ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Поуките от атентатите и бъдещето на терора: Чака ни миграция на терористи. Готова ли е България да ги посрещне?
Симеон Николов
06.04.2017Съобщения за теористични атаки ни застигат все почесто и странното е, че продължаваме да ги посрещаме с изненада и да се плъзгаме по повърхноста на събитията или прибързано да пришиваме към тях някакви конюнктурни оценки.
Два кървави атентата в две европейски столици в рамките само на 12 дни е повече от алармиращо. Въпросът отдавна не е дали, а кога ще ни се случи, но продължаваме да го отбягваме.
Въпреки това, броят на атентатите и жертвите в Европа е един от найниските в света. Прогнозите обаче сочат, че ще има повече атентати. А по отношение на Русия във връзка с последния атентат в Санкт Петербург, трябва да корегираме някои медийни внушения, защото тази страна съвсем не е пощадена от тероризма, а е изправена пред неговите предизвикателства през последните 22 години. Само един поглед върху 27 от поголемите и кървави атентата от 1995 до 2017 г. помага да се разчетат и някои особености на последния атентат в Санкт Петербруг и обоснове евентуална прогноза. Прави впечатение, че повечето от тези атентати досега са извършени найчесто от чеченци в 13 от случаите и в републиките, а помалко в столицата и големите градове. В Москва са 7, в Санкт Петербург- 2 и във Волгоград -1. Друг характерен момент за първоначалния период на тероризма в Русия, белязан от почерка на Севернокавказките екстремисти е масовостта на жертвите, които в училището в Беслан на 10 09 2004 г. например достигнаха 330 души, в Кабардино Балкария на 13. 10.2005 г. 139 убити, в Ингушетия на 2122. 06. 2004 г. 90 жертви и т.н.
Изборът на «мека», т.е. уязвима цел като метрото имаме в 4 от случаите през 2004 и 2010 г. Ал Кайда като изпълнител се появява още през 2004 г., а Ислямска държава през 2017, но заплахи от нея и заловени емисари, вербуващи нови привърженици дори в столицата Москва още преди това.
През последните години намалява броят на атентатите извън Северен Кавказ, което се обяснява с факта, че терористичната среда пооредя вследствие на това, че много бойци заминаха за Сирия и Ирак за да се присъединят към Ислямска държава. Сега, когато тази грлупировка губи атрактивност, територии и финанси, логично е останалите в Чечения радикални ислямисти на фона на очертаващия се крах на халифата да са поискали да напомнят за себе си.
В случая с последния атентат в Санкт Петербург поважно е дали ще се докаже вътрешна връзка или такава директно от «Ислямска държава», защото това ще предопредели тежестта на изводите и прогнозите. Т.н., ако Ислямска държава е замесена пряко, това би било нов тип тероризъм на руска почва. Досегашният бе на база реакции на вътрешни репресии, а сега би бил срещу външнополитическия ангажимент на президента Путин в Сирия. Такъв извод би позволил спекулирането с оценката, че Русия е претърпяла неуспех чрез операцията в Сирия да не допусне разпространението на терора в страната си. Това означава на следващо място да се очаква напрежение и опити за въздействие в предизборната обстановка за президент и световното по футбол през лятото на 2018 г.
Засега обаче се очертава варианта за атентат с вътрешен за страната сценарий, за което свидетелства не само портрета на вероятния извършител, радикализирал се през последните години в Русия, но и от възможността да става дума за отмъщение, предвид ликвидираните през август 2016 г. в Петербург 4ма терористи от КабардиноБалкарската Република, в които бяха намерени подобни самоделни бомби, както сега. Логично е също така, че след неуспешните два опита за атентати в метрото на 08 и на 13 февруари /намерените взривни вещества бяха обезвредени/ сега, третният опит да се получи поне частично /предвид че втората бомба бе намерена и обезвредена/, а извършителят да се е самовривил пред риска от трети провал. Във всички случаи обаче трябва да се изхожда от това, че организацията е извършена от повече хора, а решението е взето на повисоко ниво и е свързано с посланието, което обикновено трябва да присъства при всеки един атентат, в случая политическо такова към пребиваващия в града президент на Русия и провежданото международно мероприятие.
Общото при последните атентати /Лондон, Ница, Берлин/ беше, че нападателите нямат нито контакт с ръководството си, нито са получили обучение и подготовка. Това не пречи обаче, след атанетатите да бъдат припознати като герои, а целта въпреки това да бъде постигната.
Изходната точка за една прогноза относно увеличаването на терористичната активност в две посоки Русия и Европа, е разпадащия се Халифат на Ислямска държава в Сирия и Ирак. По направлението Русия трябва да се има предвид, че бойци от Чечения, Ингушетия, Дагестан, Кабардино Балкарска Република и Карачайево Черкезия се заклеха във вярност на Ислямска държава, а общият им брой в Сирия и Ирак е към 6000. Концентрация на терористи се формира още миналата година на границата с Туркменистан, а Ислямска държава има изградени терористични клетки в Южна Русия и опити за изграждане на такива в столицата и други големи градове. /Още през 2015 г. 30 души бяха арестувани в Москва с обвинение, че привлиат руски граждани за терористични цели./
Физическият край на халифата в Сирия и Ирак няма да означава край на Ислямска държава, на нейната идеология, но силно ще нарастне т.н. «Миграция на терористи», преминаване в други терористини групи и радикализиране, а от там и провеждане на поголям брой терористични актове. Част от ръководното ядро и опитни кадри вече са прехвърлени в други страни. Целта им е да създадат нови бази на територии, които не са или са под слаб контрол от централно правителство. Освен Либия, техни цели са Сомалия, Нигерия и Афганистан и други общо 19 страни по света. Част от Ислямска държава ще остане в поотдалечени райони в Ирак, а остатъци от Ислямска държава и Ал Кайда могат да влязат в нов съюз. Загубата на територия, бази и източници на финансиране ще принуди Ислямска държава да постави акцент върху дейности, свързани с организираната международна престъпност. Представител на НАТО твърди, че за ИД е привлекателна киберпрестъпността. Виртуалното пространство досега бе използвано от ИД предимно за пропагандни цели и хакерство, но показа, че имат много добри специалисти /пример атаката на мрежата на френския канал ТВ5 и изтеглените данни за френски военни и техните семейства/.
Близкият изток ще остане като източник на терористични заплахи, защото във вакуума след разгрома на халифата ще се настанят други ислямистки групировки. Вече сме посочвали, че найвероятно една от тях ще бъде Ахрар аш Шам, подкрепяна от Турция. Фактор може да остане и произлязлата от Ал Кайда фронт Нусра с новото име Джабхат Фатах аш Шам. А в Близкия Изток има около 1500 помалки организации. Едва ли ще ръждасят старите връзки между някои от тях и подпоагащите ги с оръжия, финанси и инструктури страни като САЩ, Саудитска Арабия, Катар, Турция и др., които пък ще бъдат изкушени да ги използват отново за свои стратегически цели в региона, включително и в посока на североизток.
За България не е без значение, че в една съседна страна като Турция Ислямска държава изгради свои терористични клетки в 7081 провинции, по данни от доклад на турската полиция. Анкара носи вината за това, защото твърде късно и под иатиск организира противодействие срещу Илямска държава. За Турция водеща бе и продължава да е борбата срещу кюрдите, както на собствена територия, така и в Сирия и Ирак. Ислямска държава бе улеснена във вербовката и изграждането на теористични клетки в Турция от турските радикални ислямисти и от поведението на властите. Когато найпосле тръгнаха да работят срещу ИД, властите осъдиха само 7 от общо 1338 арестувани през 2016 г. с подозрения за връзки с терористичната организация, като основание за присъда е търсено само при онези, които са нападнали турци.
Опасността за Европа идва от сливането на два много важни фактора: връщането на голям блой джихадисти в страните си и нарастващото радикализиране на мюсюлманските среди в западноевропейските страни. В доклад на швейцарските служби за борба срещу тероризма се твърди, че около всеки завърнал се джихадист има около 5 до 10 души в родината му, които го подкрепят. При завърнали се около 4000 души до края на 2016 г. това би означавало базата на радикално настроените ислямисти, готови на крайни действия да възлезе наймалко на 20 000 души.
Неуспехите не се дължат на липса на информация, напротив, тя често е дори в повече, но насочването й, споделянето, обработката и използването й не води до конкретния извършител на терористичния акт. Не случайно и след атентата в Санкт Петербург президентите на Русия и Франция Путин и Оланд и канцлерът на Германия Меркел, отново си обещаха «да ускорят обмена на данни в борбата срещу тероризма». Подобен контекст в пообщ план имаше и в телефонния разговор между президентите Путин и Тръмп, но САЩ и Европа очевидно още са раздвоени, да предпочетат унищожаването на Ислямска държава пред свалянето на президента на Сирия Ассад.
Вторият проблем в международен аспект е в неспособността участниците в антитерористичната коалиция да стигнат до съгласие, кои организации са терористични и кои не са. Това бе в основата на пречките в преговорите по Сирия. А причините са в двойните стандарти, двуличието и лицемерието на някои от участниците, преследващи свои интереси. На трето място, въпреки наложилото се разбиране, че борбата срещу тероризма може да бъде успешна само в глобален международен съюз срещу този Франкенщайн на съвремието ни, все още някои кръгове се опитват да изключат от такъв една или друга страна, което найярко намира израз в подкопаването на опитите за сближаване и съвместни антитерористични действия с Русия от кръговете на неоконсерваторите в САЩ и в изопачаването на ролята й в Сирия. Политизирането и идеологизирането на проблематиката води и до такива неморални прояви, като отказа на общината на Берлин да освети Бранденбургската врата в цветовете на руския национален флаг и в посъпките на безотговорни медии, лансирали конспиративни теории, граничещи с шизофренични внущения като това, че Путин си бил организирал сам атентата. Ролята на медиите впрочем е отделна тема, но като че ли забравихме, че те понякога се явяват найдобрия помощник на терористите, защото основната цел зловещите им деяния да добият публичност и да разпространят страх и ужас за да повлияят на политически решения, става възможно именно през медиите.
При всеки атентат като този в Санкт Петербург си задаваме въпроса, а какво трябва да прави България, защитени ли сме и т.н. И какво от това? След атентата в Сарафово извадихме от чекмеджетата планове и стратегии, които умеем да пишем, но не и да се придържаме към тях. Дори камерата на паркинга не работеше. България още не е излязла от погрешното схващане, валидно до войната със Сирия, че сме само транзитна страна или страна, в която може би има спящи клетки. Остров на спокойствоието и за нас и за тях. Партньорите ни в Европа обаче, отдавна са убедени, че това /атентатът/ може да им се случи във всеки едни момент и във всяка една точка. Събитията ни изпреварват поне с 34 години в сравнение с тези в една Франция например, но ние не умеем да извличаме поуки от ставащото за да се подготвим за връхлитащата ни и отдавна обявена война. Разузнавателните служби на другите страни биват укрепвани, а нашите остават недофинансирани, с изключение на НСО.
На второ място, трябва да се осъзнае, че това е отговорност на цялото общество, а не на една или друга служба, нещо, което в Западна Европа вече започнаха да го проумяват.
И на трето място, особено голямо внимание трябва да се обръща на радикализацията, защото и в последните атентати в Западна Европа и в Русия, участниците изглежда са се радикализирали в страната, в която са извършили това.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация