СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
|
|
Закони,
които оклеветяват
Васил Зикулов
04 Януари 2010, вестник “Дума” брой
297
На 6 декември се навършиха три години от приемането на документа,
известен като Закон за досиетата. Редът за съхраняване, достъп и
ползване на агентурните архиви не беше уреден нормативно, поради това
приемането на закона, макар и късно, не беше грешка.
Грешката е, че БСП допусна да бъде въвлечена в чужда на интересите й
игра, като при създаването му застана редом със своите най-големи
зложелатели.
Приемането на закона бе предшествано от масирана, финансирана неизвестно
от кого, пропагандна кампания, с участието на духовни наследници на
бившите монархофашисти, на комунисти-ренегати и на откровени кариеристи,
на храненици на "Мултигруп" или на фондации от типа на "Отворено
общество". В работата по проекта участваха хора от същите групи и
предреши съдържанието му.
В сегашния си вид законът е част от гигантската антикомунистическа
кампания за дезинформация и промиване на мозъци
която се провежда най-вече в държавите от Източна Европа и е продължение
на идеологическото противоборство от времето на студената война. В много
отношения той напомня действащия в САЩ по време на войната закон "Маккарти".
Преди повече от половин век законът "Маккарти" бе отменен в САЩ по
инициатива на президента Айзенхауер като противоречащ на самата основа
на всяка демокрация. В България обаче маккартизмът действа с пълна сила
и днес!
И двата закона изхождат от
антикомунизма като държавна идеология
налагана с властта на административните органи. Но те не са напълно
аналогични. Законът за досиетата действа по антикомунистическата
идеологема - "За всички минали и сегашни злини е виновен комунизмът,
който е синоним на злото." Но в откровения си вид тя е непригодна за
условията на обединена Европа. Твърде открито антидемократична е! Поради
това в закона се подлагат на гонение не комунистическата партия и
нейните лидери, а служителите на силовите органи на държавата - Държавна
сигурност и т.нар. Разузнавателни служби на БНА. Всички, без изключение,
независимо от дейността им. Неизвестно по какви причини, в състава на
тези органи не се споменава МВР!
Главната непосредствена последица от приемането на закона е създаденият
нов, финансиран от държавата, но независим и неподчинен на нито една
държавна институция орган, в лицето на т.нар. Комисия по досиетата.
Нейните определени от закона задачи носят административно-репресивен
характер и се свеждат до разкриване и публично оповестяване
принадлежността на български граждани към силовите органи на държавата,
както и до съхраняването и
осигуряването на достъпа до агентурните архиви
Редица обстоятелства дават основание да се предполага, че това не са
основните задачи. За тяхното изпълнение не е необходимо създаването на
специален орган - това успешно биха могли да вършат приемствениците на
бившите агентурни архиви, при това - без всякакви бюджетни разходи.
Обявените в закона задачи са по-скоро прикритие на истинските -
идеологическите!
Комисията осъществява със средства от бюджета значителна пропагандна и
идеологическа дейност, при това с международно участие, която не е
регламентирана от закона и не се насочва и контролира от нито една
държавна институция или орган. Има основание да се предполага, че това
се осъществява при координиращата роля на някакъв тайнствен, анонимен,
наднационален международен център.
Приемането на закона в сегашния му вид е важен антикомунистически,
антидемократичен, противоконституционен акт. Той дели българските
граждани на "добри" (пълноправни) и лоши (подлежащи на дискриминация), с
което напомня действащия по време на монархофашизма
Закон за защита на нацията
Но разпоредбите на Закона за досиетата, отнасящи се до БНА, го правят не
само антикомунистически, но и антибългарски!
Няма никакво основание за разпространяването на дискриминационните
разпоредби на Закона за досиетата върху БНА и нейни формирования.
Армията получава наименованието БНА с провеждането на административната
реформа след Великото народно събрание, която по време съвпада с
началото на студената война. При тази реформа тя е изцяло освободена от
всякакви вътрешни функции. Никакви "разузнавателни служби" в нейния
състав, за каквито се говори в закона, не са съществували!
Истината е известна на политиците и на държавниците
- и на левите, и на десните. Но всички те предпочитат да дават вид, че
не я знаят.
Законът оклеветява БНА по чисто идеологически, антикомунистически мотиви,
като й приписва участието в насилнически действия, което не е вярно.
Това нанася тежки травми на отношението на бившите военнослужещи към нея.
Няколко десетки хиляди бивши военни разузнавачи се чувстват предадени от
БСП поради ролята, която тя изпълни при приемането на закона. Но
отрицателните последствия за БСП не се свеждат само до това - вредата е
многократно по-голяма!
Разузнавателната дейност в БНА се ръководеше от командирите и щабовете
й. Числеността на работещите в тях офицери многократно превишаваше тази
на разузнавателните подразделения. Под ръководството на работещите в тях
офицери по време на студената война са преминали милиони български
граждани. По време на военната служба - при участието в учебния процес,
бойното дежурство, на тактически учения и т.н., се създават трайни лични
духовни връзки. Общественото влияние на тази прослойка е трудно
забележимо, но е силно!
БСП трябва да направи необходимото
тези хора отново да повярват, че тя е национално-отговорната политическа
сила, която заслужава тяхната подкрепа!
Казаното се отнася за партийния интерес на БСП. Но въпросът има и друга,
не по-малко важна страна. Като национално-отговорна партия БСП не може
да бъде безразлична към това как законът се отразява върху
боеспособността на българската армия, как той влияе върху мотивацията на
военнослужещите и какви мисли поражда например в тези, които сега служат
в далечен Афганистан.
Защото щом е възможно и допустимо да бъде приет и прилаган закон, с
който военнослужещите се подлагат на дискриминация за това, че са
изпълнявали заповед на своите командири по времето, когато начело на
държавата са стояли лица, принадлежащи към друга партия, каква е
гаранцията, че при една правителствена промяна няма да бъдат подложени
на дискриминация и гонение тези военнослужещи, които сега изпълняват
дълга си в Афганистан
Този въпрос стои не само пред БСП. Всички сериозни партии се
самоопределят като национално-отговорни. От това следва, че между тях
съществуват общи интереси - да укрепват боеспособността на армията. А
това е предпоставка за постигане на съгласувани действия на основа на
националния интерес.
Виждам като най-желателен изход и за БСП, и за България следното:
БСП да престане да се колебае и да поеме инициативата, като без всякакво
забавяне:
1. Заяви публично че:
- законът в сегашният си вид е показал големи недостатъци. Най-големият
от тях е отъждествяването на разузнавателната дейност за защита на
отечеството с политическо насилие. Изхождайки от това, тя ще предприеме
действия за преиздаването и поправката му в духа на обръщението на
военните разузнавачи към председателя на 41-ото НС от 20 юли т.г.
- е готова да подкрепи предложения и на други партии за внасяне на
поправки и промени в споменатия закон при единственото условие, че те
няма да водят до скриване, отричане, омаловажаване на истината за
извършени политически насилия и на виновниците за това.
2. В съответствие с горното да предприеме необходимите консултации.
3. Организира дискусия в печата по съдържанието, приложението и
резултатите от действието на закона, с участието на видни общественици,
юристи, висши военнослужещи и др.
Дискусията да не бъде насочена към търсене на вината и виновниците за
приемането и приложението на закона, а към търсене на най-добрия изход
за България!
* Авторът е генерал-полковник, дългогодишен служител в БНА, член
на БСП от 1942 г.
16.10.2008
|
|
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Пестеливата суперсила
Сенчестият
пазар
Косовският възел на Балканите
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
The Constitution of Liberty
GCHQ. The
uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое
дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander
Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die
Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom
Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die
Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der
Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut
Schmidt: Religion in der Verantwortung.
|