ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

ПИСМО ДО ПРЕЗИДЕНТА ОТ ВОЕННИТЕ РАЗУЗНАВАЧИ И КОМЕНТАРИ В МЕДИИТЕ

14.05.2013

Писмо до Президента на Република България от Съюза на офицериге и сержантите от запаса и Инициативния комитет за защита правата на военните разузнавачи.

                                                           До Президнта на Република България

                                                           Господин Росен Плевнелиев

Уважаеми господин Президент,

С настоящето писмо към Вас се обръща Инициативният комитет за защита правата на военните разузнавачи /ИКЗПВР/, за чийто председател имам честта да бъда избран аз, генерал–майор Чавдар Калайджиев. Комитетът е излъчен  от Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва /СОСЗР/. Позволяваме си да се обърнем към Вас, тъй като дълбоко уважаваме и изпитваме респект от роляга Ви на Президент и Върховен главнокомандващ ВС на Република България. Високо ценим заявлението Ви, че сте Президент на всички български граждани и Ви приемаме като тъкъв и затова си позволяваме да изложим пред Вас тревогите, болките, огорчението и унижението, което понасят хилядите военни разузнавачи– достойни синове на майка България.

            Ние сме хора на дълга и честта. Носители сме на високи морално–етични и нравствени добродетели. Патриотизмът и родолюбието дълбоко са залегнали в сърцата ни. Служихме честно и всеотдайно в редовете на БНА в интерес на държавата си, такава каквато беше тогава. Принадлежността към съветския блок бе наложена от развивилите се исторически събития. Друга България нямаше. Младостта и служебният ни път преминаха в условията на остро противопоставяне на двата враждуващи помежду си военнополитически блока, вината за което носим не ние, а съвършено други хора. Цялата БА, независимо как се е наричала, винаги е изграждана на принципа на единоначалието и подчинена на върховната власт. В мирно време нейният най–високопоставен ръководител е Министърът на отбраната, чийто права се основават на Конституцията, която разглежда защитата на Отечеството като върховен дълг на всеки български гражданин. Той засяга всички, призовани в редовете на Българската армия в съответствие със военните закони. Изхождайки от това, ние сме изпълнявали неговите заповеди безпрекословно, точно и в срок, както повеляват военните устави и положената клетва пред бойните знамена. Никакви задачи от вътрешен характер, свързани с насилие, не са ни поставяни, поради което ние не сме изпълнявали такива. От това следва, че дейността на БА, в това число на военното разузнаване, не е могла да бъде подчинена на други цели, освен въоръжената защита на интересите на България срещу военна заплаха.

            Въпреки цялата очевидност на гореказаното, разразилата се компроматна война, както и междупартийните, вътрешнопартийни и междуличностни противоречия, доведоха до приемането на 06.12. 2006 г. на Закон за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граджади към ДС и разузнавателните служби на БНА, който стана популярен като Закон за досиетата /ЗД/. Както се вижда още от заглавието си той отъждествява военното разузнаване с органите на ДС.

            С него се създава т.н. Комисията по досиетата /КД/, която е главният инструмент за постигане на неговите цели. Споменатият закон е създаден от професионално добре подготвени дезинформатори, които не се гнусят от използването на най–долнопробни лъжи и инсинуации. Техните цели явно не се изчерпват с подлагането на дискриминация на ВР, а са насочени към компрометиране на цялата армия без да щадят националната ни чест и достойнство.

            Както е известно в Третата българска държава, намесата на армията във вътрешнополитическия живот не е изключение, а постоянна практика. Така е било по времето на А. Батенберг и Фердинанд, и най–вече по времето на цар Борис III, когато РО 2 и РО 3 се прочуват с кървавите си дела. Това продължава и по времето на правителството на ОФ, начело с Кимон Георгиев, военен министър Дамян Велчев.

            На тази практика е сложен край с административната реформа, осъществена след Великото народно събрание. Тогава МНО се освобождава от всякакви задачи от вътрешен характер. Всички такива задачи, в това число и ДС, се съсредоточават в ръцете на Министъра на вътрешните работи. Това се отнася и за политически престъпления, извършени от военнослужещи от БНА. За тази цел в системата на МВР е създадено управление Военно контраразузнаване /ВКР/.

            Очевидно е, че всичко това е известно на държавните ръководители, както и на членовете на Комисията –вностиел на закона начело с Татяна Дончева. То обаче напълно е пренебрегнато. Законът е приет както е предложен, като още в заглавието му военното разузнаване се отъждествява с ДС. Редакцията му изобилства с неясноти, неточности и непълноти, които позволяват двойно тълкувание.

            В ЗД за обозначаване на ВР е използвано наименованието „Разузнавателни служби”, които се разглеждат като аналогични на органите на ДС. Пренебегват се общоприетите и широкоизвестни уставни наименования, а явно съзнателно, е допуснато да се даде пояснение, какво съдържание се влага в наименованието „Разузнавателни служби на БНА”. Това, разбира се, не е случайно. Целта е да се създаде убеждение, че отъждествяването се отнася само за някакви тайни, малко известни разузнавателни формирования на БНА изпълнявали задачи, подоби на тези на органите на ДС.

            Това отъждествяването се отнася само за някакви специални подразделения на БНА. Това се ползва от Комисията по досиетата и най–вече от нейния председател, който сега по свое усмотрение решава, кои формирования на БНА да бъдат признати за „разузнавателни служби”, а техните служители подлагани на дискриминация.

            Авторите на Закона за досиетата проявяват изумителна изобретателност и лицемерие при създаването на Комисията по досиетата. Тя е единствения по рода си орган, който се финансира от държавата, но не е подчинен, не се ръководи и контролира от нито един държавен ръководител, учреждение или институция. Монополен притежател е на правото да се произнесе за принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, както и на достъпа и съхранението на архивите и доказателствата, отнасящи се за това.

            Всичко това цели да създаде условия, при които със същността на действията на КД не се запознава никой извън нейния състав.

            В член 31 се предвижда възможност на лицето, за което е установена принадлежност към ДС и разузнавтелните служби на БНА да обжалва решението на КД по реда на административно–процесуалния кодекс, но в действителност това е неосъществимо, защото целият доказателствен материал е монополно притежание на комисията. За повече гаранции, че това няма да се случи, в член 273 на ЗД е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 6 години и глоба от 15 000 до 30 000 лева. За този, който разгласи информация за установяване и принадлежност се изключва възможността да ползва свидетели. На практика военните разузнавачи са лишени от правна защита, парламентарният контрол се превръща във формалноснт, а КД се поставя над всички държавни институции– правителство, президентство, прокуратура и съд.

            Лъжите и необходимостта от закона бяха разобличени с изнесеното в издадения от КД сборник документи „Военното разузнаване при комунизма”, обаче явно Комисията за досиетата не желаеше съдържанието му да става достояние на широката общественост. Той бе издаден в крайно ограничен тираж, предаваше се като че ли е секретен материал само на избрани учреждения и лица, а в придружаващото го „Въведение” от Екатерина Бончева и „Предговор” от  Присто Христов и Момчил Методиев недвусмислено се говори за намерението на КД да продължи твърденията си за тъждественост на ВР с органите на ДС, а това означава  съответно дискриминацията на военните разузнавачи от запаса.

            Въпреки това, издаването на сборника заслужава най–горещо одобрение, защото:

– Той съдържа решенията на ПБ на ЦК на БКП, които недвусмислено говорят за това, че ВР се изгражда в отговор  на съществуваща военна заплаха;

– В него има документи, които не само опровергават твърденията за участие на ВР в решаване на задачи от вътрешен характер, а доказват, че в някои периоди предвид важността и сложността на задачите по противодействие, МВР е получавало задачи по подпомагане на ВР;

– Съдържанието на сборника недвусмислено  опровергава лъжата за съществуването на митичните „Разузнавателни служби на БА”, на които се основават целия ЗД, както и създаването на КД;

– Доказва безплодието и безмислието на дейността на КД по отношение на ВР. За петгодишното си съществуване и пристрастно ровене в архивите, КД не е успяла да разкрие нито едно доказателсдтво или улика, потвърждаващи съществеването в БНА на разузнавателни служби или други формирования, аналогични на органите на ДС или участие на ВР в решаване на задачи от вътрешен характер, свързани с насилие, доносничество, корупция. За същия период корупцията е нарастнала неимоверно, а разединението и взаимното противопоставяне са се задълбочили.

            Мандатът на КД изтече. Безмислието и вредата от нейната дейност е разкрита. Лъжите и фалшифакациите, на които се основава ЗД, са разобличени. Въпреки това, неоснователно взетите решения за подлагане на дискриминация на военните разузнавачи остават в сила. ЗД продължава да действа. КД продължава да фабрикува и публикува решения, угодни за средите, които желаят разделението на обществото да продължи.

            Споменатите, а също така много други факти и обстоятелства, на които ние няма да се спираме, убедително доказват, че отъждествяването на Военното разузнаване с органите на ДС е резултат на злонамерени фалшификации и инсинуации на авторите на закона. Въпреки това неочаквано оклеветяване и опозоряването на военните разузнавачи бе взето на въоръжение от партията ГЕРБ. Началото постави в едно свое изказване зам.премиерът и министърна вътрешните работи Цветан Цветанов, който обяви, че ГЕРБ е за продължаване на мандата на КД. Това бе последвано от активизиране на КД, която фабрикува все нови и нови решения, угодни за управляващите.

            ИКЗПРВ не желае въпросът за неоснователното отъждествяване на ВР с органите на ДС да се политизира и използва в политическата надпревара, но както се вижда от казаното, това вече не зависи от нас. Ние ще приемем предизвикателсдтвото. Твърдо сме решили да защитим своите права, чест и достойнство, а заедно с това честта и достойнснтвото на БА. Няма да се обвързваме с нито една политическа сила, но ще разкажем истината, както за нашия принос в защита на Отечеството, така и за това, кой и с какви цели и средства излъга българския народ и успя да прокара този антиконституционен, антинацонален и антидемократичен закон.

            Навядвам се да бъдем подкрепени от обествеността. През разглеждания период през редовете на БА са преминали повече от милион български граждани. Те от своя личен опит знаят истината и справедливостта на нашите искания. А те са:

            – ЗД да бъде отменен или преиздаден, като от него да отпадне всичко, отнасящо се до ВР и БНА;

            – КД да бъде разформирована като ненужна и вредна, като функциите й да се поемат от Инстиута по история на БАН, катедрата по военна история във ВА «Раковски», държавния ахив и архивите на Служба «Военна информация» и на приемника на архивите на ДС.

             Уважеми господин Президент,

            Изхождайки от Вашето заявление, че ще бъдете президент на всички българи, ние сме уверени, че и Вие не желаете партизирането на порблема и задълбочаване  на разделението на обществото.

            Обръщаме се към Вас с надеждата, че ще използвате властта и влиянието си да защитите истината и справедливостта.

            Лъжата е разобличена, а законът продължава да същестува.

Май 2013 год. София

                                                                       С уважение:

                                                                       Генерал–майор о.з. Чавдар Калайджиев

                                                                       Председател на ИКЗПРВ

ПРИЛОЖЕНИЯ:

КОМЕНТАРИ В МЕДИИТЕ

1. Ден след изборите: военни разузнавачи ветерани поискаха отмяна на закона за досиетата

Христо Христов, 14 май 2013 год.  / откъси от публикацията в сайта desebg.com /

Само ден след предсрочните парламентарни избори инициативен комитет, сформиран от военни разузнавачи ветерани, поиска да бъде отменен закона за досиетата. В броя си от понеделник, 13 май 2013 г., в. „Дума” даде гласност на обръщение на Инициативен комитет за защита правата на военните разузнавачи до президента Росен Плевнелиев. Инициативата е подкрепена и от Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

Изложението на оглавявания от Калайджиев комитет е изпъстрено с обвинения срещу комисията по досиетата. В обръщението до държавния глава и върховен главнокомандващ военните разузнавачи ветерани твърдят, че комисията се финансира от държавния бюджет, но е единственият орган в държавата, който не се отчитал пред никой (комисията се отчита по закон на всеки 6 месеца с доклад пред Народното събрание, б.а.). Друго невярно твърдение е, че по закон всеки има право да се защити пред съда, но това не можело да стане, тъй като документите „ целият доказателствен материал е монополно притежание на комисията” (самата комисия известява всеки гражданин, чиято принадлежност към комунистическите тайни служби е разкрита и му осигурява безпрепятствен достъп до документите за него, б.а.).

Изложението показва, че военните разузнавачи ветерани не познават добре българското законодателство, тъй като президентът Росен Плевнелиев, към когото се обръщат за съдействие, няма законодателна инициатива. Още повече преди по-малко от месец той публично задължи служба „Военна информация” да предаде своите архиви на комисията по досиетата, заради неоснователното протакане, което вече продължава няколко години.

Това не е първата атака срещу закона за досиетата и комисията. През 2010 г. издателката Светлана Шаренкова и бившият началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия Димитър Иванов, подкрепени от няколко асоциации на бивши кадрови служители от Държавна сигурност, се опитаха да убедят националният омбудсман Гиньо Ганев да сезира Конституционния съд. Целта им беше законът за досиета да бъде обявен като противоконституционен с мотива, че уврежда имената на сътрудниците на ДС и други обвинения. Омбудсманът обаче отхвърли тяхното становище.

В началото на 2012 г. по дело срещу комисията от страна на агента на ДС Стоян Сталев, дипломат по времето на СДС и министър на външните работи в служебния кабинет на Софиянски, състав на Върховния административен съд безпрецедентно и в разрез с установената съдебна практика сезира Конституционния съд за обявяване на ключови разпоредби от закона за досиетата. С единодушно решение обаче 12-те конституционни съдии отхвърлиха иска и потвърдиха обществената значимост на закона за досиетата и законовата дейност на комисията.

През есента на 2012 г. Народното събрание отхвърли законопроект на депутата от БСП Румен Петков, с който се предлагаше това, което днес искат и военните разузнавачи ветерани – от закона за досиетата да отпадне военното разузнаване. Самият Петков бе в конфликт на интерес, тъй като брат му бе спрян за военно аташе в Украйна, след като комисията по досиетата го разкри като сътрудник на РУ-ГЩ.

При сегашната конфигурация на новото 42-ро Народно събрание обаче не е никак изключено едно от първите неща, които да предприе БСП, е да потърси подкрепа от ДПС и  „Атака” за ревизия на закона за досиетата или за ограничаване на правомощията на комисията по досиетата.

2. Методи Андреев: Очаквайте нова тройна коалиция да атакува закона за досиетата и комисията

Сайтът desebg.com предлага интервю с Методи Андреев, депутат от 38-то Народно събрание и председател на комисията по досиетата (2001-2002). Той отговаря на въпроси, свързани с евентуални опити за спиране процеса на отварянето на досиетата и ограничаване на правомощията на комисията при новата конфигурация в парламента.

Христо Христов, 23 май 2013 год. /със съкращения/

Г-н Андреев, как ще коментирате резултата от предсрочните парламентарни избори по отношение на процеса на отваряне на досиетата на комунистическите тайни служби? Не се ли оказваме в една ситуация, близка до тази през 2001-2002 г., когато първоначално НДСВ възприе отварянето на досиетата, провериха си кандидат-депутатите, но няколко месеца по-късно с гласовете на БСП и ДПС отмениха закона за досиетата и закриха оглавяваната от вас комисия? През 2006 г. Станишев с неохота се обяви за отваряне на досиетата и приемането на закона, който действа днес, но след като БСП е на път да сформира правителство има ли опасност да се стигне до ревизия на закона или ограничаване на правомощията на комисията?

- Има сходство в ситуацията, но не на сто процента. Партиите, които досега подкрепяха отварянето на досиета, бяха ДСБ и СДС, които не са вече в парламента, а другата партия е ГЕРБ. Тя спечели изборите, но не може да управлява. Истината е, че според мен, ГЕРБ водеше една от най-последователните политики по отношение на отварянето на досиетата. Това е и причината аз да заложа името си и да подкрепя ГЕРБ на тези избори. Не е само заради досиетата, разбира се, но това е една от причините.

Те могат да бъдат обвинявани за всичко, но по въпроса за отварянето на досиетата не посмяха нито за ден да ограничат дейността на комисията. Напротив, при мандата на министър Цветан Цветанов МВР прехвърли основните архивни масиви с документи на Държавна сигурност под контрола на комисията по досиетата в новия архив, който тя изгради в Банкя.

Що се отнася до останалите партии проблемът е следният: с гласовете на две от тези партии – БСП и ДПС – всъщност беше приет в края на 2006 г. действащият в момента закон. Ще отворя скоба, за да припомня, че основния автор на закона беше ОДС.

Имаше и отделни фигури, които тогава изиграха ключова роля в приемането в средите на ДПС и БСП.

- Да, Касим Дал беше човекът в ДПС, а Татяна Дончева в БСП. Те се задействаха тогава. Даже аз дадох чрез Йордан Бакалов на Касим Дал нашия подобрен законопроект от 2002 г., когато смятахме, че царят ще работи по закона, а той ни закри, но това е друга тема. Основният проблем обаче през 2006 г. на БСП и ДПС беше, че те склониха да се приеме такъв закон не по убеденост в необходимостта му, а по различни причини.

Румен Петков тогава игра хазартно. Той не се чувстваше съпричастен към бившите комунистически служби и смяташе, че така ще си разчисти терена в самата БСП. Тогава той намери „коалиционен партньор” в лицето на Сергей Станишев, за когото не съм много сигурен какво му е истинското отношение към бившите служби. Тук нещата са разводнени. Има различни информационни източници, които твърдят различни неща по отношение на Станишев. Все пак не забравяме, че бащата на Сергей Станишев – Димитър Станишев има дълъг престой в СССР, а самият Сергей е съветски, а после и руски гражданин.

Вие смятате, че БСП и ДПС като участници в приемането на закона през 2006 г. сега няма да имат очи да тръгнат към една директна атака срещу закона или срещу комисията?

- Мисля, че те няма да тръгнат директно да го отменят. Не могат, тъй като вече са подкрепили този процес. Дори активно участваха в избора на членове на комисията за втория й мандат точно преди една година.

Да, но според мен, противниците на закона и комисията на Позитано 20 отдавна са отчели, че това е една от големите грешки на левицата.

- Те на Позитано 20 още като трябваше да се приеме закона бяха разделени. Пак повтарям, подкрепата на този закон от БСП за тях не беше осъзната необходимост. Това беше въпрос на вътрешни лични сметки. Татяна Дончева например се обърна по тази тема в момента, в който генералският кръг на Позитано 20 не я избра за член на Висшия партиен съвет. Дотогава тя беше върл противник на закона и ние с нея сме спорили много.

Хубавото е, че човек се развива, помъдрява и разбира някои процеси. Хора като Татяна Дончева днес ние припознаваме като новите „коалиционни партньори” на идеята за прекъсване на миналите зависимости чрез отваряне на досиетата. Сега обаче като погледнем политически в БСП тези хора нямат влияние. Имат влияние хора като Младен Червеняков, който през цялото време на последната кампания стоя рамо до рамо със Станишев. Той е от хората, които в моето съзнание са по-скоро съпричастни към миналото, отколкото желаещи да научат истината. Даже си мисля, че ако той не е приет, това може да се счита за един вид обида към него.

Какви изводи може да се направи за тези при партии по отношение на процеса за отваряне на досиетата? Ще се опитат ли да го препънат?

- Тези три партии по-скоро ще търсят онези точки, които ги събират, а не ги разделят. По отношение на ограничаване дейността на закона те ще има допирни точки. Ще измислят някакъв предлог, че това го изискват националните интереси. Ще използват сигурно и други аргументи, ако предприемат атака. Тя няма да е в началото, но няма да се учудя, ако е два-три месеца след сформиране на правителството.

Какво означава за вас, че вече 6 години има закон за досиетата, а военното разузнаване още не си е предало картотеката в комисията и по този начин никой не се наема да твърди, че проверките за принадлежност по тази линия са огласявани обективно?

- Ако сравняваме военното разузнаване при комунизма с Първо главно управление на ДС аз давам симпатиите си на военното разузнаване. Те са били по-добри професионалисти и са работили в по-тежки условия. Но тук проблемът не е в това. Проблемът е, че една ключова за страната разузнавателна служба не иска да признае факта, че над 45 процента от висшия ръководен състав в нея са хора от бившата служба. Тези хора може да са много честни и почтени, но техните ръководители трябва да разберат, че с такова военно разузнаване, което е работило против днешните наши съюзници, не може да има напредък.

3. Военните разузнавачи не са били доносници

Не сме служили за развлечение, а изпълнявахме своя дълг

Вестник Преса, 28 Април 2013 год. генерал –майор Чавдар Калайджиев

Изминаха шест години от приемането на придобилия обществена известност Закон за досиетата. С него военното разузнаване и работещите за него се отъждествяват с демонизираните органи на ДС и към тях се прилагат еднакви дискриминационни мерки. Законът бе предложен, разработен и приет от Народното събрание и въведен в действие от най-високопоставени държавни служители. Те всички са полагали клетва, че в действията си ще се ръководят от конституцията и интересите на България, но предпочетоха работата в интерес на овладяването и удържането на властта.

Ние, бившите военни разузнавачи, не желаем по-нататъшно задълбочаване на конфронтацията в обществото. Направихме опити въпросът да се реши по възможност без широка публичност, но това се оказа трудно осъществимо. Приложението на дискриминационните мерки в закона се разширява и разпростира върху все нови и нови лица. И това, за съжаление, се подкрепя от президента г-н Росен Плевнелиев.

На 7 януари т.г. изпратихме обръщение до него с молба да предприеме мерки за отмяната на този лустрационен закон, но вопълът ни остана нечут от него.

Инициативният комитет за защита на правата на военните разузнавачи счита, че на това трябва да се сложи край. Целият закон е противоконституционен, антинационален и антидемократичен, но в частта, която се отнася до военното разузнаване, той е престъпен, защото е изграден изцяло върху измислици, лъжи, инсинуации и клевети.

Затова всички бивши служители и сътрудници на военното разузнаване трябва да покажат силата си. Да поискат от всички партии и личности, които вземат участие в предизборната надпревара, да приемат нашите искания от обръщението ни към президента за отмяна на закона в сегашния му вид.

Обръщам се и към всички, преминали през редовете на Българската армия по време на разглеждания в закона период: и вие, и ние по време на Студената война служихме не за развлечение, а защото изпълнявахме конституционния си дълг и клетвата пред бойните знамена да защитаваме интересите, суверенитета и териториалната цялост на България. И вие, и ние се ръководехме от едни и същи устави и възгледи. Чели сте и сте изучавали справочниците и информациите, които ние издавахме. Вие сте живи свидетели, че в тях никога не е имало задачи, свързани с политическо насилие срещу други български граждани. Затова подкрепете исканията ни за отмяна на този несправедлив и позорен текст.

Авторът е военен разузнавач, председател на Инициативен комитет за защита на правата на военните разузнавачи.

(в. Преса, печатно издание, брой 117 (468) от 28 април 2013)

4. Акт на национално предателство

Вестник Земя, 22. 04 2013 година, стр. , Горан Готев

Под такова заглавие публикувах голяма статия във в–к «Земя», преди президентът Георги Първанов да подпише указа за Закона за разкриване на досиетата. Призовавах президента да му наложи вето и напомних, че в цялата история на света не е имало случай държавма сама да разкрива офицерите и агентите на разузнаването и контраразузнаването. Откак квмят светува, това се смята за акт на държавна измяна и се наказва със смърт или доживотна присъда. За да не бъда обвинен , че пледирам за това с цел да прикрия собственото си минало, подписах статията с с длъжността си– о.р. полковник от българското разузнаване. Добре съзнавах, че с това създавам заплаха срещу хората, с които съм работил в Кайро, Алжир, Белград, Букурещ и Москва, но не виждах друг изход. Тогава страната ни бе удавена от интоксикацията на десните медии, че България била единствената страна в Източна Европа, която не била разкрила досиетата, но в деня, когато те прогърмяха, че и Румъния ни е изпреварила, румънското Велико народно събрание прие закон за вечна забрана за обявяване на имена на лица, свързани с разузнаването и контраразузнаването по време на диктатурата на Николае Чаушеску. Ставаше дума за 250 000 души. Вярно е, че в източноевропейските страни бяха разкрити досиета, но само на доносниците, които са опропастили човешки съдлби. Нещо повече,  както обявиха германските медии, секретните служби на ГФР са преназначили на ръководни длъжности близо 2000 висши офицери на източногерманската ЩАЗИ, а нейният шеф Маркус волф бе освободен от съдебна отговорност. Така че това, което се върши по света, включително от Комисията  за досиетата във връзка с политическото и военното разузнаване на България, е и ще влезе в историята като акт на държавна измяна.

5. Разузнаването няма партиен цвят

Вестник Преса, 01 04 2013 год. Евгени Генов

Неотдавна комисията по досиетата разкри имената на 25 разузнавачи, повечето от тях действащи. Хората на Евтим Костадинов угоднически ипъргаво си изпълниха задълженията, като приведоха в действие последните поправки на закона. В края на миналата година ГЕРБ в парламента отмени параграф 12, който не разрешаваше да се разкриват досиетата на шефовете на отдели и секции във външното разузнаване, заемали тези длъжности след 16 юли 1991 г. А че това е пореден ударвърху националната сигурност, вероятно не всеки разбира. Мнозинството махна сакралния параграф, за удари по евентуални политически противници в предстоящия вот и без да мисли за последиците.

Националната разузнавателна служба /НРС/ и военното разузнаване започнаха да изтеглят хора, да разкриват канали и явки, градени с десетилетия и струващи много пари. Сега немалко чужди служби потриват доволно ръце. Без пот на челото и никакви усилия в ръцете им попадна агентурна мрежа.

Необясним е този български мазохизъм спрямо институции, които са имунната система на държавата. Заради заклеймяване на бившата ДС я рушим с методично упорство. Защо най–положителното качество на някои политици е, че никога не са имали нищо общо с нея? Защо анатемосваме бившата ДС, след като бивши партийни секретари и членове на БКП могат да ни управляват? Каква е разликата? Ако едните ни репресираха, другите не ни ли мачкаха идеологически?

Защо никой не си хвърли дипломата, издадена от държавата, в която е властвала омразната ДС? Дори напротив, тази диплома сега е легитимация за заемане на високи демократични постове.

Няма страна, която сама да разкрива резидентите си. Ако някой си мисли, че Турция и в момента не ни разузнава, нищо че сме съмишленици в НАТО, да отиде на лекар. Защо английското МИ–6 е велико разузнаване? Защото за него няма приятели, а само вечните интереси на короната. Да не би западните посланици у нас, преди да дойдат тук, са рабтили в «Макдоналдс»? Защо миналата година американският президент Барак Обама прати депеша до всичси посолства да събират информация без оглед на това държавата дали е в алианса, в ЕС или в друг съюз.  Приятелството е едно, но сиренето винаги се плаща. Нашите доморасли управници не разбраха, че разузнаването няма партиен и идеологически цвят. То е професионализъм, който трябва да умееш да използваш.

През април 1964 г. българският разузнавач Пеньо Пенев е разменен за 9 турски шпиони. Когато ни го предават на Капъкуле, турците му се покрланят. Нищо, че е бил комунист. Войникът навсякъде е войник.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация