ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


   
      Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

Спешно трябва да изградим национална гвардия

Интервю със Симеон Николов за вестник Труд, 03.03.2016

- Около нас ври и кипи: Гърция е пред колапс, Македония е пред тежка криза, другите държави се готвят като за война. България е не по-малко застрашена. Има ли място българската армия на границата, г-н Николов?

- Решението на българския парламент е в правилна посока. Проблемът е, че предложение за това сме правили преди две години, а едва сега, в 12 без 5, изменението на две изречения в закона изглежда крайно недостатъчно. Необходими са още законови промени, наредби, подготовка на състава, който ще бъде изпратен, и т.н. Силно се подценява въпросът за правото на използване на оръжие. Съмнения предизвиква и координацията с МВР. Твърдението, че войската имала готовност, едва ли е съвсем точно. Възможностите ни за защита на морското пространство също са силно ограничени. Отклоняването на военния състав от планирани вече национални и международни учения също трябва да се вземе предвид.

Същевременно може да започне ускорено изграждане на Национална гвардия, за което в МО имаше два готови проекта, изработени под мое ръководство, чието реализиране се провали поради недалновидност и междупартийни търкания в управляващата коалиция. Последвалите природни бедствия и очертаващите се трудности при овладяване на един по-голям бежански поток правят създаването на такава структура сега много по-целесъобразна. В противен случай самоорганизирани граждански отряди ще предизвикат редица проблеми. В европейски страни има вече и контраотряди от мигранти. Националната гвардия се планираше да има своите подструктури по области, защото и задачите по места са различни. МО трябваше да осигури само инструкторите и техниката, каквато имаше в изобилие. По места имаше достатъчно хора с организационен и военен опит, които можеха да попълнят състава на една Национална гвардия. Но както казват сърбите: На българите им идва умът, когато вече е късно.

- От близо седмица в Сирия криво-ляво има примирие. Възможно ли е то да успее?

- Постигането на съгласие между великите сили в днешната сложна ситуация е възможно само тогава, когато направят компромиси за сметка на свои стратегически изгоди. САЩ се съгласиха на руското предложение за унищожаване на химическото оръжие на Сирия и избегнаха започване на сухопътна операция. В името на баланса в региона и в съответствие на новата си стратегия постигнаха споразумение по ядрената програма на Иран. Но подкрепата на радикални движения срещу общ „враг” или „противник”, толерирането на амбициите на Саудитска Арабия и Катар, финансирали и подкрепяли „Ислямска държава“ и други радикални групировки, подхранваха корена на проблемите. Русия реагира с включването си в борбата срещу „Ислямска държава“, за да избегне разпространението й към свои територии и за да си възвърне геополитическото си влияние в региона, но пое твърде големи рискове. Тя получи обаче признанието, че без нейна намеса днес в Сирия „Ислямска държава“ щеше да има абсолютната власт.

Неспособността на Запада да въздейства върху Турция за недопускане на поредицата от стратегически за самата нея грешки, от подкрепата на радикални групировки, пряка намеса в Сирия, прекратяване на мирния процес с кюрдите, свалянето на руския самолет до саботирането на примирието днес продължава да създава твърде непредвидима и рискова ситуация.

- Правилно ли бе решението от примирието да бъдат изключени по-екстремистките групировки?

- Излезлите наскоро резултати от изследване на американския Институт за изучаване на войната (Institute for the Study of War) потвърждават извода колко погрешни бяха призивите за включване на салафистки групировки в преговорите, организирани от Саудитска Арабия и Турция: „Ако бъде поканена например „Ахрар ал Шам“, това означава непряко привличане на „Ал Кайда“ на масата за преговорите”. Така се проправя пътят им към бъдещата власт. А именно те чрез Анкара и Рияд саботираха както 9-те принципа от решението на Виенската конференция, резолюцията на Съвета за сигурност на ООН и последно - самата Женевска конференция, а сега поставят отново условия за спазване на примирието.

- Може ли в днешно време конфликтите по света да бъдат контролирани, управлявани?

- Светът навлиза в глобална политическа нестабилност, от която може да излезе само с обединени усилия, възстановяване на международното право и силно икономическо развитие. Известни са провалените режими, прогнозата за регионални конфликти с доминиращи религиозни и цивилизационни фактори, настъплението на джихада в Северна Африка, Европа и бежанската криза. Но очевидно на великите сили и на ООН им се изплъзва способността да се справят със ситуацията. А тя се усложнява, защото, първо, не се взеха поуки от силовия подход за решаване на конфликтите. И второ, защото в преплитащите се геоикономически интереси силно влияние извоюваха производителите и търговците на въоръжение и техника.

- Споменавате липсата на поуки от силовия подход към регионалните конфликти, мислите ли, че САЩ ще спрат износа на демокрация върху крилата на дроновете?

- Възможно е САЩ да променят подхода си към въздействието върху конфликтите по света, но той не изглежда да е в тази посока. През септември 2015 г. Комисията по отбрана на американския Конгрес обсъди темата за водене на стратегическа война. В един от докладите, при това от цивилно лице, външнополитически стратег, експерт, писател - Петер Сингер, под заглавие „Поуките от Третата световна война”, се третираха въпросите какви технологии, средства и човешки ресурси са необходими, за да излезе американската армия като победител. Става ясно, че САЩ решиха да засилят акцента повече върху стратегиите при възникване на екстремна ситуация, отколкото върху овладяването на един конфликт.

Голямата опасност днес е в това, че от незначителни на пръв поглед повод, субективна грешка може да последват катастрофални събития, които да не могат да се поставят под контрол.

- Колко още може да ескалира бежанската криза?

- Усложняването на ситуацията с бежанците бе предвидима. Отдавна експерти прогнозират двукратно до четирикратно увеличаване на бежанския поток през 2016 г. Кризата е в решаващата си фаза и посоката й ще се види през следващите дни и седмици. На извънредната среща на върха на 7 март няма големи изгледи за общоевропейско решение. В последното си телевизионно интервю Ангела Меркел отново се придържа към такова, но партньори и привърженици я изоставят. Не е без значение разминаването между Франция и Германия.

Европейците все повече не разбират безрезервното доверие, което Меркел гласува на Анкара, която с цялостната си политика категорично се позиционира като непредсказуем партньор и вместо гаранции и този път ще представи нови финансови искания.

- На какво е заложена на карта на срещата на 7 март?

- Най-големият риск за Европа ще бъде, ако се официализира подкрепата на Меркел след последната й среща с Ердоган и Давутоглу за така силно желаната вече 4 години от Турция „Свободна зона”. Това би означавало въвличане във война, окупиране на суверенна територия, прочистване на коренното кюрдско население и всичко в името на амбиции и интереси на Турция.

- Да се върнем на Балканите. Гърция изглежда, сякаш ще се разпадне, а другите държави са пред паника. Какво ни очаква?

- Развитието на бежанската криза на Балканите очевидно върви към ескалация. Дестабилизацията на Гърция е въпрос на време. Очертава се вероятността и ние да се превърнем в една от буферните държави. Резултатите от срещата на 10-те балкански страни във Виена бяха осъдени от Меркел.

От друга страна, за мерките, които вече се вземат на национално ниво, може да се каже, че „най-простите решения са най-опасни, защото почти винаги създават нови проблеми”.

- А кои са правилните стъпки?

- Първо, насочване на усилията ни към премахване на корените на бежанските потоци не означава само спиране на войните, защото делът на сирийците например в Германия е само 25 на сто. В дългосрочен план е важно да се инвестира в провалените държави за постигане на държавност и икономическа стабилност. Независимо дали ще бъде Маршал план или друга инициатива.

Второ, за тези страни, за които е характерно преобладаващото младо поколение до 30 години, много важна и напълно по нашите възможности е грижата за тяхното образование като предпоставка за бъдещо положително развитие на страната.

Трето, в по-краткосрочен план ние дори не сме определили общия миграционен потенциал на страните, потенциални източници на мигранти, а това трябва да се направи.

Четвърто, изясняване на мотивите на бежанците, по-голямата част от които са икономически мигранти, тъй като в различните страни има специфични разлики.

И най-важното в краткосрочен план: крайно необходимо и напълно реално е да се противодейства на индустрията на трафикантите, но не едва когато лодките са в Средиземно море, а срещу цялата им информационна масова заблуда, обещания за обетована земя, за финансови помощи, за бъдеще срещу солени такси. Тоест срещу създадените митове в населението на тези страни.

Нашият гост

Симеон Николов е директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения. Бивш зам.-министър на отбраната (2005-2008 г.), бивш съветник по международна сигурност на президента и дългогодишен дипломат.

 

 

CSR в ТВ – и радио –предавания

 

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 

 

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

1  2  3  4

 

 


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  25.06.2016