ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

С офсета от сделката за самолети да финансираме производството на бронирани машини за пехотата в България

Симеон Николов, 01.06.2017

По–малко от 24 часа бяха необходими за да се разбере, че на КСНС при президента всъщност не е имало консенсус, какъвто се очакваше на това ниво по едни от най–важните и дългосрочни въпроси за държавата. Напротив, защитени бяха икономически интереси на обвързаните с политиците лобита, както и статуквото в определянето на политиката в сферата на финанансите и специалните служби, без никакво съобразяване с решенията и събитията в НАТО и международната среда за сигурност. Повтарянето на неприемливи позиции след заседанието и острата конфронтация в парламента още на следващата сутрин само илюстрираха допълнително действителната ситуация.

Представители на някои политически сили в КСНС изпуснаха парата в други направления, вместо да извлекат необходимите изводи от изнесените доклади, да подкрепят по–решително конструктивния подход на президента и да се противопоставят на очевидно безпочвени аргументи на други представители.

Първоначалните положителни очаквания от КСНС намериха основание в две неща: първо, предложението за актуализация на Стратегията за национална сигурност, за което през последните три години безрезултатно настояваха експерти и академичната общност и второ, опитът за общ, интегриран подход към сектора „Сигурност”. За съжаление обаче, отново извън вниманието остана изработването на Външнополитическа стратегия и фокусиране на една много по–активна външна политика в няколко основни направления, които да не търпят промени при честите смени на властта. Разбира се, разискванията на заседанието на КСНС биха се разводнили, но трябваше да се очертаят и други стратегически направления като „Размиването на националната идентичност”, протичаща бавно но трайно през последните години, „Икономическата сигурност” и загубата на стратегически определящи позиции, енергийната сигурност и др., които трябва да бъдат предмет на следващи заседания, защото ерозират дълготрайно сигурността на страната. Но дори и концентрирайки се главно върху темата за военната сигурност, нямаше сигнали за взето отношение към тенденциите в страните–членки на НАТО, които подготвят приемане на нови стратегии и доктрини, насочени към  увеличаване на способностите за защита на собствената териториална цялост и суверенитет, като Германия, Гърция и др, както и към изграждане на европейски отбранителни способности в рамките на ЕС и намеренията на България.

Предложението за изготвяне на разчети за достигане на 2% военни разходи от БВП е поет и потвърден ангажимент от наша страна в НАТО и бе представен дори едностранчиво като резултат от заседанието на КСНС. Защото задължението на всички страни–членки включва още ежегодното отчитане на изградените военни способности  и участието ни в мисии на НАТО. Очевидно, че е неудобно да се напомня, защото ще възникне поне  въпросът, а как ще отчетем нови способности, като отлагате основни проекти по модернизацията с оправданеието, че ще чакаме средставата  да растат до 2024 г.? А тези способности са формулирани и приети като „Цели на способностите” в НАТО с определени срокове и са част от способностите на Алианса като цяло.

Най–тревожното обаче е, че независимо от „решенията”, министърът на финансите невъзмутимо остава на досегашните си позиции по отношение на средствата както за тази година, така и за тригодишната прогнозна рамка. Какви планове ще готвят министрите на отбраната и вътрешните работи тази година, когато ръцете им ще бъдат вързани? А министърът на финансите мълча и само многозначитено се усмихна, разменяйки погледи със свои съпартийци след пресконференията. Т.е. нищо не се променя, говорим едно, вършим друго. Не чухме, какво е било мнението на участниците за изтегляне на доклада на служебното правителство за състоянието на българската армия и с какво този акт ще помогне реално за излизане на колата на въоръжените ни сили от дълбоките коловози, в които все повече затъва!

Предложението да не се бърза с проектите поражда и едно друго съмнение: гласуваните и заделени в бюджета за тази година средства ще «изгорят», ако до края на годината не стартират двата проекта – за самолета и за корабите. Дали финансовият министър в договорка с премиера не са ги насочили вече за други цели?                    

Предложението на премиера за разсрочени плащания по трите проекта на пръв поглед не представлява нищо ново и е безпредметно, защото всички големи сделки се извършват всъщност по този начин. Тук обаче заслужава да се обърне внимание на три неща: Първо, некомпетентно е изявлението, че подобно разсрочване може да бъде 20-30 години. В практиката обикновено тези срокове са между 4 и 12 години.

Второ, при сегашните оферти по проекта за многоцелеви изтребител, доколкото могат да са верни публикувани информации, на разсрочено плащане е съгласен производителят на шведския „Грипен”, докато парите за стария F-16 се искат наведнъж, макар че там получателите са двама– Португалия и САЩ и точно така е процедирала с тях и Румъния. Означава ли това, че изборът на изтребител е предрешен или лобито за F-16, което е в най–тясна връзка с управляващата партия,  се надява да разубеди американците и португалците?

 Обезпокоително е триктратното споменаване от президента Радев „поддържане на техниката до изчерпване на ресурса й”, което поражда съмнението, че той се е съгласил с довода на премиера Борисов, че в самолетите МиГ 29 има ресурс до 2028 година. А това означава обаче, че за поддържането на МиГ 29 ще бъдат изразходвани още почти толкова средства, колкото са ни  необходими за новите 8 изтребителя, тъй като се нуждае от много по–чести ремонти и смяна на мотори, чийто живот е само 350 часа.  От къде ще осигурим тези финансови средства и не е ли по–добре да се освободим колкото се може по–бързо от старата техника?

Тезата на премиера, подета от някои експерти, че проектът ще трае дълго, което оправдавало отлагане на плащанвия и поддържане на старите МиГ–ове, не е точна. Според офертата за „Грипен”, доставката е възможна за 18 месеца, а на старите F-16 – три години. Разбира се след три години „спасителят” премиер ще изхвърли МиГ–те и ще се похвали със спестявания, премълчавайки, че след 15 години и тези стари F-16 ще трябва да ги режем на скраб и ще купуваме отново самолети, само защото не сме се съгласили да вземем нови с жизнен цикъл от 40 години.

Предложението за включване на българската отбранителна индустрия на пръв поглед звучи национално отговорно, въпреки че тя е специализирана в производство най–вече на стрелково оръжие, ракети, ПТУРС–ове, прибори за нощно виждане, комуникационна техника и др. Но тук отново се прокарват тънки сметки.

Eдин бивш министър на отбраната дори не се смути да признае, че „Авионанс” /бившия „Терем–Георги Бенковски”/ била отново одържавена, за да се рамонтират там F-16, като го твърди, преди въобще да е стартирала процедура по придобиване и да се знае, дали  ще е наистина F-16!

Когато се говори за принос в българската индустрия, никой не споменава, че само  при придобиване на нов продукт може да се използва офсет /компенасторна сделка/, състоящ се в инвестиции в други сектори на икономиката на стойност определен процент от цената на продукта. В случая с Грипен – 105%. Не би ли могло тогава, такива инвестиции да се насочат към оборудване на един от заводите на Терем за производство на бойна бронирана машина за пехотата и така да тръгне и третия проект – този за Сухопътните сили?

Но тъй като се спори, че самолетите били много скъпи и нямало пари за бойна бронирана машина за пехотата, нека да си спомним, че не самолетите, а намесата на лобито за една българска корабостроителна фирма „отне” парите за бронемашините, като вместо само модренизация на белгийските фрегати бе решено строителство на нови кораби, което е четири пъти по–скъпо. Доколко е реалистично амбициозното намерение да се равняваме с доказани от столетия световни корабостроителни фирми и тепърва ние да искаме да  пробиваме в този сектор, това е друга тема. Проблемът е, че и сега зад „решенията” на КСНС надничат същите интереси.

Нивото на цялата дискусия потвърждава направената още преди няколко години констатация за ниската култура по сигурноста, която позволява, някои автори на несъстоятелни аргументи да налагат мнения, зад които се крият други интереси. Или да съществуват още коментари като този, че „не ни трябва армия, НАТО ни пази”, което пък свидетелства за пропуски от средното образование в разбирането, че въоръжените сили са един от основните стълбове на държавността. Или неразбирането на реалните заплахи за сигурността, както и за вината на политиците за ненавременното финансиране и грижа за този сектор, което все повече ще задълбочава проблемите и ще прави все по–трудно преодоляването им. В този смисъл щеше да е здравословна една дискусия по въпросите, защо липсваше приемственост и последователност през годините, докога ще се политизират проблемите в сигурността, защо подкопавахме с безотговорни изказвания авторитета и ролята на армията,  защо чак сега се сещаме за човешкия фактор и още много други. Впрочем, нима министърът на отбраната не знае, че проблемът не е само в заплащането, а и в перспективите за професонално развитие, в постоянно подменяните рамки на договора с държавата, социалните компенсации, условията на труд и т.н.?

Да оставим настрана погрешното използване на понятията „видове” въоръжени сили и „родове” войски. Но предлаганата архаична представа за Сухоптъните войски за да убедиш хората, че трябва да отложим проекта за самолетите, не кореспондира с елементарната истина за ролята на видовете въоръжени сили в съвременните бойни операции, които са немислими без съответната въздушна подръжка, разузнаване и т.н. Разбира се, че модернизацията трябва да върви паралелно и добре, че политиците го разбраха. Фактът, че бивши генарали от ГЕРБ заявиха: „армията е единна структура” в противоречие с казаното от премиера Борисов, е обнадеждаващо. Но има нещо още по–важно и това е взаимната обвързаност между проектите. Така например, още не ни е известно проектът за бойни бронирани машини за пехотата включва ли оборудването с радиостанции, тъй като комуникационната система за армията е отделен проект и той поне в близкото минало възлизаще на 440 млн лева. Или ще закупим машини, но няма да ги оборудваме? Сигурно не е така, но прозрачността и осигуряването на финаннси изисква да го споменем. Пресният пример от МВР със закупени камери, които не могат да се монтират на новите полицейски коли е красноречив пример.

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                    Последна актуализация