ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН по Сирия безспорно е успех, защото бе постигнат пълен консенсус в резултат на заложени още на двете Виенски срещи компромиси и видимо смекчаване на американската позиция след срещата Кери–Лавров в Москва. Постигнатото обаче, не бива и да се надценява, защото останаха големи различия, започвайки с неоснователно смятания от някой за основен въпрос за гаранции и момена на оттеглянето на президента Ассад. Очевидно финансирането и въоръжаването на екстремистките групировки от страни, които едновременно с това са и членки на антитерористичната коалиция още е проблем, за да намери централно място в резолюцията. Освен това още няма списък на организациите, които като терористични нямат право да участват в преговорите. Трудностите впрочем тепърва предстоят. Проблемът е дали резолюцията ще може да бъде приложена на практика и в своята цялост.

Едно от деветте решения на страните–участнички във Виенската среща на 30 и 31 октомври 2015 г. за решаване на Сирийската криза бе да се съберат представители на сирийската опозиция и на сирийското правителство през първата десетдневка на януари 2016 г. за да започнат политически процес, който да доведе до съставяне на правителство, последвано от нова конституция и избори. За целта трябваше да се реши, кой от многобройната и пъстра опозиция ще вземе участие в преговорите. А тяхното начало е свързано с примирие между военните групировки. От проведените в началото на декември три конференции на опозицията – в Рияд, организирана от Саудитска Арабия, в Румейли от кюрдите и в Дамаск от вътрешната опозизиция, проличаха тоталните разногласия, границите на надеждата за мирен преход, но и различните интереси на външните фактори.

Трудно може да се говори въобще за „умерена” опозиция. „Прът в колелата” постави Саудитска Арабия като изключи кюрдите в качеството си на организатор на конференцията в Рияд със 100 участници, 15 представени военни милиции, политическа опозиция и др, въпреки че именно кюрдите са основният съюзник на Запада в боевете срещу „Даеш” /ИД/. Това стана по настояване и на Турция, която счита кюрдските организации в Сирия за клон на Кюрдската работническа партия, обявена от Анкара за терористична. Очевидно е обаче противоречието с решението на Виенската среща, където за терористични бяха обявени само „Даеш”/ИД/ и фронта „Ал Нусра”, които естествено не бяха поканени. Вторият „принос” на Рияд се изразяваше във включването на салафистите–джихадисти от „Ахрар ал–Шам”, най–твърдолинейната организация подкрепяна от Саудтска Арабия, Катар и Турция, поддържаща тесни връзки с произлязлата от „Ал Кайда” организация „Фронт Ал Нусра”. Така на масата за преговори седна „вълка в овча кожа”. Разбира се не липсваха коментари, че с включването на тази организация се преодолява грешката от преговорите „Женева–2”, а именно липсата на представители с реално влияние върху групировките на бойното поле, без които не би могло да се постигне примирие.

При такова разположение на силите бяха очаквани както позициите за предварително отстраняване на Ассад, споровете по премахване на държавното устройство, в противоречие с решението от Виена, че „държавните институци трябва да останат непокътнати”, по–голямото единство за възстановяване на конституцията от 1950 г., ограничаваща правомощията на президента и др. Истинските мотиви на опозицията са да не допусне възстановяването на светска държава, а да наложи ислямисткия си модел. Но Русия има интерес от единствения си сюзник в региона Ассад само до момента на гарантиране на постоянно руско присъствие с двете руски бази в Латакия и влияние в Близкия Изток. Дори има информация, че е изготвен вече списъка на кандидати, които биха могли да заменят Ассад.

Демонстрираната непримиримост обаче, подклаждана от Саудитска Арабия и Турция не обещава лек процес на примирие и преговори, ако Западът не окаже силен натиск през следващите дни и седмици. А в доверието му и към Риад и към Анкара определено има срив.

Съгласно резолюцията на СС на ООН и комюникето от Виенската среща от 31 октомври т.г. бе постигнато съгласие за единство, независимост, териториална цялост и светски характер на Сирия. Развитието на ситуацията в страната, оформящите се твърди позиции на сунитската опозиция, доминирана от екстремистки военни милиции и нтересите на външните фактори правят все по–малко вероятно запазване целостта на държавата. Все по–ясно се очертават районите на влияние на външните сили. След Русия и САЩ започнаха да строят военна база в район на гр. Хасака, контролиран от сирийските кюрди. Саудитска Арабия и Катар финансираха и въоръжаваха и досега организациите, имащи влияние в териториите, през които трябва да мине Катарския газопровод до Средиземно море. Турция е твърдо решена да не допусне създаването на кюрдска държава или автономия до границата си. Резервен вариант, удовлетворящ Турция е реализиране на тайното споразумение между бившия вече френския министър Ален Жюпе и турския му колега тогава, а сега премиер, Давутоглу, предвиждащо освен включване на Анкара във войната срещу Либия и Сирия в замяна на европейска подкрепа за приемане на Турция в ЕС, но и решаване завинаги на кюрдския проблем и изнасянето му евентуално на сирийска и иракска територия. Трудно е да се постигне примирие и независимо дали ще има разделяне на Сирия много вероятно е да се мине през сценарий на продължителни бойни действия.

Сформираната тези дни ислямска антитерористична коалиция под ръководството на Саудитска Арабия, за която президентът Путин каза, че двамата с Кери не знаели, е стара идея. А формално съответства и на мнението на Обама сухопътна операция да се проведе само от местни сили. Не е случайно обаче, че бе ускорена от недовоството на Саудитска Арабаия и Турция от Виенските договорености. Но в близката история всички опити досега в арабския свят за военна коалиция са се проваляли при изпълнение на задачите си. Арабските страни не разполагат с опит за изграждане на демокрация, въоръжените им сили не са в състояние да се включат в този процес. Появата на такъв съюз предизвиква повече загриженост. Рисковете са в това, че намесата му в Сирия и посочените други страни само би интернационализирала и разпалила конфликта между сунити и шиити. Той ще застане с въоръжена сила в защита на подкрепяните от тях организации, които сега биват бомбардирани от Русия, след което ще последва и пряк военен сблъсък с останалите участници. Това би могло да бъде и началото на първа световна религиозна война. Инересно съвпадение е, че с борбата срещу „Даеш” се оправдава преструктурирането на одобрените доставки на оръжие от САЩ през последните 16 месеца именно за тези страни на стойност 45.8 млрд долара, 24,68 млрд от които за Саудитска Арабия.

Днешните коментари за ликвидиране на Даеш /ИД/ създават лъжливата представа, че с военен успех срещу структурите й в Сирия и Ирак светът би се освободил от това зло. Доскоро можехме да твърдим, че причината е в идеологията на организацията, чиято зараза отдавна е плъзнала в много страни по света, включтелно и Западна Европа. Днес обаче със сигурност можем да кажем, че подценяването на нейните военни стратези и гъвкавостта й ще ни направи свидетели и на военното й оцеляване. С началото на руската военновъздушна операция започна прехвърлянето на хиляди джихадисти в съседни страни и в три основни посоки – Северна Африка, Европа и Кавказкия регион. По оценка на ООН Либия се превръща в регионален център, заплашващ Тунис, Египет, Алжир и Европа. Терористите владеят вече три региона в Либия и пристанищния град Сирт, намиращ се само на 600 км от Италия а и държат още преди това 100% от местния канал за трафик на бежанци. В Европа изпращането на бойни командири започна от януари 2015, а до есента бяха прехвърлени над 4000 бойци. Обявеният още в началото на годината халифат Хорасан обхваща Афганистан, Пакистан, Индия, Бангладеш. В Афганистан част от движението „Талибан” премина на страната на Даеш /ИД/, отрядите им са съсредоточени на северната граница и вече реално заплашват с нахлуване в Централна Азия. Бивш координатор на разузнавателните служби на САЩ призна, че джихадистите имат вече създадени командни центрове във всяка една страна, включително и в САЩ, макар и още да не са се проявли. Неотдавна и в Москва действително бе обезвередена голяма спяща клетка на „Даеш" и „Хузб ут Тахрир". Заплахата нараства и от факта, че терористи се обучават в управление на самолети, че вероятно вече притежават химическо оръжие /при бомбардировки в Сирия бяха ликвидирани френски спецалисти по създаване на такова/ и т.н.

5. Възможна ли е коалиция между Русия и САЩ пред общия враг в лицето на "Ислямска държава"? Подценена ли е ролята на международните организации като ООН при разрешаването на такива конфликти?

Целите на САЩ и Русия изглеждат съвместими, защото „Даеш” се превърна в първостепенна заплаха. Неизбежното сътрудничество в борбата срещу тероризма и руският принос за внасяне на повече сигурност в Близкия Изток могат да допринесат за известно нормализиране на руско–американските отношения.

Поуките от досегашните кризи, Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, дават основание за извода, че международната общност трябва да реагира много по–рано, превантивно, в етапа на назряване на един конфликт и да търси не на всяка цена прилагането на военни средства. Ако се придържаме към този прнцип, отчетливо се очертават следващите потенциални конфликти в Африка и Централна Азия, но те не са се превърнали в приоритети. Неспособността на държавните актьори в тези кризи и конфликти да ги избегнат или да не ги разпалват с военна сила, се крие в различните геополитически и геоикономически интереси, борба за влияние и ресурси, както и в лицемерната и двойствена политика на някои държави, финансовата, военна и морална подкрепа за екстремистки организаци. А Уставът на ООН и съответните резолюции формално забраняват военна подкрепа на недържавни формирования, опитващи се да свалят властта в държава –член на ООН. Член 51 от Хартата на ООН разрешава използване на сила в случаи на „военно нападение”, но при обикновен граничен инцидент, не е задължително да дава право на използване сила при липса на нападение със значителна мощ и ефект. Разстрелването на парашутист във въздуха пък категорчино е военно престъпление, но осъждането му не намери място в официалните изявления на НАТО. Впрочем, най–големият проблем, който генерира днешните кризи е нарушаването на международно–правните норми, които са градени с десетилетия. В същото време старите формулировки в тях са неадекватни на новите хибридни форми на заплахи.

Турция е безспорно един силен партньор на НАТО с втора по големина армия и с важно стратегическо положение. Политиката на Ердоган през последните 13 години обаче я плъзгаха към постоянно задълбочаваща се ислямизация. Мълчанието на Европа не само за престъпленията срещу кюрдите, но и за подкрепата на „Даеш” и за натиска с бежанския поток, тръгнал от турска територия, създаде в нея чувството за безнаказаност. С умишленото сваляне на руския самолет обаче, тя нанесе щети на усилията на участниците във Виенските преговори за решаване на Сирийската криза, предизвика спешно прехвърляне на най–модерни руски военни средства, които промениха баланса на силите, навреди сама на своите планове и всъщност ускори руско–сирийската операция за овладяване на приграничните райони и прекъсване на коридорите за снабдяване на „бунтовниците” от поне три екстремистки организации и за приемане на цистерните с ефтин нефт от „Даеш”. Агресивността на турската външна политика от тук нататък само ще нараства, ако не последват други събития на дестабилизация след ескалиралата миналата седмица гражданска война в Източна Турция. Амбициите и залозите са много големи за да не може да си позволи пасивност и компромиси, според схващанита на сегашното й ръкъводство.

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация