър ясно предупреди, че срещата на върха във Варшава не трябва  да се превръща в място за конфронтация. Председателят на Европейската конференция по сигурността в Мюнхен Волфганг Ишингер, който поддържа контакти с най–авторитетни представители в цял свят, също беше категоричен: „Демонстрацията на сила не е достатъчна стратегия спрямо Русия.” Уважаваният генерал Харалд Куджат, бивш председател на Военния комитет на НАТО, заяви наскоро в медиите: „Езикът и концепцията на НАТО в отношенията с Русия не са на правилен път”.

Какви са причините за това разделение в мненията? Сегашното ръководство на НАТО очевидно не успява да обясни прокарваните мерки и да си даде сметка за последствията. Разбира се, че ВС на отделните страни –членки трябва да увеличат своите военни способности, които бяха занемарени и да увеличат бюджетите си за отбрана. Разбира се, необходимо е да се увеличат военните учения и повиши съвместимостта на въоръжените сили. Преекспонирането на заплахата от Русия, на мащабите на серия от военни учения,  предислоцирането на въоръжение и бойна техника,  води обаче до ответни реакции на Русия и тази спирала няма край. Достатъчен е един случаен инцидент за да бъде взривен не само региона, но и света. Ерозира се стратегическата стабилност в Европа. Ескалационната стратегия срещу Русия забива геополитически клин не само между Русия и Европа, но и между двата центъра Вашингтон и Берлин. Изключително слабата публична дипломация, PR-дейности и изявления на генерали на САЩ нанасят повечето вреди и разочароват с недостоверността си първо свои колеги и партньори. Руши се доверието в политиката на НАТО, което най–трудно се възстановява. Обидно е за средностатистическия читател да му втълпяват всеки път, как всичко започвало от Крим, когато САЩ, Полша, Берлин признаха за финансирането на голямата провокация по откъсване на Украйна от Русия, окървавяването на Майдана, използването  на неофашистките сили, избили хиляди цивилни и т.н. и т.н.  Пределно ясно е, че всяка руска реакция на военната активност на НАТО  наистина е „ответна” и нито една от тях още не е изпълнена, но ден след подобно руско изявление следва аргумента: „Ето затова го правим, заради агресваната политика на Москва”. „Все по–ясно става, че западната политика не се придържа към собствените принципи”, пише посланик Франк Елбе от Германия. Такава политика тласка други страни към нови коалиции и военни съюзи, които в  бъдеще могат да се окажат по–опасни, отколкото една страна днес, независимо от това дали харесваме или не нейния сегашен лидер и политиката му.

Втората причина е в това, че от години в НАТО военни и функционери /Бредлоу, Ходжис, Расмусен, Столтенберг и др./ узурпират политиката за сигурност, а тя е политическа задача, а не задача на военните. Политическият суверен на Алианса са правителствата, а не подчинените им ведомства.

Третата причина е в избрания модел да увеличиш печалбите и военните бюджети с инструменти на ескалация, тоест да гасиш с бензин огън.

Поради всичко това никой не изложи аргументи за причините, поради които Русия би извършила агресия, особено в България или за способностите да води въобще продължителна конвенционална война при 14 пъти по–нисък военен бюджет от този на НАТО и под 3% дял на БВП от световния. Нито концепцията за „Бърз глобален удар” е на Русия, нито тя разполага бази и ВС в Канада и Мексико. НАТО спешно се нуждае от по–интелигентна аргументация, защото потапя вече в  срам собствените си привърженици. Около срещата на НАТО във Варшава със сигурност ще се активизира фалшивата теза за нарушен баланс на силите. Преимуществото на руската армия в жива сила на Източния фланг на Алианса е безспорно, но САЩ и НАТО я превъзхождат значително по броя на самолети, кораби, ядрено оръжие и крилати ракети.  В Черно море обикновено се говори за милитаризацията на Крим, а се пропуска огромната военна мощ на Турция с най–силния морски и особено –подводен флот, както и възможностите на американските самолетоносачи от Средиземно море.  

По въпроса за увеличаване на военното присъствие и въоръжение и бойна техника по Източния фланг на НАТО, както и новата група за бързо реагиране, се оформя група страни, които считат за погрешно фокусът да бъде насочван само на североизток и за риск Алиансът да изпадне в друга крайност, като подцени заплахите от Юг и извън границите му. Въпреки това е сигурно, че предложението за дислоциране на четири батальона на САЩ в четири страни /Литва, Латвия, Естония и Полша/ ще бъде утвърдено. Заедно с разполагането на една американска бригада в Румъния и увеличаване на военните учения, това се счита за успешен завършък на предприетата политика за противопоставяне на Русия. Това отговаря донякъде на въпроса: Къде е границата на търпимост от руска страна на тази „обсада”? Според западни експертни оценки вече сме „на ръба”. Всяко прекрачване на достигнатата граница би предизвикала вече  реакция от руска страна извън досегашните заявления за ответна дислокация на нови сили и въоръжения.

В действителност от чисто военна гледна точка тези четири батальона не са в състояние да осигурят защита в случай на действителен военен сблъсък. Корпорацията RAND за да се гарантира сигурността на балтийските страни са необходими 7 бригади или 37 000 военни с танкове и бронирани бойни машини за пехотата. Целта всъщност е да се оформят мирновременни структури, които лесно и за по–кратко време могат да прерастнат във военновременни такива заедно със складирани отсега въоръжения и бойна техника. Официално обаче се твърди, че с това се дава сигнал за готовност да подкрепим „застрашените страни”.

С идеята за „ротация” на състава на батальоните, които да провеждат непрекъснати учения, се постигат две цели: заобикаля се основополагащия акт между НАТО и Русия за неразполагане постоянно на значителни въоръжени сили и бойна техника в източните европейски страни в близост до руската граница и се облекчават заинтересованите от това военно присъствие страни във финансово и материално отношение. Впрочем финансирането на тези „ротиращи” сили въобще не се коментира, но то ще има известна прилика с това при изпълнение на мисии и изисква освен разпределение на тежестите и осигуряване най малко на три състава, които се редуват.  

На срещата във Варшава ще бъдат повдигнати въпроси, произтичащи от серията военни учения и от подготовката на Силите за бързо реагиране. В тази връзка американски генерали поискаха вече дори създаване на „военен Шенген”, осигуряващ свободно придвижване на войски вътре в алианса. Когато преди повече от година бяха дадени пълномощия на командващия Силите за бързо реагиране по своя инициатива да вдига по тревога и прехвърля в друга страна военни части, имаше реакции на експертно ниво, но никой от управляващите, включително и в България не ги взе под внимание, въпреки че те касаеха и въпроса за суверенитета. Междувременно  стана ясно, че има и логистични проблеми и най–вече такива с инфраструктурата в страните от Източна Европа, където се прехвърлят ВС, а за влизане в страни извън алианса се изчаква дълго за уреждане на формалности. При необходими 60 часа на руските ВС да стигнат до столиците на Естония и Латвия по оценки на специалистите на корпорация RAND , времето за реакция дори на Силите за бързо реагиране на НАТО е  над 7 дни в най–оптимистичния вариант.

Със сигурност ще бъде обсъдено предложението за провеждане на постоянни военноморски учения в Черно море. Дори и да не бъде счетено за целесъобразно създаването на Черноморски флот, участниците в тези учения ще се нуждаят от военноморски бази и на такива се разчита в Румъния и България. Още в разговора си с  командващия румънските ВМС вицеадмирал Alexander Mitsui на 05 април т.г. по време на военноморско учение, командващия Шести американски флот James G. Foggo потвърждава, че целта е „активното морско изтласкване на Русия от Черно море от НАТО като цяло и Румъния и Турция в частност”. Това обаче звучи шизофренично на фона на признанието на американски военни, че Русия държи под пълен електронен контрол цялото Черно море и е невъзможна каквато и да е морска активност без нейно знание. Причината: Крим е жизнено важен за оцеляването на Русия и всеки опит да бъде „изтласкана” би означавало война с максимален залог.

Отсъстват коментари по предложението на министрите на отбраната хибридните заплахи да бъдат повод за задействане на член 5–ти от Североатлантическия договор. Това е особено опасно, защото рязко ще бъде свален прага на разпалване на гореща война. Нито хибридните действия на бунтовници, нито кибератака от неустановена посока, биха били надеждни доказателства за да бъде поета отговорност за ответен военен отговор.

По отбелязаната в дневния ред тема „НАТО и заплахите от Юг” се обсъждат различни сценарий, но вече е преодоляно схващането, че характерът на опасностите не изисква пряка военна намеса. Напротив, южните страни–членки подсказват, че може да се наложи дори използване на Силите за бързо реагиране, ако например се стигне до нападение на Ислямска държава върху Суецкия канал и ВС на Египет не могат да я отбъснат. Стабилността на Афганистан остава централна задача. По един единствен въпрос обаче, няма официални становища, а това са опасенията и песимистичните оценки на много експерти за бъдещето на един от най–силните членове на Алианса – Турция.

Срещат се мнения, че „Разширяването на НАТО” е тема, която не би трябвало да се включва в плана на срещата във Варшава, защото този процес по същество е приключил и проблемът е, че това не се разбира. Приемането на Черна гора е символичен жест без никаква военно–оперативна стойност. Финландия и Швеция са далечна опция, но те са формално интегрирани. Впрочем, те за първи път ще участват на предстоящата среща на върха на НАТО. Обкръжаването на Русия е пълно. Въпреки всичко,  в НАТО преобладава  мнението, че трябва да се запази идеята за стаблиност чрез разширяване.

В тази връзка широко място се отделя на предложението за ново начало в партньорската политика. НАТО ще дефинира според нуждите на държавите, доколко са готови, да провеждат съвместни дейности, а не партньорите да избират в какъв обем влизат в това сътрудничество, при това не в досегашните формати, а на индивидуална база– 28 плюс 1, 2 и т.н.

Ако в България не беше се появил скандалът, свързан с т.н. „Черноморска флотилия”, коментарите в медиите и искането на опозицията, довели в последния момент  до една измъчена и неясна „позиция” по срещата на НАТО във Варшава, сега щяхме да бъдем в същата ситуация на пълна непрозрачност и пасивност, както преди срещата в Уелс.

Представената пред обществеността позиция обаче, съвсем не е „ясна”. От маркираните по–горе теми е видно, че по повечето от тях няма становище в направените изявления, напоени иначе със сочни и известни общи фрази. Най–често срещаните думи в интервютата на военния министър по този повод са „предно присъствие” и „адекватно”. Позициите на външния министър са на 180 градуса от тези на германския му колега, въпреки, че сме партньори в НАТО.

Спонтанните предложения от партии, организации и отделни лица само откъслечно отразяват някои настроения и мнения. Разбираема е тревогата на хората, но едно общество, което дори не реагира, когато нарекоха страната му „фронтова държава”, трява да може да представи пакет от предложения, кореспондиращи с такива от другите европейски страни, за да  постигне чуваемост, когато собственото му правителство няма капацитета или желанието да го направи. Такъв „пакет” би могъл да включва:  – Да се инициират разговори между военните за недопускане на инциденти в настоящата сложна ситуация.

–Да се предложи от страна на НАТО въвеждане на ограничителен режим за сухопътните сили и бойна техника от двете страни за да се спре спиралата от взаимни заплахи.

– Да се възобнови и активизира формата НАТО–Русия.

– Да започнат преговори за изтегляне на ядрените оръжия.

– Спиране на противоракетната програма и предоговарянето й.  

– Ограничаване военната активност в Черно море.

– Постепенна отмяна на санкциите.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация