ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Светът е на ръба на нова и продължителна Студена война

Интервю със Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения за агенция OffNews, 20 03 2014

Господин Николов, може ли да се говори за пренареждане на геополитическата карта след тези събития и защо точно Украйна се превърна в сцена на геополитически сблъсък?

 Събитията в Украйна бяха само етап, само една от развръзките по пътя на геополитическите промени. След като в новата си стратегия САЩ решиха да пренесат акцента на своята политика на Изток, в Азия, трябваше да се погрижат за баланса на силите в свой интерес по два вектора. Първо, в Близкия Изток, след неудачите на т.н. «Арабска пролет» те се преориентираха към преговори с Иран като по–прогнозируем партньор и вбесиха с това Саудитска Арабия и изправиха на нокти Израел. Второ, задачата за дестабилизиране на постсъветското простарнство изостана, предвид на несполучливото сътрудничество със сунитския фактор и терористичните групировки, поради което бе заложено на плановете за поставяне на прозападно правителство в Киев. Една от основните грешки тук бе, че заложиха на неонацистите като ударна сила, които дискредитираха справедливите протести на демократично ориентираните украинци и станаха неконтролируеми, в което има известен паралел със Сирия, където терористите злепоставиха борбата на бунтовниците срещу диктатора Асад и въоръжавани от Турция и САЩ и подпомагани от Великобритания и Франция доведоха до кръвопролитни сблъсъци с правителствените въоръжени сили. Така се стигна до ситуацията в стратегическите цели на САЩ  все още да се надяват, че след като не можаха да продължат въздействието си в самата Русия с идването отново на Путин на власт, биха могли с външнополитически конфликт да сринат авторитета на руския президент, а санкциите да подкопаят икономиката на страната така, че да се стигне до следващ «Майдан» в Москва. А всичко това да стане преди реализиране на стратегията си с преместване акцените на своята политика в Азия, като Русия не успее да реализира проекта Евразия. Едновоременно с това разбира се да не се допусне  укрепването на оста Берлин –Москва.

Разбира се, до сблъсъка се стигна и от поредица стратегически и тактически грешки  от всички страни. Години преди събитията световно известният анализатор Збигнев Бжежински предупреждаваше, че Европа трябва да ускори демократизацията на Украйна за да не  дочака насталгията на Русия към бивши нейни територии и предизвикан конфликт. Втората грешка на ЕС беше изключително бюрократично изготвения, политически безумен проект на документа за асоцииране на Украйна, по който президентът Янукович разбираемо не можеше да направи тази самоубийстевна стъпка, която щеше да срине икономиката на страната. Същинската вина на Янукович обаче беше опита да въведе нови закони от 16 януари т.г. , с които да утвърди деспотичния модел на Путин в Украйна. Именно това изведе втората и най–голяма вълна протестиращи на площадите. Постепенно подкрепящите президента олигарси един по едни бяха спечелени на страната на подготвящите преврата. Критичният момент обаче настъпи, когато демократичните сили изпуснаха от контрол двете националистически и неонацистки по същност формирования, както и протестиращите на площада.

Тогава всички се втурнаха да спасяват положението. И тук проличаха различията в интересите на САЩ и ЕС. САЩ, които подготвяха и финасираха този преврат, факт официално признат и от пом. държавния секретар г–жа Нюланд в публична лекция –«ние похарчихме 5 милиарда досега за тази революция, а не виждаме резултати»/, изведнъж се оказаха без представител при подписването на споразумението от тримата министри на външните работи – на Германия, Полша и Франция. При това с условия, които не устройваха Вашингтон, например оставане на Янукович на власт до избори през декември. На следващия ден се появиха снайперистите, за които вече има сигнали, от кого са изпратени и кой ги е финансирал, за което пък Русия поиска да се направи разследване. Грешката на нас анализаторите пък беше, че не отчетоха своевременно ролята на олигарсите и на специалните служби. Последвалите събития са известни. «Бягството» на Янукович беше добре планиран ход от Москва, който й даде възможност да аргументира, че има един едниствен законно избран президент, а случилото се в Киев е държавен преврат. Опитът на новото правителство да отмени закона за езика и изявления и заплахи  за прекратяване на договора за руската военноморска база, както и започналите от неонацистки отряди грабежи и малтретиране на руски граждани и закани срещу руснаци, евреи и т.н. принудиха Путин да действа. Той бе изправен до стената. А съгласно приетата доктрина от 2010 г. бе длъжен да защити «руските граждани зад граница». Евентуална загуба на военноморската база, която осигурява трамплин към Средиземноморския регион беше немислима. Това беше вече въпрос на оцеляване.

Референдумът в Крим бе в нарушение на конституцията на Украйна и на международното право, макар че Международният съд е постановил обратното за Косово, но категоричният вот от 96,6% не може да се пренебрегне и рано или късно щеше да се стигне до някакво решение. А и дълги години пралаганото двуличие на Запада в различни райони на света повечето дискредитира неговите действия, отколкото тези на президента Путин.  Не може да се отрече, че съмнителните мотиви за действията на Хрушчов през 1954 г. са довели до прехвърляне на областта в рамките на една държава. В този смисъл Крим никога не е бил украински и винаги е бил руски. 

Може ли да се очаква сериозен въоръжен конфликт, да го кажем направо – война, между Русия, от една страна, и Украйна, и Запада – от друга, след решението за независимост на Крим и последвалото му присъединяване към Руската Федерация?

Никой няма интерес от разпалването на горещ военен конфликт, който би бил самоубийствен за всяка страна в него. Това не означава обаче, че след присъединяването на Крим към Руската федерация ни очаква мир. Напротив с тези действия ситуацията се изостри още повече. А война по смисъла на съвременните й форми вече се води. Това са така наречените четвърто поколение войни, при които смяната на правителстовото в една държава и поставяне под контрол на ресурсите й не става с развръщане на въоръжени сили на нейна територия. Не се обявява и начало на войната. Тя започва с етап от информационна война, в която в общественото мнение се насаждат определени разбирания оправадващи необходимостта от бъдещи действия. След това се задействат предварително подготвени «бунтовници», въоръжавани и финасирани отвън. Използват се и терористични групи, както в Сирия.  В третия етап се изпращат специални сили, командоси,  в съответната страна в пълна секретност и разбира се в тотално нарушаване на суверенитета й, както на «английските тюлени» и катарските спецназ в Либия. Инсценирането на погроми и убийства и разпространяване на видеозапаси в деня преди поредното заседание на СС на ООН с цел въздействие, стана широка практика.
В случая с Украйна ставаме свидетели на крайно ожесточена до истерични форми информационна война. Така стана възможно геополитическото противопоставяне САЩ–Русия да се представи като такова между Русия и Украйна. Сто процентови лъжи влизат в изявления дори на държавни ръководители. Валят обвинения– кръвопиец, втори Хитлер и т.н. Недостатъкът на този модел на войни от четвърто поколение е, че лишава участващите в конфликта от конструктивни възможности за деескалиране на напрежението. Тотално противоречивите обяснения и аргументи сериозно усложняват, пречат на международната дипломация.

Какво означава «избори под дулата на автоматите» на чужда държава, когато международните наблюдатели бяха удивени от абсоютното спокойствие в Крим на 16 март т.г.? Каква военна агресия, когато в международно валиден договор до 2042 г. числеността на руските въоръжени сили в Крим е фиксирана на 25 000, а те имаха преди конфликта по–малко от 15 000? Нали и България има подобна договорка със САЩ – до 2500 и 5000 на година, при ротация. Каква инвазия, колко танка влязоха в Крим, колко самолети, колко ракети бяха изстреляни? Установеното проникване на украинска  разузнавателно–диверсионна рота, въпреки добре организирания контрол, свидетелства, че решението за  мерки от Русия са били основателни. Нали никой не очаква подготвените за диверсии украинци да са отивали на кафе? Колкото до американския безпилотен летателен апарат, имайки предвид радиуса му на действие, нали никой не очаква да е изстрелян от територията на САЩ? Нито че ако намерите 17 млн долара в районната центарла на една партия, например в квартал Люлин, ще обясните, че са от членски внос, както и че изливаните 20 млн долара седмично на «Мейдана» са от партийна субсидия.

Необходима ли беше демонстрацията на сила и оръжие в последните седмици от страна на Запада и Русия, с т.нар. учения, които се проведоха включително и с участието на български военни?

Удивително е, как лидери, които носят тежката отговорност не само за своите страни, а и за света, стигат до такива абсолютно погрешни решения. Те много добре знаят предимствата и недостатъците на военната си мощ и защо няма да прибегнат до нея. Но очевидно, че натискът на ястребите върху президента Обама е огромен. В същото време такова поведение на Путин рязко вдигна рейтинга му и сплоти нацията. А ограничено мислещите и показващи мускули неонацисти, които разграбиха складове с оръжия в Украйна, може би са получили проблясък, че заканите им към руснаците от Изток и Югоизток като «ще подпалим земята под краката им» няма да минат. Българско участие във военни учения дори и да са били планирани предварително, трябваше да бъдат отложени предвид на взривоопасната ситуация в региона. Тревожно е, че продължават да се подготвят военни учения в България, в Полша, а през юли и в Украйна. А военните знаят, че една от формите на скрита и изненадваща операция е преминаването от учения към военни действия. Това са опасни игри. Подготовката на войските няма да загубят много, ако няколко учения отпаднат от плана.

Светът намира ли се в състояние на нова Студена война, предвид факта, че заради Украйна едни срещу други се изправиха САЩ и Русия?

Светът се намира на ръба на нова и продължителна Студена война, в която ще бъде тласнат, ако дипломацията не успее да постигне компромис. А в момента като че ли не си даваме сметка, че една нова студена война ще е придрлужена с нова надпревара на въоръжаването, което означава и пренасочване на икономически ресурси за военни цели. Впрочем първите насоки след събитията в Украйна вече се проявяват: западът ще модернизира бойните самолети в Европа, за да могат да носят ядрено оръжие. Русия пък ще обнови и модернизира изцяло Черноморския си флот. Всичко това ще е съпроводено с дислоциране на въоръжени сили на НАТО на Изток, ревностни застъпници за което ще са Полша и Балтийските републики, а в такъв случай и договорът на България за военно сътрудничество със САЩ би могъл да бъде разширен в посока и военно присъствие, а за нас превръщането ни в плацдарм за операции на Изток съвсем не е желателно и няма да намери политическа подкрепа сред българите.

Компромисът чрез дипломация  може да изглежда така: Всички страни в конфликта признават своите грешки, сядат на една маса и се договарят за промяна на конституцията на Украйна, която да позволи изграждането й като федерална държава. Русия получава гаранции, че няма да се суспендира договора й за военноморската база до 2042 г., както и това, че Украйна ще подпише споразумение за асоцииране с ЕС, но никога няма да става член на НАТО и на нейна територия няма  да се разполагат противоракетни бази и чужди въоръжени сили. Тази междинна държава между двата съюза – ЕС и Евразийсксия съюз би могла да се ползва от инвестициите както от Запада, така и от руска страна.

Всъщност Москва направи предложения в посока федерализация, дни преди референдума, но те дори не бяха дискутирани. Вярно е, че много от условията  бяха неприемливи, но всеки би заложил повече искания за да получи желания минимум.

В изявлението си президентът Путин декларира, че няма да продължи с модела за анексиране на Крим и с други украински региони, но той може и да бъде провокиран към такива действия и ако удържи на думата си ще изпадне в ролята на предател спрямо руското население и ще бъде обвинен в непоследователност.

При тези условия, какво можем да очакваме? Първо, ще расте напрежението в Източна Украйна, където населението вече издига искане за присъединяване към Русия. Ще има сблъсъци и жертви. Ще има опити за атентати за дестабилизиране на новия субект на руската федерация. Вследствие на подължаващото грешно поведение на ЕС да не осъжда неонацистките сили в Украйна, може да се очаква разрастване на погроми и самостоятелни, некоординирани нападения до степен, при която ще бъде много трудно да спре дискредитирането на и без това слабото украинско правителство. Фатално би било, ако се изпълнят днешните предложения на някои американски сенатори за оказване на военна помощ, защото ще се създаде една Сирия на европейска територия, войната в която ще продлъжи години наред.  

Определените вече помощи, 1 млрд от САШ, 1,6 млрд от ЕС, а впоследствие още 9,4 млрд до обещаните 11, както и обвързаната с тежки условия помощ от МВФ, категорично няма да бъдат достатъчни за реформите, които за следващите 3 г. изискват 35 млрд, а за завършването им 160 млрд. Ако към този жесток недостиг прибавим последствията от евентуални кантра–санкции на западни санкции, Украйна я чака тежка катастрофа. А е вероятно руският президент да разчита именно на това. Тогава може би Западът ще узрее за една федеративна Украйна. А всъщност ЕС дори при представянето на споразумение за асоцииране не мислеше сериозно, че ще се стигне до пълноправно членство. А от евентуално разпадане на Украйна нямаха интерес нито ЕС, нито Русия, макар че за Брюксел подкрепата за Западна Украйна щеше да е по–евтина от тази на Русия за Източна Украйна.

Германия очивидно очаква провала на украинското правителство и сложи крило над  Тимошенко, която вероятно ще бъде лансирана за бъдещ президент. Но нейното остро говорене днес прави невъзможно да очакваме, че би имала комуникация с Путин или че би приела друга формула за Украйна освен запазване на целостта й. Възможно е и тя да претърпи изборен провал, защото не е харесвана от болшенството украинци, заради популизма й и олигархична обвързаност.

По темата санкции също се очертават различията между САЩ и ЕС, който би загубил много повече. Допуска се голяма грешка като сред първите санкции се посочва изключване на Русия от формати, които биха били единствените, на които би мотъл да продължи диалогът. През последните дни има и някои положителни сигнали– правят впечатления не само твърдите заявления на деловите среди, но и отделни разумни оценки на западни политици. Към тях ще се прибавят и политическите оценки за рисковете в по–нататъшната политика по Иран и ядрената му програма, Сирия, изтетлянето на контингентите от Афганистан и др. За съжаление изказани препоръки като тази на зам. председателя на ХДС в Германия, че трябва да се поставим на мястото на руската страна, на кримските граждани, да вникнем в мотивите и значението им, не би се приела например в България, въпреки че ГЕРБ е в едно политическо семейство с ХДС, а в проектодекларацията си е далеч от подобни разсъждения.

Вече се появи информация за провокиране на сепаратистки настроения и на Балканите след отделянето на Крим – колко вероятен е такъв сценарий?

В случай на изостряне на ситуацията и изпускането от контрол на събитията, най–вероятни ще бъдат претеции на Румъния /Бесарабия, Буковина, континенталния шелф, остров Змейни/.

Съществуващите обаче потенциални проблеми на Балканите ще  се изострят и без да бяха се  случили събитията в Крим. Защото на всеки експерт е пределно ясно, че е въпрос на време  пълзящата албанизация в Македония да доведе до разпад на нашана съседка. Неизбежна е и една бъдеща албанизация на региона. САЩ предвидливо в една дългосрочна стратегия заложиха на най– младата, динамично развиваща се нация.

Незамисимо от процесите в Крим още през 2008 г. парламентът на Република Сръбска прие резолюция, че ще излезе от състава на БиХ, ако Косово бъде признато за независимо, което вече е факт и предстои да видим развръзката.

На четвърто място, също отдавна известен извод на политолозите е, че след косовския проблем ще се появи този с унгарските малцинства, които са най–многобройни в съседни на родината–майка страни.

Има ли България избор във формулирането на позицията си?

Единственият избор е в защита на националните интереси. Но говореното на експерти и политици буди сериозни тревоги. Опитът на няки да внушат и разделят българското население на проевропейски и проруски ориентирано, изкуствено и напълно необосновано да разделят нацията, може да  окаже безценна услуга на онези среди в Европа, които се упражняват над модела «ЕС на две скорости» и искат да ни оставят в периферията на европейския континент.

България може да не признава референдума в Крим, но в никакъв случай не бива да се присъединява към каквито и да било санкции, поради особеното място, което заема, икономическите си трудности и принадлежността на народа и към славянското семейство, по което се нанасят все по–често унищожителни удари. По–страшни са не последствията от провалени търговски договори, а от дългогодишен период на нова  Студена война.

Популизмът на политицитге ни е формирал порочно разбиране за същността и функционирането на ЕС и НАТО. Едната давала, другата ни пазела. А всъщност това са местата, където ние трябва да отстояваме интересите си, както го правят останалите, както го правят Полша и Унгария. Това не са места, откъдето се натиска копчето и ние изпълняваме като роботи. Впрочем в сферата на външната политика решенията в ЕС се вземат на базата на междуправителствени договаряния и няма никакъв задължителен автоматичен момент в позиционирането ни.

Няма големи и малки страни в тези съюзи, когато трябва да се излезе с инициативи и нови идеи. Предстои необходимостта от актуализиране на важни части от международното право. Необходими са регионални инициативи, които да не допуснат подобни промени на границите и в нашия регион. Трудно, но важно е търсенето на общи позиции в Черноморския и Каспийски регион.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация