ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Защо България бави своята позиция по събитията в Украйна и действията на Русия

Интервю със Симеон Николов за Китайската информационна агенция Синхуа, 20 03 2014 г. Мариян Драганов

Господин Николов, защо България все още се бави с формулирането на позиция по събитията в Украйна, референдума и Русия?

В основата на причините за забавеното формиране на позиция по резултатите от референдума в Крим и действията на Москва е фактът, че ожесточената информационна война внася сериозни дизинформации и насажда неверни представи, което усложнява постигането на единно мнение. По–лошото последствие обаче е, че многопосочните внушения лишават участниците в конфликта от конструктивната възможност за деескалация на напрежението. Тотално противоречивите обяснения и аргументи на страните сериозно усложняват, пречат на международната дипломация.

На второ място, ако говорим за конкретната причина за България, това е, че линиите на разделение в позициите преминават не само между партиите /от отричане законността на референдума в Крим до пълното му признаване например от националстическата партия „Атака”/, а и през самите партии, както е например при социалистите.

Но това не е по–различно от партиите в другите европейски страни. Заместник председател на германския ХДС например, който е в едно европейско семейство с българсдката ГЕРБ, препоръчва да се вникне в мотивите, в причините за действията на Русия, да се опитаме да я разберем, докато предедателят на същия ХДС има много по–остра позиция. Много показателно е, че дори представители на десни партии като ХСС в Бавария пледират за привличане на Русия и Украйна едновременно в ЕС и за прагматични политически и икономически отношения. Бизнесинтересите започват да надделяват в процеса на силно изостряне на отношенията с Русия.

Вярно е също така, че някакво влияние оказват и обстановката и интересите в предстоящите избори за Европейски парламент.

Лошото обаче е, че българските политици, както и по вътрешните проблеми на страната, така и сега по външнополитическия и въпрос на сигурността въпрос по Украйна се разминават с пребладаващото обществено мнение. А откъсването от реалността в политиката един ден се плаща скъпо.

Очакванията днес обаче, трябва да бъдат за формулиране на държавна позиция, а не в търсене на съгласие от абсолютно всички политически партии. Проблемът е струва ми се в различията на досега изразената позиция на президента на Република България и на проекта за позиция на управляващата БСП, едната – крайна, на „ястреб” , а другата „балансирана”, по–умерена. На заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност на 24 т.м. ще трябва да се търси сближаване на тези две позиции.

Третата причина е в историческите и културни връзки на българския народ с руския народ, което обяснява, защо не би могло така лесно да се стигне до осъдителна присъда от страна на средностатистическия българин на руската политика спрямо Крим в момента. Опитът на някои политици и експерти да внушават разделение на обществото по едни повърхностен начин на проевропейски и проруски ориентирани граждани, което изкуствено и нереалистично, може да се окаже безценна услуга на онези среди в Европа, които се упражняват над модела „Европа на две скорости” и искат да ни оставят в периферияата на европейския континент. Това да приемаш европейската ориентация на страната сни и да  приемаш категоричните резултати на един референдум не са самоизключващи се неща. Ориентацията на България към ЕС и НАТО е необратима и е учудващо, че се намират политици и експерти, които размахват плашилото на някакво възможно връщане назад към миналото, ако си на мнение, различно от тяхното.

Какво влияние оказват събитията в Украйна върху Европа и България и главно върху бъдещето и стабилността на енергийната система?

Интересите на Европа и България като неразделна част от нея бяха в това, Украйна да остане единна държава и да бъде приета за член на европейското семейство. Но ние като ЕС имаме вина затова, че в продължение на две десетилетия не съдействахме за ускоряване на демократизацията на Украйна както съветваше Збигнев Бжежински. Предизвиканата от САЩ ситуация, която излезе извън контрол, след като заложи на националистическите и неофашистки сили от Западна Украйна, промениха обаче координатната рамка на възможните по–нататъшни сценарии. Така се очертаха няколко основни риска за Европа и България:

Първо, над нас надвисна заплахата от нова студена война, което означава връщане с 20 години назад в международните отношения, нова надпревара във въоръжаването, която пък ще намали икономическите ни сили и забави икономическото ни развитие. /Впрочем надпреварата вече започна: САЩ ще модренизират самолети в Европа за да бъдат приспособеви да носят ядрено оръжие. Русия ще превъоръжи Черноморския си флит със 7 нови кораба и една подводница./

В България все още не се дискутира и осъзнава, че не толкова непосредствените търговски и енергийни загуби са най–страшното, колкото последствията от една нова дългосрочна студена война. Както и факта, че станалите промени ще доведат до пренасочване на огромни финансови потоци от ЕС в помощ на една нова Украйна или част от нея, макар че доскоро Брюксел не я слагаше в сметките си за близкото бъдеще, дори и при представяне на проекта за асоцииране, средства, които биха могли да отиват в подпомагане на периферни страна като България. Тоест, България вече е губеща и в този смисъл в рамките на ЕС.

Второ, колкото до енергийната система, страната ни е най– уязвима /след Финландия/ поради 90% –ната зависимост от доставките на  Русия. За промяна на тази зависимост са необходими години на изграждане на нови връзки и постигане на нови договорености. Забавяне или отмяна на проекта „Южен поток” също ще се отрази негативно на очакваните постъпления и нови работни места. От друга страна обаче, може да се прогнозира, че този лост за натиск би бил последния към който би посегнала Москва. Лошото е, че нещата в Украйна все още са непредсказуеми и от нея всъщност ще зависи дали ще осигури транзитния поток енергоносители, като имам предвид например дори заканите на украински партиен лидер, че щели да взривят газопровод.

Ще наложи ли ЕС санкции и какъв ще бъде резултата?

ЕС ще се придържа към поетапното въвеждане на санкции в зависиост от поведението на Русия и развитиета на ситуацията, което е правилно.  Бизнесът в западноевропейските страни, който има сериозно влияние върху политическите ръководства засега дава ясни сигнали, че не бива да се стига до санкции в сферата на търговско–икономическите връзки. Действително, както западни инвеститори са заложили стотици милиарди в Русия, така и Русия има такива на Запад. Глобализацията е оплела така икономически страните, че всички биха загубили, ако се отиде на по–дълбоки санкции. Остава да се надяваме, че ограниченията ще се сведат до прекратяване на облекчения за визи, прекратяване на сътрудничество в определени области, например военната, макар че и във военната сфера има колебания– Германия прекъсва такова сътрудничесто, Франция се колебае, предвид на милиардните проекти, които има например за двата кораба, предназначени за Русия.

Голямата грешка, която допуска Европа в момента е, че изолира Русия от международни формати, в които единствено би имала шансове да продължи дискусията по спорните въпроси. Тоест Европа си затваря вратите, което е и индикация за дългосрочно замразяване на отношенията. Не е логично да очакваш да обереш плодовете в една градина, когата отрязваш маркуча с водата за поливане на същата.

Българският политически елит създаде едно порочно схващане сред хората тук, че ЕС дава пари, които само трябва да усвояваме, а НАТО ни пази, което пък означавало, че усилията ни можело да са сведени до минимум. Този популизъм нанесе жестоки вреди. Защото след години вече на членство в тези организации българите така и не разбраха, че тези организации не са място, където се натискат копчета от команден пункт, а другите изпълняват, а място, където се отстояват интереси! Точно това, отстояване на интереси, България не умее да го прави. Затова и сега спорът е за позиця, а не за български инициативи например.

Няма малки и големи държави, когато в ЕС и НАТО трябва да се лансират инициативи в общ интерес. Вече е пределно ясно, че ще трябва да се актуализира международното право. България може да лансира инициатива за общи позиции  в Черноморския и Каспийския регион, идея предложена на конференция на БДД и УНСС преди два дни. Необходими са ни инициативи и в ЮИЕ за да не допуснем промени на границите в този чувствителен и натоварен с история регион. България трябва да настоява за отлагане на военни учения в близост до конфликтни региони с такова голямо значение, както подготвянето такова на САЩ и Украйна – „Rapid Trident” и да не участва с български контингенти, както преди две седмици в Черно море.  Но вместо активност и конструктивни инициативи,  ние се обивяваме в русофилство или русофобсво, политически лидери дават неоснователни примери и паралели между Крим и български територии . Тоест, ние не сме на нивото на предизвикателствата в отстояване на националните интереси.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация