ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

ШАНСОВЕТЕ НА « ЮЖЕН ПОТОК»  И РОЛЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Симеон Николов ٭/

04.08.2014

Инцидентът с пътническия самолет на малайзийските авиолинии над Източна Украйна, независимо от това, какви ще са крайните резултати на разледването, наклониха везните към влошаване на отношенията САЩ–Русия и Европа– Русия. В тази ситуация перспективите за реализацията на «Южен поток» на пръв поглед намаляват, но от друга страна започналият в Западна Европа процес на връщане към по–голям реализъм и прагматизъм, въпреки американския натиск за санкции,  оставя ниши за неговото продължаване. Съдбата му зависи в по–голяма степен от развоя на международните събития, но не малка роля може да изиграе позицията на България, особено след изборите през октомври тази година.

Както временните проблеми, така и перспективите на проекта „Южен поток” са в голяма степен свързани и зависими от протичащите геополитически промени в света. Опитите на САЩ да забавят прехода към многополюсна структура на новия световен ред  и отложат разпада на еднополюсния модел, запазвайки във възможната степен американското  влияние и мощ, обясняват основните цели, които си поставиха с дирижираната от тях операция в Украйна: да не се позволи обединение в бъдеще на технологичните предимства на Европа и ресурсните богатства на Изтока; да се попречи на възникване на силен Евразийски съюз; да се създадат условия за преразпределение на глобалния газов пазар, а в частност да се овладее Европейския пазар и  се сложи ръка върху основния дял на украинската газопреносна мрежа и находищата на газ в Източна Украйна, някои от тях – съвместно с Полша.  Залогът за САЩ е много голям. Но към тях се връща и бумерангът от досегашните им инициативи спрямо Украйна и Русия– вероятен удар по долоравия пазар.

Очертаващата се буферна зона и продължителен тлеещ конфликт в Украйна обаче, показват правилността на замисъла за диверсификация на трасетата на газовите доставки.

Една от особеностите на въздействието на геополитическите промени в света е, че се отразяват в полето на нациналната сигурност на държавите. А повечето страни в Европа са заложили енергетиката като един от стълбовете в своите стратегии за национална сигурност. Но именно изграждането на „Северен поток” донесе повече сигурност за основни западноевропейски страни, както и „Южен поток” би донесъл такава  за още 6 страни от Югоизточна и Централна Европа.

За първата от страните, през които ще премине „Южен поток”– България, освен 95% –ната зависимост от газовите доставки , безпорно е значението на последните и за енергийния баланс, особено след принудителното и недалновидно затваряне на първите 4 блока на АЕЦ Козлодуй, на търсените предимства за икономиката– като по–висока икономичност, енеригйна ефективност, както и засилване на геостратегическото значение на газопреносната мрежа. Евентуалното прекратяване на проекта би довело както до икономически загуби, така и до над 3 млрд инвестиции и над 5000 работни места.

Политизирането на един чисто икономически проект с изключителни ползи за Европа бе направено от еврокомисаря по енергетика Гюнтер Йотингер с изказването му от 01. юни 2014 г., в което обвърза признаването на правителството в Киев от Москва с напредъка на преговорите за „Южен поток”. ЕС се съобрази с ултиматума за спиране на проекта, отправен на 03 юни 2014 г. от премиера на Украйна, страна, която не е членка на Съюза, погазвайки всъщност правата и интересите на страни–членки. Заплахите от страна на комисаря Гюнтер Йотингер, че която страна не се съобрази с изискванията на ЕС ще понесе санкции, бяха възприети като нарушение на принципа на солидарността, но  страни като Италия и България се съгласиха, че трябва да внесат необходимите корекции.

Фактът, че въпреки политическия натиск от САЩ, така и облечения в неиздържани юридически форми натиск на Брюксел, страните –участнички в проекта една след друга подписаха споразумения  /Сърбия, Австрия/ и потвърдиха готовността си да го реализират /Словения, Италия/, показва, че „Южен поток” неизбежно ще се случи, въпреки временните сътресения. Такъв сигнал може да се разчете в изявлението на Гюнтер Йотингер от 16. юни, че проблемите пред проекта „Южен поток” са напълно преодолими и ЕС приема проекта. Очевидно е, че европейските политици, под натиска и на европейския бизнес, започнаха да осъзнават, че дeйстват против собствените си интереси и енергийна сигурност и да търсят омекотяване на американския натиск.

Най–логично е страните–участнички в проекта да търсят обединяване на усилията си и да очакват от новата ЕК да прояви повече разбиране и солидарност. Трябва да се наложи икономическата, а не политическата логика. По–мъдро би било да се мисли стратегически за бъдещето, а не конюнктурно.  Затова не изненадват резултатите в разработката „Русия и Германия през 2035 г.”, изготвена от стратегически центрове на

двете държави: в нито един от прогнозираните варианти не се очаква замразяване или обрат в икономическите отношения. В  предложенията на Германския институт за икономически изследвания, в които се предвиждат различни мерки за осигуряване на западноевропейските страни при евентуално намаляване или пълно спиране на руските газови доставки, обаче,  никъде не се посочва изход за страни в почти 100% –ова зависимост от такива. Тук вече  има дефицит на солидарно мислене. А член 54 на Директива 2009/73/EU препоръчва именно поддържането на дух на солидарност и избягване налагането на прекомерна тежест на партньорите.

ЕС неизбежно ще трябва да избегне  противоречието между опит за либерализиране и съществуващата пълна монополизация на газовия пазар. „Южен поток” може да се реализира и в рамките на Директива 2009/73/ЕU, въпреки че тя като че ли е съставена в интерес най–вече  на големите играчи. Аналогичният подход, както при изграждането на «Северен поток», включително по казуса за морската част, е напълно приемлив. България, която първа включи в споразумението си правото и на други компании да ползват газопровода, всъщност отговори на едно от изискванията на ЕС. Сменена беше и руската фирма «Стройтрансгаз, чийто собственик Генадий Тимченко попадна в «черния списък» на САШ от санкциите срещу Русия. Позицита на руския външен министър Лавров, че няма основание да се ревизират   споразумения сключени преди Третия енергиен пакет, се споделят от България.  Колкото до разделянето на доставчик от собственик на газопровода, има решение в Третия енергиен либерализационен пакет и то касае вдъщност управлението: руската кампания–собственик  в случая може да прехвърли управлението на трета страна. Друг въпрос, свързан с изискванията на ЕС ще се реши с подписаното с Австрия споразумение, с което се достига до регионалния разпределителен център Баумгартен и се осигурява достъп до борсовия пазар.

Сигурно е вярно впечатлението, че към промени се стремят както ЕС, така и Русия, тоест те вървят един към друг, което обещава добра перспектива и за «Южен поток».

Тезите за перспективата на шистовия газ и преодоляване зависимостта на Европа от руския газ постепенно отстъпват на реалните оценки: в близките 3 години доставки на втечнен американски газ не са осъществими; залежите в САЩ бяха силно надценени; за много европейски страни добивът е тема табу, заради протестите на обществеността; зависимостта на Европа от газови доставки до 2035 г ще нарастне на 80%.

Евентуално подкопаване на ефективността на «Южен поток» от Трансадреатическия газопровод / с газ от Азербайджан/ след 2019 г., още по–малко пък израстването на Иран като конкурент на Русия са слабо вероятни.

Възможни сценарий с отражение върху бъдещето на „Южен поток”

Няма съмнение, че натискът на САЩ върху ЕС да не допуска реализирането на „Южен поток” ще нараства и основната промяна може да дойде при намаляване на руско–американското противопоставяне в Украйна или по–осезаемо противопоставяне на Европа в защита на своите икономически интереси.  Същевременно не е случайно, че първият натиск, включително и при  посещенито по този повод на трима американски сенатори в София, беше срещу България, защото като първа страна по маршрута на бъдещия газопровод, нейното решение за строежа или спирането му би имало голямо значение. Следователно имаме два фактора– международен и национален.

Въпреки че развитието на ситуацията в Украйна е трудно предсказуемо, биха могли да се очертаят в общи линии три сценария, които ще дадат отражение на бъдещето на „Южен поток”:

1. Протичащата подготовка за война и от двете страни /западна и руска/, както и изострените до крайност отношения, безпомощните опити да бъде въвлечена Рудия в бойни действия и редуването на успехи с провали на украинските сили за сигурност, които са на предела на възможностите си, вещае най–лошия сценарий– силовия. . Икономическите санкции, които са форма на икономическа война ще нагорещават още повече напрежението и икономическата може да прерастне в гореща война.

При такова развитие,  реализацията на „Южен поток” би била абсолютно невъзможна. Вероятността за този сцерании обаче не е голяма, защото той е самоубийствен за всички актьори в него.

2. САЩ могат да постигнат в голяма степен интересите си, ако превърнат Украйна в тлеещ конфликт и отложат за по–благоприятен период по–нататъшното си  настъпление, откъсване на Европа от Евразия  и разпределението на газовите пазари. Новите събитията в Близкия Изток , подклаждани от Саудитска Арабия и Израел целят именно връщане на ангажимента на САЩ в региона. Трудностите пред „Южен поток” ще продължат, възможно е да се стигне и до забавяне с година–две, но той все пак ще има перспектива, защото действително  диверсифицира маршрутите, което става решаващо при тлеещ конфликт в Украйна.

3. Третият сценарий е свързан с очакванията за смяна на дискредитиралия се режим в Украйна, очертаващия се икономически колапс на държавата и търсене на изход от него и постепенно преминаване към преговори за нормализиране на обстановката, даване на относителна самостоятелност на двете източни републики, европейска помощ ва Украйна и търсене на възможност за превръщенето й в тесен съюзник без да е необходимо официалното й приемане в НАТО. В този случай безспорно ще има по–добра перспектива в преговори с новото ръководство на ЕК  за изчистване на противоречивите моменти, да се продължи нормалната реализация на „Южен поток”.

Перспективата обаче в България, след изборите на 05 октомври да се формира коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок, в съчетание с олигархични противоборства в страната,  може да създаде известни усложнения и забави проекта „Южен поток”, предвид и на изключително русофобските нагласи на „реформаторите” и досегашните им вредни за националната сигурност действия, защото това бе политическата сила, която без аргументи не допусна „Син поток” да мине през България, продаде Мариците /двата ТЕЦ–а/ на американски фирми при неизгодни условия и гарантирани печалби за новите собственици за десетилетия напред, спря „Бургас Александропулис”, неистово се бореше против АЕЦ „Белене”, нейни привърженици в миналото необосновано се отказаха от „Козлодуй”– блок 3 и блок 4, и т.н. Тоест, България е на път да се превърне в остров, заобикалян от всички, да произвежда само обслужващ персонал, а ресурсите и да бъдат изсмуквани от чужди фирми с посредничеството именно на такива политически сили.

Фанатичните им усилия за саботиране на „Южен поток” обаче този път ще ударят на камък, защото заслепеността им не им позволява да отчетат общоевропейския интерес. Много скоро те може да се окажат пред решение, което въобще не зависи от тях, от протестите им и антируското им говорене, дори и да са във властта и да имат формално и подкрепата на българския президент, който често също не е в час. Противниците на проекта Южен поток в България трябва да знаят, че той ще се случи с нас или без нас, а работата им срещу него е «приятески огън» срещу още 5 европейски страни в нужда. България не е заинтересована обаче от варианта, този проект да бъде преразгледан и да мине през Турция. Така бихме загубили не само транзитните такси, но бихме се поставили под диктата само на една страна– Турция, докато сега сме в схемата на 6 участници в проекта.

 Събитията в Украйна и състоянието на отношенията ЕС–Русия–САЩ определено ще влият и внасят трудности, особено след инцидента с пътническия самолет, но не могат да зачеркнат проект като «Южен поток», допринасящ за нормализирането и икономизирането на тези отношения. Надпревара и взаимоизгодно сътрудничество в икономиката и технологиите, а не въвличане във войни и надпревара във въоръженията, е бъдещето на света. А ако България подкрепя друга политика, тя залага мини в основите на националната си сигурност.

٭/ Авторът е директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения в България

09.08.2014

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация