ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Пряка изгода от турско–руския сблъсък има „Ислямска държава”
Интервю на Емил Спахийски със Симеон Николов за вестник „Труд”, 28 11 2015 г.

Изглежда сме свидетели на най–сериозното напрежение в Близкияь Изток след свалянето на руския самолет от турските ВВС. Как разчитате събитието г–н Николов?

Сложната ситуация в Сирия предполагаше рискови събития като свалянето на руския боен самолет на 24 ноември на границата между турската област Хатай и сирийската Латакия, но досега бяха избегнати такива поне между САЩ и Русия и Франция и Русия, благодарение на координацията между тях. Поради фокусирането на медиите върху атентатите в Париж и последствията от тях обаче, като че ли ни убегна задкулисието на събитията там, които в известна степен могат да обяснят част от причинте за случилото се.

Какво представлява това задкулисие?

Не може да говорим въобще за реакцията на Турция без да споменем, че от туркменското население бе сформирана, подготвена и въоръжена бойна групировка надхвърляща 10 000 души. В нея намериха място много чеченци, дагестанци, както и местни групи на „Ислямска държава” и други, които бяха цел на руските атаки. Замисълът за създаването на групировката бе изоплзването й за свалянето на режима на Ассад. През последните седмици тя понесе значитени загуби, благодарение и на руската въздушна подкрепа за сирийската армия и пълното й поражение беше само въпрос на време. Загубата на този „клин” в сирийска територия, който бе използван за снабдяване на „бунтовниците” и намиращ се в непоследствена близост до руската военна база край Латакия, разтревожи доста Анкара, вследствие на което бе отправено искане до СС на ООН за защита на туркменското население, изразен бе протест пред руския посланик, информиран бе държавният секретар на САЩ Дж. Кери.

Какви са и ще бдат последствията от инцидента?

Причините това събитие, което крие потенциал за разпалване на мащабна война в региона, да се случи именно в сегашния момент са няколко. Наивно би било обаче, да ги сведем до техническа грешка от турска страна. Твърде много са съвпаденията, които ни карат да се съмняваме в преднамереност:
▪ Събитие като свалянето на руски самолет неизбежно трябваше да повлияе върху обсъждането на важните инициативи на срещите на френския прездент Оланд с американския президент Обама и руския Путин. То демонстрира и твърдостта и непремиримостта на турските позиции. На следващия ден се очакваше посещението на руския външен министър Сергей Лавров в Турция, но то логично бе отказано от руска страна.
▪ Страно е точно ден преди свалянето на самолета премиерът Давутоглу да съобщава за дадени указания на военните да реагират незабавно при опасност, макар че руският самолет въобще не е създавал такава.Също ден преди инцидента турският представител в НАТО на форум в Берлин заяви „Русия е взела решение да търси конфликт с НАТО.”Изглежда сгласувано, че същият ден и най–високопоставеният ислямистки авторитет в страната призова за подкрепа на туркените, а часове след това бе зпратено искането до СС на ООН. Очевидно е обаче, че Турция потърси повод да се намеси, защото всичките й цели вече се изплъзваха.

Тази провокация не е ли прекалено агресивна и опасна?

Мотивите за преекспонираната реакция на Турция имат основната тежест в обяснението на случилото се:
▪ Част от западните страни не са готови да възприемат тенденцията към възстановяване на руското влияние и мощ в Близкия Изток или Москва да установи завинаги контрол поне на част от Сирия. По повод терористичнте атаки в Париж Франция се превърна във водещ фактор, който може да бъде използван от силите, желаещи сухопътна военна операция в Сирия, без да си дават сметка, че това е капанът, който ИД поставя на Запада, ако те са само европейски и американски.
▪ Турция, Саудитска Арабия и други страни останаха недоволни от приетата на Виенската среща пътна карта за разрешаване на Сирийската криза. Мирният процес зачеркваше старата идея на Анкара за „зона забранена за полети” или „свободна зона” на сирийска територия с цел изтласкване на местното кюрдско население, водена от страха от евентуална кюрдска автономия или държава. Оставането на Ассад за един преходен период също бе неприемливо. Впрочем, под натиск и президентът Обама втвърди позицията си по този въпрос.
▪ Инцидентът е и послание към предстоящата среща на участниците от Виенския форум за доизясняване на въпроса, кои групировки да бъдат считани за терористични и кои не /защото досега бе постигнато съгласие само по ИДИЛ и фронта Ал Нусра/ : заинтересованите страни като Турция, Саудитска Арабия, Катар и др. не са готови да отстъпят по отношение на подкрепяни досега от тях „бунтовници”. „Ашрар Аш Шам” например е една от успешните поне доскоро такава групировки, на които може да се разчита за свалянето на Ассад.

Как оценявате поведенето на Турция?

Западът носи вина за създалото се в Турция чувство на безнаказаност. Защото нямаше реакции нито при доказаните случаи на подкрепа на ИДИЛ, за които западните медии изригнаха едва след свалянето на самоета, нито при бездействието и съдействието по бежанските потоци. Дори в случая с района на инцидента с руския самолет: само преди седмица бяха изпратени 250 доброволци, организирани от екстремистка религиозна турска партия, но никой не реагира и не си даде сметка, че Турция вече директно участва във войната.

Ако се върнем към инцидента, смятате ли, че руският самолет толкова дълго е летял над турска територия?

Военно–техническите параметри на инцидента пораждат повече въпроси, отколкото отговори. Дори графиката на курса на руския сомолет, публикувана от турските военни, протворечи на официалното турско съобщение. Защото става ясно, че мястото, характерно с острото слизане на юг на гранчната линия и връщане на север, ако е било пресечено от руския самолет, при скорост от 900 до максималната 2200 км/час, то е прелетял 3–те километра над турско въздушно пространство само за 4 до 17 секунди. Как е възможно да е бил предупреден 10 пъти от турска страна, както се твърди в съобщението? Разпостраненото любителско видео, обиколило световните агенции, показва отвесно падане на руския самолет, причинено от огън от засада. Очевидно прехващането е било извършено на база на добро познаване на траекторията на руските самолети, които поне от две седмици облитат това пространство. Всичко това дава основание и на руснаците да говорят за подготвена провокация.

Какви ще са последствията?
Последствията, независимо от това, случайност или провокация бе инцдентът, неизбежно ще бъдат изключително сериозни както в международен, така и в двустранен план:
▪ Това действие на Турция ще подкопае основите на постигнатото във Виена съгласие по Пътната карта за решаване на Сирийската криза. То ще допринесе и за разделение в позициите на европейските страни, подобно на това по бежанската криза, което ще се прояви на предстоящите срещи и консултации. Анкара продължи да руши доверието към стната си.
▪ Само фактът, че от общо 5 пъти позоваване на член 4 от Североатлантическия договор в цялата му история след 1949 г., 4 са от страна на Турция, свиделства за нейната амбициозност и стил на действие. Но това не поражда повече от консултации на страните–членки на НАТО, тоест не би трябвало да води до други действия.
▪ Турция ще се възползва от ситуацията за да поднови предложенията си за зона „забранена за полети” и да вкара официално свои войски на сирийска територия.
▪ Пряка изгода от всичко ще има „Ислямска държава”, защото отново се отслабва фронта срещу нея, както веднъж това бе направено пак от Турция, когато започна да бомбардира кюрдските позиции вместо тези на ИДИЛ, тоест основня партньор на САЩ в ударите срещу терористичната органзация.
▪ Руско–турските отношения ще претърпят рязък спад, който ще се отрази и на икономическите им връзки. Най–големи загуби биха претърпяли туристическия бранш, строителството, търговията с продукти на леката промишленост и не на последно място газовите доставки. След известен период ще се стигне до нови договори но при други условия, които не биха били така изгодни за Турция, както днешните.
▪ Случаят допълва един ефект, който руската операця започна да предизвиква от самото начало: демаскират се пред международната общност неща, които експертите ги знаеха отдавана: истинските намерения на отделните играчи, подкрепата им за едни или други групировки, преследвани цели, лицемерни и лъжливи заявления и т.н.

От тук нататък няколко принципни неща придобиват съдбовна важност в това, какво трябва да се предприеме:
▪ Доколко основните страни в сблъсъка ще овладеят нервите и емоциите си и ще вземат отговорни решения. Турция обаче е твърдо решена да продължи курса си, а и режимът на Ердоган няма друг изход. Русия ще търси запазване на достойнството си, но едва ли ще попадне в капана да вкара сухопътни сили.
▪ Дали НАТО и основните европейски страни, които имат лостове за влияние върху Турция ще окажат незабавен и силен натиск върху Анкара за придържане към подхода от Виена или ще допуснат отново да бъдат изнудвани, както това се случи с бежанските потоци.
▪ Най–трудната но важна стъпка се състои в отказване от лицемерната и двойствена политика на някои държави, финансовата, военна и морална подкрепа на екстремистки организаци.
▪ При неизбежното премерване на сили между защитниците на силовия подход и на мъдрото преосмисляне на досегашните грешни политики вероятно освободени вече от емоциите страните ще си дадат сметка, че не може да има пряк военен сблъсък НАТО–Русия, който би ескалирал в ядрена катастрофа.
▪ Русия вероятно ще трябва да слезе на по–реалистична плоскост, а не да се учудва, че са и „забили нож в гърба”, ако все още има силно разузнаване. Нима не знае, че преди това Анкара подкрепи създаването на татарския батальон за превземане на Крим? Политическото решение за военна операция в Сирия беше рисково, а при война като на война.

От досегашните три сценария, които можехме да прогнозираме след Виенската среща: светлина в тунела и изпълнение на 9–те основни точки от Плана, пък дори и след нови Виена –3 или Виена–4; продължаване на бойните действия, разделяне на страната поне на три части и утвърждаване на влиянието на основни външни играчи в тях и трето, разпалване на война в целия регион, за съжаление последният започва да става все по–вероятен. Ако продължат взамни сваляния на самолети, ситуацията може да излезе от контрол и спиралата на взривоопасно напрежение да не бъде спряна.

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация