ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


          Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

За клетвата и за стария Генерал

автор: Веселин Марков,  вестник “Труд”, 22. декември 2009 г.

Заклевам се да бъда безпределно верен на своя народ, на социалистическата си родина, на делото на БКП и на дружбата с великия Съветски съюз... непримирим към нарушителите на закона... да пазя тайната... да бъда дисциплиниран и бдителен... да не щадя силите си и дори живота си за сигурността и охраната на социалистическия обществен строй."

Подписах се под тези думи през пролетта на 1978 г. на среща с кадровика на Първо главно управление към Държавна сигурност (ПГУ-ДС). Това беше клетвеният лист на офицера от МВР. Освен журналист в БТА вече бях и лейтенант от ПГУ. Започваше нов етап в живота ми - ставах офицер под прикритие.

Чувам съдниците ми как съскат. Да са живи и здрави! Това бе въпрос на мой личен избор и на силно желание.

Но провидението бе решило друго! Като се върна 30 години назад, си мисля, че именно тази дума “прикритие” бе причината за раздялата ми с ДС. Новите ми началници постепенно промениха статуквото: основната ти професия вече е разузнавач, а прикритието - каквото ние решим. Аз се запънах, но играта си има железни правила. Щом си офицер, козируваш и изпълняваш. И така е редно, разбира се. Но...

Конфликтът стана неизбежен, когато ми казаха, че трябва да напусна БТА, да заработя в ПГУ и да изкарам едногодишна школа в Съветския съюз. После ще се мисли дали ще ме пратят кореспондент, или ще поема други пътища.

Напуснах БТА, отидох на “Хайдушка поляна” в отдел “САЩ и Западна Европа”. Работех с прекрасни колеги. С по два-три чужди езика, висшисти, интелигентни - качествени български офицери. В ПГУ - външнополитическото разузнаване на България, не се пишеха доноси, а се разузнаваше. Това е! Имаше ГЛАВЕН ПРОТИВНИК - Турция, НАТО и САЩ (както между другото имаше манифестации на всеки 9 септември и 7 ноември) и се работеше срещу него. Уточнявам, за да се знае. Защото във вихъра на досиетата важното може да остане скрито.

След няколко месеца подадох рапорт за напускане. Това бе прецедент и заканите бяха тежки. Ще трябва да се простя с журналистическата професия и 5 години няма да напускам страната. В началото всичко това се сбъдна. Не знам докъде щяха да ескалират нещата, ако баща ми, лека му пръст, не ме измъкна от въртележката. Върнах се в БТА и всичко приключи.

А сега за моя баща. Той е Истината за професията, а не аз. И следващите редове ги пиша главно заради него.

Татко беше кадрови военен разузнавач. Самите колеги го нарeкоха “легендарен”.

Десетки пъти сме обсъждали с него последния закон за разкриване на документи... и комисията, която го изпълнява (КРДОПБГДСРСБНА). Аналитичният му ум разбираше всичко, но сърцето му не можеше да приеме недостойната игра и манипулацията с категориите разузнавач, оперативен работник, агент, секретен сътрудник, информатор и обикновен доносник.

Тази игра си върви и няма спиране. Всички трябва да са в един кюп. Окаляни и оплюти. На кого му дреме? Защо депутатите не приеха такъв закон преди 19 години? Всичко да бъде на светло, всичко да бъде честно. Ясно е, че цялата истина така и няма да я разберем, но това че десетки достойни разузнавачи бяха хвърлени на вълците, е безспорен факт.

Ако татко, да речем, се беше кандидатирал за депутат, сегашната КРДОПБГДСРБНА щеше да го изнесе като... “щатен служител на РУ- ГЩ (Разузнавателно управление към Генералния щаб) в периода от... до...”. Него - генерал Ангел Марков - 14 години първи заместник-началник на военното разузнаване и десетки години на първата линия на разведката.

За татко клетвеният лист “ да отдам и живота си дори...” и ГЛАВНИЯТ ПРОТИВНИК бяха съвсем реални неща.

През петдесетте години в бурята на българо-югославските отношения бе военен аташе в Белград. А през шейсетте бе изпратен в Турция да възстанови военните взаимоотношения между двете страни. Най-тежкият възможен пост тогава бе военен аташе в Анкара.

Замина през януари 1961 г.,а ние с майка и брат ми пристигнахме с кола на 24 май. Той ни чакаше на около 30 км преди Анкара, защото без разрешение на местните власти не можеше да се отдалечава повече. Миг на велико тайнство в моето детство! Светлокестенявата, буйна коса на моя баща беше станала... чисто бяла. За 4 месеца. Все едно гледах негатив на таткова снимка. Още чувствам прегръдката му.

В къщи беше забранено да се говори каквото и да е освен за ежедневни неща. Седем пъти смениха зарзаватчията срещу нас и още толкова пъти портиера на сградата. В Анкара или в страната след нас винаги се движеше кола. Нарича се външно наблюдение. Не се криеха изобщо. Поне си имахме охрана непрекъснато. Като дете чувствах, че участвам в опасен филм и бях много горд.

Два пъти в месеца българска дипломатическа кола потегляше от Анкара за затвора в Невшехир (на около 700 км), където лежеше българският разузнавач полк. Пеньо Пенев. Той бил арестуван по време на среща с агент и осъден на 24 години затвор и 8 години заточение. Лежал е 9 години в 7 турски затвора. Подлаган на жесток тормоз и мъчения, но не предал никого и нищо.

Един ден татко ме взе и мен. Чакахме 5 часа, за да ни разрешат свиждането, въпреки че винаги се заявяваше предварително. Самият затвор бе стара, полусъборена сграда, без елементарни условия за живот. Там лежаха криминални престъпници рецидивисти. В малката килия за свиждане чичо Пеньо ме прегърна, сложи ме в скута си и ме държа цял час. Не беше виждал децата си с години. Подари ми едно кремълче от мъниста, което пазя и досега. На детския ми въпрос защо чичкото е в затвора татко ми отговори: “Той е български ГЕРОЙ.”

И ако този български ГЕРОЙ реши, да речем, да се кандидатира за депутат, сегашната КРДОПБГДСРБНА ще го изнесе като “щатен сътрудник на РУ ГЩ за периода от... до...”. А преди или след него ще има имена на стопроцентови доносници. Това повелява новият закон и неговата комисия. Добре измислено, нали?! Чичо Пеньо, да е жив и здрав, сега преживява с мизерната си пенсия.

И когато след години татко се готвеше за командировка в Анкара, турските власти му отказаха виза. Формулировката беше “...за некоректни действия спрямо турската държава”. Какво по-голямо признание за един разузнавач!

(Той и неговите колеги бяха установили например военновременното местоположение на командването на Южното крило на НАТО, бяха заснели всички ракетни площадки, които американците изграждаха тогава в Турция, подземни военни щабове в Анкара и Измир и друга безценна информация за онези времена.)

Унизителният край

Тази година нелепа катастрофа изпрати татко в “Пирогов”. На седмия ден му “свърши пътеката” и въпреки че имал забити ребра в белия дроб, го изписаха. Заведох го в друга болница. Един след друг идваха лекари, за да ми кажат, че не е за тяхното отделение. След като се разкрещях, че това е най-възрастният генерал в българската армия, участник в Отечествената война и аз няма да си тръгна с него, го приеха. След 4 часа ми се обадиха, че е починал. На 15 юли 2009 г. му свърши(ха) ПЪТЯТ.

На погребението с брат ми искахме наред с гвардейците, които застанаха до ковчега му (благодаря на Министерството на отбраната), да подредим и десетките ордени и медали на генерала. Не можахме, защото бяха изчезнали. Един ром, служител на погребалната агенция “ГИ БИЛ СВИЛ”.

И така погребах баща си - без ордените и медалите да заблещукат в траурната зала. Не бях предвидил среща с мародер.

Татко правеше страхотна ракия - само от чисто грозде. Кръстих я “Бачоангеловка”. Той не пиеше, но черпеше и раздаваше. И когато грижите ми стигаха до гърлото, отивах при стария Генерал. Той сипваше по чашка и ми казваше: “Сине, знай, че от всяко безизходно положение, има поне три изхода.” Това го казвам сега и на моя син.

Но я няма вече “Бачоангеловката”. Няма ги и онези топли и дълбоки като кладенци сини очи, в които се потапях и успокоявах. Светла ти памет, Татко!

 

 

 

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

1  2  3  4

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  25.06.2016