ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


          Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

„Преходна фигура” ли е новият президент на Украйна Петро Порошенко? Възможности и предизвикателства 

Симеон Николов, интервю за радио „Фокус”, 28 05 2014

За да си отговорим, оправдани ли са големите надежди към новия украински президент П. Порошенко, трябва да вземем предвид две основни групи от въпроси:

  1. Реалните възможности на президента.
  2. Сложността на проблемите пред Украйна и външните фактори, от които повечето от тях зависят.

Към първата група въпроси:

– Властта на президента бе законово ограничена след промени в конституцията от президентска към парламентарна система и в компетентността му останаха само външната политика и отбраната. Той няма политическа сила зад гърба си в Радата. На практика Порошенко не контролира и силовия сектор– МВР и разузнаването, които са в ръцете на крайните националисти.

– Категоричният изборен резултат е предимство, но същевременно и компромис, който направиха избирателите. Повечето от тях протестираха и срещу олигархията, а се наложи да изберат един олигарх, подтикнати от умората, несигурността и заплахата от разпад на страната. Дори и проруски ориентирани хора гласуваха «за» него, въпреки че в някои случаи, като в българското село Виноградовка, след заплахата «Гласувайте за Порошенко, иначе ще стане лошо!»

– Силно положителен момент е международната подкрепа, която получи Порошенко в многобройните си срещи и преговори много преди изборите, повечето от които останаха тайни. При посещението си в Германия на 07 май с канцлера Меркел и министър Щайнмайер бе договорена дори програма за подпомагане на Донбас, а изтеклата информация за срещата му с близкия до руския президент Путин украински олигарх Дмитро Фирташ породи вълна от критики. Не е тайна, че Порошенко е кандидат на САЩ, а Германия само преди месеци подкрепяше Юлия Тимошенко, която с изявленията си и с настроянията срещу миналото й на «газова принцеса» стана неприемлива кандидатура.

– Ако проследим биографията му, не може да не ни направи впечатлеине, че Порошенко винаги се е ориентирал натам, където може да се извлече временна полза и никога не се е задържал дълго на едно място, включително и като министър. Но умее да използва момента, като този на «Майдана», когато взе мегафона и се качи на един трактор, обръщайки се към протестиращите, за които неговата частна телевизия винаги вземаше страна, или в министерството на икономическото развитие, когато облагодетелства част от бизнеса си.  Руският президент Путин загатна, че и тук ще е «преходна фигура», а анализатори също не вярват, че ще изкара пълен мандат.

– Има опасения, дали няма да стане жертва на екипа си, който по оценка на вестник «Киев пост» е «странна смесица» от членове на Партията на регионите и на «Отечество» на Юлия Тимошенко, с която пък Порошенко е в лоши отношения.

По втората група от въпроси– сложността на проблемите и външните фактори:

1. Запазване целостта на Украйна е условие на МВФ  за получаване на 17 милиарда долара, което предопределя позицията и основните усилия на президента. Помощите на Запада ще постъпват обаче в зависимост от успехите на президента и правителството. Заявената от Порошенко цел– да върне Крим към територията на Украйна обаче, е нереалистична, след както дори и на Запад този въпрос се възприе като свършен факт, макар и разбираемо непризнат официално. Едната страна ще замълчи за един незаконен акт. Другата страна пък замълча, че Украйна си има законен президент и той е Янукович.  Не е ясно, дали Порошенко споделя вижданията на пом.държавния секретар на САЩ г–жа Нюланд, че моделът на анексиране на Крим може да се повтори в Югоизточна Украйна, което е погрешно и несравнимо и дали е проумял, че и Москва е заинтересована от целостта на Украйна, а не от нов воденичен камък на врата си. Въпреки заявеното от новия президент, че първото му посещение ще бъде в Източна Украйна, той не би могъл да разчита на подкрепа сред населението, след като през цялото време на предизборната си кампания говореше за «терористи», което засяга и обижда най–много хората от тези провинции. Не е изключено президентът не само да не постигне целта си, а да продължат опитите и на други области  за извоюване на независиммост от Киев. Само дни преди изборите, на съвещание в Донецк бе създаден Народен фронт от представители на 8 области, сред които освен обявилите вече републики от Донецка и Луганска област  бяха и Хароквска, Днепропетровска, Запорожка, Херсонска, Николаевска и Одеска области с цел създаване на Новоросия в Югоизточна Украйна.

2. Двете основни условия на руския президент Владимир Путин–  спиране на «антитероростичината операция» и кръвопролитията и регулиране на плащанията на доставките на газ– все още не са изпълнени. Нещо повече– военната операция бе рязко активизирана, жертвите нарастнаха, а на преговорите ЕК–Украйна– Русия в понеделник тази седмица украинската страна продължи да отказва изплащане на дълга си и дори си позволи да поставя ултиматум и срокове. Но се появи лъч надежда за помощ от ЕС, с която да бъдат предплатени бъдещи газови доставки, съгласно искането на Москва.

Рискът от активизиране на «антитерористичната операция»  е голям и за самия президент, защото съставената от крайнио националисти Национална гвардия и новосформираните от «Десен сектор» батальони извършват все повече военни престъпления по силата на почти всички текстове на международните норми и конвенции, конкретно и член 8 на Римския статут на Международния военен съд и рано или късно ще бъдат осъдени, а с тях и президента Порошенко, ако продължи тази операция. Извършва се открита насилствена укранизация.  Активизирането на операцията увеличава и военния потенциал от двете страни: сред сепаратистите са били забелязани чеченци, новосформираната от гастарбайтери в Русия Украинска освободителна армия има свои подразделения в Източна Украйна, а новосформираните отряди от бивши участници в двете чеченски войни се готвят да преследват и наказват неонацистите и в Западна Украйна. От другата страна, освен двете частни американски военни фирми, за които вече се писа, все повече увеличава активността си и полската частна военна фирма «Отаго», последно нейно попълнение кацна на летището в Киев на 11 май. Полски летци са управлявали и вертолетите със знак ООН, защото украинските им колеги не са искали да участват в такава провокация. Те също дават жертви, както и сепаратистите. От полската «Отаго» има 6 загинали, от американската «Академи» 50 души, от ЦРУ и ФБР 13 убити.

В полза на Киев са две актуални тенденции, чиято трайност и ефект обаче са трудно прогнозируеми: забелязва се пропукване на единството между сепаратистите от Донецк и Славянск и пасивност на населението, вместо очаквана масова подкрепа. Освен това се появява и разочарование от Русия, която се въздържа да окаже военна помощ на сепаратистите.

 

3. Следващата изключително важна задача на президента и правителството е извеждане на икономиката от колапса, в който се намира, а това изглежда «мисия невъзможна». Няма вътрешен ресурс в украинскакта икономика, който да я изправи на крака. По думите на един политолог, Западът би трябвало да налива по 1 милиард долара дневно. Въпросът според някои експерти е, ще рухне ли съвсем икономиката до есента на т.г. или не. А реформирането на икономиката и диверсификацията на енергийните източници е пътят и към една независима Украйна. Само че това ще засегне много интереси.

Все по–ясно става, че икономическият интерес диктува и самата война в Ютоизточна Украйна. Оказва се, че големите фирми, които са подписали договори за право на разработка на газови находища в Днепровско–Донецкия басейн бързат за започнат реализацията им. Находището в Юзовска ще разработва регистрираната в Кипър Burisma Holding. Интересна подробност е, че в съвета на директорите на тази фирма е  и бившият полски  президент Александър Квашневски, а не само синът на вицепрезидентът на САЩ Байдън както вече се писа.  Първото посещение на Порошенко в чужбина ще бъде във Варшава. Две потенциални  находища в Славянск и Краматорск са предоставени на фирмата Royal Dutch Shell. А именно там се водят най–ожесточените сражения. Няма случайности. Обслужват се бизнес–интереси на САЩ и Полша.

Изненадващо от политологическа гледна точка е възстановяването на олигархичния модел: Коломайски, вторият по богатстнво, стана губернатор на област Днепропетровск, Тарута, 17–тия по богатство – губернатор на област Донецк, Ринат Ахметов, номер 1 по богатство, контролира голяма част от Източна Украйна, създаде собствени милиции и освободи Мариупол от сепаратистите. Бившият президент Янукович и сина му боравят с огромен капитал и възможности в Украйна. Покрай тях действа и престъпния контингент. Порошенско трябва да се справи и с огромната корупция.  А интересите на олигарсите са да запазят богатствата си, да се доберат до нови сделки и финансиране от Запада. Западът дърлго време се договаряше с тях и това е едно важно решение. Очевидно, че политическата система и особено изплъзналите им се от контрол неофашисти, не са инструментариума на този етап за решително постигане на крайните цели цели, а само на междинни такива.

В заключение: какво трябва да се направи и има ли шанс новият президент?

Отстъпките, които направи Москва са далеч повече, но на тях няма ответна реакция. Тя не се остави да попадне в капана и бъде въвлечена във военна оперция, вследствие на което да бъде тотално изолирана, а доставките на газ за Европа– прекъснати и заменени с такива от САЩ и други източници. Смекчаването на тона от страна на ЕС и Русия се дължи на разбирането, че Русия няма да се намесва с военна сила в Украйна, че без нормални отношения с Москва не могат да се решат многобройните украински проблеми и че решаването на енергийния проблем няма алтернатива. Американски газ не може да се доставя в Европа по–рано от 4–5 години, а европейците бързо пресметнаха колко повече би им струвал, както и обема на находищата, който би стигнал за не повече от 5 г. А след това? Сключената газова сделка между Русия и Китай и преустановяването на доларовите разплащания от санкцинираната от САЩ банка „Русия” също бяха сериозни сигнали, изиграли роля за промяна.

Мирното разрешаване на кризата в Украйна се нуждае от една съгласувана между САЩ, ЕС и Русия политика, каквато в настоящия момент не е възможна. САЩ ще потърсят дългосрочно дестабилизиране за да стане трудно осъществимо транзитирането на газ. „Техният човек” президентът Порошенско ще трябва да поддържа антитерористичната операция и да обоснове доставки на оръжие и реформиране на украинската армия. Трябва да се наблюдава дали санкциите срещу Русия ще се разширяват и ще бъде ли изолиран Путин при посещението си за честванията на 70 години от десанта в Нормандия. При продължаване на военните престъпления в Източна Украйна, извършвани от националистите, трябва да има остра международна реакция, да има разледване и осъждане  и се оказва натиск върху президента и правителството. Две неща трябва още да се следят и подпомагат в Украйна: подготовката и провеждането на парламентарни избори и създаването на механизъм за контрол на финансовите средства, които Западът ще отпуска на траншове, предвид голямата корупция в страната.

Очертава се един продължителен период на нестаблиност, много човешки жертви и трайни следи в отношенията между населението на Източна и Западна Украйна, които в крайна сметка ще ги раздели завинаги.

 

 

 

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

1  2  3  4

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  25.06.2016