ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Пренебрегваните предизвикателства на „Ислямска държава”. Нови тенденции и рискове

 Симеон Николов
17.04.2015

Превръща ли се Ислямска държава от регионален в глобален играч? Защо новите й ходове продъжават да изненадват и изпреварват антитерористичната коалиция? Вслушват ли се политиците в предупрежденията на  експертите или  плетат прогнози за използването на терористични организации за свои цели?

Това са само част от въпросите, които неизбежно възникват след безпрецедентната хакерска атака на 08 04 т.г.  срещу френската телевизионна мрежа ТV5Monde, излъчваща по 11 канала в около 200 държави, предупрежденията от 13 04 т.г., че „САЩ ще горят в нова атака, като тази от 11 септември»,  заплахите за унищожаване на Белия Дом и Айфеловата кула,  разширяването на влиянието на ИД  в различни части на света, загубата на територии и финансови източници в Близкия Изток и др..

Колкото и различна да е от «Ал Кайда», «Ислямска държава» не би трябвало да изненадва с демонстрациите на показна жестокост и масови жертви, чрез което да излъчва посланията си. По мащабност на акциите и добро финансиране обаче тя надмина своите конкуренти на полето на съвремения тероризъм. Причините обаче да води в инициативата пред антитерорстичните усилия на международната обшщност са в комплекс от слабости, грешки и недооценки от последната. Светкавичната й военна операция в Ирак и бързи успехи през миналата година странно защо останаха непредвидени от разузнавателните служби, въпреки информацията за създаването, развитието и финансирането на организацията. Приобщените към нея бивши военни от армията на Саддам Хюсеин и вождовете на сунитските племена, недоволни от централното управление в Багдад се оказаха трудно преодолим фактор. Подценена беше динамиката на нарастването на числеността на «Ислямска държава»– към днешна дата 80 000 бойци, 25 000 от които от други, включитнелно европейски държави. Докато се отнасяхме с предубеждения към хвалбите на лидеритите й относно броя на доброволците, германски експерти установиха, че доскоро само на един граничен пункт на турско–сирийската граница са преминавали по  400 доброволци за «Ислямска държава» дневно. Докато цитирахме срамежливо, как от балканските страни едва ли има по няколко десетки души, се «появи» Балкански батальон от 1200 души, а броят на доброволците от някои западноевропейски страни скочи пет пъти!  Но и тези цифри не са реални, защото се забравя важен елемент от стратегията на тази терористична организация да връща доброволците от чужбина обратно в своите страни след минимум 3 месеца служба в  армията на «Ислямска държава» с цел да привличат нови кандидати и очевидно за да се готвят за бъдещи терористичи операции в Европа. За това към постоянните 25 000 чужденци в Ирак и Сирия следва да прибавим още поне 8 000 хиляди, тъй като  30% обикновено се превръщат в запалени привърженици на джихадизма. Активизиралите се след атентатите в Париж контраразузнавателни служби в някои европейски страни установиха не само спящи клетки, но и групи от потенциални джихадисти, които след свързване помежду си могаг да достигнат до 80 души. Можем само да гадаем, ако при определени ситуации такива ракови клетки започнат да се свързват една с друга, каква разрушителна ударна сила може да се роди в европейския организъм.

Докато Германия,  Албания, Косово, Македония и др. страни  въведоха законови промени, осъждащи участието на техни граждани в «Ислямска държава» и увеличавайки контрола над напускащите страната, в България едва през април–май 2015 г. се предвижда внасяне на подобни промени, въпреки че е критикувана за това от септември миналата година. Да не говорим за новоприетия Закон за исляма в Австрия забраняващ финансиране на джамии и мюсюлмански организации от чужбина. Не всички причини водят от появата на ИДИЛ. Чехски, унгарски и други експерти ни предупреждаваха преди години още за опасността циганският етнос да бъде радикализиран от чужди ислямистки течения, но тогава наши публикации с подобно съдържание се отклоняваха под предлог, че ромската тема била много чувствителна. Днес имаме примера с Пазарджик и подобни прояви в други български градове, ислямизиране на ромските гета и доказано съдействие за джихадисти–транзитници от Западна Европа за Сирия и Ирак.

Няма съмнение, че възходът на ИДИЛ става в момент, в който отчитаме и възход на исляма като най–бързо растящата религия. През 2050 г. се очертава броят на християните и този на мюсюлманите почти да се изравнят– съответно 2.92 и 2.76 млрд души. Трябва да признаем и това, че отлабването на хриситянската религия днес в Европа облекчава конвертирането на много християни или невярващи към исляма. А броят на невярващите ще намалява в периода до 2050 г и след това. Тезата ни след 2001 г., че трябва да оставим теолозите в ислямската религия сами да се преборят в защита или осъждане на основните религиозни течения в исляма, си остана само теория и днес дори не я дискутираме.

Подценено беше и агресивното и интелигентно използване на социалните мрежи за увиличаване на привържениците на ИДИЛ. Въпреки анализите на експертите, едва през последните дни и то от университетски изночници във Франция, а не от разузнавателни служби, се чуха резултатите от изследвания, които показват, че само седмица след създадените за целта на експеримента 25 нови акаунта, 5 от тях са получили запитване, дали фиктивните им собственици биха желали да се включат на страната на «Ислямска държава». В тази връзка се поставя вече въпроса, дали системата за предлагане /алгоритъма/ на Фейсбук например редуцира избора на информацията толкова силно, че хората без да искат могат да станат цел на вербовчиците.

Страна член на НАТО като Турция   отказа на САЩ подкрепа от своя територия на военновъздушната операция срещу ИДИЛ, а след преговори с терористите за освобождаване на турските дипломати от консулството в Ербил, взети за заложници, дълго протака разрешението кюрдски пешмерги от Северен Ирак да се притекат на помощ на обсадените в сирийския приграничен град Кобане свои кюрдски сънародници. Водена от целите си за сваляне на режима на Асад в Сирия, Турция организира дори подготовка на свързани с терористичните организации бунтовници, както на своя територия така и в съседни страни. Появеха се доказателства, че турски инструктури обучават джихадисти от ИД в лагери в Либия. Едва към 05 февруари 2015 г. Турция започна да променя тактиката си спрямо ИД. Двойнствената позиция на Запада пролича и от многобройните сигнали на иракското военно министерство за хвърляните с парашути въоръжения и продукти за «Ислямска държава» от военновъздушните сили на Великобритания.

Политиците не се вслушаха в експeртите дори за това да не използват името на провъзгласилата се ИДИЛ в «Ислямска държава», защото така я легитимират. Не защото тя не въвежда наистина елементи на държваност, а защото по своята същност си остава терористична организация и защото не признава държавни граници. Затова днес сме свидетели на фрапиращото невежество, което ни показа една българска телевизия на 12. април т.г., интревюирала български граждани по софийските улици, вярващи че могат да отидат и работят в «Ислямска държава», от която имали добри очаквания.

Освен всичко това, има още няколко съществени причини, водещи до пропуски в антитерористичната борба. Едните са свързани със същността на тероризма като явление и не са от вчера, а другите касаят особеностите от развитието на ИДИЛ и прилаганите от нея тактики и способи. 

– Терористичните организации отдавна работят в някои отношения на ниво разузнавателин служби, използват техни похвати. Такъв е примерът за внедрения във въенновъздушно училище на САЩ терорист, разкрит след атентатите на 11 септември 2001 г. едва сед като вече беше преминал успешно и четвърти курс. Но постигнатото днес от  ИДИЛ в хакерската атака срещу френската TV5Monde  свидетелства за дълга и прецизна подготовка и най–високо професионално ниво в света. За вербовъчната дейност в Европа също се изисква предварително познаване на целевите групи и задълбочен анализ на уязвимостта им.

– Още при ликвидирането на Осама бен Ладен обърнахме внимание на стартиралата нова структура в «Ал Кайда», обхващаща 6 специализирани и 14 териториални организации. Посочихме и страните, в които работят специалните групи по нови взривни вещества, по специализиране по атентати на пристанища и летища, по безпилотни летателни средства, по използването на ядрено и химическо оръжие и прогнозирахме връзката на  една от тях с атентата в Сарафово.

В публикации след впечатляващите успехи на ИДИЛ предупредихме, че най–страшното би било, ако враждебността и конкуренцията между ИДИЛ и «Ал Кайда» преминат в преговори, каквито действитено се състояха, и се обединят високоспециализирани структури от едната организация с финансовите възможности и агресивността на новата организация. На това също не бе обърнато достатъчно  внимание. Днес ставаме свидетели на непрекъснато приобщаване на други терористични организации към ИДИЛ. Във вярност към лидера й Багдади се заклеха «Боко Харам» в Нигерия, «Ислямистко движение на Узбекистан», «Абу Сайаф» на Филипините, Емирата на Кавказ, групи в Ливан, Йордания, Синайския полуостров, Либия и други.

– В началото някои експерти подценяваха способностите й да изгради някаква контролирана територия и да се разшири в други държави, но днес трябва да признаем, че тя контролира 24 провинции. Само 13 са в Сирия и Ирак. Претенциите й са и в Йемен, Либия, Алжир, Саудитка Арабия, Египет, Афганистан и Пакистан. А картата на «Ислямски Халифат» включва  вилаетиге Ирак, «Шам», «Хиджаз» и «Хорасан», стигащи от Иран и Узбекистан до Мароко и Андалуска Испания. Обявяването на Испания и България за бъдещи халифати след 2020 г. може да е посрещнато скептично от някои наблюдатели, но терористичните атаки в Испания например напоследък бележат сериозно увеличаване. А днес вече се съобщава за разкрит лагер на джихадистите в Мексико, на 12 км от границата със САЩ, набиране на джихадисти и проучване на уязвими обекти на американска територия за извършване на атентати.

– Потвърди се и една особеност в активността на ИДИЛ, която посочихме в началото на бойните й действия: това е гъвкавостта, позволяваща при всяко поражение на едно място, да разширява фронта на друго. Тогава това се забелязваше и се редуваше в Ирак и Сирия, днес става очевидно, че след изтласкването й от град Тикрит, едно много болезнено за нея поражение, удари с хакерска атака френската телевизия  TV5Monde, което предполага предварителна готовност и потенциал. С това бяха изпратени две послание: „ние сме в настъпление” и „ние сме изградили нови способности”.

– Въпреки че беше отчетена практиката на ИДИЛ да привлича високоплатени специалисти– финансисти, инженери, лекари и бяха давани примери за такива от европейски страни, например от Италия, като че ли анализаторите пропуснаха да си зададат въпроса, а освен за изграждане на една „Ислямска държава”, не биват ли привличани такива и за терористични операции? Атаката срещу френската TV5Monde потвърди именно това.

Внимание заслужават и последните актуални тенденции, на чийто фон е задължително да анализираме днешните терористични действия на организацията. За първи път тя започна да губи територии, прекъснати бяха основни източници за финансиране – повечето нефтени находища, но от друга страна продължи нарастването на привлекателната й сила и влияние в много страни по света.

Според оценки в специален доклад на германското външнополитическо разузнаване БНД последните бойни действия за Тикрит са лишили ИДИЛ от най–малко 3 нефтодобивни полета, като преди да напуснат 2 от тях били запалени , а съоръжанията взривени, което означавало, че едва ли терористите се надяват да си ги върнат обратно. Така организацията се лишава от най–доходоносните си финансови източници. Нефтените полета в Сирия не могат да компенсират загубите, защото са лошо поддържани и с остаряли съоръжения. Въпреки всичко, наличният капитал на организацията по данни на германското разузнаване е към 2 милиарда долара.

Загубите обаче предизвикват ативност в други области като например убийството на 300 сунити в провинция Ал Анбар заради сътрудничество с иракските сили за сигурност, безчинствата в палестински лагер с 16 000 бежанци, между които 3500 деца, който генералният секретар на ООН Бан ки Мун нарече „лагера на смъртта” и продължаване рушенето на артефакти, изтривайки древната история на региона.

Загубите безспорно внасят и напрежение вътре в организацията, но близка победа над нея въобще не се очертава. Отдавна се потвърди разбирането, че операцията водена от САЩ с подкрепа на 60 държави не е достатъчна, защото не може да промени автоматично например подкрепата на сунитите в Ирак. Не би помогнала и наземна операция от въоръжени сили на арабски страни, въпреки че Арабска лига лансира идеята за създаване на единно арабско формирование за борба срещу ИД. Рискът от разширяване и разпалване на шиитско–сунитския сблъсък е много голям.  

Когато говорим за перспекитвата за унищожаването на ИДИЛ в дългосрочен план, трябва да си признаем, че в момента не сме си изяснили дори редица концептуални въпроси. Пример за един от тях е тезата, че ако организацията бъде обезкървавена по отношение на военни способности и финанси и й остане само идеологията, щяло да бъде по–лесно унищожаването й. Дълбоко се съмнявам в такава оптимистична опция.

Кюрдският фактор беше този, който разби мита за непобедимостта на ИДИЛ и това ще даде отражение на авторитета на кюрдската общност в предстоящото решаване на техния проблем. Борбата срещу ИД стана част и от геополитческия пъзел, защото САЩ разчитат на подкрепата на Иран. Срокът за сегашната операция, посочен от Вашингтон – 3 години, изглежда дълъг, но не би тревожил ако не бяха загатнатите прогнози на близкия до ЦРУ институт „Стратфор”, че Ислямска държава би могла да изиграе важна роля за дестабилизиране на постсъветското пространство. Узбекистан , Таджикистан, Азербейджан са страни, намесата в които следва внимателно да бъде следена. Русия изтъква днес опасността на ИДИЛ за Запада, но макар и да не признава, със сигурност си дава сметка за значението на този феномен и за собствената сигурност, след като отделя внимание на неговото анализиране.

Хакерската атака срещу френската TV5Monde по мнение на специалисти е повратен момент и нова фаза в развитието на киберпрестъпността. Говори се за „ново качество” на високопрофесионално ниво. Не че досега не е имало хакерски атаки, но те не са били в такива мащаби и с директно влизане в базата данни. На фейсбук–страницата на телевизионния канал са публикувани лични данни на семействата на френски военни и е отправено предупреждението „ Войници на Франция, стойте далеч от Ислямска държава”. За самоувереността на извършителите свидетества и излъчен часове преди атаката запис на видеоклип с 5–ма сирийски бойци, които призовават „медийните рицари” към „кибер–джихад”.

За да схванем значението на тези нови способности на ИДИЛ  е достатъчно да се вслушаме в мнението на американските специалисти по противодействие на кибер–атаките. Според тях, проблемът е, когато атакуващият не притежава нищо, което може да бъде контратакувано, както Северна Корея, за разлика от САЩ, които са силно зависими от комуникационните си мрежи. Не е трудно да се досетим, какво означава това в случая с ИДИЛ, чийто хакери могат да действат от всяко кътче на земното кълбо но не притежават структури, които да бъдат атакувани.

Основателно възниква въпросът, ако досега тероризмът намираше благодатна почва в т.н. „провалени държави” като Сомалия или Йемен, не се ли превръща и Интернет в такава „провалена държава”?

След атаката срещу TV5Monde специалисти възкликнаха: „Та те биха могли да сложат ръка над контрола над полетите!”. Гости на международна конференция в София в края на миналата година степенуваха заплахите като на  първо място поставиха ИДИЛ, на второ– конфликта в Украйна, а някои, като представителите на Катар и България въобще не споменаха името Русия. Един от основните принципи на терористите е изненадата. Къде и как ще ударят следващия път? Какви ще бъдат последствията в една страна като България, чийто власти се парализират само при паднал сняг или обилни дъждове? И колко висока може да бъде цената на пренебрегвани предупреждения?

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация