ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Законите за разузнаванията поставят изисквания и към политическия ни елит

Партийната  партизанщина за „овладяване” на службите ги убива

Симеон Николов за вестник „Труд” 17.03.2015

Едва ли някой би оспорил необходимостта от закони за разузнавателните служби. Но отлежаващите от 2012 г. насам проекти с незначителни редакционни промени  бяха внесени с намерение за бързо приемане без да са „изчистени” някои спорни въпроси. А развихрилото се кадруване логично поражда въпроса, не трябваше ли първо да бъдат приети законите, а след това да се определи, кой ще ръководи тези служби.  Забележките отново заслужено ще се фокусират не върху професионално изготвените законопроекти за ДАР и „Военна информация”, а върху общия Закон за управление и функциониране на системата за национална сигурност и върху отдавна повдиганите въпроси за мястото, обхвата и обезпокоително разширените правомощия на НСО. Подходът към общия закон трябваше да бъде подход на стратези, а не на администратори. На основата на новите заплахи следваше да се определи цялата схема от структури, които се явяват  съвременните инструменти за защита на националната сигурност,  да се корегират изискванията към тях съобразно очакванията за бъдещата среда за сигурност, да се определят отговорностите им и да се поставят акцентите като безспорно нарастналата роля на агентурата и високотехнологичните изисквания към техническото разузнаване. Не на последно място разбира се и да се очертае системата за контрол – парламентарен, бюджетен, организационен, граждански и т.н.

Най–много критики отново ще съсредоточи върху себе си проектозаконът за НСО, защото нито президентът е този, който може и трябва да управлява такава структура, нито е логично тя да има два пъти по–голям бюджет от националното разузнаване и да обхваща толкова много лица за охрана, нито увеличените й правомощия гарантират повече сигурност, напротив, дано и тази служба да не произведе своя „Лясковец”.

Един от положителните проблясъци е фактът, че предлагащите законопроектите не са се поддали на изключително непрофесионалната, дилетантска, безотговорна и упорито преследвана от една политическа сила идея за обединяване на военното и политическото разузнаване. На продължаващите да я поддържат трябва да отговорим следното: Разкъсването на връзката между стратегическото и оперативно военно разузнаване би създало много проблеми. Служба „Военна информация” има много по–различни и  специфични задачи и осигурява преди всичко армията, включително и контингентите ни в мисии в конфликтни региони. Как цивилна служба ще й поставя тяснопрофилираните  военни задачи? Или ще ръководи апарата на военните аташета? Вторият контрарагумент би трябвало да бъде придържането към основополагащ принцип в разузнавателната дейност – паралелното добиване на информация от различни източници и нейното съпоставяне и анализиране. Единен доклад до държавното ръководство би предрешило в даден момент решения, които могат да имат фатален край. Затова подобно обединение е изключение, има го само в 2–3 страни.  Ако целта е, да се получава удобна информация от политиците, или изземат и „осветят” досиетата на чуждите граждани– агенти и доверени лица, или да се унищожи 107 годишно разузнаване, оценено от НАТО като „една от елитните служби в пакта”, точно в сегашната напрегната обстановка, това би било антинационално и антиевропейско поведение на ентусиастите, предлагащи идеята.

В леко корегираните законопроекти прозира опита да се оставят все пак  отворени вратички, резултат може би на компромис между ГЕРБ и реформаторите: утвърждаването на Плана за работа  на Служба Военна информация от председателя на Съ вета, т.е. от премиера, въпреки прякто подчинение на министъра на отбраната; връзката на Службата с Началника на щаба на отбраната, която е подценена, а следва да бъде и на практика е ежедневна; възможността за назначаването за началник на Службата и цивилно лице; правота на ДАР да изисква информация от „Военна информация”, но не и обратното и др.

Въпреки че проектите на ДАР и „Военна информация” са най–професионално изготвени, и те имат нужда от известни корекции: Както посочих по–горе, трябва да отпадне възможността за назначаване на цивилно лице за началник на Служба „Военна информация”. Свидетелство за тотално неразбиране на същността на военното разузнаване или държавническо безхаберие е идеята за издигане кандидатурата на г–н Бакалов за нов шеф на Служба военна информация. Това е човекът, който ще отиде на съвещание в Брюксел със своите колеги от другите страни–членки на НАТО, всички от тях генерали. Това е военачалникът, който първи трябва да докладва пред командването в случай на война, т.е. да си участвал десетки и стотици пъти в учения и да разчиташ операцията по карта.  Ако не си бил във войските, ако не си завършил военна академия, ако нямаш понятие от военни операции, ако не можеш да различиш танк ог гаубица, какъв шеф на военно разузнаване можеш да бъдеш?! Да не говорим за познаването на  агентурното и военнотехническото разузнаване. Ако цивилният кандидат имаше елементарна интелигентност, сам би възразил да издигат кандидатурата му.

В текста на проектозакона на ДАР пък продължава да фигурира идеята за инспектор, която беше оспорена още при първото обсъждане на документа не защото не бива да има такъв, а заради предлагането, мястото и отчетността му. И в двата документа, на ДАР и на „Военна информация” има недоизпипани текстове, като тези за „прикритията”, защото с нищо не се задължават държавните ведомства да съдействат за същите и при първото правителснтво на ГЕРБ именно заради това имаше проблеми. Разумно би било да се въведат и ограничения, които да правят невъзможно възникване в бъдеще на такива безумия като Закона за досиетата и разкриване на оперативния състав и чуждата агентура. Трябва само да се следват някои западни норми и практики.

 Реакциите в политическя елит и обществото на тази позакъсняла и крайно необходима стъпка към приемане на закони за службите, оголват обаче много по–важни въпроси, отколкото точните формилировки на текстовете в тях.

На първо място със сигурност не сме се оттърсили от пагубната склонност да политизираме назначенията и ролята на службите. А това ще бъде удар по тяхната ефективност и гарантирането на националната сигурност. Единомислието сред политическия елит в другите страни, когато се решават въпроси на националната сигурност все още отсъства от нашия политически живот. Свидетели сме на нещо още по–грозно и вредно– партийна партизанщина за „овладяване” на службите. Учудващото е, че се хранят необосновани надежди за извличане на дивиденти от влияние върху НРС и „Военна информация”, които не могат въобще да бъдат полезни за такива задни партийни помисли, за разлика от ДАНС.  

Фактът, че за бившите шефове на разузнавателни служби в централноевропейските страни „опитите за инструментализиране и политическа употреба” на разузнаванията са само спомен, а при нас реалност, показва, че се движим със закъснение от около 20 години след тях. Затова поучителните им забележки, че „предпоставка за реформирането и използването им е демократичната култура”, не би трябвало да ни обиждат.

Гарантирането на мандатността на ръководителите на разузнавателните служби е един от сигурните начини да не се допуска в бъдеще нови политически сили и лидери да разклащат стабилността на системата. Приемствеността също е важна предпоставка за успеха на разузнавателните служби, но и на всички други сектори в държавата, а досега точно в това се проваляме. Контролът, който е изключително необходим именно при специалните служби би трябвало да не е само политическа дъвка, а реална ежедневна дейност. Но и в последния случай с искането да бъде изслушан началника на Служба „Военна информация” в Парламентарната комисия по отбрана, до това не се стигна, веорятно пак по партийни съобръжения  и сметки.

След 11 години членство в НАТО, общите решения сякаш не се отнасят за нас, когато  става дума за укрепване на разузнаванията и повишаване финансирането на отбраната, като че ли неразбрали, че става дума за нашата сигурност, а не за нечия друга. И тук опираме до условието политиците ни да притежават „култура по сигурността”, която да предават на избирателите си– да разбират какви са заплахите, да виждат зад хоризонта съдбата на следващото поколение и да знаят цената на сигурността. Днес те предявяват изисквания към службите, но умеят ли да четат и използват техния продукт?

Неспособността да се отърсим от социалистическото си минало, балканският ни манталитет и шуробадщанащината сигурно са причина в страната да шества посредствеността. Допускането й в разузнаването обаче, би означавало подкопаване на държавността. За съжаление като ярки илюстрации за това ще останат поредицата скандали, предизвикани от министъра на отбраната. Зад кухите мотиви за уволнението на един директор очевидно се криеха други причини – дали това са били намеренията за разкиване архивите с чуждите граждани, дали опитът за лустрация на 39% от състава, дали очаквани военни събития, при които тези хора ще са неподходящи, дали местата зад граница са се харесали на „свои” момчета не е най–важно. Същественото е,  че политизирането, разделянето на стари и млади, въпреки, че повечето са преминали курсове в НАТО ио САЩ, че са натрупали опит в истински бойни условия в Афганистан и Ирак, че уволнението им означава изоставяне на най–ценната агентура и лишаване от най–добрите анализатори, свидетелства за професионална неграмотност и политическа слепота, гилотиниращи разузнаването. Със сигурност този министър не би лустрирал така беловласия хирург, от когото ще зависи живота му или летецът от хеликоптера, който ще спаси живота на съселяните му.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация