ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Отварят досиета по сбъркан закон

Публикуването на архивите прави от разведките предатели, казва Васил Зикулов

Вестник “Стандарт” 21 февруари 2008 г.

Генерал-полковник Васил Зикулов е роден на 17 октомври 1923 г. в с. Ичера, Сливенско. Работил е като началник на Противовъздушната отбрана и Военновъздушните сили, бил е заместник-началник на Генералния щаб. Ексшеф на бившето Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО).

-                     Г-н Зикулов, добър ли е сегашният закон за досиетата?
 - Законът е калпав, но и комисията не работи перфектно. Този закон поначало е сбъркан. Военното разузнаване няма място в един закон, който разглежда вътрешната сигурност на страната. Самото МНО беше поставено под контрола на органите на ДС. Освен това законът не е адресиран към нито едно подразделение
 архив и служител на военното разузнаване. В текста пише, че "този закон урежда реда за достъп, разкриване, използване и съхраняване на документите на ДС". Т.е. на всички документи на ДС и на всички документи на разузнавателните служби на БНА. Българската народна армия обаче не е имала разузнавателни служби. В нея разузнаването никога не е било служба, то винаги е било вид бойно осигуряване. Въпросът изглежда дребен, формален, но той е достатъчно голям, за да създаде невъобразима бъркотия при прилагането на закона.
 - А трябва ли въобще да има достъп до архива на военното разузнаване?
 - Достъп до архивите на военното разузнаване трябва да има - за нуждите на военната наука, на бойната слава на българския разузнавач, за нуждите на обществения контрол. Но тия въпроси могат да се решат много просто - със заповед на министъра, не е необходим закон.
 - Казахте, че и комисията не работи добре. Защо?
 - В последния публикуван списък на длъжностните лица, сътрудничели на разни органи за сигурност, са споменати трима души от военното разузнаване. Това са Симеон Николов - сегашният заместник-министър на отбраната, Иван Христов - бивш зам.-министър, сега посланик, и Димитър Митков - бивш зам. военен министър. Те действително бяха щатни служители на бившето разузнавателно управление на Генералния щаб. А законът не предвижда комисията да оповестява служителите на разузнавателното управление, а тези на разузнавателните служби. Тук бъркотията е колосална. Не са далеч от истината моите бивши подчинени, които твърдят с голяма убеденост: в комисията има хора, били юрисконсулти на служби, силно забъркани в първоначалното натрупване на капитала в България. Т.е. в разграбването на България.
 - Законът може ли да бъде променен?
 - Ще оспорим закона и ще предизвикаме промяна в него В моята книга пиша и срещу Станишев, и срещу Първанов - защото те бяха длъжни да си назначат такива помощници, които да ги информират вярно. Но истината е, че тях ги заблудиха. Не всички, гласували закона, са длъжни да знаят разликата между разузнавателна служба и бойно осигуряване. Това е трябвало да го знаят депутати от комисията по вътрешна сигурност и от законодателната. Те бяха хората, които трябваше да прочетат внимателно какво пише в законопроекта. И да кажат на народните представители: "Господа, ще гласувате едни глупости, които само ще предизвикат негативна реакция".
 Убеден съм, че голяма част от хората, не само от военното, но въобще от разузнаването или контраразузнаването, са съвършено необосновано включени в този закон. ДС не е била само инструмент на насилие. Те решаваха съвсем различни задачи. Например научно-техническото разузнаване спести милиарди на България.
 - Отварянето на архивите може ли да попречи на работата на разузнаването днес?
 - Не само че може, но безусловно пречи. Г-жа Кирякова, член на комисията, каза: "Тези, които оспорват решенията на комисията, нека да постъпят като президента - да поискат делата им да бъдат публикувани". Предположете, че аз кандидатствам за селски кмет и публикуват, че съм принадлежал към разузнаването. Ако поискам да публикуват делото ми, знаете ли колко чужденци ще лежат в затвора? Законът е така написан, че поставя всички военни разузнавачи в положение или да извършат предателство, като поискат да им публикуват делата, или да си премълчат, или да не кандидатстват за публични длъжности.
 - Могат ли да пострадат чужди граждани, работили за нашето разузнаване?
 - Никъде не е казано, че се съхраняват архивите само на българските граждани. Всеки агент има дело, което - на чужденец или българин, е регистрирано в регистрационния дневник.
 - А има ли възможност недомислиците в закона да се променят?
 - Да. От гледна точка на военното разузнаване от закона трябва да отпадне текстът, който го касае.
 Ирен ДЕЛЧЕВА

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация