ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Подводните камъни при превъоръжаването на армията с бюджет 2017?

Симеон Николов за „Икономист”–Светът през 2017

16 12 2016 г.

В обсъждането на проектозакона за държавния бюджет всяка година все по–релефно се налага въпросът, не дали предвидените средства ще позволят модернизация на армията, а защо тя не се случва в необходиата степен, въпреки излятите досега не малко средства. Вместо да получи отговор, този въпрос подхранва  обяснения, че сме били най–бедната нация, което се превръща в оправдание за провала на сегашни и бивши управляващи в сферата на отбраната или изтласква на заден план поне два  незаобиколими ориентира: първо, че отбраната е един от основополагащите стълбове на държавността и второ, че освен задължения в НАТО има член 3–ти в Договора, изискващ първо да осигурим сами способности за отбрана, а след това да се надяваме на член 5–ти за помощ от партньорите си.

Същевременно е вярно и това, че ние намалихме дела на военните разходи от БВП от 2,4 %  преди 2007 г. на 1,2% през 2015 г., което обрече стартирането на модернизационните проекти и постави армията като цяло в критично положение. Констатация, която фигурира както в Доклада за състоянието на въоръжените сили от април 2015, така и в Годишния доклад за състоянието на националната сигурност от септември 2016 г. Затова, когато сега в бюджета за 2017 г се появява  увеличение, критикуващите това следва да го приемат като малък, но недостатъчен опит за наваксване на пропуснатото.

Освен това, днешната ситуация ни изправя пред още по–сериозни предизвикателства, за които ние въобще не сме готови: Следващите две години 2017 и 2018 се очертават като най–рисковите след Втората световна война за възможен военен конфликт. Намеренията на новия президент на САЩ да намали дела във финансирането на НАТО, който е 73%, принуждават европейските партньори спешно да насочат усилията си към увеличаване на отбранителните разходи. Не случайно се поставиха дори основи на бъдещи органи на една Европейска армия като Оперативен щаб, Отбранителен фонд и др., залегнали в представения от председателя на Еврокомисията Жан–Клод Юнкер План за действие по развитието на единна европейска отбранитена политика. И тук въпросът не е, дали ще имаме пари за участие в общоевропейски формирования, а в това, че те ще се създадат от „избрани” страни и България може да остане в периферията като „фронтова” държава по определинето на г–жа Виктория Нюланд под влиянието на САЩ, или като „буферна” зона за бежанци по думите на унгарския премиер Виктор Орбан. Впрочем, в бюджета за 2017 няма и стотинка, заделена за изпращане армията на границата за спиране на евентуална бежанска вълна.

Къде е България в рамките на НАТО и в света по отношение на военен бюджет и военни способности?

В списъка на най–силните нации във военно отношение за 2016 г., съставен на база 50 критерия, между които и географски фактори, излаз на море, природни ресурси, а съюз с НАТО, т.е. споделените ресурси, е пресметнат с бонус, България заема 67 място от общо 125 държави с коефициент 1.0657, след Афганистан и преди Хърватия. 

В рамките на НАТО намаляването на военните бюджети, характерен за повечето страни, бе преодоляно след решението от срещата на върха в Уелс през 2014 г. за стремеж към равнище от 2% от БВП. През 2015 г. 16 от страните–членки спряха спада на този показател, а други 5  имат по–високи разходи– САЩ, Великобритания, Гърция и Естония.

През 2016 г. военният бюджет на България бе задържан на равнище 1,35% от БВП, въпреки заложените по–ниски стойности в тригодишния прогнозен план. Абсолютните стойности на военния ни бюджет обаче, са далеч по–ниски то тези на нашите партньори, например 8 пъти по–нисък от този на Гърция /4.78 млрд щ.д./ и 7 пъти по–нисък от този на Португалия /3.5 млрд щ.д./. При това Португалия има приблизително близка по численост армия с българската – 26.700 души и военен бюджет 1,8% от БВП.

България е на предпоследно място в НАТО по отношение на разходите за основни системи въоръжение и техника, т.е. т.н. капиталови разходи – 3,4%. Впрочем, съотношението между разходите за персонал, текуща издръжка на армията и капиталовите разходи е най–показателно, доколко здравословно се развиват едни въоръжени сили. А при нас за 2015 г. то е 75,3: 21:,3 : 3,4%. При такъв процент капиталови разходи не може да се случи никаква модернизация. Тенденцията огромната част от средствата да отиват за личния състав е показателна за нискотехноогично развиващи се нации. Затова в Плана за развитие на отбранителните способности –2020 правилно е предвидено това съотношение да стигне 60%:20%:20%.

Придобиването на въоръжение не е нечия прищявка, а договорени и приети от НАТО  55 цели за способности, актуализирани, отлагани от нас и уточнявани последно само преди седмица. Забавя се подготовката на 50 формирования поради недостатъчно финансиране и отсъствие на модернизация. От 2 години са въведени „входно–изходни измерители за оценка приноса на съюзниците към НАТО”, които отчитат вече  и приноса за развитие на способностите и фактическия ни принос в НАТО, с което „лъсва” цялата мила родна картина.

Обясненията днес за „добрите намерения” по проекта „Нов тип боен самолет”, който се обсъжда цели 12 години, ни кара да си спомним известната мъдрост „Ако не забравяме толкова бързо, няма да ни лъжат толкова често.” Защото в периода 2006– 2008 г. две от четирите фази на проекта бяха завършени, самолетите демонстрирани, разплащанията  за 10 години– изгодни. Със смяната на правителството през 2009 г бяха спрени всички проекти, съкратен бе военния бюджет, а капитловите разходи в него – сведени до 1%. През 2012 г. бе подновена работата  по проекта, а през 2015 и 2016 г. той отново бе отлаган и бавен дори след решение на Парламента. А съпровождащия го проект по въстановяване летатлената годност на старите МиГ 29 до придобиването на нови изтребители бе блокиран по начин, довел до згуби, рискове и намесата на прокуратурата. От тук можем да извлечем две от основните причини за това, че модернизацията не се случва. Едната се състои в отсъствие на приемствненост между сменящите се управленски елити.

Другата причина очевидно трябва да се търси в отговорността на вземащите решения, в дефицита на култура по сигурността, политизирането и подценяване последствията от подкопаване на способностите на въоръжените сили. Не е нормално един премиер да заявява в медиите, че военните искали играчки, с които да демонстрират веднъж в годината, а на следващия ден да се среща в Брюксел очи в очи с тези, с които  проектите отдавна са съгасувани в името на общата сигурност на Алианса.

Едва на следващо място идва причината „недостиг на финансови средства”. Многократно са давани примери за това, че спирането на изтичането на средства може да осигури милиарди всяка година. Да не говорим за прословутите концесии, отдадени с неизгодни договори или изнасяните от страната стотици милиони от големи компании, или ръста на разходите за администрацията с цели 400 млн лв. планиран за  следващата година.

Кои са рисковете за това с бюджета за 2017 г. отново да не бъде придвижена модернизацията?

След очертаващите се предсрочни парламентарни избори е много вероятна актуализация на бюджета и риск от популистки предложения.  Ескалирането на бежанската криза също би могло да пренатовари финансовата рамка.

Бюджетът за отбрана т.г. е 1 млрд и 106 млн, т.е. увеличен е със 78,8 млн, но тази сума директно отива в НОИ за увеличаване на осигуровките. Новото и положителното обаче е, че се отпускат целево от държавния бюджет 402 млн лв. за първия транш по двата одобрени по принцип проекти: нов тип боен самолет и два многофункционални модулни патрулни кораби. Ако те обаче  бъдат забавени и не влязат във фаза на изпълнение, тези средства въобще няма да бъдат преведени на министерството. Съмнение поражда факта, че без да са сключени още договори и водени преговори се правят разчети с високи първоначални траншове,  с което се повтаря грешката от мегапроекта по закупуването на вертолетите „Кугър” преди 12 години.

В бюджета за 2017 г. не са предвидени средства за третия приоритетен проект – бойни бронирани машини за пехотата, а при друго разпределение можеше да бъде включен и той. А те са крайно необходими за въоръжаването на три батальонни бойни групи. Сухопътните войски изпълняват 80% от задачите на армията, а в случая тази година получават най–малко инвестиции.

От бюджета не става ясно дали и кога ще бъдат модернизирани двете фрегати Е 71 на ВМС. Очевидно не е финнасирано и придобиването на нови трикоординатни радари.

Сериозен проблем е некомплектът от личен състав в Българската армия, достигнал 27%, което на практика прави небоеспособни съотвените формирования. В НАТО се допуска максимално 5% некомплект. Попълването на 5 500 места очевидно няма да стане за 1 година, но в бюджета няма пари дори и за 500.

Освен във финансирането, подводни камъни се крият и в договарянето и изпълнението на проектите. Констатираният от народните представители опит за промяна на параметрите на новия тип боен самолет сочи към стремеж за придобиване на такъв „втора”  или „трета ръка”, който обаче ще има само 10–15 години живот, за разлика от нов изтребител за следващите 40 години. Видими стават действията на лобистки кръгове, които искат да осигуряват резервните части и ремонта на самолети, купени на старо.  Ще бъде източен огромен ресурс от държавата, а само 8 –10 години по–късно ще трябва отново да стартира проект за нов изтребител. Пренебрегва се фактът, че само при закупуване на нова машина може да се договори офсетна сделка, която значително би компенсирала разходите. Други промени в параметрите пораждат съмнението, че се отменя най–важното изискване– самолетът да е многоцеливи, а не само със способност „въздух–въздух”, каквато впрочем имаме и с МиГ 29. Това обаче променя една от целите за способности, приети съвместно с НАТО.

Неизпълнението на проектите ще накърни доверието към страната ни като партньор в НАТО. Ще забави изграждането на необходимите военни способности на БА. По думите на командира на СВ ген. Андрей Боцев, след 4–5 г. армията ще е само пехота.  Ще продължи спада на мотивацията на военните кадри, подготовката  и развитието им като специалисти, боравещи с високотехнологична бойна техника, а професията им ще остане неконкурентноспособна.

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                    Последна актуализация