ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Рисковете и предизвикатествата на   предложенията от КСНС по участието ни в Европейската отбрана

Симеон Николов, 12.01.2018

Резултатите от третото заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента по тема, свързана с ролята на България в общатна политика за сигурност и отбрана, бяха оценени положително, но останаха недоизказани причините за нашата недостатъчна подготвеност за новата европейска интеграция в отбраната и рисковете в изпълнение на приетите предложения. А истинската оценка ще дойде след като, или ако, се превърнат в реалност. Защото от всички предложения по първото заседание на КСНС от май миналата година досега бяха изпълнени само две от препоръките, втората – само преди броени дни– приетия от правителството Национален план за нарастване на раздходите за отбрана на 2% от БВП  до 2024 г. съгласно поетите задължения в рамките на НАТО.

Да, този Съвет при президента беше успешен и бе постигнат политически консенсус, но ние като че ли свикнахме да наричаме успешни неща, които в други държави са нещо естествено, като задължителното обединение около приоритетите по националаната сигурност. А в случая може би поемането на председателството на Съвета на ЕС изигра известна сплотяваща роля, но разбирането и отношението към проблемите на отбраната изискват базови познания, които едва ли ще се променят у някои политици в рамките само на 6 месеца. Положителното е, че КСНС излезе със съдържателни и полезни предложения, което показва, че има център, който компетентно и с усилията на всички основни ведомства в държавата може да предложи алтернативи, въпреки че в самите доклади, изнесени на заседанието с малки изключения нямаше конкретни идеи, прогнози, сценарий и визия за справяне с тях.

Неподготвеността на България да се включи пълноценно и с изгледи за по–голями дивиденти от формиращата се европейска отбрана може да се обясни с няколко безспорни факти:

Първо, трябва да си признаем, че имаше необясним и неоправдан скептицизъм сред някои български политици, дори и експерти, към подновената още преди две години инициатива, дори и след приемане на Глобалната стратегия на ЕС от юни 2016 г., Плана за действие в областта на европейската отбраната от ноември същата година и сформирането на първите структури. Докато в България оттеглихме доклада за състоянието на армията ни заради формулировката, че със затруднения изпълнява конституционните си задълженията, ЕС ясно заяви, че не е в състояние  да гарантира сигурността на  собствените си граждани и Общата политика за сигурност и отбрана се превърна в една от малкото теми, по които страните-членки можеха да покажат солидарност. ЕС си даде сметка, че в това състояние  на европейска интеграция в отбраната не може да отговори на собствените си амбиции да бъде геополитически фактор. Загубите от дублирани производства на бойни платформи надхвърли 25 млрд евро. Именно България трябваше най–рано да разбере, че ключови военни способности не могат да бъдат постигнати самостоятелно. Едва в края на октомври 2017 г. една сериозна конференция с президента Радев, премиера Борисов и много политици и експерти по идея на лидера на ПЕС Станишев хвърли повече светлина върху проблематиката. Но дори и след нея интересът към единствената в Европа книга на тема «Стратегическата автономия и отбраната на Европа», съдържаща възможностите и позициите на 28 европейски страни и представена бегло на тази конференция, не предизвика интерес, дори нямаше въпроси за това, какво съдържа поне раздела за България. А създаденият Европейски фонд за отбрана ни предостави два изключително важни стълба: инвестиции в «научни изследвания»  и инвестиции във военни «способности».

 Вторият, но най– съществен факт обаче, е  в тотално изостаналата модернизация на българската армия, което снижи значително нейните бойни способности. А член 46 от Лисабонския договор, на която база стъпи т.н «Постоянно структурирано сътрудничество» позволява на страни–членки, чиито военни способности отговарят на по–високи критерии да обединят усилията си във военната област без да изчакват по–слабите си партньори. Така, докато наши корифеи отхвърляха като нереалистична инициативата на ЕС, въпреки официалното ни включване в нея, Румъния и Чехия предоставиха по една бригада към силите за бързо реагиране на Бундесвера и 10–а бронетанкова дивизия на Германия, а  Париж и Берлин обявиха плановете си за нов изтребител от пето поколение. Вярно е, че ние изградихме 5 батальонни  бойни групи  от състава на механизираните бригади, но поради невъзможността от превъоръжаване не можем да ги включим в пълния спектър на операции. Но нека си признаем, че борбата за включване и ръководство на проекти и  за заемане на кадрови постове в съответните структури се водеше преди окончателното приемане на съответните документи, а България не прояви инициатива. Дори за Центъра за специализация и обучение и база данни за офицерите отдавна бе решено, от кого ще се ръководи.

Третият фактор е до болка познат и това е системното недофинансиране на армията. Последното заседание на КСНС при президента илюстрира най–ярко последиците от тази безотговорна политика: От 17 одобрени проекти от първия пакет по линия на «Постоянното структурирано сътрудничество» ние сме заявили интерес /по–скоро са ни насочили/ само към три проекта поради «силно ограничени ресурси». /Финансирането е до 20% от ЕС и 80% от страните–членки/. Но още по–голямата беда е, че тези проекти не допринасят въобще пряко за повишаване на бойните ни способности, защото касаят логистични задачи, свързани с прехвърляне на съюзнически въоръжени сили през България и надграждане на системата за морско наблюдение. С малко усилия и това може да бъде представено за «изграждане на способности», но истината е, че ние отново сме само територия, а не реална военна сила. А можеше да организираме например производството на бойни бронирани машини за пехотата с фирми от други държави, но Румъния ни изпревари, защото прояви своевременно инициатива и се бори за интересите си.

КСНС похвали правителството за приетия План за достигане до 2024 г. на 2% от БВП за отбрана, но след това решение от срещата на НАТО в Уелс през 2014 г., единствено в България се премълчава факта, че то не  върши работа не само на нас, поради огромната разлика между абсолютните стойности за придобиване на модерно въоръжение между една бедна и една богата страна. Затова бяха приети 11  входно–изходни измерители за оценка приноса на съюзниците, между които процентът на личен състав, самолети и кораби, които реално отговарят на изискванията за участие в операции, а оттогава никой в България не ги цитира, защото ще „лъсне” истината, че не изпълняваме поетите задължения и  на практика  сме предимно консуматори на сигурност.

Препоръката на президента Румен Радев за планиране на отбраната по европейски образец– дългосрочно и всеобхватно,  трябва да бъде разтълкувана много по–широко. – Събитията с Общата европейска отбрана ни изпреварват, а ние не сме приели още проекта за актуализирана Стратегия за национална сигурност. В експертната общност преобладават оценките, че ни е необходима напълно нова Стратегия, а представеният проект търпи много критики. Не  е извършен многократно предлагания Преглед на целия сектор сигурност и отбрана. Как тогава да се включим в новата Обща европейска отбрана?

– Политиците удобно премълчават една от най–големите причини за изостаналостта  на отбраната ни– липсата на приемственост. Защото днес можеше и да не говорим въобще за многоцелеви изтребител, ако през 2009 г. новото управление на държавата не бе спряло всички проекти, а този за бойните самолети бе почти пред приключване, съгласно поетите пред НАТО ангажименти,  и новият министър на финансите не бе съкратил военния бюджет с около 300 – 400 милиона лева.

– Дългосрочното финансиране на големи проекти, чието изплащане протича в рамките на 7–10 години е азбучна истина във всички нормални държави, но не и за финнансовите министри в България.

– Отсъствието  на стратегическо виждане за развитието на армията е другата ахилесова пета в областта на сигурността. Така стигаме до широкия спектър от въпроси, свързани с прикриваната зад смокинов лист липса на култура по сигурността в политиците, унижаването на българските военни, вместо да им свалим шапка за това което правят на ръба на оцеляването на армията, подценяването на военната експертиза, развитието на ръководни кадри с визия и т.н.

– Дефицита на воля да изчистим нормативните абсурди, които от години поглъщат финансови ресурси, саботират реформи и проекти и правят професията на военния неконкурентноспособна. Едва ли шесте месеца председателство ще стигнат за промяна на манталитета, с който работим на парче или се гордеем с идеите си за отлагане на проекти за да стартирали едновременно, което е все едно да шофираш с една спукана гума, защото другите три още не били за смяна.

Безспорно, темата на последното заседание на КСНС при президента бе избрана сполучливо. Но «Постоянното структурирано сътрудничество» крие както шансове, така и рискове за една малка, бедна и за съжалание неподготвена достатъчно страна да не постигне изцяло поставените цели.  

Първо, много по–убедителни щяха да бъдат препоръките в заключителния документ на КСНС , ако докладите съдържаха анализ на международната среда за сигурност и факторите, които ще въздействат върху усилията ни и то не само по изключително важния Регламент за създаване на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната, но и по приоритета на българското председателство за Западните Балкани, където външни интереси и регионални проблеми ни поставят определени граници на възможностите ни.

Въпреки че решително подкрепяме сценария за «споделена сигурност и отбрана», трябва да разсеем илюзията, че е възможна обединена европейска отбранителна индустрия, защото тя се превръща в глобална, защото е зависима от суровини от други континенти и защото износът й е до 95% за страни извън Европа.

Второ, в заключителния документ липсва крайно необходимата задача да потърсим съмишленици за предоговаряне на финансовата рамка от 5 млрд евро за изграждане на способности, от които само 1 млрд от ЕС, а останалите 4 млрд от страните–участнички и съответен механизъм за такова преструктуриране. Защото 4–те милиарда  могат да се окажат непосилни за по–бедните страни и бъдат изхвърлени в периферията или да бъде провалена цялата инициатива.

Трето, при финансиране на научно–изследователската дейност по военни проекти, което се поема изцяло от ЕС и възлиза на 500 млн евро за две години /2019–2020/ има реален риск тези средства да се изчерпят още в самото начало, ако в създаваните консорциуми от малки и средни фирми се включат по–мощни такива. Очевидно, че Бълария като председателстващ трябва да наложи някакви норми при обсъждането на Регламента за създаване на Европейската програма. На председателстващата Бълария й предстои трудната задача да изглади различията между Съвета и ЕП по бюджета и възможността за участие в проектите на фирми от трети страни. А вследствие изискването вложените средства да остават в ЕС, под въпрос ще бъде да не допуснем разминаване при организираните търгове с нашите пристрастия за придобиване на задокеански самолети, бронирани машини и т.н.

Четвърто, изпълнението на предложението за изготвяне на каталог на българската отбранителна индустрия, научни звена и области, в които имаме потенциал за ефективно участие, ще разкрие отново тъжната истина за състоянието  на научно–изследователската и развойна дейност, която дълги години бе безотговорно недофинансирана и недалновидно съкращавана, а кадри и изобретения изтичаха към чужди държави и фирми. Тук би трябвало да се акцентира на наши постижения в създаването на защитни брони, средства за прикриване на бойни платформи от вражески радари, магнитни противокорабни мини, противохеликоптерни мини, радиосмутители, производство на дронове, киберотбрана и др.  

Пето, всяка страна трябва задължително да избере участие в поне един голям стратегически проект. Разбира се, че не можем да се включим в такъв от категорията на създаването на нов многоцелеви изтребител от пето поколение, заявен от Германия и Франция. Остават евентуално възможности за подизпънителска дейност или финансово участие, каквото имахме в проекта за стратегически военновъздушн траспорт.

Шесто, всички заявени в заключителния документ на КСНС намерения ще се обезмислят, ако горните участия не бъдат гарантирани финансово. А тригодишните финансови прогнози на българското правителство не дават никаква надежда за това. И тъй като днес се навършват 110 години от създаването на Българското военно разузнаване, да си дадем сметка, че няма дейност на планиране и вземане на решение в МО, която да не започва с доклад на военното разузнаване. Онова недофинансираното, оцеляващо в ъгъла след погромите на земеделци и политикани.

Пътната карта за подготовка на Програма 2030 за развитие на отбранителните сособности трудно може да се вмести в посочения срок 15 март 2018 г. Да готвиш нови стратегически документи със стария екип е все едно да ремонтираш къщата си отоново с «пишман майсторите», които вече са я съсипали. Първо трябва да има визия за развитието на армията и характера на бъдещите войни. Към 2035 г. изтребителната авиация на по–богатите страни вече ще е безпилотна, а ние инвестираме в ремонти на стари МиГ–ове. Роботизацията в модерните армии върви с ускорени темпове. Бойните действия в градски условия и борбата срещу  хибридните  заплахи поставят съвсем други изисквания за способностите. Класическите ПВО–системи стават безполезни пред нови модели самолети и ракети. Необходими са ни командири с други качества и военачалници–визионери. Затова зад думите на президента Румен Радев от 11.01.2018 г. при откриването на Българското председателство на Съвета на Европа, че   «Глобалната несигурност превръща европейската отбрана в императив..... Когато проблемите засягат всички, ключът е в реализма и солидарните усилия.» очевидно се крие море от проблеми, които се нуждаят от осмисляне и много отговорен подход към тях.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация