ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Стратегическо партньорство  на НАТО с Русия е от по–голямо значение, отколкото ескалация чрез  изграждане на военен потенциал  на Изток

Симеон Николов

08. 09. 2014 г.

Срещата на НАТО на  върха в Уелс беше от изключителна важност и затова беше и натоварена с много очаквания. Важността се определяше от сериозно променената среда за сигурност. А винаги, когато и в миналото са се дискутирали заплахите, е имало различия в тяхната оценка. Същественото е, че този път се стигна до една обща оценка, предпоставка за взетите решения. Очаквано и логично темата за отношенията с Русия и кризата в Украйна измести, но не подцени,  останалите 4 основни въпроси /усилване на колективната отбранителна готовност, увеличаване разходите за отбрана, партньорските отношения и Афганистан. Въпреки опасенията, че НАТО би могъл да подцени новата заплаха от Ислямски халифат, както авторите на бългаската „Визия 2020, Алиансът показа гъвкавост и нова коалиция от 10 държави, всички от които без Австралия са членки на НАТО Великобритания, / САЩ,Франция, Германия, Канада, Австралия, Турция, Италия, Полша и Дания/ ще обединят усилия в тази борба.

Предварителните различия в позициите на страните–членки по някои от разглежданите въпроси се отразиха на крайните резултати:

– Т.н. постигането на 2% на военния бюджет от страните–членки остана препоръчително, а не задължително, а срокът за постигането му бе изместен от 5 на 10 години, което отлага променята на баланса на военните разходи САЩ–Европа;

– постоянното дислоциране на военни формирования в източноевропейските страни бе изместено от идеяата за формирование на Силите за бързо реагиране в състав около 4–5000 души и 5 военновременни бази;

– независимо от пълното прекратяване на сътрудничеството с Русия, не бе ревизиран основополагащия документ НАТО –Русия от 2007 г.

Очевидно е, че имаше различия в позициите и готовността за решения между лидерите на държавите–членки и досегашните ръководители на НАТО в лицето на генералния секретар Расмусен. Политиците охладиха в известна степен военната реторика на натовските стратези, внесоха повече реализъм /Меркел: «сигурност не чрез конфронтация, а чрез сътрудничество»/.  Прекалено войнстващите позиции винаги дават контрааргументи на другата страна, в случая на Путин. Очакванията към новия генерален скеретар, норвежеца Йенс Столтенберг, който ще заеме поста от 01 октомври т.г. са, че ще има по–премерени и убедително обосновани изявления.

Освен това, случващото се е показателно за две неща: първо, НАТО успя да се обедини около по–ефективни решения, независимо от различията преди това и второ, САЩ въпреки, че постигнаха целта си да ангажират Алианса срещу Русия, си дават сметка, че след като още на срещата на върха в Букурещ оставиха водещи европейски страни да се наложат с решението за отлагане приемането на Грузия и Украйна в НАТО, днес се наложиха и с други свои ограничения по отношение исканото от Вашингтон увеличаване на бюджетите и по–твърди и крайви мерких срещу Русия. Тоест, ролята на САЩ в НАТО вече не е тотална!

Това, което отсъстваше в дискусиите на срещата беше обективния прочит на процесите за кризата в Украйна. А това е важно, защото липсата на такъв подход е причина за някои тенденциозни, неточни и погрешни в далечна перспектива предложения и решения. Когато в едно семейство има проблеми, те се обсъждат, ако трябва и в зцакрит формат, но нещата се назовават с истинските им имена. А тук отсъстваше името на един от основните геостратегически иглачи /актьори/ – САЩ– тяхната роля в геополитическия сблъсък с Русия на територията на Украйна и използването на последната като инструмент. Защото е безмислено европейците да се договарят за нещо, както подписаното от трима европейски министри споразумение в Киев през февруари т.г., а след това съюзникът ни да дава друг тласък на събитията.

Отсъстваше също така самокритичния поглед  към направеното от ЕС, носещ част от вината за събитията в Украйна, поставил я пред избора „или–или” с един убийствено бюрократичен документ. Дори и на по–късен етап ескалацията и хилядите човешки жертви можеха да се избегнат, ако факторите в този конфликт бяха се вслушали в предложенията на безспорни американски експерти /Кисинджър, Бжежински/ и европейски държавни лидери /чехския президент/, едно от които беше запазване целостта на страната чрез федерализация.

Срещата на върха в Уелс оставя едно впечатление за преобладаващ фокус върху военните детайли, докато стратегическата обстановка и тенденциите изискваха един по–балансиран подход, отчитащ факта, че военната сила, новото острие на Силите за бързо реагиране, не са единствените и основни инструменти срещу новите предизвикателства– амбициите на Ислямска държава и ислямизирането на Европа, енергийната сигурност  и други. Затова държавите трябва да разработя не свои визиии за отбрана, а преглед на целия Сектор за сигурност, да преработят своиет концепции за национална сигурност, военни доктрии  и т.н.

Положителен ефект обаче ще имат: формулирането на 16 приоритета за развитие на Алианса, Плана за готовност за действие на НАТО, увеличаване на военните учения  и др.

Българските военни очакваха срещата на НАТО на върха да вземе решение за плавно увеличаване на военния бюджет до 2020 г., което да въздейства на българските политици за по–реалистично оценяване на необходимостта от модернизация и подготовка на армията ни. За съжаление това не бе облечено в задължителан форма, а срокът бе удължен. Още по–разочароващо е, че президентът Плевнелиев пропусна в словото си този пасаж от Визия 2020, което ведната породи съмнението, че причината е изявлението на Бойко Борисов. А промяната на позицията на президента вследствие изказване на бивш премиер и участник в предизборната борба, не е добър знак.

 Известно разочарование буди и факта, че споровете около Визия 2020 и корекциите й в политичаската част, защото във военната част на същата спорни моменти почти нямаше, изглежда само отклониха общественото внимание, без да стане известна позицията ни по 5–те основни теми на срещата и изробатването на общата декларация от нея. Така когато чухме новите моменти за искане на защита, заедно с Румъния, за командване на НАТО в България, за Черноморска формация на НАТО, за  предоставяне на Втора тунджанска механизирана бригада на Многонационалното командване в Шчечин, остана едно чувство за непрозрачност. Дано основните въпроси са обсъдени с военното ръководство, въпреки че в делегацията не бе включен началника на щаба на БА, а и не всички предложения е вероятно да се реализират. Но горните въпроси очевидно налагат президентът да разясни поетите от него ангажименти.

Искането за защита на Бългаия и Румъния вероятно ще предизвика вътрешнополитически реакции в две посоки: първо, ще напомнят на президента, че не сме президенска, а парламентарна република и не би трябвало да представя своята позиция за заплахите срещу България, коите не се споделят в страната. Втората посока, гарантирано ще е в популисткото говорене на политиците, че ще ни пазят и не е необходимо да полагаме усилия и да осигуряваме финансиране за нашата отбрана. Второто е свързано с отсъствието все още на култура по сигурността н нашите политици и кандидати за такива в предстоящите избори.  

Предоставянето на три полигона в България за нуждите на НАТО е напълно полезна стъпка. Тя е възможна, защото в Договора за военно сътрудниечство със САЩ, който разписа техния статут е записано, че могат да бъдат ползвани и от други страни–членки на блока.

Увеличаването на съвместните учения ще бъде само от полза за Българската армия. Нов това означава, пре процентът от военния бюджет за подготовка трябва да гони нормите в НАТО – 8–10%, а ние сме още на 3–5%.

Подценената още в първия вариант на Визия 2020 заплаха от „ислямски халифат”, не намери място и в преработения вариант, освен в изброените няколко потенциални опасности. Нашите „експерти” обаче бяха опровергани от формирането на групата държави на срещата на НАТО в Уелс за борба срещу тази бързо надигаща се заплаха. На фона на конкретните заявления от „Ислямски халифат”, че България и Испания ще бъдат първите европейски държави, в които ще се изгради ислямски халифат до 2020 г., този пропуск на българските „визионери” бе впечатляващ.

По отношение на „Визия 2020”: направен беше опит да ни направят заложници на няколко експерти около министъра на отбраната, подкрепяни от президента, без политически консенсус, поради липса на НС и извън правомощията на едно служебно правителство. Затова съдбата й може да бъде само на документ, който да послужи за основа на разработване на много по–всеобхватен такъв при следващо редовно правителство и то не само за отбраната, а за целия сектор за сигурност.  

Вълната от критики срещу първия вариант на Визията беше внушителна и определено далеч над откъслечните няколко коментара в нейна защита.

Твърдението, че възражението е единствено срещу поименното споменаване на Русия като враг категорично не е вярно. Основният проблем дори след преработване на политическата „шапка”, която „носеше” спорните моменти, остана, и това е подходът към документа. На такъв важен форум се отива с ясни позиции по петте основни теми, които ще се разглеждат там и с предложения или съгласие за заключителната декларация на форума. Визията е последващ документ, в който се вземат предвид решенията от форума, в който си участвал. Вторият основен проблем, уловен веднага от критиците на визията бе, че наистина е недопустимо служебно правителство с мандат от 2–3 месеца да разработва дългосрочен документ. И нещо още по–важно: без политически консенсус по него  и без гарантиран финансов ресурс.

Експертните „аргументи” срещу дръзналите да критикуват Визията бяха също крайно  необосновани:

– внушението, че те „опитват да поставят под съмнение избора на България и обърнат този избор” е просто наивно. Всъщност такива автори разделят българското общество, искат да направят от нас украинци, вредят на имиджа на България. Защото изборът ни –НАТО и ЕС е необратим. Изкуственото създаване на несъществуващ проблем може би е необходимо някому за да оправдае предстоящи неуспехи и прехвърли другиму вината;

– поставянето на етикета „агенти на руската политика” е отричане на правото на друго мнение, автоматично причисляване на критикуващите към лошите, разделяне на лоши и добри, на черно и бяло– примитивен и неприемлив подход;

– разминаването на оценките за заплахите произтича не само от нивото на експертния капацитет и евентуална идеологическа обремененост, но и от липса на диалог за изясняване на противоречивите изводи. Приемайки ценностите на демократичния свят на ЕС и НАТО, естествено не можем да приемем кървавия геноцид над цивилно население и военни престъпления.

– подменяне на исторически факти е най–често срещано в „защитниците” на Визията и това обяснява лекотата, с която се преиначават и днешните събития, което предивзиква възмущение в истинските и необременени експерти;

– няма място за спор и по отношение на разликата между доклад за конференция и документ от държавно ведомство, в който някои неща са недопустими и могат да предизвикат и дипломатически скандал.

На проведената само дни преди срещата на НАТО научна конференция в Берлин по Западните балкани, посетена от 7 държавни ръководители, не бе проблем наистина формулировката от германска страна, че заплахите за нас идват от Китай, Турция и Русия, в тази последователност. Силно контрастиращо с едностранчивата оценка на авторите на Визията.

Имаше едно сполучливо обобщение за тази общност от хора, независимо дали е малка или голяма, направено в едни анализ в изданието Коментатор.бг на 03 септември: «Съществуват три страховити момента, около които се гради манталитетът на тази общност. И с които на всяка цена се съобразява нейното поведение. Първо, истеричността е добродетел. Няма нищо лошо в това да потреперваш от собствената си вътрешна ерекция, от дивия хералдически патос и високото кръвно, и да го споделяш с други, които също да потръпват като теб и т.н. От значение е единствено напрежението на целеустремеността. Не фактите. Второ, когато отказът да мислиш, т.е. да мислиш от дистанция, да мислиш извън ерекцията, извън възпалението, се схваща и толерира като будност. И най-накрая идва инерцията, еднопосочността във всеки смисъл, преживяна като гражданска доблест. Тази подмяна в съзнанието е в същността на неврополитиката. В същността на черната еуфория.»

Някои по–тясно професионални въпроси изискват отделно разглеждане, но за съжаление, неразбирането им от по–шорок кърг хора се използва за манипулиране на общественото мнение. Най–малко некопмпетентно е на поставиш на първо място „заплаха от нова хибридна война” за България. Самата хибридна война, наричана доскоро „война от четвърто поколение” или „война от следващо поколение” не е нищо ново и не българските експерти или руски стратези  са нейни автори. Тя бе практикувана от Запада в Либия, в Сирия и др. страни, като „информационната война” е първата част от нея, а не както бяха представени отделно в „експертната” „Визия–2020”. Хибридната война се характеризира с използване на дезинформацията за създаване на „благоприятна” ситуация за реализиране на определен замисъл, организиране и финансиране на бунтовници за сваляне на режими, скрито въвеждане на чужда територия на спецназ като например английските „Тюлени” и Катарските специални отряди в Либия. Тя се прилага при фалирали държави и диктаторски режими. Как би могла да бъде заплаха за България, член на НАТО и ЕС? И тъй като в основата на такива войни лежат интереси към газови находища като в Украйна, нефтени такива в Близкия Изток и др., дали България има такива, за да бъде мишена на подобни пъклени замисли?

На някои заслепени защитници на абсурдната идея за заплаха от Русия им се привиждат „зелени човечета” в България. Може и да се случи, но те със сигурност няма да говорят руски. Ако вземем предвид увеличаващия се брой  предприятия, в които не се назначава нито един българин и растящия брой на джамиите, те може би ще говорят турски. Засега „зелените човечета” в България говорят лош български и лош английски и получават заплати от чужди фондации.

Понятието „хибридна война” се използваше от западни политолози, но едва сега за първи път влезе в документ на НАТО за бъдещо проучване и дори учения за защита, което по същество е манипулиране на представата за тези форми на водене на война, като нещо ново, идващо от Русия.  Всъщност Русия се приспособи към приложените и в Украйна методи най–вече от САЩ, в противен случай щеше да направи грешката на сирийския диктатор Асад спрямо многонацоналните отряди от бунтовници и терористи. Западни политолози са категорични, че в Украйна се води хибрида война, но не само от Русия, а и от други актьори. Т.е. хибридната война се води не само от недържавни, но и от държавни актьори. По принцип, поставянето на въпроса на срещата в Уелс беше правилно, дори търпи критики, че не бе развит в достатъчна степен, тъй като военният компонент е само част от хибридната война, а не бяха планирани мерки срещу останалата част от комплекса от форми и методи с изключение на кибератаките. Но увлечението и грешката на българските автори бе, че се опитаха да припишат заплахата на Русия, а за пряко заплашена да обявят– България.

Като първи елемент от хибридната война, информационната й част се води и от двете страни в Украинския конфликт, както от САЩ, така и от Русия, но тяхната мощ и ефектът им са несъразмерни. Въвеждането на наименованието „терорсти” и „антитерористична операция” от американските съветници в Украинската служба за сигурност още когато в отделни градове на Източна Украйна само се протестираще, показва далечния замисъл и подготовка. Премълчаването на ролята на неофашистките сили и извършените от тях зверства, също е част от дезинформационния подход. Представянето на руската страна като агресор бе подчинено на основния замисъл Русия да бъде въвлечена във военни действия на тероторията на Украйна. Лансирането на стари снимки на въоръжение и техника в приграничните райони показва до какви елементарни и груби методи се стига в това информационо портивоборство, което трябваше да излъчи послания и към международната общност. Безпрецедентна бе и кампанията по повод на сваления пътнически самолет на Малайзийските авиолинии, преди още да бъде направен дори оглед на мястото на инцидента, дал удобен повод да се стовари вината върху Русия и да се извлекат максимум дивиденти в международен мащаб. Насилствено мобилизираното население в укринската армия бе облъчвано с призиви „Украйна е в опасност. Трябва да спасим Украйна.” След поражението над силите от Антитеростичната операция, в навечерието на срещата на НАТО в Уелс, бе сменен кода за въздействие– „Ние вече водим война срещу Русия.”

Американската общественост бе крайно едностранчиво информирана. „Руснаците идват! Америка трябва да действа”, това беше основното внушение.

В България една от най–гледаните телевизиии смени дори технически данни за противовъздушната ракета, която евентуално би била изстреляна от опълченците, за да съотвества на заглавието на телевизионния репортаж: «От Русия или от опълченците беше свален самолета?» Няма трета версия. Но тъй като инцидентът бе на разстояние над 50 км от руската граница, а ракетата има далекобойност 35 км , бързо последната цифра бе сменена от усърдните български журналисти.

Когато дълго време въобще не се споменава, че не само редица държавни и правителствени ръководители, но и видни и уважавани експерти, политици и генарали в Западна Европа имат различно мнение от лансираното от САЩ и генералния секретар на НАТО, е много лесно да излъжеш в кореспонденция от Уелс, че всички идинодушно са приели дадено решение, а не са направили компромис.  

– Украйна няма нито сили, нито възможности за интеграция в НАТО и ЕС, твръди чешкия премиер Бохослав Суботка;

– Изявленията, че Украйна и Грузия могат да влязат в НАТО говорят за това, че западните страни са загубили чувството си за мярка и че са загубили ума си», безпардонен е френският политик Жак Мияр;

– «НАТО» въобще не е застрашен, заяви бившщият шеф на световно известния Изследователския институт SIPRI Валтер Щютцле;

– Стратегическото партньорство  на НАТО с Русия е от по–голямо значение, отколкото присъствие на сили на НАТО в балтийските страни. Това би било ескалация..., , казва генерал Харалд Куят;

– Срещу военна интервенция на НАТО е бившият председател на Външната комисия на Бундестага Рупрехт Поленц;

– „Вашингтон зарази целия свят с „изключтелно безумие”. Невежи икорумпирани западни СМИ и безпринципно глупави в европейската политика неоснователно обвиняват Русия в агресия и отчаяно призовават към война”, пише публициста икономист Пол Крейг Робертс.

Да не говорим да писвмото на 11 бивши американски разузнавачи до Ангела Меркел, или писмото на група известни и уважави политолози и експети по сигурността, техните оценки и препоръки към европейските лидери. Историята показва, че когато не се вслушваме в мъдреците, върху нас се срутват по–лоши събития от очакваните.

БЕЛЕЖКИ

♦ На срещата на НАТО на върха на 05 и 06 септември 2014 г. в Уелс участваха 60 държавни лидери, 70 министир на отбраната  и 70 външни минстри.

♦ Съставът на новото острие на експедиционните сили ще бъде формирано от Великобритания, която поема командването и най–голяма част от състава /3 500 души/, Естония, Латвия, Литва, Дания, Норвегия и Холандия.

♦ Само 4 страни–членки от НАТО изпълняват изискването за минимум 2% военен бюджет от БВП на съответната страна.  САЩ /4,6%/, Великобритания , Гърция,  Естония  достигна също показателя от 2%.Полша поддържа 1,8%. Литва и Латвия не достигат дори 1% от БВП.

♦ Тази година военният бюджет на България е 1,28% от БВП или 1.045 млрд лева. Замисълът бе от 2015 г. да се увеличи на 1,5%, тоест със 170 млн лева, след което ежегодно да расте с 1%.

♦ България е заявила интерес към 30 проекта по линия на инициативата «Интелигентна отбрана» на НАТО и по 6 проекта на ЕС, между които въздушен транпорт, мрежа за морско наблюдение, управление на кризи и оказване на помощ при бедствия.

Забележка: Части от материала са използвани в интервюта с автора за агенция Фокус, БНР–Хоризонт и ТВ България Он Еър.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация