ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Рисковете в кризата между Турция и Германия – нужни са европейски решения

Симеон Николов, 24.07.2017

Твърденията на турската страна за участие на германски граждани и дори големи германски фирми в подкрепа на терористични организации се възприемат в Германия като абсурдни и смешни, но същевременно предизвикват огромно раздразнение в държавното ръководство. Проблемът е, че подобни обвинения дойдоха след поредица от други конфликти с Анкара в политическата и военна област, както и след задържането и безпочвените обвинения на германски граждани в Турция и преляха чашата на търпението.

Спадът и сътресенията в икономическите връзки между двете държави пораждат въпроса за червените линии, до които може да достигне този конфликт и последиците от него в двустранен и в съюзнически план. Естествено е това да има известни отражения и върху съседна България.

Обявената от германското правителство нова политика спрямо Турция, освен намеренията си за внасяне на предложения в рамките на ЕС по отношение помощите за Анкара, посочи само три направления на промяна, от които само едно с икономическа насоченост: преразглеждане на държавните застраховки „Хермес” за германски инвеститори в Турция. Тези застраховки обаче наистина са маслото в мотора на инвестициите и натрупванията им през миналата година достигнаха 9 милиарда евро. Ако турски фирми престанат да плащат, Германия ще трябва да изплати на германските инвеститори суми, които ще са на гърба на германския данъкоплатец. „Зюддойче цайтунг” прогнозира в тази връзка, че така конфликтът с Анкара би могъл да прерастне в икономическа война. Това обаче едва ли е възможно, предвид силната икономическа обвързаност на двете страни. Обикновено се счита, че по–важни са европейските инвестиции за Турция, отколкото вноса й в Западна Европа. Вярно е, че от 1980 г. досега в Турция са влезли 13,3 млрд евро германски инвестиции. Само Холандия е направила повече такива в южната ни съседка. Търговският обмен между Германия и Турция през 2016 г. е 37,3 млрд евро, като германският износ за Турция е бил 21,9 млрд, а турският за Германия– 15,4 млрд евро. След опита за преврат обаче има спад  на инвестициите в Турция / с една трета /. Броят на германските туристи е спаднал с 30% в сравнение с 2015 г. Ако трябва да сме още по–точни обаче, по–силният спад при търговския стокообмен в абсолютни стойности е за Германия и ЕС, а не за Турция. През първите 4 месеца на годината турският износ се връща с 9,2% ръст, а германският износ намалява от 10 на 9,4%. В ЕС делът на износа за Турция е спаднал от 48,2 на 46,5%.

На този фон все пак изглежда абсурдно Ердоган да поставя в риск огромни и важни инвестиции. Една от причините да ставаме свидетели на такива невероятни обвинения срещу невинни хора в Турция и включването на големи германски концерни в „черни списъци”, някои от които с близо 100 годишна история в отношенията си с Турция е в обезкървяването на държавния апарат / 190 000 уволнени, 156 000 с обвинителни актове, 56 000 в затвора и т.н./ и  навлизането на хиляди некомпетентни, но верни на Ердоган и лансирани от неговата партия „калинки”. Последното звучи познато и без опит за преврат, нали? Страхът да действаш послушно, а не професионално също е причина за ставащото. А паравоенните отряди от първата нощ на опита за преврат и фанатизираните ислямистки организации, мибилизирани в подкрепа на Ердоган едва ли са еталон за интелигентни решения.

 В „черния списък” с 681 заподозрени в подкрепа на терористични организации са фирми като Даймлер АГ, BASF, Сименс, но и малки фирми и дори дребни дюнерджийници.

„Даймлер АГ”, освен че достави служебният автомобил на Ердоган, дава хляб на 6000 души, включително  в завода си за автобуси до Истанбул, а вече е цели 50 години в Турция. „Сименс”  пък модернизира жп–мрежата на Турция, в която Анкара възнамерява да инвестира 20 млрд евро през следващите 5 години. BASF  е в Турция от 1880 година и трите му заводи правят оборот от 732 милиона евро. В БОШ се трудят 30 000 работници, а оборотът му е 3,1 млрд евро. Без ХайделсбергЦемент с неговите 53 заводи едва ли щеше да стане реалност  почти готовия трети мост над Босфора. Е.ОN държи голяма част от турската електроразпределителна мрежа. Nordex вече е водеща в Турция и произвежда 25% от  «зелената” енергия. И това са само част от 6800 германски фирми в Турция.

Набедените фирми засега се въздържат от изявления, но за тях, пък и за всички останали, ще е голям проблем, ако всеки IT-специалист или служител с лаптоп и смартфон  с кодирани фирмени данни  бъде спрян на границата и обвинен в подкрепа на тероризма. Тази практика започна да се прилага широко, а преди това бяха издадени заповеди за арест и на 105 експерти от сферата на информационните технологии, включително и членове на т.н.  Съвет за изследвания, технологии и комуникации. От Съюза на едрите търговци в Германия действително са изненадани, но не смятат, че сегашният конфликт ще разклати германската външна търговия, защото Турция не била чак толкова важна.

Има обаче един друг проблем, който не се коментира в Германия, още по–малко пък можем да очакваме това в България. След опита за преврат режимът на Ердоган е присвоил бизнес и собственост на фирми в размер на 60 милиарда евро, посочват икономически експерти в Брюксел. Само малък брой безнесмени, осъзнали своевременно опасността, са успяли да напуснат страната и да избегнат ареста. Някои са потърсили политическо убежище в Германия. Други сигурно продължават да търсят възможност да изнесат бизнеса си. Вероятно ще възникне въпросът, дали биха могли да регистрират такъв в България, както стотици гръцки бизнесмени. Не, няма да опитат дори, защото българските управляващи доказаха, че изпълняват всяко искане на турските служби за предаване на търсени от тях лица.

Бъдещето на туристическия обмен между Германия и Турция също се очертава доста песимистично и спадът на германски туристи ще продлъжи. Според проучване на общественото мнение тези дни в Германия, над 49% от гражданите смятат, че „вече не може да се почива в Турция”. Това обаче не означава, че от евентуалното пренасочване на туристическия поток би се възползвала България, която като пазар има своите граници и възможности в представите и предпочитанията на германските туристи.

Ако се приемат инициативите на Германия в ЕС спрямо Турция, трябва да се вземат предвид както икономическите, така и политическите последствия. Така например спирането на средствата за подпомагане от 4,5 мрд евро до 2020 г.: те биха могли да се насочат към останалите страни от програмата Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Косово, Черна Гора и Сърбия, което ще кореспондира с промяната в политиката към Западните Балкани от последните седмици. От друга страна, по–голямата част от тези средства и без това нямаше да отидат директно в турските ведомства, а за европейските служители, пътуващи до Турция например за обучение на местни кадри за нови структури и други. Лишаването на Турция от по–малката част от тази сума, предвидена за 4 области /Околна среда, Транспрот, Конкурентноспособност, Селско стопанство/ действително ще има негативни последици. И тук има три момента, които донякъде касаят България: 90% от стоките се траспортират с товарни камиони, защото жп–мрежата не съответства на европейските стандарти. Очевидно е по–изгодно да бъде намален този поток от коли чрез модернизирането на жп–мрежата с европейска помощ.  Другият проблем е в селското стопанство, осигуряващо само 9% от БВП и конкурентноспособността /99% от всички фирми са дребни и средни/, което подхранва съсредоточаването на безработно население в градовете с придружаващите ги социални проблеми, престъпност, тероризъм и миграция на Запад. Третият проблем е може би най–важният, лишаване от помощ на демократичните процеси в Турция, които Ердоган и без това се стреми да  задуши напълно. Така както потърсилите политическо убежище в Германия са се увеличили четири пъти през последната година, утре може да се наложи да посрещнем част от българските изселници отново в България с всичките социални последици от това.

Освен икономическите съображения, към всички аргументи на правителството в Берлин се прибави и категоричната оценка на президента, че Германия не може да приеме ставащото в Турция и това е въпрос и на достойнство. От българска гледна точка решенията на Германия изглеждат правилни. Друг е въпросът дали България ще има „достойнството” да осъди погазването на свободата и демокрацията в нашата съседка и дали положението ни позволява да се присъединим към евентуални икономически санкции или решения на ЕС.  А ситуацията очевидно налага извода, че независимо от правотата на Берлин, в случая е необходимо да се вземат европейски решения. Тук е уместно да се уточни, че когато някои предлагат санкции, то трябва да се има предвид съчетаването на политически и икономически елементи, ешалонирани така, че да не засягат в дълбочина  стратегическите интереси в един по–широк район и тези на европейския бизнес.

Лошото е, че генералният секретар на НАТО вече отказа подкрепа за исканията на Германия, въпреки, че Анкара постави в риск изпълнението на операцията срещу „Ислямска държава” с казуса „Инджирлик”. Това отслабва Съюза и неговата солидарност и не благоприятства отстояването на заявените демокритични принципи и норми пред страните от региона, които все още не са негови членове. Т.е. неглижирането на нарушенията на човешките права ще ерозира проевропейските и проатлантически настроения.

CSR в ТВ и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                            Последна актуализация