ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Сигурност и отбрана: Да доведеш посредствеността до съвършенство

Симеон Николов, 30.05.2017

Изявленията и коментарите в навечерието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента /КСНС/ показаха всички симптоми на едно хронично заболяване на българската политическа класа, когато става дума за сигурност. Отново имаше дълбоко разделение там, където във всяка друга нормална държава намират общ език относно стратегическите направления в защита на националната сигурност. Отново бе демонстрирана безотговорност, невежество, тяснопартийни и лобистки пристрастия.

Спонтанно и емоционално изразеното мнение на премиера за промяна на приоритетите в модернизацията на армията пред камерите, само часове след като генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даде много висока оценка на речта на българския президент Румен Радев, а  с това и на българските усилия, в никакъв случай не беше направено в подходящ момент– срещата на НАТО в Брюксел, където България потвърди своите ангажименти.  

Да не говорим за очевидно непрофесионалния подход, вина за което имат съответните съветници на премиера, защото освен че финансирането на проектите  беше гласувано в Народното събрание, те са част от т.н. „Цели за способности”, съгласувани и  приети в НАТО и изпълнението им е тотално закъсняло.  

Няма спор за това, че при промяна на средата за сигурност са необходими съответни промени, но те се правят след задълбочен преглед на целия сектор за сигурност, оценка на заплахите, анализ на контекстните сценарии, определяне на необходимите способности и стиковане с финансовите възможности. Такъв преглед се прави в рамките на 7–8 месеца. Резултати от подобни разработки са и редица документи от близкото минало, последната от които „Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020”. Затова някои експертни предложения да се възложат след КСНС при президента частични задачи в тези направления на министрите на отбраната и на вътрешните работи със срок на изпълнение 10 или 20 дни звучат доста наивно. Вярно е, обаче, че трябваше отдавна да се актуализира Концепцията за национална сигурност и изненадва пълното мълчание на политиците през последните две–три  години, когато многократно експертите напомняха за тази необходимост.

Непрофесионално звучаха и изказаните мнения относно това, че самолетите били последното нещо, за което трябвало да се мисли сега и приоритет трябвало да се даде на Сухопътните войски. При съвременното водене на бойни действия трите вида въоръжени сили са тясно свързани– повечето задачи на ВВС се свеждат до подръжка на сухопътните сили от въздуха, разузнаване и др. и въобще не се ограничават само до охрана на въздушното пространство, както ни го представят политици и коментатори.  Впрочем, крайно време е, онези, които искат да участват в дискусията да правят поне разлика между вид въоръжени сили  и род войски.

Разбира се, че Сухопътните войски се нуждаят от бойна бронирана машина за пехотата, но и от много други неща. Идеалният вариант би бил паралелно придвижване на проектите. Но трябва поне да се учим от грешките си и да си спомним, как не бе отчетена връзката между тях преди години, как не бива да отлагаш комуникационната полева система, а да избързваш с бронираните машини и после да се чудиш, как да оборудваш с радиостанциии поне машините за мисии в чужбина, или как вертолетите изпревариха по–спешни други проекти поради активни лобисти. А днес трябваше да чуем поне признанието, че не самолетите, а намесата на лобито за една българска корабостроителна фирма „отне” парите за бронемашините, като вместо само модренизация на белгийските фрегати бе решено строителство на нови кораби, което е четири пъти по–скъпо. Доколко е реалистично амбициозното намерение да се равняваме с доказани от столетия световни корабостроителни фирми и тепърва ние да искаме да  пробиваме в този сектор, това е друга тема.

В случая с въпросните изявления има още два аспекта. Морален: не може да внасяш разкол между командващите видовете въоръжени сили и да сееш настроения едни срещу други или срещу една или друга институция, или да прехвърляш проблемите от болната глава на здравата, въпреки че последното било хуманен принцип. Популистки: не бива да търсиш оправдание в нуждите за пенсии и други социални сфери и да премълчаваш онова, за което хората питат: какво направихте за да спрете изтичането на 7–8 милиарда лева годишно, с колко намалихте сивата икономика, износа на капитали от концесии и чужди монополисти и т.н. и т.н. Дава ли си някой сметка, че настройвайки отделни прослойки на населението срещу армията, всъщност се подкопава един от основните стълбове на държавността? И това се прави от хора, които със сигурност са си сложили метална врата на апартамента, но твърдят, че няма нужда да пазим страната си. Съчетаването на незнание, бездарност, неморалност и популизъм създава много взривоопасна смес. Кой тогава е в безопасност, когато това става в сектор „Сигурност”?

Липсва въобще непримиримост срещу действията на политико–фирмени лобита, които правят всичко възможно за да се доберат до определен проект и съответните средства за финансиране, неависимо от щетите, които това би нанесло на националната сигурност. Нагледен пример e активността на такова лоби за старите американски самолети от Португалия F-16, въпреки очевидните предимства на предлаганите нови изтребители на почти същата цена, но с жизнен цикъл от 40, а не от 15 години. Публична тайна е подготовката, назначаването на подходящите хора в МО, въпреки дискредитираното им поведенвие от близкото минало, подкрепата от бивши министри и т.н. и т.н. Eдин от последните дори не се смущава да признае, че „Авионанс” /бившия „Терем–Георги Бенковски”/ била отново одържавена, за да се рамонтират там F-16, като го твърди, преди въобще да е стартирала процедура по придобиване и да се знае, че ще е именно F-16! Друг пък си признава, че забавянето на проекта и на възстановяването на старите МиГ 29 било с цел чужди ВВС да охраняват небето ни и въобще по–добре би било, ако американски въоръжени сили се разположат в бази в България!

Такава „дискусия” пречи да се видят големите и истински причини за състоянието на Българската армия, а те са в липсата на приемственост между правителствата, непоследователност в изпълнението на приетите приоритети, силното политизиране и идеологизиране на проблемите, подценяване на човешкия фактор и унищожаване на постигнатото от предишни управления, подкопаване на авторитета на армията с незрели и популистки изказвания на политици.

Затова изтеглянето на последния доклад на предишното /служебно/ правителство за състоянието на армията от сегашния министър на отбраната бе меко казано странна стъпка, на която президентът Радев отговори доста сполучливо: Ако скасаме диагнозата, няма да подобрим състоянието на болния.

Промяната на междунардната среда за сигурност и особено проблемите на съюзите, в които членуваме, изискваха много по–рано да бъдем активни и участваме във формиране на позиции в тях, отразяващи по–силно българските интереси. Не беше нужно да чакаме последната среща на НАТО в Брюксел и репликата на канцлера Ангела Меркел от преди два дни, че трябва да вземем най–после нещата в свои ръце, защото експертите поне знаеха, че по конкретни планове за нова европейска политика за сигурност и отбрана се работи от пролетта на 2016 г. Постави се начало и на бъдещи структури. Германия активира създаването на съвместни военни формирования с Холандия, Чехия и Румъния и др. страни. Но най–важното: повечето европейски страни подготвиха нови стратегии за развитие на въоръжените си сили, с които пренасочват усилията предимно към защита на собствената териториална цялост и сигурност, за разлика от досегашната концепция за експедициоони сили за мисии в чужбина. Разчетите на Германия за реализация на новата стратегия са за следващите 15 години и те изискват нова организация и въоръжение. Гърция е готова също с нова военна доктрина, която се обръща повече към защита на собствената страна, изграждане на «Интелигентен ракетен щит», по–изгодни сделки за нови бойни кораби , самолети и др.

 Последната среща на НАТО на 25 май т.г. в Брюксел показа, че между страните–членки и особено между Турция и повечето от останалите страни има определени разногласия, които ще се отразят негативно на Алианса. Зад политическото единство не може да се скрие и отсъствието на доверие между разузнавателните служби. Най–пресен е примерът с изтичането на информация и снимки в „Ню Йорк Таймс” от разследването на атентата в Манчестър, на което Тереза Мей реагира остро пред президента Тръмп. Под точката на замръзване са отношенията между германските и турските специални служби. Има срив и във френско–турските отношения на ниво разузнавателен обмен. Но и самите служби на САЩ изразиха опасения от споделената от Тръмп информация пред руския външен министър Лавров, че с това щяла да бъде улеснена победата на Русия над Ислямска държава, с което поставиха под съмнение действителното и искрено желание на САЩ за  унищожаване на терористичната организация. След всичко това възниква въпросът,  доколко европейските служби ефективно ще се включат в  предложения разузнавателен център в Саудитска Арабия, като се има предвид, че тя снабдява и ръководи част от най–влиятелните ислямистки групировки в Сирия. България като член на НАТО и на антитерористичната коалиция в Близкия Изток не може да е безучастна към тази проблематика. Най–малкото, защото с официалното включване на НАТО в тази коалиция нараства рискът от ответни терористични атаки и срещу нас.

Българските разузнавателни служби, които са силно недофинансирани, разчитат на обмен на информация с партньорските служби, но за да бъдеш уважаван партньор, трябва да имаш и достоен принос в общите усилия на останалите. Освен това, докладите на някои от тях, като например на германското контраразунаване за „сътрудничеството” и проблемите с турските им колеги, навежда на много въпроси за това, каква е в действителност турската активност в България, след като си позволяват толкова много в една силна Германия, активност, стигаща дори до изпращане на екипи за ликвидиране на неудобни лица от кюрдски поризход. Ако натискът на Турция над Германия за предоставяне на информация е бил толкова силен, какъв ли е срещу България и доколко сме се поддали и изпълнили турските искания, за разлика от Германия, която категорично е отказала предоставяне на данни за търсени лица? Споделят ли германските служби с българските си колеги заплахите, които констатират от Турция, включително и за турската активност в съседни на нас страни на Балканите?

 Ако в миналото България е имала свои завидни разузнавателни възможности в Близкия Изток и на Балканите, днес нещата за съжаление не стоят така и не можем да бъдем достатъчно полезни на партньорите и на себе си. Затова новият министър на отбраната не е прав, като отбелязва по отношение на досиетата: „Каквото било било”. Най–малкото, което би могъл да направи е да поиска връщане на архива на военното разузнаване за чужди граждани, с чието изнасяне от тази служба бивш министър на отбраната сътвори уникален гаф, непознат в целия свят– изпълни чужда поръчка и улесни  достъпа до имената на чужди граждани от Близкия Изток, Турция и Балканите, работили за българското разузнаване или само набелязани като перспективни за такава дейност. Този въпрос също трябваше да е в дневния ред на КСНС при президента. И не само на него, защото престъплението си остава престъпление.

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                    Последна актуализация