ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Сътресения от трета степен по скалата на Тръмп
Симеон Николов 01.02.2017
Първата седмица на новия президент на САЩ Доналд Тръмп бихме могли да я наречем седмица на сътресения, страхове и реализъм. Повечето коментатори не забелязаха една оценка от миналата година на учени, които ни напомниха, че не трябва да подценяваме заявените намерения и цели от авторитарни личности, защото те почти винаги ги изпълняват. Затова не бива да изненадва, че президентът се зае с изпълнение на обещаното. Втората особеност, която отбелязахме м.г. и ще обясни някои следващи действия на Тръмп е неговите симпатии към силни и авторитарни личности като Путин, Ердоган и др.
Обобщено може да се каже, че повечето от първите решения на президента предизвикаха недоволство и критики включително и в чужбина, но грешката е в системата, която позволява такъв начин на управление, както се изрази един коментатор в Западна Европа. Трябва да се отбележи, че наред с недоволните имаше и много радост и задоволство, главно сред представителите на военната индустрия и финансовите кръгове, като акциите в тези два сектора значително се повишиха. Дори и неразбралите започнаха да проумяват, че Тръмп не е враг на естаблишмента, а спечели в борбата между две крила на естаблишмента.
Преекспонирането на страховете от стила на новия американски президент е показателно от следния пример: Дори появата на ежегодния Бюлетин на Съвет за наука и сигурност на учените от ядрената сфера, който премести стрелката на часовника с 30 секунди, до 2 ½ минути преди 12 като символ на края на света, бе използвана за да се внуши, че сякаш идването на власт на Доналд Тръмп е причината за приближаване на опасния миг за човечеството. Ако се прочете оригиналния материал обаче, който по принцип винаги досега се е фокусирал върху дългосрочни тенденции, ще стане ясно, че нещата изглеждат по друг начин. Разбира се, че са взети предвид противоречивите изказвания на Тръмп, които пораждат въпроса за надеждността, която е важна за страна, притежаваща ядрено оръжие. Но в анализа на учените се споменава за нарастване на конфронтацията между САЩ и Русия найвече по Сирия, Украйна, на руската граница, предвижената от Обама модернизация на ядрената триада, развитието на ядреното оръжие в Русия, Китай, Пакистан, Северна Корея. Тоест, несигурността не е нарстнала единствено заради Тръмп.
Едно от посланията на Тръмп от предизборната му кампания бе да започнем да назоваваме нещата с истинските им имена. В критиките към ЕС, НАТО и ООН имаше и много верни неща. Но преминаването от някои на разумните граници както в законопроекта за участие в ООН, спиране на финансирането й, забрана за подчинение на въоръжените сили на САЩ в мисии на ООН и др., проект който няма да бъде приет от Конгреса, ще създаде обаче нови страхове и много поводи за критики, а вероятно и оттегляне на някои държави, рискове от прекратяване на миротворчески и военни операции на ООН и т.н. Важно е обаче, да си дадем сметка, че зад тези идеи стоят много влиятелни сили и да не подценяваме рисковете, които такова управление може да донесе на международната система.
Пример за последствия от прекрачване на разумни граници и посяване на страхове бе и временната, тримесечна забрана за влизане на мюсюлмани от 7 държави в САЩ под предлог защита от тероризъм. Очевидно, че не това е решението и че други са пътищата за ограничаване проникването на радикализма, а не чрез изключване на цели групи на религиозна основа, въпреки обясненията на авторите на идеята, че «умело» били пропуснали думата «религия» и я заменили с «опасност». Съветниите му не може да не са си давали сметка за разделението, радикализацията и настройването срещу Тръмп на милиони хора. Остава опцията да е замислено като предупреждение. Някои от идеите му бяха издигани от 67 европейски държавни преди 3 години например да се приемат християни бежанци с прироритет. В България дори медиите отказаха да публикуват коментари в такава насока и ние не бяхме сред тези 67 европейски страни.
Реакциите, които предизвикаха действията на новия американски президент, например с одобрението на Брекзит и очакването му и други страни да напуснат ЕС, породиха парадокси. Т.н. докато досега обвиняваха Русия, че искала да разцепи ЕС, тема, по която имаше 6 аргумента за това, че интересът на Москва е точно обратен, сега западноевропейски политици заявиха «САЩ искат да разцепят ЕС» . А някои коментатори отидоха подалеч: «ЕС би трябвало сега да преразгледа санкциите срещу Русия и да направи предложение на Москва за приемане в ЕС». /Франц Алт, Германия, Телеполис, 28. 01.2017 г./
Серията от разговори на президента Доналд Тръмп с държавни и правителствени ръководители, с които стъпи за първи път на дипломатическата сцена, бяха натоварени с доста високи очаквания. Същевременно бе ясно, че големите открити въпроси между тях не могат да се решат по време на телефонни разговори. Показателен е обаче изборът на американския президент: Така се очертаха трите кръга от интереси: тежестта на икономическия и политически партньор Великобритания и търсене на решения по заявения приоритет № 1 антитерористичната борба и по бъдещето на Сирия и оставащия открит въпрос със санкциите, като предпоставка за смекчаване на отношенията с Русия.
Интересна е пресечната точка Турция макар и отдалеч подготвеното посещеие на Тереза Мей в Турция, проведено веднага след разговорите във Вашингтон, очакваното тази седмица посещение на Ангела Меркел в Анкара и взаимодействието на президента Путин с Ердоган в Сирия.
Тези разговори очевидно са дали възможност на президента Тръмп да провери някои позициите на страните и границите на компромисите, да съгласува предстоящи свои и техни действия и да отправи съотвени послания чрез тях.
Двата найважни разговори за Тръмп бяха този с Ангела Меркел и Владимир Путин.
Зад медийните съобщения останаха някои особености, които обясняват интересите и поведението на участниците в тези двустранни разговори.
Германия е председател на Г20 тази година и с това има шанса да въздейства балансиращо върху международната общност и глобалното сътрудничество. Освен тревогите относно бъдещето на НАТО, запазване санкциите срещу Русия и защитата на свободната търговия, Меркел е натоварена и с други грижи: германският бизнес е силно обезпокоен от възможната загуба на 1 млн и 600 хил. работни места, ако теоретично вързките със САЩ се сведат до нула, защото страна като Германия е силно зависима от износа си. Ситуацията бе сравнена от директора на Института по икономика в Киил Денис Соуер с тази между двете войни през 20век, когато търговски конфликти сринаха световната икономика с фатални политически последици. Затова първото съобщение след разговора с Тръмп, че двете страни ще задълбочат още повече сътрудничеството си в отличните досега двустранни оношения, би трябвало да имат успокоително въздействие. Друга особеност е, че заетите от Ангела Меркел позиции в Германия, представяща я едва ли не като последна крепост на либерализма в Европа, се явява добра за нея стратегия в предстоящите през есента на тази година, но предполага и трудни баланси при предстоящото й посещение във Вашингтон, за което получи покана от Тръмп. Потвърждаването на значението на НАТО за трансатлантическите отношения ликвидира опасенията в много критици и потвърждава правотата на Ангела Меркел, която още преди изборите в САЩ говореше дори за 3% от БВП разходи за отбрана.
По отношение на Русия и поспециално да не се отменят санкциите, Доналд Тръмп е подложен на натиск както от Конгреса, така и от някои европейски страни. Последната закана на сенатора Джон Маккейн за създаване на законови пречки за еднолична отмяна на санкциите са показателни. Със забележката разбира се, че въведените с указ на президента такива, не изискват одобрение на Конгреса. Проблемите на Ангела Меркел с условието за изпълнение на Минските споразумения като предпоставка за отмяна на санкциите са два: от една страна на всички е ясно, коя от страните прави всичко възможно за неизпълнението им, т.е. Украйна, а от друга страна в самия ЕС няма единство по въпроса. Италия и Унгария дадоха ясни сигнали, че са за сваляне на санкциите. Дори политическият партньор на Ангела Меркел, министър председателят на Бавария Хорст Зеехофер / ХСС / също поиска бърза отмяна на санкциите срещу Русия още тази година. Нещо повече, той настоя за връщане на Русия в Г8 също още т.г. /срещата на върха на 8те големи ще се проведе в Сицилия/, заявявайки, че трябва да се отървем от блоковото мислене на 20и век, че е необходим общ отговор на тероривзма, миграцията и промените в климата и реална политика, а не дрънкане на оръжие. Въпреки това, очевидно отмяната на санкциите ще се забави и ще става постепенно. За Тръмп разчистване на пречките в отношенията с Русия не са въпрос на някакъв морал, а фактор в усилията за постигане на найдобра сделка. Сближаването с Русия лежи в основата на формулата за противопоставянеу на Китай, използвайки различията в интересите между Москва и Пекин, което е още една важнва причина, че разведряването на рускоамериканските отношения ще се случи и то в ускорен порядък.
Вторият въпрос, свързан с Русия е договаряне на общ подход в борбата срещу тероризма, унищожаване на Ислямска държава и необходимата координация за това в Сирия. Подписаната веднага след разговора с Путин заповед в срок от 30 дни да бъде изготвен от Пентагона подробен план за унищожаванета на Ислямска държава и трайното й отстраняване е крачка в тази посока. В борбата срещу ислямския тероризъм има пълно съвпадение на интересите и на европейските страни. Доналд Тръмп вижда радикалния ислям като идеологическа заплаха за националната си визия за възстановяване на една велика Америка. Това означава спиране разпространението на тази идеология и на потенциала за понататъшна радикализация. Точно това е предизвикателството и пред Европа.
Първоначалният замисъл на САЩ за създаване на зони за сигурност, проект който Пентагонът и Държавният департамент трябваше в срок от 90 дни да изготвят съотвените планове, носеше риска да предизвика подновяване на конфликта в Сирия и случайни сблъсъци дори между руски и американски военновъздушни сили, което би било в противовес със заявеното от Тръмп желание за добри отношения и сътрудничество с Москва. То би било и подкрепа за Ердоган, който без резолюция на ООН или покана от сирийското правитлество нахлу в Сирия, преследвайки своите интереси в региона.
От вниманието на коментаторите като че ли убегна факта, че представителка на Конгреса на САЩ / Тулси Хабърд / се срещна с Башар Ассад и негови приближени, след което се потвърдиха вижданията всъщност на Доналд Тръмп, че войната трябва на всяка цена да се прекрати, че понятие «умерена опозиция» в страната не съществува и признанието, че ако не беше намесата на Русия терористите днес щяха да имат контрола над цяла Сирия.
Москва ще бъде сериозно предизвикана обаче, ако се реализират заявените виждания за Иран като главен враг, защото Русия е позиционирана ясно срещу доминация на Саудитка Арабия в региона. Освен това се поставя под риск и споразуменито по ядрената програма на Иран. Възстанвовяване на санкциите би означавало загуба на пазари, намалване на приходите, отпадане на финансирането за шиитската бригада в Сирия. Ще нарастна различията между Техеран и Москва. Иран има собствени планове за Сирия, но е готов и на компромиси, предвид на това, че страната е част от голямата стратегия за шиитска дъга от Иран ИракЛиван Йемен.
Същевременно, очерталата се вече позиция на новата администрация на САЩ за твърда подкрепа на Израел минира ИзраелскоПалестинския проблем и решението на ООН за правото на собствена държава.
Досега мълчанието на Доналд Тръмп спрямо Саудитска Арабия, която е източник на уахабизма, което означава на идеологията на джихадизма, както и задоволяването на САЩ само с предупреждения към Катар заради подкрепата на терористични организации, поражда въпроси, доколко заявената готовност за борба срещу тероризма ще е успешна, ако финансови въпроси и интереси от огромни оръжейни сделки станат причина за компромиси с тези страни. Информацията за намеренията на САЩ да закрие вонната база в Катар «Ал Удейр» с 8000 военни не е потвърдена, а трябва да се има предвид, че там е Центърът за управление на въздушните операции, а в страната е разположен и радар за ПРО, включен в системата на САЩ, от който не могат да се откажат. На президента Доналд Тръмп обаче е предоставен доклад за «Катар и финансирането на тероризма» от Дейвид Вайнберг от Фондация «за отбрана и демокрация Вашингтон, в който са приведени доказателства за финансиране на фронта Ал Нусра и Ахрар ал Шам, клон от който също е свързан с Ал Кайда, от Катар с милиони, която подкрепа стига до кръгове на правителството. Катар е лобирал и за доставки на оръжия, въпреки че това е било във вреда на Израел. Очевидно предстои преоценка на отношенита с малката но амбициозна държава и евентуален натиск върху нея.
САЩ и Русия няма да могат да се споразумеят по една от найсъществените теми за сигурността на планетата ядреното разоръжаване. Последното изявление на Доналд Тръмп за ядрено разоръжаване срещу премахване на санкциите, което е точно обратното на заеманата досега позиция, бе тактически ход и не съдържа нищо ново. За 30% съкращения се говореше още 2013 г.: от 1550 ядрени бойни глави до 1000 бойни глави на 500 носителя, сега 700 носителя за всяка от страните. Да оставим настрана факта, че се предлага «кон за кокошка», особено на фона на увеличаване на въоръжените сили и бойната техника на Североизточния фланг на НАТО.
Както САЩ, така и Русия планират развитие на ядрените си сили и нямат интерес от съкращаването им. По всяка вероятност и при ядрените оръжия скоростта на анализа на заплахата и процеса на взеане на решение ще се отива към системми за управление. Бъдещите ядрени оръжия значително ще се отличават от старите ще има определена свързаност, тоест ядрените оръжия ще са интегрирани в мрежово базирано водене на бойните действия. При ядрените системи нараства тяхната автономност, т.е. хората няма да могат да се намесят в решението поради липса на време. Опасност за Европа представлява нарастването на тактическото ядрено оръжие, което сваля прага на ограниченото използване на такова на Европейския континент.
Поради горното, вероятно ще се обсъждат въпроси за замразяване на досегашното ниво, но недопускане на понататъшно въоръжаване. Отказът на САЩ и европейските страни да гласуват в ООН миналата година за забрана на ядрените оръжия /38 членки бяха против/ показва, че няма да има напредък, а форумът, който ще се проведе от мнозинството тази година ще вземе решение, което ще е поскоро символично.
Къде е България?
На фона на случващото се българският политически елит оставя впечатление, че се е фокусирал страстно върху своите вътрешни проблеми и сякаш не осъзнава дълбочината на протичащите в света промени.
Унгарският премиер Орбан последва Тръмп като на репликата на «Да направим Америка отново велика» отговори с призива «Да направим Европа велика». На американското послание «Първо Америка», би могло да съотвества добавеното от президента Радев за НАТО и ЕС «Първо интересите на България». От тук нататък обаче няма поводи за сравнения.
Някои не разбраха дори ясния сигнал на избирателите на президентските избори и искането за смяна на съдържанието, а удобно започнаха да обясняват, че са искали само смяна на лицата. По възможност да демонстрират и приемственост на самоубийсвени прояви на либералния модел. Не е забравена репликата « Да посрещнем тероризма с толерантност.» Съпротивата на задаващите се промени означава само едно: политическият елит не иска да си ходи.
В тревожната международна ситуация политиците ни не говорят за това, че трябва да се актуализира поне Концепцията за национална сигурнсост от 2011 г., нито за Външнополитическа стратегия, каквато въобще нямаме.
Нещо повече: дори се декларира приемственост Младенов Митов Ради Найденов. Ако Младенов и Митов са ориентирите ни, можем да забравим за българска външна политика.
Новият президент найсилно ще усети, че експертният потенциал на нацията продължава да е разпилян и неизползван, а напротив, противопоствян, разделян. Това важи а много сектори и найвече за външната политика, сигурността и отбраната. А нашите партньори и съюзници разчитаха на възможностите ни в определени направления, например на дипломатическите кадри по Близкия Изток, Балканите, Турция.
Няма разработени сценарий за негатнивите и политиките на България при евентуални фундаментални промени в Европа. Разбира се, че е изключено Русия и САЩ да си поделят зони на влияние, което да засегне Източна Европа, но на срещите на министри на икономиката миналата седмица вече не се крият опасенията за бъдещето на ЕС. Военните министри пък разбират, че т.н. общоевропейски въоръжени сили могат да ни оставят в периферията. Но България би следвало да бъде обвързана с тях за да има единство между политика и отбрана.
Отсъства самочувствието и политическата воля да се издигнат конструктивни идеи за Председателството на ЕС от България през 2018 г., които да имат преки ползи и дългосрочни последствия за страната ни. Във външната политика и в политиката по сигурност и отбрана от значение са изпреварващите действия. Тоест, ако искахме по време на председателството на ЕС да реализираме инициатива, трябваше да я стартираме преди 2 години за да берем плодовете през 2018 г.
Вместо организиране на съпротива на настъпващите промени, без да омаловажаваме някои неправилни и рискови действия на Доналд Тръмп, трябва да бъдем реалисти и вместо закани за излизане на «барикадите», каквито чухме, е поразумно да се търсят шансовете за Европа и България в предстоящите промени. Подобре и в интерес на европейските страни е да подкрепим намаляване на напрежението между САЩ и Русия, обединяване на усилията им в борбата срещу тероризма, предотвратяване на надпреварата във въоръжаването и намиране на взаимно приемливи решения за найзначимите конфликти. Във всички тези случаи Европа и България ще са печеливши, а не губещи.
Политици, които не възразиха, когато ни нарекоха «фронтова държава» няма как да предложат днес този пояс от «фронтови държави» от Балтика до турскобългарската граница да се превърне например в зона, в която не се увеличават въоръженията. Няма как да очакваме от тях да подкрепят дори идеята на Ангела Меркел след Минските споразумения: нека да заложим на развитие на икономическия модел и сътрудничество, а след време ще се случи това, което се случи между ГДР и ФРГ. Напротив, от разкритата кореспонденция на генерал Бредлоу до Вашингтон стана ясно, че държавният глава е работил за групата неоконсерватори, които подвеждаха Обама да разреши доставки на въоръжения за Украйна, в стремеж да бъде въвлечена Русия във война, но сме е оплаквал, че Ангела Меркел пречела.
Европейските държави концентрират усилия за поствоенното възстановяване на държавите в конфликти, особено Сирия. Пример за това отново е Германия. Проучване на възможностите може още сега да се зададе на Министерството на икономиката. Ни вопъл ни стон. Идеите ни стигат може би само до свикване на джихадисти на сборище в Правец.
Краткият времеви хоризонт на служебното правителство не позволява да се направят съществени промени, но то би могло да зададе стил и професионален подход, съответстващи на предизвикателствата на динамичните промени.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация