ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
  
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Повече интереси, отколкото решения по Сирия. Турция се отдалечава от Европа и превръща във високо рискова страна

Симеон Николов за „Епицентър”, 13.05.2017

От информациите за срещата министъра на външните работи на РФ Сергей Лавров с американския президент Доналд Тръмп прави впечатление, че между четирите основни международни теми най–голямо внимание изглежда е отделено на следващия кръг от преговори по Сирия в Астана и създаване на «зони за деескалация», докато по останалите въпроси като «Палестинско–израелския проблем», «Ситуацията в Афганистан» и «Спазване на Минските Споразумения в Украйна» почти няма конкретика. Най–силно бе транслиран призива на Тръмп «Русия да обуздае режима на Ассад, Иран и иранските подръжници», което илюстрира продължаващото влияние на определени среди върху американската администрация и формирането на един  нереалистичен курс, сравним с времето, когато се слагаше знак за равенство между Русия и Ислямска държава, а  сега: между Иран и тероризма.  Толкова абсурдно звучи и изявлението на помощника по националната сигурност генерал Макмастър след срещата Тръмп–Лавров за «разрушително поведение на Русия в Сирия...». Но президентът Тръмп беше изразил вече недоволството си от рабатата на своя помощник.

Доналд Тръмп подготвя куфари  за първо посещение в Близкия Изток– в Саудитска Арабия и Израел, по време на което освен икономическото и военно сътрудничество ще бъдат обсъдени доста чувствителни въпроси по конфликта в Сирия, Иран и Русия.

На предстоящата на 25 май среща на НАТО, в която ще участва американският президент, Сирия и Близкият Изток отново са на дневен ред.

Турският президент Ердоган след като се върна от Кувейт, замина за Китай на международен форум,  а на 16 и 17 май е на официално посещение във Вашингтон. Сянка върху последното обаче хвърли  подписването на документ от американския президент, само седмица по–рано, разрешаващ въоръжаването на сирийските кюрди, което шокира турското ръководство и предизвика остри реакции и обвинения, не за първи път, че Западът подкрепял тероризма. „Изведнъж виждаме, че партньоритете ни от НАТО си партнират с групи като кюрдските Отряди за народна защита /YPG/“, които Турция свързва с обявената за терористична ПКК. „Това е неприемливо”, заяви президентът Ердоган при завръщането си от Кувейт и увери, че то ще е предмет на разговорите му с Доналд Тръмп. Острата реакция на Анкара дори породи съмнения, дали Ердоган няма да откаже посещението си във Вашингтон, но от МВнР в Анкара засега отричат такова развитие.

На 10 май Ердоган изслуша делегацията, която бе в САЩ с цел подготовка на неговото посещение и бе приета от президента Тръмп, въпреки сравнително ниското й ниво: шефа на турското разузнаване Хакан Фидан, началникът на ГЩ на турските ВС Хулуси Акар и президентския съветник Ибрахим Калъч.

Ердоган отива във Вашингтон с убеждението, че след референдума на 16. 04. 2017 е по–силен и не съзнава, че е точно обратното и не може да преговаря от позиция на силата. Измамно е и разбирането му, че би могъл да повлияе на Вашингтон по отношение на политиката им по Сирия и стратегията им за Близкия Изток.

САЩ ще предложат активизиране на обмена на разузнавателни данни с цел подобряване борбата срещу тероризма, доставяне на безпилотни летателни средства и други разузнавателни такива за Центъра за съвместни операции в Анкара. Това е важно на фона на прекъснатото сътрудничество между разузнавателните служби на Турция с тези на Франция и Германия и е един от компенсиращите ходове на САЩ в отговор на турския натиск за отказ от подкрепа на кюрдите и недопускането на турските въоръжени сили да се присъединят в освобождаването на Ракка. На дебат ще бъде подложена обаче идеята на турската страна кюрдско–арабското формирование „Сирийски демократични сили”, подкрепяно от САЩ,  поне да не бъде допуснато в самия град Ракка, а остане извън него. Активизирането на взаимодействието между страните трябва да подчертае важността на Турция като съюзник на НАТО и да демонстрира съвместното противодействие на терорстичната заплаха.

Нищо не показва обаче, че САЩ ще отстъпят по другото искане на Турция– да бъде предаден Фетулах Гюлен, въпреки че за да подготви почвата във Вашингтон беше изпратен министърът на правосъдието на Турция. Провалът ще се отрази на авторитета на Ердоган във вътрешнополитически план.

Ердоган упреква САЩ, че закъсняват с ясния си ангажимент в Близкия Изток, който да корегира «грешките» на режива на Обама. Вашингтон би могъл да предложи нова компенсираща стъпка, но не и водеща роля, каквато турският президент си въобразява, че му се полага.

Не е ясно, каква роля би мола да се отреди на Турция, ако САЩ продължат заявения антиирански курс и оттегляне от споразумението по ядрената програма с Техеран.  Залагането на този антиирански вектор в политиката в региона ще съживи някои стари идеи и апетити за предизвикване на гражданска война и разпад на Иран по схемата в Сирия и Ирак на база разделение на територии на етнически и малцинствен принцип, независимо дали ще се започне със стремижите за автономност на 25% азербайджанско население в Иран или с обединение на Северен Иран с част от Северозападен Афганистан и днешна Туркмения или съдбата на иранските кюрди, към които Анкара е чувствителна както към всички останали кюрди в региона.

Въпреки че Путин и Ердоган, а след това и Тръмп и Ердоган, постигнаха съгласие за въвеждане на т.н. «зони за деескалация», различията в конфликта в Сирия остават. Най–болезненият момент за Анкара е подкрепата за сирийските кюрди не само от САЩ, но и от Русия.

Предложените на четвъртия по ред преговорен кръг в Астана «зони за деескалация в Сирия» по същество е стъпка към прекратяване на насилието, но отразява и интересите на участващите страни. САЩ участваха като наблюдатели. Първоначално погрешно възприетото от някои коментатори понятие «зони за деескалация» изисква пояснението, е че тези зони нямат нищо общо с предлаганите от няколко години «зони за сигурност», настаняване на бежанци и т.н. В случая става дума за районите, в които бяха изтласкани и концентрирани бунтовническите групировки, и които трябва да бъдат отделени с буферни зони, за да може извън тях страната да бъде стабилизирана. В «зоните за деескалация» се предвижда примирие и контрол на същото от страните–гаранти, които си запазват правото на въздушни удари, ако бунтовниците не се придържат към него.  Осигурява се безпрепятствен достъп за хуманитарни помощи, започват възстановителни работи. Сирийската армия и въоръжените групировки, които се присъединиха към споразумението, получават правото да изградят контролни  и наблюдателни постове. Един от проблемите обаче е, че част от ислямистките групировки не приемат сътрудничество със сирийския режим и с Иран като страна–гарант. Те се подкрепят от Саудитска Арабия и държавите от региона. Групировките като Ахрар Ал–Шам, Джаиш ал-Ислам и легионът Ал–Рахман, които си сътрудничат с Турция, са съгласни да спазват примирието, но също отхвърлят сътрудничество с режима и с Иран. Вторият проблем е, че отново големите сили трябва да уточнят, кои групировки ще продължат да бъдат третирани като терористични, макар че умерени такива няма, а се наблюдава размиване и инфилтриране , както и съюзяване с Ал Кайда и Ислямска държава.

По същество тези зони очертаха в някаква степен териториалните интереси, но и компромиси  на сирийското правителство и шиитските милиции, на Русия, Турция и САЩ. Четирите зони са: в провинция Идлиб, северно от Хомс, в източна Гота при Дамаск и в Южна Сирия при Дараа, където фронтът Фатах аш–Шам има най–голямо влияние. А в Идлиб както е известно бяха съсредоточени най–голям брой групировки след разгрома и изтеглянето  им от Алепо. Анкара има неприкрити амбиции да отговаря за част от Алепо, за района Ал–Ростан в Хомс, за един район в Идлиб, както и ненаселени местности край Хомс, Дамаск, Дараа и Кунейра и това не се «връзва» с позицията на Ердоган за неразделяне на Сирия.  

Ассад изглежда е дал заден ход по отношение амбицията му за прочистване на цялата страна. Турция влиза в открит конфликт със САЩ, обстрелвайки райони, в които действат съвместно американнски и кюрдски въоръжени сили, което предизвика острата реакия на Вашингтон.  В основата е опитът на САЩ и Русия да попречат на Турция да се включи в операцията по освобождаване на столицата на Ислямска държава гр. Ракка. Турция пък иска да попречи на Сирийските демократични сили, съставени от кюрди, араби, християни и туркемени, подкрепяни от САЩ, да  влязат в Ракка и увеличат влиянието си. Затова още при град Манбидж /със стратегическо разположение за по–нататъшно настъпление към Ракка/, американците не позволиха влизане на турски войски и техните прокси–отряди в него. В оперативен план е важна провинция Дейр ез Зор, защото в нея сега се съсредоточават остатъци от бойните групи от Сирия и Ирак. Кюрдите умело залагат и на САЩ и на Русия и търсят вече да извлекат изгоди за една бъдеща кюрдска автономия като достъп до нефтени източници, излаз на море, търговсски пътища и т.н.

Поведението на големите играчи в Близкия Изток показва, че зад политическите решения прозират много по–важни за тях икономически и стратегически интереси. Поради това съответните срещи между лидерите, например Путин–Ердоган, Тръмп –Лавров или поредните преговори в Астана, довеждат до определено задоволително за момента ниво, но не и до крайни решения на самия конфликт в Сирия.  Бързайки с началото на проекта „Турски поток”, Москва разчита на ускоряване доставките на газ през Гърция за ЕС, подкопавайки усилията на Вашингтон за намаляване на зависимостта на ЕС от Русия. Антииранският вектор на политиката на новата американска администрация и засилване на произраелската линия в политиката на Вашингтон всъщност са функция на интереса да не се позвали на Техеран да прокара газопровод през Сирия. От това следва стремежът Русия и Иран да бъдат изтласкани от Сирия, като за първата това би било трудно осъществимо, но за втората страна, искането блеше отправено както на преговорите в Астана, така и от самият президент Тръмп на срещата му с министър Лавров на 10. 05 2017 г. във Вашингтон.

Саудитска Арабия и Израел водят много активна, но скрита дипломация и лостове на влияние. В началото на май т.г. шефът на израелското разузнаване Исраел Кац призова САЩ да изхвърлят Иран от Сирия и признаят суверенно право на Израел над Голанските възвишения. Като бивш транспортен министър той е наясно с перспективите на високоскоростната жп–линия от Ейлат до Ашдода, за която през 2011 г. Китай подписа споразумение с Израел, който разчита на географското си положение и да стане сухопътен мост от Далечния Изток до Африка. Интересите на Китай ще имат решаващо значение, защото като най–голям потребител увеличи почти двойно доставките на нефт от Иран /32,4 млрд дол/, а китайските стоки за Иран скочиха на 43,7 млрд дол. От друга страна през март т.г. Пекин подписа със Саудитска Арабия инвестиционни договори за 65 млрд дол. Ако Пекин не подкрепи сега Техеран, се поставя под въпрос ролята му в Сирия, а иранският газопровод ще трябва да бъде пренасочен през Турция.

В България сме склонни да разглеждаме бъдещата роля на Турция единствено през призмата на европейската политика за евентуално присъединяване и интересите на НАТО, което пречи да се видят истинските тенденции и амбиции за превръщането й в самостоятелна регионална сила, която да не зависи повече от западните държави.  Обявените планове за влизане в първата десятка на най–развити икономически страни в света, изграждането на централизирана власт, започнало от 2013 г., референдумът от април 2016 и очертания път към диктатура, показва един щателно планиран  и последователно преследван процес на политическо и стратегическо ниво преформатиране на страната. Публикуваният наскоро анализ на финансовия институт FERI (Cognitive Finance Institute) сочи, че «досегашната принадлежност към «лагери», блокове» и «съюзи», особено ЕС, все повече се интерпретира като пречка и забавящ елемент за по–нататъшното стратегическо развитие на Турция». За преориентирането й към по–активни отношения с диктаторските режими в Близкия Изток и Азия дадохме примери в анализите си, публикувани през април т.г., особено в сферата на оръжейнината промишленост /договори със Саудитска Арабия, поръчки от Катар и др./ На 09 май Ердоган преговаря в Кувейт за сътрудничество в отбраната и разширяване на икономическите връзки. В разговора с шесте члена на т.н. Съвет за сдътрудничество в региона на Залива /Саудитска Арабия, Бахрейн, Обединени арабски емирства, Куейт, Оман и Катар/ е важно  и решението за създаване на Зона за свободна търговия. В дискусия е въвеждането на обща валута.

Шефът на Изследователски институт и автор на много книги за разузнаването Ерих Шмидт–Еенбоом обяснява «люшкащата се политика» на Турция между Русия и НАТО с желанието й да се позиционира като самостоятелна сила и ако сега разломът със съюзниците е на по–ниско оперативно ниво, например прекъснатото сътрудничество с разузнавателните служби на Германия и Франция, тя го тласка към най–високо политическо ниво.

Според института FERI стратегическото ниво на преформатиране на Турция в няколко етапа показва «освобождаване» от досегашните връзки, съпроводено с политически провокации през първия етап, «консолидиране», заздравяване на институциите на властта и надграждането им, което трябва да започнало вече през 2017 г. и трети етап, през който трансфрмациите биват доведени до край и инструментите на новата национална сила биха могли да бъдат приведени в действие. В този последен етап са заложени най–големите рискове, свързани с преследваната политика по кюрдския въпрос, възможна съпротива срещу автократните властови структури, икономически разочарования, кризи и или стратегически недостиг на потенциал за постигане на геополитическите амбиции. Тези генерални рискове всеки момент може да ескалират през  третия етап. Изводът на Института е, че страната е високо рискова, над средното ниво. От геостратегическа гледна точка главното предизвикателство за Турция ще е в това, да се утвърждава като сериозен играч и ще й бъде особено трудно без пряката подкрепа на Запада. «Нова Турция» все повече ще се отдалечава от западната сфера на влияние, ще изглежда все по–религиозна и авторитарна и няма да се спре пред геополитически конфликти.  

Тя и сега демострира самостаятелност спрямо ЕС и европейски държави–членки и заплашва с нови конфликти.

В Европа шансовете на Турция да постигне амбициозната си цел да се нареди сред първите 10 най–големи икономики в света до 2023 година, когато се навършват 100 години от обявяване на Турската република, се оценяват песимистично и малко вероятни. Икономическият й ръст спадна на 2,9%, а Г–7 прогнозираха бъдещо развитие с ръст от 1,6%. Ако се вземе предвид такава прогноза, то не през 2023, а през 2050 година Турция би заела 11–то място сред икономически силните държави в света.

/Анализ на консултантската група Pricewaterhause Coopers (PwC)./

В Германия официално се активизират икономическите връзки с Турция, с аргумента, че трябва да се запази моста за политическо влияние в Близкия и Средния Изток и коридора към енергийните източници в Централна Азия. Паралелно с това обаче  нарастват и критиките, че се погазват основни демократични принципи. Разговорите на икономическия министър и шефа на „Рейнметал” за доставка на оборудване за танковете „Леопард” в Турция остро се осъждат на фона на другите изявления на политици за „червените линии”, които Турция отдавна прекрачи.

Немците стигат до извода, че единственото средство за натиск, което им е останало са именно икономическите връзки. Трябвало да се използва зависимостта на Турция от тези връзки и интерес към преговори по Митническия съюз. „Ако Еропа не успее да осребри икономическата си мощ с ясни изисквания към Турция, ще загуби последната възможност за влияние.”, заключава най–голямата и авторитетна фондация за външна политика в Германия. А това ще има прпеки последствия и за България.

 CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация