ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


          Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

Предизвикателствата пред Турция и геополитическите й амбиции– пред „ново начало” или изтрезняване в отношенията  й с Европейския съюз

Елена Николова٭

По време на двудневното посещение на турския премиер Тайъп Ердоган в Германия в последните дни на октомври 2012 г. от турска страна прозвуча ясният и остър  ултиматум: Ако Турция не бъде приета до 2023 година в ЕС, то Европа ще я загуби. /През 2023 година  ще бъде отбялазана 100 годишнината от основаването на Република Турция от Кемал Ататюрк./ На този ултиматум, разпалил отново споровете „за” и „против” приемането на Турция в ЕС, беше придадено едва ли не историческо значение, а медийното му отразяване създаде впечатление, че до там се свежда значението на двустранната среща.  В действителност обаче, това не е така и случващото се изисква един по–дълбок прочит, който ще покаже, че Ердоган не бе дошъл за да заплашва, а да настоява за съдействие и помощ, както и да се бори за  бъдещото геополитическо позициониране на страната си.

            Колкото до „ултиматумите”, те не са новост в агресивната политика на Турция напоследък и често са подчинени на конюнктурни ситуации или на желание да се сондира мнение. Преди две години Турция провокативно предложи дори създаване на нов съюз в Евразия по подобие на ЕС. Нека си спомним и ултиманума, че ако Кипър поеме председателството на ЕС от юли 2012 година, Анкара ще замрази всичките си връзки със Съюза или заплахата с изпращане на военни кораби, ако Кипър започне разработката на газовото находище в спорни според Турция морски води, или заплахата, че за няколко дни ще „прегази” Сирия след инцидента със сваления турски военен самолет. Безспорно Анкара блъфира, но винаги с идеята да спечели. Друг е въпросът, дали това й се удава. Със сигурност контрапродуктивни бяха и проявите на министри и известни личности в Турция непосредствено преди посещението на премиера Ердоган в Германия. Т.н. демонстративното захвърляне на пода в телевизионно студио на безспорно изключително критичния но справедлив доклад на ЕК по напредъка на Турция  от председателя на Комисията за изготвяне на нова Конституция депутата Бурхан Кузу. Не по–малко скандално бе изказването на министъра за ЕС Егемен Баъш, че ЕС „има психологични проблеми” и предложението му „Турция да изготвя доклади за напредъка на ЕС”. Но и самият ултиматум на Ердоган в Берлин контрастира с нагласите на турците, които отдавна не считат приемането в ЕС като приоритетно. А и на конгреса на управляващата ПРС нямаше високопоставени представители от Европа, но за сметка на това от Иран, Судан, Пакистан и др. „източни” страни. Известният турски публицист сполучливо се пошегува, че присъстнащия на конгреса бивш германски канцлер Герхард Шрьодер, всъщност е представител на Газпром и в това има много повече подтекст, отколкото шега. На първо място разбира се обяснението е пренасочване политиката на Турция, приоритетите й, които изтласкват Европа на втори план. На второ място обаче, такива формални белези като ниво на участие показват и степен на уважение и доверие. И на трето място, не е излишно да си зададем въпроса, как би изглеждала такава управляваща партия сред партийните семейства в Европа, където неизбежно трябва да се появи при едно хипотетично членство в Съюза. Погледът от България към въпроса за гостите на конгреса  обаче, трябва да съдържа и допълнителни оценки: например: показателния факт, че присъстваха мюсюлмани от сръбски Санджак, от Босна и др., на които сякаш беше оказано по–голямо внимание, отколкото на водената от министър Цветанов делегация на ГЕРБ. 

            Формалният повод за посещението на Ердоган в Берлин –  откриването на най–голямото посолство на Турция в света– сам по себе си илюстрира, че Анкара ще залага в бъдеще основно на Германия, защото това диктуват интересите й. Именно от Германия в бъдеще в най–голяма степен ще зависи отношението на ЕС към хода на преговорите за приемане на Турция  в Съюза. В двустранен план Анкара си дава сметка и за икономическата тежест на Германия и на значението й за собствената икономика. От своя страна Западът смята все още, че стремежът на Турция да стане важен разпределителен и транзитен пункт на енергоносители за Европа  е само в негова полза. Напоследък обаче той започва да осъзнава, че освен зависимостта си от Русия скоро може да прибави и тази от Турция.

