ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Неумението ни да извличаме поуки и да постъпваме държавнически прави възможни следващи трагедии като тази в Горни Лом

Симеон Николов

11.10.2014

Песимистите ще кажат, че коментарите на изборните резултати и трудностите по сформиране на правителство ще „захлупят” темата с проблемите, които болезнено ни разкри трагедията в Горни Лом, ще забравим жертвите и ще продължим както досега. А всъщност между  причините за отнетите 15 човешки живота  в частност и сложната ситуация, в която се намира страната след изборите, има много общи неща. Ключовият въпрос обаче е този, че една поредица от неадекватни управленски решения както в единия случай, така и в  сбъркания преход в държавата в другия случай, има висока цена, която плащаме днес. Горчивата чаша обаче трябва да бъде изпита, за да ни прочисти и за да не повторим никога повече грешките.

Дискусиите около взривовете в завода в Горни Лом не само че не бяха на експертно ниво, но разплискваха вълна от неверни твърдения, некомпетентност, прибързани обвинения и присъди, личностни нападки, разкриващи срива на моралните ни ценности, популстки предложения от хора, които считат вероятно, че историята започва от тях.

Нека се опитаме да систематизираме действителните причини и видим корените на серията от 14 подобни инцидента за последните 9 години.

На първо място трябва да започнем с наследството, което получихме като страна от бившия Варшавски договор: България имаше повече излишни боеприпаси /над 90 000 тона/, отколкото Чехия /66 хил. т./, Полша /70 хил. т./, Босна и Херцеговина /35 х.т./.   Само Украйна /1.9 млн т./, бившата ГДР /303 хил.т./ и Унгария /165 хил.т./ ни „изпреварваха” в тази негативна класация. Но докато другите започнаха много рано да се освобождават от тези опасни боеприпаси и прикючиха с утилизацията /Македония– през 2006 г., Чехия– през 2008 г., Албания – в края на 2012 г. , Полша – през 2013 г./ , България не намери своевременно решение на този проблем и днес все още имаме над 7000 тона в складовете. Предупрежденито ми „Седим върху буре с барут” бе изведено на първа страница от някои ежедневници още на 19.10.2005 г.. Но какво от това? На 04 07 2008 г. заглавията вече бяха „Катастрофата в София бе предизвестена”. И така до днес.

Втората причина е  характерна и за много други области: ние не умеем да извличаме поуки от практиката в другите страни.

– Не се възползвахме от помощите, които можеха да се получат в определен срок от Агенцията на НАТО за техническо снабдяване /NAMSA/ и от Програмата за развитие на ООН, чрез които бе подкрепена утилизацията на боеприпаси в Унгария, Украйна, Босна и Херцеговина, Чехия и Румъния. А България дори бе престанала да си плаща членския внос в NAMSA.

– В страни като Украйна, Румъния и Чехия утилизацията на боеприпаси бе изведена на национално ниво под контрола на правителствена комисия и няколко министерства. Друга група страни съсредоточи отговорността за утилизацията в Генералния щаб на армията /Словакия, Полша и Унгария/. А България след дълъг период на бездействие, реши да възложи тази дейност на частни фирми. В другите източноевропейски страни дадоха утилизацията за изпълнение на държавни фирми, но максимум на три такива и във всички случай с привличане на високотехнологични инсталации от САЩ, Германия и други западни страни, както и под контрола на агенции на НАТО.

– Ако систематизираме причините за инцидентите с боеприпаси в Украйна, Албания, Сърбия и други, ще видим, че те се повтарят и в България: 1. Надвишаване на капацитета на съхраняваните боеприпаси /както в Горни Лом/, 2. Недостатъчно обучение на персонала, назначаване на младежи и жени, дори и от америакански фирми в Албания /както и при нас/, 3. Непрофесионално бораване при отсъствие на модерна инсталация и технология /както в почти всички български фирми, занимаващи се с тази дейност/, 4. Близост до населени места /както при нас до Челопечене, където ни се размина по–голяма катастрофа като в Албания– през 2008 г. там бяха пометени 300 къщи/, 5. Охрана и липса на противопожарна инсталация.

Третата група от неадекватни управленски решения на държавата или пасивност, довели до серията от трагични инциденти включва следното:

– България създаде своя Национална програма за утилизация, одобрена от Министерски съвет още през 2004 г., но Народното събрание не я осигурни финансово. Тоест, ние имахме кола, но без бензин не можехме да я запалим.

– За да избегнем това, при следващото управление /на тройната коалиция/ експертите от Министерството на отбраната създадоха Актуализирана концепция за утилизация, приета на Съвет по отбрана и Оптимизиран модел на утилизация, включващ 4 етапа и създаващ баланс в интересите, шанс за финансиране и внос на модерни и безопасни технологии. Особено опасна беше тезата на «Търговия и снабдяване» за продажба на годните или т.н «атрактивни» боеприпаси, защото до такива можеха да се доберат и терористи чрез частни фирми, продаващи предоставените им от МО боеприпаси. Затова се предлагаше горната структура на министерството незабавно да спре продажбата на такива. Няма съмнение, че и печалба само от металите в боеприпасите / стомана, месинг, мед и алуминий/ също е била привлекателна. Месингът по онова време вървеше по 5 000 лева на тон, а в 75 000 тона боеприпаси би трябвало да има 6000 т. месинг, т.е. 30 млн лв. Но заслужаваше ли си всичко това срещу цената, която платихме до днес – 14 инцидента за 9 години?!

– Погрешното схващане на високо политическо и държавническо ниво, че утилизацията може да бъде печеливша / а възвращаемостта на вложените средства в Европа беше само 20–25%/ , очевидно е  въздействало върху последното решение, което в крайна сметка се оказа погрешно: премиерът, поставен вероятно и под лобистки натиск на фирмите, аргументира искането си да се даде работа на българските фирми, без да отчита, че те нямат технологичните способности за това. С това си решение България стана уникална в Европа: предостави опасните си излишни боеприпаси на 17 български фирми! А проучването ни до създаването на Оптимизирания модел показваше, че само 5 български фирми имат някакви възможности и опит, две държавни и 3 частни. Тогава чужди фирми, неофициално разбира се в разговори, предупреждаваха: Това е авантюра, ще има болезнени за вас последици! Това е лудост! Написах го в коментар за седмично списание. И какво от това? По повод съобщението тези дни, че са намерени остатъци от боеприпаси в Козлодуй: още при опасността да се вземе горното уникално решение предупреждавахме, че някой недобросъвестни частни фирми могат да заровят остатъците от боеприпасите и в полето!

На четвърто място случилите се след това инциденти могат да се обяснят и с пропуснатите възможности: 15 чужди фирми бяха проявили интерес към утилизацията в България, с 6 от които бяха подписани меморандуми за намерения. Предлагаха се две решения: модерна технологична инсталация с дистанционно унищожанване на боеприпасите в камери, на стойност 35 млн евро и срок за унищожаване на 75 000 тона боеприпаси за 4 г, нисколихвен кредит от специален фонд само за Русия, Украйна и България за 10 г. на изплащане и 4 години гратисен период; както и второ решение, определено като революционно– подвижни платформи с горивни камери за малокалибрени боеприпаси, които влизат в поделението, боеприпасите се хвърлят на транспортна лента, а от другата страна на платформата излиза вещество, наподобяващо торова смес.  Последното се предлагаше от една американска и една израелска фирма. Такава инсталация работеше експериментално в Гърция, но методът наистина беше значително по–скъп. Ако сравним цената от 35 милиона евро за предлаганата инсталация с щетите само от загубите след взривовете на Петолъчката – 62 милина лева, ще видим, че тя отдавна щеше да се е изплатила. И тъй като при последния инцидент в Горни Лом става дума за унищожаване на гръцки противопехотни мини, трябва да е ясно, че още през 2007 г. гърците търсеха възможности за утилизация и отказаха оферта от 20 милиона евро на западноевропейска фирма, като са решили да изчакат, дали България ще изгради Център за утилизация за да поискат оферта и от нас, разчитайки на намаляване на цената поне от транспорта. Тоест щяхме да печелим и от чужди поръчки десетки милиони с една модерна и безопасна технология.

На пето място не може да не споменем тотално нелогичния и грешен подход на военните, който ускори горното погрешно решение. При създаването на логистичната бригада през 2006 г. те извадиха от структурата на армията 11–те склада с ненужни боеприпаси и зачеркнаха финансирането им, възлизащо на 6 милиона лева годишно, защото «не създавали бойни способности». Но каква е тази логика, та нали и гражданите плащат такса смет, тоест поемат отговорност за излишъка и унищожаването му.

И накрая, на шесто място, но не по важност, бедността очевидно е факторът, който доведе и до последния инцидент в Горни Лом. Между другото и  цената на утилизацията растеше непрекъснато – от 3 долара на кг през 2003 г., 9 долара на кг. през 2006 г. и 14 долара на кг. през 2008 г. в Полша например. Гърция едва ли би намерила изпълнител в лицето на българската фирма «Видекс», ако ние не продавахме толкова евтино труда си. За какво «печалбарство» може да се говори, ако е вярно, че в договора е записана цена около 0.39 цента.

Трагедията в Горни Лом нямаше да се случи, ако не бяха протестите срещу полигона в Змейево, към който имаха апетити местни бизнесмени, които подклаждаха протестите и плащаха за критични публикации. Защото първоначалния замисъл през 2008 г е бил именно на този полигон да бъдат унищожени гръцките мини. Вредите? Отворете учебниците от гимназиите. Газовете от един изстрел или малък взрив могат да достигнат до 8 метра височина. И пресметнете на колко км е Стара Загора.

Горната поредица от пропуски и погрешни управленски решения подсказва, че предотвратяването на «Горни Лом–2» няма да стане лесно и изведнъж и скоро може да имаме и 15–ти  по ред инцидент.

Призивите да се построи Център за утилизация са доста закъсняли. Остават ни само малко над 7000 тона излишни боеприпаси и ежегодното им увеличаване с 6–7%  в миналото, сигурно вече е спаднало на 2–3%, затова  твърде скъпо би ни излязл угилизацията и  такъв Център сега вече не би се «изплатил».

Броят на фирмите, занимаващи се с подобна дейност обаче, трябва и може рязко да се ограничи чрез силно завишаване на изискванията при даване на лиценз за работа. Освен изискването за наличие на квалифицирани кадри за извършване на определена дейност, трябва да се повиши и контрола на текущата подготовка и специализация. Засега единици са фирмите, които инвестират в модернизиране на процеса на утилизация. Например «Дунарит»–Русе разполага с модерна инсталация. Впрочем и фирмата, в чийто завод се случи последното нещастие – «Видекс» беше една от най–добрите, имаше своя собствена  и защитена с патент разработка в утилизацията. Капацитетът й още тогава беше 1000 броя 100 мм изстрели например или 20 тона боеприпаси дневно, затова е странно днес да се цитират същите цифри, но  да се говори за завишени норми.  Държавната фирма в Костенец е с най–богат опит, но е необходима модернизация. Не случайно именно тя бе избрана от чуждите фирми за построяване на Център за утилизация, което някои попречиха да се случи.   Във  ВМЗ Сопот също има възможности за унищожанване на определени боеприпаси.

Контролът от службата на МВР КОС трябва да се постави на нови основи и да се предотврати формалния и субективния подход. Това се отнася и за Главната инспекция по труда. Дофинансиране на безопасността на труда от  всяка фирма, работеща с опасни продукти трябва да се случи възможно най–бързо.

От всичко казано до тук се вижда, че мерките трябва да бъдат комплексни. Елементарните призиви на някои политици и министри за «затягане на контрола и адекватни наказания» не вършат работа. Когато си пратил някого да лови змии с голи ръце, за какъв контрол и наказания можеш да говориш?!

Накрая трябва да си извлечем поуки от говореното, реакциите и поведението ни по време на последната трагедия, отнела 15 човешки живота. Необходимо е да не боравим прибързано с неверни данни, да не злоупотребяваме и нагнетяваме негативни настроения в обществото с конспиративни теории. Да не търсим първо личностни недостатъци и да пришиваме личността към политик, който не ни харесва, само и само за да  омаскарим субективно избрания потенциален виновник. Да не позволяваме на хора, които не са виждали боеприпас в живота си да формулират глупави версии и дават сбъркани оценки. Да имаме поне някаква морална задръжка пред жестоката загуба на син или близък, преди да разстрелваме нарочения от нас с жестоки обвинения и да сипем с възмущение обвинения, как загиналият не си вдигал телефона. Да замълчим поне в деня на траур, въпреки че по думите на една журналистка действително ни трябваше ден на гнева, но ще добавя– насочен към  управляващите ни. Да демонизираш «работодателите», особено когато те са и професионално изкючително добре подготвени, както в случая, означава да посяващ много опасни семена в  обществената нива. /С уговорката, че има разлика между собственик, акционер и директор, главен инженер, технолог./ Да си дадем сметка, че в този случай с трагичен завършек се отразяват проблемите на цяла България. Затова неуравновесени изказвания на държавници и министри , както и прибързани решения са още по–неуместни. Преди да е започнало следствието да произнасяш присъда, а на следващия ден да се връщаш към по–умерен тон, не отива на държавник. Тревожно е също така, че по форумите се демонстрира една изключително ниска обща култура. Само липсата на такава обяснява незнанието, че масоните например са били забранявани и преследвани единствено при фашизма и при диктаторски режими. Както и че масонът е човек, чиято цел е самоусъвършенстване на личноста, предаване на знания и оказване помощ на другите. /Пак с уговорката, че сигурно и те като хора в ежедневието си не са безгрешни./ Да се заканваш обаче, че ще ги бесиш по дърветата е висша степен на примитивизъм и варварство . Ако това е така, имаме голям проблем в обществото ни!

Забележка: Горният анализ е публикуван първо в «Поглед–инфо», както и на страницата на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения, чийто директор е авторът. Използвани са данни от негов доклад, изнесен на международна конференция.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация