ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Равносметката след Истанбул и Берлин: ЕС и България се нуждаят от бърза терапия за да оцелеят

Симеон Николов
01.09.2016

 Не бива да търсим конкретни  резултати след срещите на Ангела Меркел с 15 правителствени ръководители или тези на българския премиер Борисов в Истанбул и в Берлин, тъй като те имаха за цел консултации между партньори и подготовка на срещата на върха на ЕС на 16 септември в Братислава. Погрешно би било и да търсим единствено въпросите, свързани с бежанската криза, защото преди тях стояха и ще продължат да стоят тези за бъдещето на ЕС след Брекзит, общата външна политика и сигурност и отбрана. А в проблемите на бежанската криза не бива да се фокусираме само върху споразумението с Турция, защото то е само част от проблема, а не генерално решение. В момента много по–силно нараства потока от Северна Африка през Средиземно море.

Ако търсим нови моменти в поведението на участниците в тези консултации досега, те не са много.

▪ Турция  се възползва от преекспонирания страх на българите от нова бежанска вълна и донякъде успешно проведе операция по вбиване на клин в единството на ЕС. Бойко Борисов успя частично да предотврати щетите, отхвърляйки предложението за двустранно споразумение между двете страни.

▪  В турската заплаха нямаше нищо ново, освен че бяха добавени още 2 млн бежанци, към постоянно цитираните досега 3 млн, които щели да дойдат от района на Алепо.

▪  България за първи път формулира по–ясни и категорични позиции, особено по бежанския проблем, но за съжаление с голямо закъснение и с неизбежното впечатление, че сме влезли в ролята на  лобист за страната, която се опитва явно и нескрито да изнудва ЕС.

▪  Остана впечатение за разрив между България и Вишеградската четворка плюс Австрия, въпреки че това бяха страните, които ни предлагаха техническа, полицейска и дори военна помощ, но ние я отхвърляхме. Острата реакция на канцлера на Австрия на позицията на премиера Борисов бе кулминацията на този разрив.

▪  Допуснахме да сме единствената страна, която Гърция не покани на предстоящата спешна извънредна среща на премиерите на южноевропейските държави .

Като цяло обаче, отсъстваха големите въпроси на бежанската криза, които потънаха сред спорове и различни аргументи.

Грешките, които допусна българската страна по време на консултациите в безспорно необходимото  търсене на нужния баланс, се изразяват в следното:

▪  Премиерът Борисов трябваше да засили европейската аргументация пред турския си колега, а не само „да си води записки”, или поне да не признава, че го е правил. Той щеше да спечели повече, ако се беше държал като премиер на европейска държава и бе посочил очевидно уязвимите моменти от турската позиция и ако бе предложил възможни компромиси. От друга страна, имаше редица поводи срещу услугата, която искаше Анкара от нас, да предявим някои насрещни искания. Това не се случи.

▪  В Берлин бе неудачно да се изтъква сравнението с Гърция и Италия, които са получили повече помощ, защото миналата година, през септември, при същото оплакване от наша страна, Ангела Меркел веднага изрази готовност да отговори с подкрепа на „горещи точки” и в България, щом тя иска това. Не бе грешка в превода, а предлаганите 6000 евро на мигрант, за които се полакомиха нашите управници.

▪  Защитата на откровено неверни турски тези силно подронва авторитета ни. Спорът по тях не би означавал конфронтация с Турция, ако държи да е реален и коректен наш партньор. В миналото са искали от нас информация за съседите ни, като най–компетентни по тях. Сега западноевропейските страни ли трябваше да обясняват на българския премиер, че: Първо, причината не е в това, че Турция „просто изнемогвала и не издържала”, а в нежеланието й да отчита превежданите й суми. Затова от 2,1 млрд евро са й преведени само малко над 200 млн., а след израходване на първите 3 милиарда можем да говорим за следващите 3 млрд. Не става дума за 3 млн бежанци, а за по–малко от 250 000 в лагерите, другите са пръснати по страната и част от тях отдавана са в Европа, а има и завърнали се в Сирия.

Второ, не само на българския премиер, но и на някои европейски лидери, допуснали обвързаности в сделката с Турция трябва да се обяснява, че настояването за либерализация на визите на турските граждани не може и не трябва да има нищо общо с въпроса за бежанците и да се „отреже” всякакъв опит на турската страна за изнудване.

Трето, на привнасянето от премиера Бинали Йълдъръм нови 2 млн бежанци от района на Алепо, с които ни заплашва, трябваше  да има достоен отпор, защото това може да се случи, ако военното нахлуване на турската армия в Сирия продължи в посока разбиване на кюрдските съюзници на САЩ, вместо и единствено към Ислямска държава, което впрочем беше само предлог и прикритие за турските военни стратези, планирали операцията. Такова нагло и цинично поведение трябваше също да бъде спряно в зародиша му, а не да ставаме проводник на тези заплахи.

С този въпрос са свързани и последните новини от Северна Сирия за десетки цивилни жертви и разрушения, нещо за което турските войски натрупаха богат опит на собствена територия изравнявайки със земята десетки кюрдски селища в Източна Турция. Тогава мълчахме, затова очакват да мълчим и сега, когато правят същото в съседна Сирия.

 ▪ В изявленията, предназначени за българската публика имаше някои неудачни послания. Като тава, че Европа ни била изоставила. Вярно е, че неспособността на чиновническия елит в Брюксел ни приближава към варианта „периферни страни като бежански лагери”, но все още има надежда везните да бъдат наклонени към общоевропейско решение.

Притоворечивите послания също допринасяха за объркването на хората: „Всеки, който почука на вратата,  ние сме длъжни да го върнем”, което първо съвсем не е вярно, защото именно заради нежеланието на политиците в самото начало да разгриначат истински нуждаещите се от икономическите мигранти, затънахме в огромен поток търсещи убежище. Твърдението, че трябва да ги приемем, ако почукат на вратата, напълно противоречи на казаното ден по–късно от премиера, че ако ги спрем на стената и паднат на нея, ще ни обвинят. Удобно е да демонстрираш твърдост в предизборна обстановка, но това няма нищо общо с прагматичния подход за излизане от сложния лабиринт. Въпросът е, защо се самоманеврирахме до тази сложна  ситуация?

На хората веднага направиха впечатление различията в някои изявления преди и след консултациите в Берлин: например за Шенген– изведнъж се оказа, че влизането ни не било необходимо, дори не би било полезно в момента. Но това го знаехме и преди. Трябваше ли чужди, а не наши експрети да го обясняват.  

Не убягна от вниманието и това, че Бойко Борисов след завръщанвето си от Берлин изведнъж заговори като геополитик, което не му беше присъщо досега. Явно е имало „набиване на канчето”: „Само обща единна европейска политика ще ни направи конкурентноспособни на САЩ, Русия, Китай и оформящите се в Азия съюзи.” Това не е нито Бойковска, нито на съветниците му мисъл, а записка от берлинските консултации.

Това не променя факта, че България остана сама с Германия срещу всички. Но то е характерно и по други направления на политиката ни: В същия ден дойде съобщението за провал на преговорите между ЕС и САЩ по трансатлантическото търговско споразумение, а само българските министри Митов и Кунева говореха за неговото приемане без някои да ги е упълномощил. По линия на отбраната неведнъж българският президент или български министри са защитавали позиции, различни от тези на западноевропейските страни, но в унисон с неоконсерваторите във Вашинготн. Нищо ново!

Косвеното послание от това, че лидера на новата протурска партия ДОСТ беше приет преди премиера на държавата ни, бе възприето като унижаване, което трудно може да се прости и да се оневини самия Борисов и неговия протокол. За малкото българско знаменце на фона на двете големи турски знамена, да не говорим.  

Във вътрешнополитически план не може да не правят впечатение няколко въпроса:

Първо, „знаковото” отсъствие на министъра на външните работи в проведените консултации.

Второ, едно евентуално масово нахлуване на мигранти би довело до извънредна ситуация, в която под въпрос ще бъде поставено провеждането на президентски избори. По време те съвпадат с периода, в който Ердоган може да изпълни своята закана.

Трето, превръщането на трудностите по бежанската криза в основна тема в предизборната борба ще отклони дебата за това какъв президент трябва да има страната, към взаимни обвинения и изтъкване на грешки. 

Четвърто, в зависимост от събитията, българският гласоподавател може да наклони везните в неочаквана посока.

Какво следва обаче от тук нататък в противодействията ни на бежанската криза?

Когато един проект се окаже очевидно сбъркан, неработещ, проектантът разчиства изцяло бюрото си, слага бял лист и започва отново:

Първо, откровен диалог, сваляне на табута в разговорите между партньорите:

▪  Ръководителите на 2–3 европейски държави направиха обществено достояние някои факти, разкрити от разузнавателните им служби. Други със сигурност разполагат също с подобни факти, но си мълчат за да не засегнат партньори в съюза. Време е да се сложат картите на масата: кой направлява бежанските потоци, кой прави преводите в банките, достъпни само след като си преминал определена отсечка към целта,  или раздава по 3000 евро в бежанските лагери в Турция и най–важното– каква е крайната цел и случайни ли са съвпаденията с натиска върху Европа и опитите й да се спаси от трансграничната финансова и военна прегръдка.  Разкритията,  направени преди няколко дни в Гърция /pronews.gr/, излятите 5 милиарда евро за превръщането й в ислямска колония, са ни известни от миналата година от институтите, разработвали тези концепции. Директор на Европейската инициатива за стабилизиране на Европа , финансирана от Джордж Сорос е съветник на Ангела Меркел– Гералд Клаус. Само един цитат от програмата е достатъчен за да покаже насоката и замисъла: „Премахване законовите разлики между гражданите на съответните държави и бежанците”. Ето го един от начините за размиване на идентичността на нациите в Европа и отговора на въпроса, защо не можем да очакваме от Ангела Меркел промяна на позициите в наша полза.

Ако последните 2–3 години политиците ни са си затваряли очите и са отхвърляли експертните анализи и прогнози, става ясно, защо сега са почти в паника пред неизбежността на фазата, пред която сме изправени. Дори и неизбежното вече укрепване на външните граници на ЕС е било предвидено в тази програма, но като условие да се изземе националния контрол и се замени с европейски такъв.

▪  Вина за бежанския поток имат тези, които последните 14 години  имаха влиянието над съдбата на Афганистан и Ирак, точно от там имаме най–много бежанци. Това са САЩ. Бъдете така добри да направите необходимото. Небезизвестният в цял свят Ноам Чомски ясно го формулира: „САЩ, Великобритания и други западноевропейски държави предизвикаха бежанския поток от Близкия Изток и Северна Африка. Войната в Сирия е също източник, макар сирийснките бежанци в България да са 20%, но нека не премълчаваме, кой продължава да снабдява терористични организации с оръжия: Саудитска Арабия, Турция, САЩ, Катар.

▪  Слабостите в ЕС станаха основната причина за да не се реагира навреме и адекватно на ситуацията. Промяната му е повече от необходима. За ЕС са необходими силни имунностимулиращи инжекции, а за България – чудо за да оцелеят.

Второ, необходимо е бързо да се оттърсим от някои митове и извлечем необходимите изводи:

▪  Бежанската криза не е краткосрочно явление, зависещо от защитни механизми и много пари. Затова и политиките срещу нея трябва да са дългосрочни и с ясна представа за последствията – демографски, социално–икономически, религиозно–културни, образователни и т.н.

▪  Осъзнаване на коренно различната характеристика на днешната миграция от такава в близкото и по–далечно минало. Голяма част от днешните мигранти не идват като гастарбайтери. Те не идват да се интегрират. Имамите им вече в три европейски страни официлано издигнаха искане за смяна на обществената система– те не искат тези държави, а своя шeриатска такава. /Вижте Норвегия и исканията за обявяване на Осло за мюсюлмански град./ Неолибералният подход към проблемите на действително нуждаещите се и бягащи от война мигранти пречи в две направления с огромни последствия: рязкото увеличаване на престъпността и бързо свързване на новодошлите със съществуващи в Европа престъпни мрежи, някои от които и на нацинален принцип; огромния проблем с радикализирането и подхода на европейските общества към ограничаването му. 

▪  Възможността за интеграция и от там склонността да приемаме всички: мултикултурния модел е доказано провален. Необходима е нова стратегия за интеграция на друга основа.

Трето, Преработка на Женевската конвенция за бежанците. Предефиниране на понятието  бежанец. Преработка на Дъблинското споразумение. Премахването на задълженията на т.н. първа държава по приемане на бежанците.

Четвърто, мащабен план Маршал за подпомагане на страните по произход на бежанците.

В нацинален план има няколко съществени неща:

Първо, независимо от впечатленията, които създадохме в Берлин, можем да се възползваме от предстоящата извънредна среща в началото на септември за подготовка на срещата на върха на 16 септември в Братислава, за да настояваме за промени в основни международни документи и решения в наш интерес. България трябва да участва във формулирането на решения, а не както досега да изчаква, какво ще реши един тесен кръг в Брюксел. Прилагането на предложеното ново правило, коефициент, базиран на брой население и БВП на страната да са определящи за брой приемани мигранти е изгодно за България. Още по–добре щеше да бъде, ако този коефициент предвиждаше и други показатели, като безработица, етнически и религиозна характеристика на населението и т.н.

Вярно е, че ЕС има решение за либерализация на визите за турски граждани, но при последвалите събития и развитие на обстановката в Турция, би било целесъобразно това решение да се преразгледа и части от него се отложат във времето. Това не би означавало определяне на Турция като несигурна страна, а като поетапно въвеждане на либерализацията.

Второ, неизбежно става както прикриването на границата с всички възможни средства, заграждения, армия, жандармерия и полиция, така и готовността за използване на сила в ситуация на масово нахлуване на мигранти.  За съжаление, призивите ни за създаване на Национална гвардия с областни структури, години вече остават без последствие, а връхлитащите ни проблеми не са от временен характер и нуждата от такава все повече ще се откроява.

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация