- Решението на българския парламент е в правилна посока. Проблемът е, че предложение за това сме правили преди две години, а едва сега, в 12 без 5, изменението на две изречения в закона изглежда крайно недостатъчно. Необходими са още законови промени, наредби, подготовка на състава, който ще бъде изпратен, и т.н. Силно се подценява въпросът за правото на използване на оръжие. Съмнения предизвиква и координацията с МВР. Твърдението, че войската имала готовност, едва ли е съвсем точно. Възможностите ни за защита на морското пространство също са силно ограничени. Отклоняването на военния състав от планирани вече национални и международни учения също трябва да се вземе предвид.

Същевременно може да започне ускорено изграждане на Национална гвардия, за което в МО имаше два готови проекта, изработени под мое ръководство, чието реализиране се провали поради недалновидност и междупартийни търкания в управляващата коалиция. Последвалите природни бедствия и очертаващите се трудности при овладяване на един по-голям бежански поток правят създаването на такава структура сега много по-целесъобразна. В противен случай самоорганизирани граждански отряди ще предизвикат редица проблеми. В европейски страни има вече и контраотряди от мигранти. Националната гвардия се планираше да има своите подструктури по области, защото и задачите по места са различни. МО трябваше да осигури само инструкторите и техниката, каквато имаше в изобилие. По места имаше достатъчно хора с организационен и военен опит, които можеха да попълнят състава на една Национална гвардия. Но както казват сърбите: На българите им идва умът, когато вече е късно.

- Постигането на съгласие между великите сили в днешната сложна ситуация е възможно само тогава, когато направят компромиси за сметка на свои стратегически изгоди. САЩ се съгласиха на руското предложение за унищожаване на химическото оръжие на Сирия и избегнаха започване на сухопътна операция. В името на баланса в региона и в съответствие на новата си стратегия постигнаха споразумение по ядрената програма на Иран. Но подкрепата на радикални движения срещу общ „враг” или „противник”, толерирането на амбициите на Саудитска Арабия и Катар, финансирали и подкрепяли „Ислямска държава“ и други радикални групировки, подхранваха корена на проблемите. Русия реагира с включването си в борбата срещу „Ислямска държава“, за да избегне разпространението й към свои територии и за да си възвърне геополитическото си влияние в региона, но пое твърде големи рискове. Тя получи обаче признанието, че без нейна намеса днес в Сирия „Ислямска държава“ щеше да има абсолютната власт.

Неспособността на Запада да въздейства върху Турция за недопускане на поредицата от стратегически за самата нея грешки, от подкрепата на радикални групировки, пряка намеса в Сирия, прекратяване на мирния процес с кюрдите, свалянето на руския самолет до саботирането на примирието днес продължава да създава твърде непредвидима и рискова ситуация.

- Излезлите наскоро резултати от изследване на американския Институт за изучаване на войната (Institute for the Study of War) потвърждават извода колко погрешни бяха призивите за включване на салафистки групировки в преговорите, организирани от Саудитска Арабия и Турция: „Ако бъде поканена например „Ахрар ал Шам“, това означава непряко привличане на „Ал Кайда“ на масата за преговорите”. Така се проправя пътят им към бъдещата власт. А именно те чрез Анкара и Рияд саботираха както 9-те принципа от решението на Виенската конференция, резолюцията на Съвета за сигурност на ООН и последно - самата Женевска конференция, а сега поставят отново условия за спазване на примирието.

- Светът навлиза в глобална политическа нестабилност, от която може да излезе само с обединени усилия, възстановяване на международното право и силно икономическо развитие. Известни са провалените режими, прогнозата за регионални конфликти с доминиращи религиозни и цивилизационни фактори, настъплението на джихада в Северна Африка, Европа и бежанската криза. Но очевидно на великите сили и на ООН им се изплъзва способността да се справят със ситуацията. А тя се усложнява, защото, първо, не се взеха поуки от силовия подход за решаване на конфликтите. И второ, защото в преплитащите се геоикономически интереси силно влияние извоюваха производителите и търговците на въоръжение и техника.

- Възможно е САЩ да променят подхода си към въздействието върху конфликтите по света, но той не изглежда да е в тази посока. През септември 2015 г. Комисията по отбрана на американския Конгрес обсъди темата за водене на стратегическа война. В един от докладите, при това от цивилно лице, външнополитически стратег, експерт, писател - Петер Сингер, под заглавие „Поуките от Третата световна война”, се третираха въпросите какви технологии, средства и човешки ресурси са необходими, за да излезе американската армия като победител. Става ясно, че САЩ решиха да засилят акцента повече върху стратегиите при възникване на екстремна ситуация, отколкото върху овладяването на един конфликт.

Голямата опасност днес е в това, че от незначителни на пръв поглед повод, субективна грешка може да последват катастрофални събития, които да не могат да се поставят под контрол.

- Усложняването на ситуацията с бежанците бе предвидима. Отдавна експерти прогнозират двукратно до четирикратно увеличаване на бежанския поток през 2016 г. Кризата е в решаващата си фаза и посоката й ще се види през следващите дни и седмици. На извънредната среща на върха на 7 март няма големи изгледи за общоевропейско решение. В последното си телевизионно интервю Ангела Меркел отново се придържа към такова, но партньори и привърженици я изоставят. Не е без значение разминаването между Франция и Германия.

Европейците все повече не разбират безрезервното доверие, което Меркел гласува на Анкара, която с цялостната си политика категорично се позиционира като непредсказуем партньор и вместо гаранции и този път ще представи нови финансови искания.