ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


          Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

 

РАВНОСМЕТКА НА ЕДНА ПЛАНИРАНА ОТ ИЗРАЕЛ АВАНТЮРА– ЦЕНА И СЛЕДВАЩИ ЦЕЛИ

Интервю на Анелия Димова със Симеон Николов– директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения за изданието за анализи „expert-bdd.com”

Господин Николов, стабилно и трайно ли е постигнатото Споразумение за примирие в сектра Газа след последното развитие на Израелско–палестинския конфликт?

Примирието не е стабилно по няколко причини:

Първо, няма подписан договор, а текст от египетската страна в ролята й на посредник, който позволява и двете страни да се чувстват като победители и да продължат да си отправят упреци. При това без въобще да са гарантирани дългосрочни и важни за двете страни цели. В документа от Кайро няма и дума за спиране на доставки на оръжие за Газа. „Хамас” пък вярва, че искането му за вдигане на блокадата и отваряне на граничните контролно–пропусквателни пунктове е  договорено, но това не е така: Израел смята тепърва да се водят разговори по тези въпроси, ако разбира се палестинската страна покаже, че спазва споразумението.

Второ, извън контрол остават радикални групировки, които винаги могат да изстрелят поредната ракета срещу Израел и да сринат постигнатите договорености за примирие. В преговорите с египетския посредник участваха „Хамас” и „Ислямистки джихад”. Но потенциал за атаки имат Народните комитети за съпротива, Салафистките джихадисти, Бригадите на мъчениците от „Ал–Акса” и други. В текста на документа „Хамас” не поема задължението да спре другите групи, ако те опитат да продължат огъня, а се казва, че „всички групи трябва да спрат вражеските действия срещу Израел”. От друга страна успех за Хамас е, че бе приет текста, Израел да прекрати целенасоченото ликвидиране на отделни лидери, но в Тел Авив това едва ли би било пречка в бъдеще.

Трето, самото поведение на израелските ръководители демонстрира на практика готовност за възобновяване на военните действия. Нещо повече, на пренебрежително отношение към документа от Кайро, изразено от министъра на отбраната Барак. И след постигане на Споразумението изявления като това, че не се изключва преминаване към сухопътна операция, не работят за изграждане на доверието, така необходимо след подобни преговори.

Четвърто, в такива ситуации е полезно да се наблюдават и странични на пръв поглед събития и факти, които подредени в мозайката на събитията биха направили по–достоверен един анализ и една прогноза. Така например, фирмата, произвеждаща комплексите за противоракетния щит „Железенв Купол” е преминала на 24 часов работен режим. Очевидно, че подготовката върви с пълна сила, независимо дали ще се воюва с палестинците или с иранците или „Хизбула” или с всички едновременно.

Трябва да се наблюдава и поведението на външни фактори: едва ли Русия ще изпраща цяла група кораби под предлог за евакуация, ако не са преценили, че ще има нужда от такава.

В обратна посока, запазване на примирието и задълбочаване и разширяване на договореностите, също има доводи, но за съжаление те са по–малко:

Първо, личният ангажимент на президента на САЩ Барак Обама.

Второ, рисковете за Израел от преминаване на една червена линия, каквато би била сухопътната операция.

Трето, изявленията на министрите на отбраната и на външните работи на Израел, че „засега” военните и политически цели са постигнати.

Четвърто, реакциите на арабските страни и засилване на изолацията на Израел.

Какви причини и преследвани цели предизвикаха този конфликт?

Първоначалните коментари относно изострената ситуация в сектора Газа през ноември 2012 година бяха изненадващо несъстоятелни и едностранчиви. Нито предстотящите през януари избори в Израел, нито отклоняване на вниманието от икономически и социални проблеми, нито търсенето на отмъщение, бяха причините за събитията.

За разлика от тези през 2008/2009 година, когато загинаха 1400 палестинци и 24 израелци, днес имаме много променена среда в региона. Последствията от т.н Арабска пролет изправиха Израел пред нови опасности и трудно предвидими и неясни развития в съседни страни: Идването на ислямистки сили на власт, нарастваща сила на шиитско–сунитския сблъсък в региона, дестабилизации на цели държави, ядрената програма на Иран, неяснотата относно запазване на досегашни мирни договори с Израел, войната в Сирия, разрастващата се мощ на радикалните групировки и съюза им с „Ал Кайда„” и др.

Същевременно отношенията САЩ –Израел се влошиха както никога досега. На всичко отгоре премиерът Нетаняху зае ясна позиция в полза на противника на Обама на президентските избори – републиканеца Мит Ромни. Промяната на политиката на Турция и изострянето на отношенията й с Израел също дадоха своето отражение. А от регоналната сигурност и тенденции зависят в голяма степен проекти за газопроводи и разработване на нови находища, които ще предопределят бъдещето на Израел за десетилятия напред, като за находището до Кипър може да се стигне и до военни действия. САЩ трудно удържаха Израел да не предприема военни удари срещу ядрени съоръжения в Иран преди президентските избори в САЩ.

Моментът, който Израел избра  за операцията си „Стълб на отбраната”, трябваше да покаже, че отсега нататък, той ще определя инициативата, динамиката и отделните стъпки. Тази демонстрация беше необходима за излизане от неловкото положение, в което изпадна Нетаняху спрямо Обама. Но това не се отличава с голяма реалистичност, защото Тел Авив и занапред не може да разчита на успех при индивидуални инициативи без подкрепата на САЩ.

 Измененията в обстановката в региона се бяха отразили и на Хамас. Въпреки че одобрението за оргаизацията в Газа бе намаляло, Хамас се сдоби с нови приятели– Мюсюлмански братя в Египет влязоха във властта с впечатляващо мнозинство. Това неизбежно повдигна самочувствието на палестинците. Решението да изтегли главната си квартира от Дамаск бе последвано от преориентация от партньор на режима на Асад към подкрепа на сирийските бунтовници. Очакваше се, че това ще доведе до загубване на доставките на въоръжение от Иран, но на практиката  това не стана. Блокадата на Израел съсипа икономиката, с 43% се сви селското стопанство, безработицата е една от най–високите в света. Недоволството катализираше антиизраелски настроения, трескаво течеше нелегално прехвърляне на въоръжение и боеприпаси.

Вторият важен и определящ момент е последната инициатива на палестинския президент пред Общото събрание на ООН с искането за признаване като страна наблюдател в Организацията, което е по същество първа стъпка към признаването на Палестина. В някои европейски страни се оформи обществена подкрепа за Палестина, достигаша 72% /във Великобритания/. Тази перспектива е крайно неприемлива за Тел Авив, поради което освен дипломатическите совалки и лобиране срещу нея, бяха предприети ходове за дискредитирането на палестинските организации. За да има държавност в Палестина е необходимо единство на политическите сили и капацитет за изграждане на държавни органи. Конкуриращите се Фатах и Хамас макар и да подписаха през февруари 2012 г. в Доха споразумение, а през май 2012 г. в Кайро да го доразвиха в споразумение между всички страни за конкретни важни стъпки като избори, парламентарни и президенстки, преходно правителство и т.н., не предприеха нищо, не последва нищо, защото са неспособни да поставят единството над собствените си интереси. /Фатах предлагаше интегриране на Хамас в PLO/. Военни действия на Израел отслабват още повече позицията на Фатах, а внушението му, че „Хамас” е отговорен за ракетните удари, въпреки прекрасно да знаят, че идваха от други групировки, целеше да покаже, кой е водещият и да поддържа разединението и пречи на евентуално единство, нужно на палестинците за кандидатстването им в ООН. По същество това бе действие и срещу отражението  на Арабската пролет в Палестина, защото младежите, които излязоха на протести, когато такива започнаха в северноафриканските държави, не бяха против администрацията, а за палестниско единство. Израелските стратези не може да не са отчели, че след предизвикване  увеличаване на популярността на Хамас хората ще бъдат по–малко склонни към компромиси с Палестинската автономна област, особено след Арабската пролет.

Третата важна причина и по същество цел на израелската военна операция беше намаляване на военната мощ на Хамас и прекъсване на каналите за снабдяването с оръжие и боеприпаси. Това дава оснавание и за извода, че днешните военни действия подготвят предпоставките за евентуална война с Иран, защото именно Хамас и ливанската Хизбула са организациите, разполагащи с военен потенциал, който да е в основата на ответен удар срещу Израел, ако същия атакува Иран.

Постигането на тази цел изискваше действия в две насоки: Първо, връщане към изоставената тактика на поизборно и целево ликвидиране на отделни палестински лидери и Второ, ограничаване на най–голямата ракетна заплаха – иранските Fadschr 5 с обсег 70 км, застрашаващи вече Тел Авив и Йерусалим от територията на сектора Газа.

– Ликвидирането на военния лидер Джабари е премахване на захлаха, защото той създаде новите военни структури, разпределяйки ги в шест географски зони и въвеждайки традиционните бойни единици, рота, батальон, въоръжи ги с артилерия, противотанкови и противовъздушнип  средства, изпрати командирите на подготовка в Сирия и Иран и организира доставките на иранските ракети. Създаден бе отдел за военни технологии. Под ръководството на Джабари Хамас разви собствено производство на ракети и безпилотни летателни средства. Интересно е, че дори израелските експерти говореха с уважение и възхищение за него като за „изключително умен и със стратегически поглед” ръководител.

–  Когато през октоври 2012 год. бе поразена с въздушни удари фабрика за муниции в Судан, Израел не си призна, дали той е извършил операцията. Но това бе част от усилията на Израел да прекъсне каналите за снабдяване с оръжие. Особено опасните заради по–големия си обсег ракети Fadschr 5 бяха доставяни от Иран през Судан и Егиипет, което не можеше да не бъде установено при дължина на една ракета от 6 м, тегло 1 тон и бойна глава 170 кг.  Прехвърляни са на части през многобройните тунели  на границата с Египет и после отново сглобявани на територията на сектора Газа.

За постигане на горните 3 цели Израел реализира една предварително подготвена операция, която изглеждаше като опасна авантюра, но с хладнокръвно пресметнати цели и граници, до кото можеше да се отиде. Анализът на събитията от 04 11. , когато бе убит едни палестинец, който не отговорил на израелските войници на границата, защото бил психически болен, на тези от 08. ноември, когато бе убито 12 годишно момче, палестинче, и при взривяване на тунел леко раенен един израелски войник, показва, че няма въобще основания за „ответен удар”. Но на 10 11. бе реагирано с танкове и убити 4 палестинци и 38 ранени. Така бе предизвикан отговора на палестински групировки  като Народните комитети за съпротива, които „изсипаха” десетки ракети „Касам” с максимален обсег 10 км. Въпреки бързото ескалиране на напрежението и несъразмерните ответни удари и брой жертви, наивно е да се смята, че ликвидирането на Ахмет Джабари, военния лидер на Хамас, на 14. 11. е било моментно отмъщение от израелска страна. Такава операция се подготвя с месеци от разузнаване, от специални части и т.т. . Освен това се заговори, че в момента на убийството му в него е бил вече плана за всеобхватно мирно споразумение, което очевидно не е било по вкуса на Израел. На  14. 11. , когато ликвидираха Джабари обаче, загинаха още 8 палестинци, между които една бременна жена, 7 годишно момиче и 11 месечно бебе и 65 годишен болен мъж.

            Израел си повярва, че може да атакува безнаказано, дори при толкова голям брой жертви –деца и жени, въпреки обявяваните от него „хирургически” удари, защото имаше примера на събитията в Сирия–ключов палестниски съюзник –  подкрепяни от Запада въоръжени банди, терористи от Ал Кайда, масови убийства приписвани с лека ръка на режима на Асад.

            Колкото до подновяването на поизборното ликвидиране на отделни лидери Израел имаше също пример: още преди изборите за президент в САЩ американската администрация започна разработката на стандарти и процедури за такива атаки, основно с безпилотни летателни средства, въпреки убитите досега при операции на МО и на ЦРУ над 2400 души.

            Вторият етап на операцията очевидно предвиждаше средства за оказване на натиск въру САЩ и западноевропейските страни и постигане на политическа подкрепа. Защото заплахите за преминаване към сухопатна операция би означавало нова война в Близкия Изток, от което САЩ откровено се страхуваха. А такава операция би изместила вниманието от Сирия и позволила на президента Асад да се задържи още неопределено дълго на власт. Турция, която нееднократно предлагаше мерки за ускоряване свалянето на режима в Сирия затова и рязко се намеси с позиция срещу намеренията на Тел Авив да разширят военната операция. Това стана в момент, когато обстановката в Сирия се промени и усложни, опозицията предприе нова инициатива за обединение, а президентът Асад консолидира военните си сили с нова специална структура.

Какви са ползите и загубите в съответствие на предварително поставените цели?

Военните аспекти на ползите определено са  на страната на  Израел, а повече  загуби понесе „Хамас”.

За първи път и двете страни в конфликта широко използваха социалните мрежи като инструмент за водене на война, разбира се с голям превес на възможностите от Израел. На живо бяха предавани моментите на нанасяне на въздушни удари по палестниските групировки, изстрелващи ракети срещу Израел.

Говорител на Израелското правителство потвърди, че е планирано войната да се води на три нива: физическо, в света на социалните мрежи  и с кибернетични атаки. Пак по израелски данни от започването на въздушните атаки е имало 44 милиона кибератаки от цял свят, но повечето от Израел и Палестина, насочени срещу уебстраници на израелското правителство. По–реалистични обаче са данните на Анонимните, които твърдят, че са ударени и пострадали 700 израелски сайтове. Тел Авив твърди, че пробивът е само един и то за 10 минути. Цялата тази картина обаче е важна, защото това е една малка тренировка за защита при  евентуална голяма война срещу Иран, където и в мирно време вече бяха проведени кибератаки.

На второ място, за първи път беше проверена ефективността на новата израелска противоракетна система „Железен купол”, която беше доста оспорвана в началото, имаше дори съпротива на въвеждането й, а производствените й разходи вече наближават 1 милиард долара. Към наличните до този момент 4 комплекса Iron Dome бе въведен на въоръжениое пети такъв, модернизиран до версия Блок 2 с повишени възможности на радара и на прехващане на вражеските ракети с вероятност 90%. Прехванатите при този конфликт ракети, изстреляни от Газа са около 340, с което са предотдвратени жертви и разрушения. Важно е да се отбележи, че ако имаше повече жертви и разрушения със сигурност натискът да се премине към сухопътна операция щеше да бъду успешен, а последствията непредвидими. Премълчава се обаче, че палеснтинците бяха доста неточни и попаденията им бяха повечето извън населени места. Не се държи сметка и за това, че при 1000 изстреляни ракети от сектора Газа към Израел, процентът прехванати ракети всъщност не е голям. За израелските военни беше важно обаче, да проверят, как могат да се противопоставят на новите ракети, с които палестинците се сдобиха от Иран– Fadschr 5 с обсег 70 км, който позволи на палестниците за първи път да достигнат районите на градовете Тел Авив и Йерусалим .

Този първи изпит на системата за противораектна отбрана също може да се определи като важна треноровка за евентуална предстояща война срещу Иран. Премиерът Нетаняху обеща подкрепа за развитието на проекта „Железен купол”. Похвала , придружена с уверение също за помощ за доизграждане на противоракетната система дойде и от американска страна. А вече има и търговски интерес от други страни.

Хамас и групировките около него загубиха във военно отношение при този сблъсък. Те изразходваха голяма част от наличните си ракети Fadschr 5,  Град и Касам, нямат гаранции за успешни доставки на нови такива в бъдеще, дадоха много повече човешки жертви. 

Политическите аспекти на ползите и загубите се разпределят по–различно между страните. Израел успя да получи подкрепата главно на САЩ и дори обещание за помощ, ако се наложи. Тел Авив не отчете в достатъчна степен ролята на новата обстановка в Близкия Изток и можем само да се надяваме, че е започнал да разбира трудностите, с които ще се сблъсква в бъдеще и най–вече с факта, че безусловна солидарност дори и от много западни страни не му е гарантирана. По–важното е, че Израел сам предизвиква промяна, която не е в негов интерес, защото без да отчита зреещите в арабските страни промени все повече се изправя не срещу един панарабски, а срещу едни ислямски фронт.

„Хамас”, независимо от военните щети, които понесе, парадоксално силно увеличи политическата си цена сред арабските страни и като фактор в Палестина.

Негативните последствия са в предизвикването на  по–голяма радикализация сред палестинските групировки, което ще пречи те да постигнат единство, необходимо им за одобряването на искането за членство на страна –наблюдател в ООН. Двете общности– палестинска и израелска – продължиха да се отдалечават една от друга, вместо да се работи за обратното. Радикализиране няма да е точната дума за израелското общество, но в него веднага се откроиха два аспекта: На практика управляващите го убедиха, че съществува реална опасност и по този начин психологически   започнаха подговката за евентуална война с Иран. Отказът от сухопътна операция пък предизвика рязко увеличаване на подкрепата за десни партии в страната. Но ведната трябва да се отележи, че обикновените хора в болшенството си не подкрепяха разширяването на военните действия. Изследвания от началото на ноември показват  значителна разлика между настроения на управляващи и населението дори в южните части на Израел. Защото именно там, гражданите изразяваха съчувствие към палестинците и съжаление за избитите деца и жени.

В регионален и международен мащаб обаче има една положителна тенденция. По–голямата самоувереност на арабските страни след арабската пролет доведе в случая с конфликта в Газа до раждането на нова регионална дипломация, която сама търси решенията и не изчаква безучастно намеса и решения отвън, от САЩ и Европа. Водеща страна беше Египет. Освен мирния договор с Израел от 1979 г., който Кайро не може да си позволи да изостави, той си сътрудничеше с Тел Авив и при кризата през август 2012 г. на Ситайския полуостров, а военната и икономическа помощ от САЩ и Световната банка, го правят в известна степен зависим и подходящ посредник в преговори с Израел и Хамас. Министър председателят на Египет посети пръв Газа, осъди израелските военни удари, които не спряха и по време на посещението, въпреки дипломатическите предупреждения и увери палестинците в подкрепата на Египет. Коментатори посочиха, че Арабската пролет е дошла в Газа не с протести, а с черна лимузина, от кояюто слезе египетския министър–председател, пое и целуна по челото мъртво дете–палестинче и обвинението му „Случващото се в Газа е престъпление срещу човечеството”, бе удавено в скандирания „Да живее свободен арабски Египет”.

Не беше изненада включването на Турция, която предложи приятелството си на Хамас  и нейната остра оценка, че „Израел е терористична държава”. Последва жеста на емира на Катар, който предложи 400 млн долара помощ за Хамас. На посещение пристигна министърът на външните работи на Тунис, декларирайки идейната си близост с Хамас. Последва посещение на генералният секретар  на Арабската лига.

В индивидуален план победител и представител на тази дипломация е египетският президент Мохамед Мурси, от чийто прагматичен подход беше силно впечатлен и американския президент Обама.

Постигнатото примирие е успех и за американския президент, който изпрати Хилъри Клинтън в последната фаза и ускори значително процеса. Преди това САЩ имаха още едно далновидно решение: след като Израел влоши отношенията си с Турция, бе на път на направи това и с Египет, което щеше да бъде катастрофално за интересите на Вашингтон и Брюксел. Трябва да се признае, че Обама не се възползва от по–силната си позиция като новоизбран президент за да търси политическо отмъщение, да „постави на място” премиера Нетаняху, обявил се открито за подръжник на републиканския му конкурент в президентските избори в САЩ. Същевременно обаче, събитията показаха, че все пак влиянието на САЩ и възможните им опции за действие намаляват.

Израелският премиер изигра умело картите си, като публично оцени подкрепата на президента Обама и съобщи, че е съгласен с египетското предложение за споразумение по изключителната препоръка на американския президент.

Правилна ли беше позицията на българската страна по конфликта?

Обикновено очакванията са, че българската реакция ще съвпада с тази на ЕС. Но както в случая със сирийската опозиция, така и сега по събитията в  Газа има чувствителни различия в позициите ни, независимо че сме страна–член и трябва да имаме обща външна политика. Това не би било лошо, ако имахме силна и открояваща се позиция, предложения и идеи. Но в българскакта позиция по събитията в Газа липсваше например призива на Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността и вицепрезидент на ЕК Катрин Аштън за придържане към един „пропорционален отговор” на Израел. Липсваше  и геополитическия поглед и

предупреждението на министъра на външните работи на Великобритания Уйлям Хейг за последствията от военната операция на Израел. Може да се приеме такава разлика, всяка държава има право на мнение. Но при нас части от позицията ни звучаха подчертано едностранчиво: „Призоваваме Хамас и другите въоръжени групировки в Газа да прекратят атаките незабавно.” А израелските удари и непропорцинално по–високия брой жертви сред палестинците? 145 убити палестинци между които десетки деца и жени! Срещу 5–ма загинали от израелска страна, като първите трима – от падащите отломки на собствената им противоракета, за което бе и критиката към новата система „Железен купол”. Е, към края има полувинчато предупреждение: Израел да се стреми към предотвратяване на жертви сред цивилното население. Но този подход на българите  прави впечатление. Говорителката на МВнР Весела Чернева повтори думите на министъра си, че „Израел трябва да има парво да защитава сигурността на страната си”. Напълно правилно. Но кой да защити палестинсикте деца и жени?  И защо не възприехме нап ример позицията на Върховният комисар на ООН за човешките права Нави Пилай, който също осъди въздушните удари на Израел и изстрелването на ракети от бойци на Хамас и призова и двете страни да спрат, преди да е започнала война.

Една държавна позиция се формулира след задълбочен анализ на експерти и доклади на разузнавателните служби. Ако е имало такива, на българския миниистър е трябвало да е ясно, че става дума за планирана авантюра за определени цели, с пресметнати военни и политически рискове на цената на живота на цивилни палестниски граждани. Чии интереси защитихме тогава? Разбира се, че едва ли щеше да е разумно да споделим острия тон на турската позиця, но никой по света не може да не се съгласи с  министър председателя на Египет, че това са престъпления срещу човечеството, с изключение на нашия министър Младенов и израелския премиер Нетаняху. Затова  е и непонятно да премълчаваш такива варварски масови убийства на деца и жени. Когато министър Младенов все пак изрази „съболезнованията си към жертвите от двете страни”, към тази дата  ставаше дума все пак за 3 –ма  израелци и 90 палестинци, от които няколко десетки деца!

Положителното в нашата позиция е, че за разлика от някои европейски страни и САЩ уточнявахме още в началото на текста, че става дума освен за Хамас и за други въоръжени групировки. Положително е също така, че ясно бе посочено, че военните действия не са в ничий интерес. Преговорите са единствения път за постигане на трайно и мирно решение. Тези положителни страни се дължат на това, че България винаги е имала добри експерти по този регион, които за съжаление постепенно напускат МВнР или биват уволнявани, а министър Младенов заяви, че няма да работи с хора натрупали експретизата си по времето на Саддам Хюсени. Но експретиза по такива дългогодишни конфликти не се трупа от вестници и книги.  Прекалено едностранчивата и произраелска позиция пък се дължи на едноличното формулиране на политиката ни, доколкото има такава, от министър Младенов.

А на българската дипломация и предстои да заеме „конструктивна” позиция при следващи важни събития:

– Обявяването на резултатите от разследването в атентата в Бургас, които все повече се очертават да подкрепят израелската позиция относно Хизбула, без оглед на действителни доказателства, което пък ще доведе до промяна на позицията на ЕС и включването й в списъка на терористичните организации и ще отвори вратите за силово ограничаване на военните й възможности;

–  Очевидната подготовка на Израел и дори отработване на отделни военно–технически и организационни елементи още при конфликта в Газа и действията му за елеминиране на военните способности на Хамас и Хизбула, рано или късно ще доведе до военна операция по ядрените съоръжения на Иран.

– Евентуална агресия срещу Сирия, подпомогнато от радикални групировки и терористични организации като „Ал Кайда”.

Повече от сигурно е, че въвличането на България в тези събития в Близкия Изток ще бъде представено като последователна и конструктивна позиция в името на мира и сигурността, ако това се случи при сегашните управляващи България.

А.Д. Благодаря Ви за това интервю.

24.11.2012 год.

 

 

 

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

1  2  3  4

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  25.06.2016