             С развитието на кризата в Сирия отношенията на Анкара с Техеран и Москва силно охладняха. След инцидента със спрения самолет от Москва за Дамаск посещението на президента на Русия Путин бе отложено, но не заради самия инцидент, а по много по–важни причини и очаквания относно поведението на Турция, която трябва да си изясни, че икономическите изгоди, енергийните проекти, интереса към ШОС /Шанхайската организация за сътрудзничество/, чрез която Турция би могла да преследва свои стратегически интереси, ако я приемат разбира се,   не е разумно да се жертват само заради амбициите на Анкара в Близкия Изток, които така и не се оправдават. Впрочем, посещението на Путин в Анкара не случайно ще предхожда и отложеното му посещение в България. И това отново е свързано с енергийните проекти. А проектите касаят бъдещото снабдяване на Европа с нефт и газ, включително и Германия, която оценява Русия като свой стратегически партньор.

            Очевидно триъгълникът Русия–Германия–Турция ще играе в бъдеще много по–голяма роля, отколкото днес някои могат да си представят. Проблемът в момента е, че като че ли Европа не знае как да реагира на активирането и измененията „в движение” на външната политика на Турция. Същевременно имиджът на Турция в средите дори на НАТО се влошава, тя се превръща постепенно в „ненадежден” партньор. Подобрение се почувства в известно смекчаване на отношенията й със САЩ, след ангажирането на Анкара с конфликта в Сирия. А турският премиер при посещението си в Германия едва ли допринесе за подобряване на разклатеното доверие на европейците, като постави ултиматума за приемане на страната в ЕС. Времето за посещение на Ердоган обаче удобно е избрано преди  предстоящото такова на канцлера Меркел в Москва през ноември и отложеното посещение на президента Путин в Турция в началото на декември.

От германска гледна точка обаче такъв партньор в разговорите като Ердоган е желан, защото:

– Турция е подходящия, самопредложил се, но и  избран от САЩ съюзник, незаменим, но и способен да въздейства върху конфликта в Сирия, разбира се с помощта и логистиката на Запада. Същевременно тя е и една от връзките с Русия в продстоящите договаряния за начина на сваляве на президента Асад, но запазване на режима;

– Турция е проводникът на САЩ към преговори с Иран, по който Германия няма сериозни различия с американската политика, изключвайки няко нюанси на икономическите взаимоотношения;

– Турция е играч в енергийната политика с Русия, което пряко рефлектира върху бъдещото енергоснабдяване на Европа.

            Причините за поведението на Турция в новата обстановка трябва да се търсят във външнополитически, геоикономически и вътрешнополитически план.

Докато политиката на неоосманизма има по–дългосрочен характер и отбеляза определен успех, то доктрината за „Нула проблеми със съседите” се провали. Парадоксът е в  положениоето, че за никой от тези съседи не може да се каже–  отношенията са лишени от нерешени проблеми и напрежения. Анкара изчака дълго преди да подкрепи бунтовниците в Либия. Подведена от претенцията си да играе водеща роля в арабския свят и от убеждението да не повтаря грешката си от миналата година, тя се ангажира с конфликта в Сирия, показвайки дори готовност да вади кестените от огъня. Както опозицията в Турция, така и опозицията в Сирия и политолози на Запад констатират, че министърът на външните работи Ахмет Давутоглу не разчете правилно силите на страната, не прозря истината, че Турция няма ресурса да се превърне във водеща сила в арабския свят. Не беше трудно да се прогнозира, че при наличието на новата американска стратегия и  президентските избори, САЩ няма да се огънат пред настояването на Анкара за завоюване на зона забранена за полети и намеса на НАТО. И в бъдеще, независимо, кой беше станал президент във Вашингтон, новата стратегия изисква САЩ след изместването на тежестта на американското присъствие към Азия, да не се ангажират пряко в такива конфликти, а само да подпомагат съюзниците си. Не бяха приети и претенциите на Анкара към СС на ООН. Затова премиерът Ердоган се обърна към европейските си съюзници от Атлантическия съюз. Неговите членове пък с тревога следят „оттеглянето от Европа” на американския си партньор, както впрочем е озаглавил последната си книга  най–добрият познавач на САЩ от немскоговорящите европейски държави Роланд Бенедиктер. Затова разговорите Меркел–Ердоган имат съвсем друго измерение от представеното в медиите.

            Амбициите на Анкара отиваха твърде далеч в това, да земени едва ли не ЕС в политиката му в сложния регион на Близкия Изток. Ердоган вижда, че му се изплъзва целта да диктува развитието в една следвоенна Сирия. А освен това, има и елемент на конкуренция между самите западни страни в надпреварата за преразпределение на влияния в региона и редица икономически интереси, както например между Германия и Франция. Затова намесата на Турция е и част от тази надпревара.

            В геоикономически план интересите на Турция са свързани с утвърждаването й като разпределителен и транзитен център на енергоресурси. Но договорът между Иран, Ирак и Сирия за газопровод  на стойност 10 милиарда долара заобикаля Турция. Арабският газопровод пък от Египет до Ливан би променил сериозно баланса на доставки за Европа. Интересна е ситуацията, че Турция ще плати и вече плаща висока цена във връзка с конфликта в Сирия, който цели да се проправи път за газопровода от Катар, жизненоважен за тази малка, но богата държава, но той може и да не мине през Турция.

Освен преносните мрежи, борбата ще бъде и за новооткритите находища като това до бреговете на Кипър. Внесеното предложение от Кипър в Европейската комисия с искане на 9,1 милиарда евро за газопровод Израел–Кипър–Гърция ще конкурира газопроводите през Турция. Малко вероятно е този интерес на Турция да бъде изтъргуван срещу признаването на Република Кипър. Но и да стигне до Турция и оттам да продължи за Европа, този газопровод ще даде отражение върху руските доставки. А загубите на „Газпром”, не са без значение за стратегическия партньор на Германия.

Турция неизбежно е намесена в противоречията между арабските й съседи, с което и тя става жертва като тях на по–големите интереси на САЩ. Европейските страни пък са заинтересовани да не се допуснат високи цени,  защото те биха въздействали отрицателно върху икономиките им.

Поради всичко това срещите и разговорите между канцлера на Германия и премиера на Турция придобиват съвсем други измерения и не се свеждат само да отразените протоколни меропирятия и направени декларации.

            В сферата на сигурността Турция възприема възможността, която се създава от конфликта в Сирия, кюрдите да се обособят в относително автономна област покрай турската граница, като изключителна опасност. А сирийският президент Асад вече обеща автономия на кюрдите, дори изтегли войските от приграничните райони. Подобно формирование съществува и то успешно в Ирак, а второ такова ще събуди амбициите и на кюрдите в Турция да се обединят с братята си от Сирия и Ирак и да постигнат така дълго мечтаната кюрдска държава. И това не са само опасения като се има предвид, че:

– кюрдски отряди в началото на юли 2012 за първи път се сблъскаха със сирийски бунтовници, тоест взеха страна във въоръжения конфликт;

– зачестиха атентатите на турска територия, за които Анкара обвиява Кюрдската работническа пратия;

– в Париж кюрдски представители от Турция, Иран, Сирия и Ирак обсъдиха ситуацията в светлината на актуалните събития и бъдещето на единствената нация без държава. 

Ако кризата в южната й съседка  продължи, има опасност Анкара не само да не постигне целта си да е сред определящите и влияещите в поствоенна Сирия, но и да се наложи да се справя с все по–увеличаващ се кюрдски натиск, при това обединен и координиран.

С рязкото си обръщане срещу бившия си партньор Сирия и аргесивните си действия, правителството рискува да дестабилизира вътрешнополитическата обстановка в Турция. Не става дума само за турските кюрди в Югоизточна Турция. Протести срещу подкрепата на сирийската опозиция имаше от редица малцинства, най–вече това на алевитите. Такива демонстрации посрещнаха и премиера Ердоган в Берлин. Хиляди излязоха пред Бранденбургската врата. Но опозицията в Турция получи силни аргументи да атакува правителството и да иска оставката на министъра на външните работи и идеолог на доктрината „Нула проблеми със съседите”.

В Германия внимателно се наблюдават вътрешнополитическите процеси в Турция, но впечатлението за ислямизация, което се чувства пряко и тук не обяснява действителните промени. Само експертите посочват, че всъщност в Турция през последните 10 години на управление на ПСР се изгради един нов елит и нова структура на властта, което внесе промяната към ислямизация и обръщане  гръб на ЕС. „Пречупването” на военните, включително и появата на съпругите на генералите със забрадки, направи силно впечатление тук в Германия. За съжаление е видно и формирането на авторитаризъм, който не кореспондира с принципите и ценностите на ЕС. Очакваното утвържадаване на това управление и перспективата за изграждане на силна президентска власт с кандидат за президент Тайъп Ердоган би задълбочило тези тенденции.

Тенденциите, които се очертават в Турция са важни както за Германия, поради   обвързаността на двете страни и големия контингент турски граждани тук, така и за България като съседна страна и наличие на мюсюлманско население. Затова не са за пренебрегване  такива изследвания като на Истанбулския университет за споделяните от турците ценности, защото те разкриват съществени изменения. Ако през 1990 г. под 50% от запитаните са отговорили, че ислямът е важен за тях, то днес това посочват над 70%!

            Особено висока е чувствителността в Германия, Франция и други западноевропейски държави към злоупотребата от турските управляващи с така наречените антитерористични закони за упражняване на репресии върху свободомислещи хора или такива от малцинствата. През 2011 година са арестувани 6850 души по обвинения в тероризъм като половината от тях са членове и симпатизанти на Кюрдската работническа партия, 15 кметове, 482 местни полицаи в провинцията, 70 журналисти и почти 500 студенти. В момента има 4000 дела и 6000 следствия срещу журналисти, някои от които от 4 години са в затвора без присъда! Със 105 журналисти в затвора с произнесена вече присъда, Турция държи световен рекорд!

            Това което отличава обаче отношението на немските  и френски политици във властта и свободни медии към тези проблеми и това на българските е, че тук няма задръжки свободно да се отправи тази критика към турските ни съюзници и партньори, докато у нас конфузно се мълчи както навремето може би спрямо руския по–голям брат за инакомислещите като Солженицин.

            От изключителна важност както за Запада, така и за България е да дадем ноучнообосновано обяснение за причините, водещи до промяната в Турция. И ако това с трудност си пробива път в Европа, в България като че ли изобщо липсва. Характеристиката на новите елити, за които стана дума по–горе, не се изчерпва само с ислямизацията. Те бяха финансирани от един консервативен капитал, застанал зад управляващата вече 10 години партия, който им предаде и икономическия си интерес към разширяване на експорта и икономическото развитие, формира друг светоглед, съдейства за изграждането на ново академично крило на този елит. Той от своя страна повлия за това, че и болшенството от населението вече възприема виждането на този елит за Турция като политически и икономически център на региона.

            Следователно новата външна политика се определя от два вектора – не само от променени външнополитически фактори и нова икономическа стратегия, но и от основни вътрешни промени. Безпокойството в ЕС и САЩ от симптомите във външната политика ан Турция, че „обръща гръб на Европа”, които зачестиха през последната година и шест месеца, пораждат и въпроса, трайни ли са тези промени и какви позиции на ЕС изискват те. Очевидно е, че вътрешните промени в Турция имат траен характер. Но въпросът, който се задава за позициите на Запада е погрешен, защото той сам даде рамо на силите, които олицетворяват ПСР и ги даде, защото старият бюрократичен елит и военните се съпротивяваха съответно на политиката по Кипър и войната в Ирак. Мюсюлманско–консервативните сили може да отговорят на големите геополитически интереси на Брюксел и Вашингтон, но да донесат негативи на една малка съседнна страна с политиката си на „неоосманизъм”, което обаче изисква отделен анализ.

            Ситуацията, която обаче се е създала около Турция в момента, подсказва, че по–скоро на Турция и се налага да се обърне и опре отново на САЩ и ЕС. Затова геополитически избор , Европа или Азия, не стои пред Турция поне на този етап. Разбира се, няма място старият аргумент, че Турция едва ли не е обречена да върви с ЕС, но същевременно промените изискват  реалистично–гъвкави позиции и от страна на Запада. Не може да се отрече на турците, че би трябвало да знаят, имат ли шанс за приемане. Продължаването на процеса на преговори по приемане в ЕС може да носи само ползи на Анкара, но харакерният й стил на поведение на международната сцена обаче, може да жертва тези ползи, а това ще се отрази зле и на нея и на ЕС. Докладът за напредъка на Турция от 2012 година наистина е критичен, но заслужено, като паралелно с това са признати редица достижения, а това не дава основание на турските политици за го хвърлят по пода и да отравят ултиматуми. Няма как ЕК да замълчи при фрапиращи липси, неизпълнения, заплахи, неуважения и т.н.

            Положителни са например следните моменти:

–        Докладът приветства работата на Турция по нова конституция;

–        Оценява се подкрепата на Турция за генералния секретар на ООН в търсене на решение на регинални проблеми;

–        Бюджетът се развива по–добре от очакваното;

–        Турция продължава да подобрява своята способност да поеме бъдещите си задължения на член на ЕС.

Критичните бележки са концентирарни преди всичко в  сферата на политическите критерии:

–        ЕС е сериозно притеснен от факта, че основните човешки права продължават да не се зачитат;

–        Продължава липсата на консултация по законодателния процес;

–        Ограничаване правата на медиите продължава да е източник на сериозно притеснение;

–        Кюрдският проблем продължава да е  ключово предивикателстро. Европа е обезпокоена от масовите репресии срещу местната власт в Югоизточна Турция;

–        Никакво развитие няма по нормализацията на двустранните отношения с Република Кипър.

–    ЕК подчертава своите сериозни притеснения относно турските изказвания и заплахи и призовава за пълно уважение към ролята на Президентството на Съвета.

Решението на Брюксел е, че осем преговорни глави не могат да бъдат отворени и никоя глава не може да бъде затворена докато Турция не изпълни своите задължения. Равносметката е: от 33 глави, 13 са отворении само 1 е временно затворена.

            От изложеното дотук, могат да се направят следните обобщения и изводи:

            ▪ Турция е изправена пред сериозни предизвикателства, опиращи до жизненоважни за нея решения и рискове;

            ▪ Сегашното държавно ръководство не може да преодолее разликата между амбицията да бъде водеща сила в арабския свят и от реалния недостиг на капацитет за да изпълнява тази роля;

            ▪ Турският премиер продължава да търси от западните си колеги признание, че Турция е водеща регионална сила;

            ▪ Премиерът Ердоган се нуждае от подкрепата на Запада, която не може да му бъде оказана на този етап в 100%–ва степен, ускорявайки с военни действия свалянето на режима в Сирия;

            ▪ Турският премиер и евентуален бъдещ президент не е в съсотяние да промени подхода си на натиск спрямо партньорите си в Европа, но същевременно полага усилия да смекчи възникналото в западните столици недоверие и недоволство от Турция.

            ▪ В двустранните разговори на държавно ниво стоят много повече въпроси от стратегически     характер, отколкото моментни решения, протоклони откривания и предизборни обещания.                    

            ▪ В сложната политическа, икономическа и военна обстановка сякаш нараства                              взаимозависимостта и важността на отношенията  в триъгълника Турция–Германия–Русия. При            евентуална война в Близкия Изток тези взаимоотношения ще бъдат от изключително значение.            

