ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Жилото и меда на решенията по бежанската криза и отпадане на визовия режим за Турция

                                          Симеон Николов, 05.05.2016

На 04 май Европейската комисия ни поднесе както дългоочакваните предложения за промени в Дъблинския регламент като един от основните стълбове на бежанската политика, така и спорните си виждания  за отменяне на визите за турските граждани. Реакциите и по двете теми очертават  очаквани решения и шансове, но и определени рискове.

Реформирането на Дъблинското споразумение и гаснещата европейска солидарност

От трите възможни варианта за решение по Дъблинския регламент, очаквано се избра втория и по–реалистичен вариант. Възможностите бяха или новата агенция да разпределя централизирано бежанците, подали заявление за убежище, съобразно потенциала на страните за приемане, или да се запази сегашният принцип на първоприемаща страна или въобще да бъде премахнат изцяло този регламент и се въведе доброволен принцип със значителни  финансови компенсации.

ЕК се спря на варианта бежанците както досега да подават заявленията си за убежище в първата страна от ЕС, в която са влезли, но въведе и механизъм за разпределение, за да се избегне сегашното критично претоварване на страни като Гърция и Италия. Всъщност бяха обединени предложения от първия и втория вариант, като критериите за разпределение са числеността на населението и брутния вътрешен продукт, след като бъдат достигнати 50% от границата  на натоварване на първоприемащата страна–членка. Тук веднага прозират два примера за несъвършенство на  този механизъм: критериите са сведени само до два, а бяха обсъждани и други такива, даващи по–обективна и справедлива оценка за възможностите на всяка страна и второ, отново остава голямата въпросителна, каква е перспективата първоприемащите страни да се освободят от 50% от бежанците, когато не е ясно, кои страни от 28–те въобще ще се съгласят да приемат разпределените, да не говорим за принудителния за бежанцитге характер на този план.

ЕК все пак се е опитала да смекчи условията, предизвикали съпротивата на страните–членки: Тя се е отказала от предлагания преди постоянен задължителен механизъм на разпределение и се е опитала да внесе разграничение, дали една страна приема бежанци от район, в който има война или от трета страна като например Турция или Йордания, като последните се насочват към т.н. програми за ново заселване под наблюдението и контрола на Комисията по бежанците към ООН. Но и тук се сблъскваме с един недостатък: Новият механизъм не взема предвид, колко бежанци е приела страната преди влизането в сила на този документ.

Показателно за неработещият механизъм е изоставащото изпълнение на решението от миналата година за разпределение на 160 000 бежанци от Гърция и Италия, като от тях са разселени само 1.400. Така, когато една първоприемаща страна се съгласи и разчита на солидарността на другите, изпада в положението на Гърция с 40 000 бежанци, които вероятно ще останат завинаги на нейна територия. Официално се смята, че има 6000 свободни места, 480 в Румъния, 1298 в България, 100 в Полша и т.н., според приетите м.г. квоти. Проблемът е, че бежанците не искат да се заселят в тези страни– в България са били преселени само 2 души от 1298.

Говорейки за промени на Дъблинския регламент, трябва да имаме предвид, че те не са задължителни за Дания, Ирландия и Великобритания.

Положителни страни

Положителен момент е обаче, въвеждането на правилото, че ако бежанец не се придържа към изискването за регистрация и предприеме самостоятелно пътуване към следваща страна, да губи всички държавни помощи, включително и медицински такива. Това със сигурност бързо ще се разчуе сред кандидатите за предприемане на пътуване към Европа.

Проверката пък за идване на бежанците от трета сигурна страна създава предпоставки за бъдещо по–лесно връщане на мигрантите в страни извън Европа.

Няма съмнение, че другият положетелен резултат е очакваната по–голяма ефективност на протичане на процеса по предоставяне на убежище и облекчаването на трансфера на бежанците между страните–членки.

Обещаващо е и увеличаването на капацитета на Европейската служба по бежанците, включително и за предоставянето на експерти в по–тежко засегнатите страни.

Реакции и рискове

Реформирането на Дъблинския регламент се бавеше, защото въпреки единното мнение, че се нуждае от това, надделяваха колебанията и споровете по съдържанието на реформата и времето на нейното провеждане. Източноевропейските страни логично се обявиха срещу принципа на „първа страна на приемане”, а западноевропейските страни се обединиха около необходимостта от разпределение на тежестта на бежанската криза.

И след представеното предложение на ЕК от 04 май т.г. съпротива и тежи дискусии ще има основно по механизма за разпределение на бежанците и по финансовите ангажименти на страните. Това ще направи трудно  осигуряването на квалифицирано мнозинство в Еропейския съвет.

Шенген е зависим не само от състоянието на външните граници, но и от досегашните недостатъци на Дъблинския регламент, поради което успешното  му или неуспешно реформиране  ще има пряко отражение върху него.

Турци без визи или бежанци с турски паспорти

В отношенията ЕС–Турция по изпълнение на задълженията и на двете страни от сделката по бежанците има много тактически ходове, взаимен натиск и надпревара с времето.

За Турция отпадането на визите изглежда е най–важната част от споразумението, но изнасянето на срока за края на юни и наглите заплахи от Ердоган, че ще прекрати споразумението за бежанците, ако не се изпълни обещанието за визите е по–скоро притискане с цел постигане на пробив и в други спешни и може би дори по–важни направления като настояването за зона за сигурност на сирийска територия, за която канцлерката Меркел най–после прояви склонност да се съгласи.

Европейците не може да не си дават сметка, че за последните 2–3 седмици до 04 май Турция реално не е била в състояние да изпълни над 50% от всички 72 условия за отпадане на визовия режим, но ЕК заявява, че до юни оставали само още 5 условия. Те пък съвсем не могат да бъдат изпълнени в този срок. Затова политиците и анализаторите са длъжници на обществото  по големия въпрос, който възниква в тази връзка: Коя е истинската причина за безпренцедентната отстъпчивост на ЕС пред Турция? А тя със сигурност не е свързана само с двустранните отношения, а трябва да има много по–мащабни измерения, които впрочем сигурно са съгласувани между Брюксел и Вашингтон.

Предложенията, които представи ЕК на 04 май, все пак трябва да бъдат обсъдени и приети от страните–членки и от Европейския парламент, а по критериите, които физически са неизпълними до юни, като новите паспорти с биометрични данни по стандарти на ЕС, се позволява удължаване на срока до октомври. Предвижда се и извънреден доклад на ЕК в средата на юни. Затова може да се обобщи, че на тактическите ходове на Анкара, Брюксел отговаря с добра воля. Досега ЕС категорично бе губещият, сега топката е в полето на Турция. Първите коментари неслучайно отбелязват, че от тук нататък всяко неизпълнение или закъснение зависи единствено от турска страна. А за експертите, познаващи Турция е ясно, че истинските промени, ако тя действително ги желае, тепърва предстоят.

Очакваната на 22 май оставка на премиера Давутоглу ще се отрази на изпълнението на споразумението, защото трасираният от авторитарния прездидент твърд курс към президентска  република поставя под съмнение дали и как ще бъдат изпълнени оставащите критерии и особено тези за спазване правата на човека, свободата на словото и т.н. Противоречията между Евдоган и Давутоглу бяха не само по въвеждането на президентска република, но и по  решаване на Кюрдския проблем, което още повече увеличава песимизма от тази рокада. Давутоглу държеше повече на контактите си с Меркел, докато Ердоган считаше, че това споразумение е само тактически ход на Запада и не трябва да се приема безрезервно. А да му „отнемат правото” да обявява политическите си опоненти и депутатите–кюрди за терористи, президентът няма да се съгласи. Крайно неподходящият момент, избран от Ердоган за смяна на премиера ще породи съмнение за вътрешната стабилност и ще даде допълнителни аргументи на противниците на предложението за отпадане на визите.

Очаквано съпротивата от някои страни–членки срещу предложението за отпадане на визите е значителна и никак няма да зарадва Анкара. Но така както ЕС трябва да измине още две стъпала – Европейски съвет и Европейски парламент до окончателното решение, така и Турция обяви падане на визите за страните–членки на ЕС, вкл. и Кипър само след като влезе в сила европейско решение за отпадане на визите за турските граждани.

Предвид на значителната съпротива сред някои европейски страни да приемат отпадането на визите за турски граждани, ЕК вероятно умишлено вкара в пакета предложения по бежанската криза нереалистични и неосъществими идеи като тази за заплащане от 250 000 евро за всеки бежанец, който не желае  да приеме дадена страна, очевидно с цел оказване на натиск за да се съгласят с решението за визите. В това някои видяха  свързване на двете споразумения, но те  от самото начало бяха взаимозависими. Впрочем, това неизпълнимо предложение има освен това целта да окаже натиск върху страните за включване в новия механизъм за разпределение и да ги подготви за един трети вариант, върху който ЕК работи и който предвижда  силно финансиране на икономиките на онези страни, които доброволно се съгласят да приемат завинаги бежанци. Слабите моменти в него бяха броят на „желаещите” и осигуряването на финансовите средства.

Реакциите

Съпротива, въздържане и песимизъм има по всички нива от политически партии през национални правителства до ЕК и ЕП. Дори и в правителствени изявления изтъкващи „големия напредък на Турция” се изразява съгласие за по–ясен и остър механизъм за прекъсване на визовите облекчения в случай на спешна нужда. От Европейската народна партия сигнализират, че няма да гласуват, преди Анкара да приведе в изпълнение всички критерии. Чуват се и разумни възражения и предложения от ХДС в Германия например, защо не се въведе поетапно  отменяне на визите, първо за учени, бизнесмени, студенти и т.н.  Широка подкрепа има предложението на Франция и Германия за създаване на „спирачка” в случай на неочаквано увеличаване на потока от турски граждани в ЕС.

Рисковете

Вероятно ще продължат натискът и заплахите на Ердоган и  ЕС ще приеме предложението за отпадане на визите за турски граждани под условие и с отлагане във времето на някои реформи, за които ще държи обаче да бъдат поне стартирани. Рисковете от свободното движение на турските граждани в Шенгенското пространство, макар  и ограничено до 90 дни и без право на работа, могат да бъдат в няколко насоки, които вече бяха потвърдени от политици, депутати  и експерти от Западна Европа.

Първо, тази стъпка ще прибави към сегашните бежански потоци преследвани в Турция кюрди, които ще потърсят убежище в Западна Европа. Кюрдските контингенти в Германия, Франция и Швеция са твърде големи и много хора от Турция имат роднински и близки връзки, на които ще разчитат. В Бундесага на Германия бе изразено очакване за „няколко стотин хиляди” кюрди, които ще напуснат Турция. Гражданската война в Източна Турция досега прогони 700 000, редица селища са сринати до основи и скоро не могат да бъдат възстановени, а и замисълът там е да бъдат заселени туркмени и турци.

Второ, преходният период до октомври месец, през който ще бъдат допускани други документи, различни от новите с биометрични данни, ще предложат добра възможност за придвижване на лица от терористични среди. Този период съвпада с периода на увеличаващо се прехвърляне на бойци от Ислямска държава към Либия, Западна Европа и Кавказ. А в момента в Турция има истински бум на фалшиви документи.

Трето, масови пътувания наистина не могат да се очакват веднага както поради необходимото време за въвеждане на новите паспорти, така и поради досегашната практика малко граждани да разполагат с  документи  за пътуване в чужбина– около 7,5 милиона от всичко 78 милиона турци. При такса за поспарт от 198 евро не може да се очаква, че преобладаващото бедно население от Източна Турция би могло да си позволи  скоро такива пътувания.

Четвърто, наивно би било да очакваме, че Турция никога повече няма да инструментализира бежанкия поток за оказване на натиск. Но при безвизов режим тя ще има възможност да издаде паспорти на онези бежанци, които придобият право на такива. Валидният сега срок е 5 години, а част от бежанците са в Турция от около 4 години, т.е. от 2017 г ще има това право да кандидатстват.

При втория сценарий, ако ЕС не изпълни обещанието си, независимо дали поради съпротивата на някои европейски страни,  или ако Турция не остане удовлетворена от условията за отпадане на визите и Ердоган поеме по–твърд курс след отсавката на Давутоглу, можем да очакваме президентът да изпълни заканата си. Направляваният поток ще удари главно Гърция и България.

Причините за проблемите на България са няколко:

1. Ние не участваме пряко и активно във вземането на решенията, макар че това е право на всеки член на общността. Фактът, че от българските евродепутати само един улови  частица от новия резервен план на ЕК е достатъчно красноречив.

Планираната общоевропейска гранична служба обхваща само страните от шенгенското пространство, следователно не и нас.

2. Управляващите в България нямат политическата смелост да се присъединят към инициативи като тази на Франция и Германия за изработване на механизъм – „спирачка” за подготвянето облекчаване на визите за турски граждани, въпреки, че сме първите потърпевши и въпреки че е пределно  ясно на всички в Европа, че Турция не може, не иска и няма да изпълни всички 72 условия.

3. По георграфски причини ние сме и най–уязвими на политиката на изнудване, водена от Турция спрямо ЕС.

4. Прекалено много залагаме на общоевропейското решение, което е правилно по принцип. Но в извънредна ситуация  страна като Унгария, заявява, „добре няма да вдигаме стена на румънската граница, но ще струпаме строителен материал на нея и ще я двигнем за 8 дни, ако се наложи”. Ние не вземаме пример и от приятелите на българския премиер от Бавария, които въпреки позицията на Меркел заявиха „по–добре повече контрол, отколкото по–малко контрол”. Такава превенция от българска страна няма. Ние разчитаме на политически заявления и може да бъдем неприятно изненадани, въпреки безспорния извод за ерозиралата солидарност на страните–членки.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация