Едно от най–сериозните предизвикателства се оказа това пред европейската солидарност.

Въпреки наличието на клаузи за солидарност в договорите на ЕС, бежанската криза бързо показа, че почти не може да бъде постигната такава между страните–членки за да се наложат солидарни международни решения над националните егоизми. Един критичен анализ показва, че и в миналото интересите и тежките преговори, а не солидарността са накланяли везните към крайните резултати. В настоящата ситуация с бежанската криза само балансираният подход между многопосочните разбирания за солидарност би могъл да доведе до евентуално съгласие между привържениците на национаистическото разбиране за солидарност /Унгария, Чехия, Словакия/, на европейската солидаронст и на космополитичната концепця за солидаронст. ^1/

Тук може да се постави на дискусия следния казус, който поставя един автор в последния брой на сп. Геополитика– Борис Димитров: „Американският проект за „безлична Европа” търпи провал.Това дава възможност за рестартиране на целия европейски проект, н в един нов формат „Европа на нациите”. Тази нова Европа се разкрива на фона на краха на Шенгенското пространство”. ^2/

Втоторо голямо предизвикателство е пред системите за сигурност на отделните държави и пред общата еврпопейска сигурност. Националните структури очевидно не са в състояние да установят самоличността на всеки отделен мигрант в условията, утежнени от принудителни под натиска на събитията политически решения, от техните политици. И те предупредиха своевременно правителставата си: „Ние не можем да гарантираме, кой влиза!"

Колкото до едни координирани международни усилия, общата политика за сигурност и общата политика в правната система, са без алтернатива. Но тъй като става дума за радикализация и тероризъм важно е още нещо. Коментарите за общо разузнаване се разминават с реалността, по–скоро може да се има предвид Координационен център или общоевропейска агенция, активизиране на обмена и анализиране на информацията. Проблемът е, че тези консервативни структури са последните които биха свалили бариерите пред тясно националните интереси и разкрили максимално информацията и възможностите си.

На трето място можем да поставим придизвикателството за населението на европейските страни, което е под натиска да промени стереотипите си на възприемане на връхлитащите го проблеми, некореспондиращи с установения модел и очаквания, будещи тревожност със заплахите за ерозиране на традиции и идентичност. Очертаващата се промяна на политическия ландшафт вследствие на използването на страховете и настроенията на хората придобива вече реални форми и предопределя едно много по–различно бъдеще, ако процесите не бъдат овладяни. Къде започва и къде свършва обаче толерантността? Защо не обръщаме внимание на това, че вместо мигрантите да се приспособят към нашите норми на живот, ние доброволно, самоинициативно сме готови да се откажем от собствените такива: в някои запаноевропейски градове започнаха да се отказват от елхата на площада, защото преди няколко години новодошлите били засегнати, излизат с инициативи за изключване на свинското месо от менюто, официално криеха няколко дни масовите изнасилвания в Кьолн, а шведските власти дори оправдаваха такива, въпреки че при 300 от тях бяха на момичета под 15 г. и т.н. Това са плодовете на неолибералната политика, просмукала умовете на хората, някои от които дори и в България вдъхновено предлагаха да заселим с бежанци обезлюдените райони в страната. Единици са страните, които забраниха строежа на джамии, външно финансиране и чужди имами. Белгийците признаха: „Допуснахме фатална грешка, като още през 70–те години предоставихме религиозното обучение и строителството на джамии на Саудитска Арабия.”^3/ В България пък допуснахме мюсюлманските ни общности във всички области на страната да бъдат направлявани от чужди граждани. Докато в Рудозем 4–5 годишни деца преди да са влезли в българско училище учат наизуст корана, само да си говорим още за стратегии и планове за противодействе на радикализация и тероризъм изглежда не на място.

Особено рисков фактор е зараждащото се радикализиране на европейските общества срещу новопристигналите мюсюлмани, изразяващо се в нападения над бежански центрове и създаване на отряди за самозащита. Само в периода януари– септември 2015 г. в Германия е имало 61 палежа, а в Швеция само през последните 3 месеца– 58. Налице са всички показатели, съответстващи на определенията за тероризъм: политическа цел, произволен избор на жертвите, транслиране на вражеско послание, съпротива срещу политически фактори, взели определени решения, мобилизиращ призив към мислещи по същия начин и т.н. В България отрядите за самозащита може да изглеждат като много патриотични начинания, но са погрешното решение. Правилното е: национална гвардия с областни структурли или поне доброволни отряди в подкрепа на районните управления на МВР и под тяхно ръководство.

Не можем да не признаем и неизбежното предизвикателство пред международните отношения. Защото освен бежански потоци от провалени държави, социални и демографски причини и климатични промени, такива възникват и от войни, причинени и поддържани от външни фактори, както и от прочистването на територии и налагане на шариата от ДАЕШ. След атентатите в Брюксел се появиха коментарите: "Ние не може да имаме диалог с държави, които искат да ни дестабилизират. Саудитска Арабия се интересува от нас само докато я подкрепяме в борбата й срещу шиитите, а никога не пропуска да наложи религиозното си влияние."^4/ Но и през миналата 2015 се лансираха предложения за бойкот, санкции и др. спрямо Саудитска Арбаия, както и за по–твърда политика спрямоТурция, след доказаната, но дълго премилъчавана подкрепа за ДАЕШ и изнудването на ЕС по въпроса за бежанците. Независимо, че Саудитска Арабия е утробата на уахабитската идеология, днес тя самата е застрашена от ДАЕШ. Сериозен е интересът на Запада към нея не само като към страна доставчик на енергоресурси, но и на най–големия купувач на оръжия– към 43 милиарда долара. Днешното ръководство в Анкара симпатизира на Мюсюмански братя, а може да предизвика и нови бежански вълни от около 700 000 кюрди, но е ключов партньор за решаване на бежанската криза и такъв в НАТО в този нестабилен и важен за нас регион. Затова и на желанията да бъде променена политиката спрямо тези страни са поставени известни граници.

Когато приписваме на бедността и социалната изолация ориентирането на младежите към тероризма, да си дадем сметка дали макар и безспорна, това е единствената причина, или трябва да разсъждаваме и върху линостния избор и как да му повлияем. Зачестяването и ескалирането на събитията подхранват и желанието да погледнем от друг ъгъл на мотивацията на терористите. Дали те пък наистина се борят против нашите ценности, както твърдим досега или тези ценности за тях са просто без стойност и нямат никакво значение за тези младежи? Ако изходим от разбирането, че терорът е само инструмент, последствие за млади хора без перспектива, не трябва ли да се борим първо срещу онези, които създават и се възползват от този инструмент? ^5/

Бежанците се представят в медиите най–вече като проблем, което контрастира с по–слабата тенденция на представянето им като решение на определени трудности в някои държави, обосновани от демографски и икономически съображения. Очевидно е, че отсъства достатъчно гъвкавост за да се предотврати една хуманитарна трагедия и да се изяснят дефицитите на разбиране и в двете насоки.

Няма съмнение, че ставаме свидетели на наслагване на кризи и събития, което мултиплицира и рисковете за сигурността в Европа: бежанската криза, зачестяващи терористични атаки, преминаване към нов етап на развитие на ДАЕШ.

Организацията се придържа към своя план, който ни бе напомнен в електронното й издане в началото на 2015 г., и независимо от нашето скептично отношение го изпълнява. Още през февруари 2015 г. във видеообръщение организацията обяви за предстоящи атентати в Белгия и Франция. Девет дни преди последните атентати в Париж м.г. е било проведено съвещание на ръководството на ДАЕШ в сирийския град Табгах, на което е приет план и конкретизирано, че 200 бойци вече са изпратени обратно в родните си страни и новата вълна от атентати ще бъде коннцентирана върху столиците на Италия, Белгия, Франция, Германия и Великобритания, като при последната срещали най–големите трудности. Всичко това се вписва в сроковете на стратегията им за дестабилизация на Европа и създаване на халифат в минимум две държави към 2020 г. А всеки атентат увлича нови привърженици, радикализира многопосочно младите хора. Затова и сега 1000 нови бойци месечно се вливат в ДАЕШ.

В основния замисъл за разпалване на антимюсюлмански настроения и дори провокиране на военна операция в Близкия Изток за да „убеди” и мюсюлманите в региона на Близкя Изток във „враждебната” политика на Запада, не е имало никога отстъпление. Нищо ново няма и в тактиката, да нанася удари на други места тогава, когато понася поражения като тези в момента в Сирия. Новото е в започналото още в началото на 2015 г. прехвърляне на бойни командири от две турски пристанища в Европа, а по–късно и хиляди бойци не само в Либия, Афганистан и Северен Кавказ, но и на стария континент. Ако техният брой към края на 2015 г. бе към 1/3–та от чуждите бойци, определяни между 26 000 и 36 000 души, според американското разузнаване/, 6 600 от които от западноевропейски страни, то сега те вече са ½–ра което би означавало 3 300 души /от 800 британци са се завърнали 400, от 600 французи – 340 и т.н. / От Интерпол твърдят, че са между 3000 и 5000, службите на Великобритания– 4000. И въпреки че много от тях биват задържани или поставяни под наблюдение, остава опасността към групите от местни радикализирани ислямисти като тези в Белгия скоро да се включат и новодошлите с богат боен опит от Сирия и Ирак. Усъвършенстването на ДАЕШ за провеждането на такива бе потвърдено от Интерпол, който говори и за „развит нов нов стил на водене на бойните действия” от терористичната организация.

Въпросът, дали терористите използват бежанските потоци за да се прехвърлят в Европа, беше посрещан в началото скептично. Показателно бе, че дори ръкодовидетели на разузнавания даваха противоположни оценки. Т.н. бившият шеф на разузнаването на Австрия Герт Поли твърдеше през септември 2015 г., че до 5 месеца дошлите с бежанците ислямисти ще атакуват Европа, а наследилият го негов колега Петер Гилдинг, че не приема тази теза. Само дни сед това бе опроверган от британските си колеги. По–късно Холандската Национална комисия за борба срещу тероризма предупреди именно за използване на бежанския поток от терористи. След като ДАЕШ сама призна, че използва този канал, ЦРУ потвърди това, Германските служби многократно констатираха прикриването на терористи като бежанци^6/ , двама от атентаторите в Париж се оказаха регистрирани бежанци в Гърция, лидер на джихадистка групировка подал заявление за бежански статут бе екстрадиран от България, бежанци в Германия разпознаха терористи между себе си и особено след като ДАЕШ пое на 100% контрола над трафикантския канал от Либия за Европа и вече може да си позволи не да „инфилтрира”, а да натовари цели бойни отряди на кораби и лодки, едва ли някой би поставил вече под съмнение тези факти.

Овладяването на трафикантския бизнес беше очаквано, защото досега ДАЕШ не е пропускала нито един доходоносен такъв – с петрола, с артефактите, с човешките органи, а трафикантският достигна обем от 4 милиарда долара. Когато през пролетта на 2015 г. логично бе създадена собствена разузнавателна структура в ДАЕШ, „логична" защото от самото начало сме твърдяли, че съвременният тероризъм ползва форми и методи на разузнавателните служби, станаха ясни схемите за завземане на селище след селище и страна след страна, както и на формите на вербоване на нови привърженици и създаване на „спящи клетки”.

Нещата се усложняват от това, че радикализирането на бежанците още от самото начало започваше в бежанските центрове и лагери в западноевропейските страни както от местни ислямисти, така и от такива между самите бежанци. Тези дни, година по–късно, от Германия например отново идват съобщения с абсолютно същите констатации за набиране на последователи сред новопристигналите бежанци, сякаш с нищо не е противодействано или такова е бело безрезултанто.

Друга негативна тенденция е, че благодарение на практиката на ДАЕШ навсякъде да се свързва с мафията и да овладява най–доходоносните канали, много бързо млади хора от бежанците намират прием в местни мафиотски структури, като ги „зарибяват” с много високи заплащания, а след това ги подчиняват на терористичната организация, твърдят западни служби за сигурност.

По–интересна е друга теза, която известният и уважаван анализатор Алекс Алексиев постави тези дни: Терорът в Европа не се причинява от ДАЕШ. Врагът е радикалният ислям, който започва да доминира в мюсюлманската общност в Европа. Може да се поспори. Първо, не е вярно, че ДАЕШ не е на 2–3 години, тя е вече на 10 г., 1 месец и 11 дни. Но дали човек ще вдигне тухла на 10 години или камък на 20 века за да убие гражданин на Европа е без значение. Така че не е „глупост”, а жестока реалност, че ДАЕШ се възползва от условията за радикализъм, доразвива и го използва като оръжие. Ако се поддадем на тезата, че ДАЕШ не е носител на тероризма, влизаме в схемата, която напоследък започва да си пробива път: на шефа на турското разузнаване, който преди няколко месеца предложи международната общонст да признае „Ислямска држава”, на скорошните изявления на имами от Албания, които твърдят, че това не е терористична организация, на резултатите от допитвания, които показват, че както в Турция, така и в Сирия съответно от 5,6 до 15% от хората не смятат организацията за терористична, дори на наши коментатори, че ДАЕШ имала всички форми на държавност. А само преди дни ДАЕШ предложи мир на Запада срещу спиране на бомбардировките в Сирия. Но дори да приемем обясненията за тази теза не можем да подменим същността на организацията, зачената от симбиозата между Ал Кайда и Мафията в иракски Мосул.

Да оневиняваме ДАЕШ и да говорим, че по–голямата заплаха е радикализмът, е все едно да пренебрегваме огъня и да виждаме опасността в изсъхващото дърво.

С въпроса за инфилтрирането на бежанските потоци от терористи обаче, се злоупотребяваше, като твърде опростено ни предупреждаваха „Не поставяйте знак на равенство между бежанец и терорист.” Разбира се, че е така, но тук не трябва да се поставя точка, а запетая. Това наистина са два коренно различни проблеми, но се оказа, че имат много общи неща:

– И двете водят към дестабилизация;

– Съчетаването на бежанската криза с терористична вълна заплашва с крах европейския модел, ако не ги овладеем;

Какво може обаче да се направи за да не се допуска сливане на двете понятия в представите на някои хора? Едва ли с дискриминиране на бежанците може да подобрим сигурността в Шенгенското пространство, а репресивна политика няма да спре инфилтрирането на терористи. Отговорът вероятно не е и в общата фраза „да ги интегрираме”, поне не всички, защото повечето от тях не го желаят и вече в три европейски страни обявиха, че искат свой халифат. Необходим е нов подход, започващ от премяна на основни международно–правни документи /например Женевската конвенция, понятието бежанец/. На второ място: включването на бежанската проблематика в стратегията за борба срещу тероризма, по–добро стратегическо паниране и фокусиране на изпълнението на местно ниво. След като органите за сигурност не могат да идентифицират терориста в бежанския поток, ако той не е бил вече регистриран, то остава да се потърси помоща на самите бежанци. За това някои предлагат създаване чрез обучение на интегрирана връзка между граждани, бежанци и местни органи, тоест нови отношения между всички актьори. ^7/ Привържениците на такъв модел обаче, ни плашат, че сме осъдени на провал, ако дадем превес на традиционната антитерористична стратегия, защото само ще изострим проблема със сигурността, а терористите винаги могат да изберат друг маршрут. Едно изместване на бежанската политика от хуманитарния аспект в областта на сигурността щяло да замаже и другите проблеми, които се очертават– гетоизация, безперспективност, изолация и в дългосрочен план– създаване на престъпни мрежи. Двете тези показват, че вече години наред тъпчем още около стари казуси, а така наречените „очертаващи се” проблеми, отдавна са дълбока рана в европейските общества. Очевидно, че това е безсилие за решителни мерки и действия срещу връхлитащите ни предизвикателства. Ключът изглежда е във волята за пречупване на досегашната инерция, проедоляване на разногласията и преминаване към ефективни действия.

1/ Annegret Bendick, Jürgen Newer, Europäische Solidarität- die Flüchtlingskrise als Realitätstest, SWP-Aktuell, März 2016

5/ Сирийский душ в кровавой бане в Брюсселе, Haqqin.az, 23.03.2016

6/ Ханс–Георг Маасен, шеф на вътрешиното разузнаване на Германия, в интервю по Втора германска телевизия, февруари 2016 г. потвърждава, че „многократно са констатирали прикриване на терористи като бежанци” влезли в Германия.

7/ Dr. Philipp Holtmann, Terroristen oder Bürgerkriegsflüchtlinge. Was wir gegen diese Verwechslung tun müssen? Sicherheitspolitik, 22 12 2015