            ▪ Политиците на управляващата партия в Анкара подхождат нереалистично в очакванията си,   че биха могли да получат отстъпки от ЕС при неизпълнени ангажименти и не съзнават червените         линии, които Брюксел не може да престъпи.                                                                                                   

▪ Сегашната външнополитическа ситуация и предизвикателства пред сигурността ще съдейства за налагането на разбирането в турското управление, че самостоятелната политика има своите граници и не може да постигне успех без подвкрепата на ЕС и САЩ;

▪ Преодоляване на буксуването в турско–европейските отношения е в интерес на България, защото евентуалната обратна тенденция на влошаване, ще има негативно отражение и върху нас.

            Резултатите от разговорите Меркел–Ердоган бяха в рамките на очакваното. Въпреки еднаквите позиции по режима в Сирия, Германия потвърди решението си да съдейства в хуманитарната област, но бежанците да останат в близост до страната си. В Германия могат да бъдат транспоритирани такива само с медицински цели.

            Разчитайки именно на подчертаното по–горе стратегическо партньорство между Германия и Русия, турският премиер настоя Берлин да използва влиянието си за въздействие за смекчаване на руската позиция в Съвета за сигурност на ООН при вземане на решения по Сирия. Благоприятен факт са предсотящите срещи на канцлера Меркел и премиера Ердоган с президента Путин.

            Едно от обвиненията отправени към Германия и Франция беше разбира се по най–болния за Турция въпрос, „подкрепата” за кюрдската РП, която се активизира по време на конфликта в Сирия. 

По отношение на процеса на изпълнение критериите за приемане в ЕС управляващите в Германия бяха категорични, че Турция трябва да направи ясна декларация, че държи на проевропейския курс и иска да му даде нов тласък. На турските политици не бяха спестени и оценките за неспазване на човешките права, правата на малцинствата, репресиите към журналисти, писатели, университетски преподаватели. При това тези критики идват както от управляващите , така и от опозиционни партии. Официално по време на поснещението те бяха изразени от министъра на правосъдието госпожа Сабине Л. Шнаренбергер.

            Очевидно че Кипър ще остане разделната точка в позициите на двете страни. Турските гости твърдо заявиха, че приемането му в ЕС е било грешка, която нараствала с времето. Без преодоляването на тази точка от дискусията обаче не може да се очаква напредък в преговорите за приемане в ЕС.

            Канцлерът Ангела Меркел гарантира, че в лицето на Германия Турция има „честни партньори” в преговорния процес, но това едва ли задоволи турските гости. Тя отхвърли категорично и обвинението, че ЕС не играела „с открити карти” . Твърде рязка бе реакцията на турската страна дори на намека за „привилигеровано партньорство”. / Впрочем, още при посещението си през 2010 г. в Турция за първи път германският канцлер Меркел призна, че понятието “привилигировано членство” не излъчва позитивни реакции./  Прогнозите на някои експрети днес са, че това наименование сигурно ще се промени, но по същество ще остане като форма на привличане на Турция в Съюза. Германски научни институти препоръчват на правителството засилване на икономическото сътрудничество като средство за това „да държат Турция блико до ЕС”. По време на посещението на министъра на външните работи на Германия Вестервеле в Турция през октомври 2012 г. беше отправено посланието за „сближаване между Турция и ЕС” и дадена оценката, че „застоят в преговорите не е нещо добро и за двете страни”. Министър Вестервеле не скри дори оптимиза си, че през следващата година очаква „Ново начало”. Впрочем, следващата среща между Меркел и Ердоган е насрочена за февруари 2013 година в Анкара.  Следващата година предстоят избори в Германия и една категорична позиция на канцлера Меркел по приемането на Турция не може да не предизвика политическси отзвук.

Въпреки че болшенството граждани в Германия са против приемането на Турция, политиците и особено експертите са на мнение, че ЕС се нуждае от Турция, а тя се нуждае от Европа. Ставащото в геополитически и в регионален план принуждава ЕС да търси обвързването  с Турция. Рискове има и би било неразумно да се отхвърлят аргументите на критикуващите едно бъдещо членство на Турция в ЕС. Още повече, че след очертаващите се последстнвия от т.н. Арабска пролет” и размеснване на баланса на силите в Близкия Изток, тези рискове стават още по–големи. Следователно трябва да се намери оптимален среден път, гарантиращ сигурността на Европа и бъдещйта й по–голяма роля в съседни региони и в света. Затова, ако коментара ми през май 2010 шансовете на Турция да бъде приета в ЕС бе озаглавен „Да прегърнем турците и да държим Турция на дистанция”, сега, след т.н. Арабска пролет и очертаващите се промени в Близкия Изток, бих сменила заглавието с „И да не се ожените за Турция, направете всичко възможно да останете завинаги взаимно обвързани”, защото ако я прогоните от роднинския си кръг, може да загубите много повече.

            По време на посещението на премиера Ердоган в Германия  всичко, което се каза по отношение на турските граждани тук и проведените срещи, потвърждава, че истинската цел на турския премиер е да не загуби  този милионен контингент избиратели. Речите на турскиья премиер пред свои сънародници са запомнящи се както с масовото присъствие /2008 г. –пред 16 000 турци/, така и с посланията. Преди 4 години Ердоган посъветва турците в Германия да правят разлика между интеграция и асимилация, защото асимилацията е престъпление срещу човечеството. Сега, призивите към германската страна да се даде двойно гражданство на 3 миилона турци, а Анкара да даде турско гражданство на 50–те хиляди немци в Турция, бяха повече в стила на турския PR. Реално предстоящи резултати се очертават по искането на Турция за облекчения във визовия режим, които и по мнение на германската страна отдавна вече са на дневен ред. Те касаят бизнесмени, хора на изкуството, студенти и др.  

            Въпреки че не бяха коментирани от медиите икономическите взаимоотношения на двете страни, германският бизнес е наясно с огромното значение на големия турски пазар, а турската страна високо цени приносът на това сътрудничество за икономическото развитие на страната. Тази най–силна и винаги цитирана страна на развитието на Турция обаче започва да залязва. От средата на 2011  година икономическият ръст започна да се забавя и съвсем не е сигурно, че ще продължи.

            Очевидно, че тревогите на турските управляващи не са само политически, стратегически или  военни. Зад „ултиматумите” се крият дълбоки проблеми и жизнено важни интереси, трескаво търсене на пътища към амбициозни геополитически цели.

Използвани източници:

1. „Erdogan trifft Merkel. EU Beitritt der Tόrkei stockt“, n-tv.de, 31.10.2012

2. Michael Martens, Kommentar, „Tόrkische Werte“, Frankfurter Allgemeine Zeitung, 31.10.2012

3. Dorothea Jung, „Der Wolf im Engelpelz“, Deutschland Radio, www.dradio.de, 31.10.2012

4. Michael Gottschalk, „Erdogan stellt bei seinem Treffen mit Merkel auf stur“, Die Zeit, 31.10.2012

5. „Erdogan Stolpersteine”, The Financial Times 

6. Thorsten Knuf, „Wir erstarken Tag fόr Tag“, Frankfurter Rundschau,

7. Aussenpolitik und Selbsverstδndnis, Stiftung Wissenschaft und Politik, 11.Juni 2012, Berlin

8. Федор Лукьянов, „Стратегическая бездна” , „Россия в глобальной политике” ,18. октября 2012 года

9. http://www.stratfor.com/weeklly/Turkey,s Chalenge and the Syrian Negotiation

10. Доклад на ЕK за напредъка на Турция 2012 година

11. Елена Николова, „Да прегърнем турците и да държим Турция на дистанция”– кандидата за ЕС през погледа на Германия, expert-bdd.com, 03 май 2010 г.

٭/ Авторката е ръководител на представителството в Германия на българския Център за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения и  кореспондент на българското електронно  издание за анализи „Експерт”,

 

 

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

1  2  3  4

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  25.06.2016