ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

- Военната операция на турските въоръжени сили в Източна Турция, която започна миналата седмица с обяснението, че е срещу Кюрдската работническа партия, крие нова опасност от дестабилизиране не само на страната, но е и нова стратегическа грешка на Анкара, която ще предизвика реакцията на Европа и САЩ. В резултат на това кюрдите вече говорят не за автономност, а за независимост. Само за дни след обстрелването на жилищни квартали в Диарбекир, Джизре и други градове и след първите цивилни жертви и прогонване на населението се появиха оценки за очакван бежански поток от над 200 000 души. Събитията дават оправдание на решението на Русия да открие представителство на кюрдите в Москва, което ще стане до края на тази седмица. Симпатиите към прокюрдската партия с харизматичния лидер Демирташ, която обедини и много проевропейски демокритични сили на изборите на 7 юни тази година ще предизвика симпатии и подкрепа и в Западна Европа, особено във Франция, Германия и Швеция. Бомбардирането на иракските кюрди, прогонването на сирийските кюрди и геноцидът срещу събратята им на турска територия отслабва общата борба срещу “Даеш” и останалите екстремистки организации, в която именно кюрдите бяха най-ефективният фактор. Върху политиката на Турция се отразяват и противоречията с други ислямистки течения. Всичко това, съчетано със „скрити амбиции за деспотизъм”, допринася за нарастване на агресивността на турската външна полтика, извод, който прави и бившият шеф на израелското разузнаване Яков Кудми.

- Мисля, че да. Отявленият противник на Ердоган - Фетхуллах Гюлен, живеещ в САЩ, изглежда правилно е разчел слабостта на режима вследствие на поредицата му от грешки. Появилият се във в. „Монд” негов коментар (препечатан вчера в “Труд” - б.р.) би могъл да се възприеме като такъв на някой западен или европейски държавник, особено с буквалните заемки като извода, че „мюсюлманите трябва да станат част от борбата срещу тероризма” или с оценката, че става дума за „сблъсък между цивилизация и варварство, а не между цивилизациите”. Гюлен се възползва от ситуацията, за да потвърди правотата на своята досегашна политика, да стимулира своите многобройни и преследвани привърженици в Турция и може би да се представи като алтернатива на Ердоган.

- Това беше очаквано, като се има предвид недоволството на Саудитска Арабия от резултатите на преговорите във Виена и резолюцията на Съвета за сигурност на ООН. Въпреки че такава се очертаваше още при операцията в Йемен, създаването й сега бе ускорено, вследствие на което някои от страните участнички разбраха за това от пресата (Пакистан и Ливан например). Част от тях са и в коалицията, оглавявана от САЩ. Каква ще е координацията? Интересите на страните, обявени за участнички са твърде различни, а някои са с нищожен потенциал и участието им очевидно е символично. Големият брой страни и внушителните цифри за общи въоръжени сили, танкове, самолети и т.н. трябваше да предизвикат по-скоро психологически ефект. На практика обаче приносът на такава коалиция би бил по-скоро дестурктивен, независимо от първоначалната стратегия на САЩ в провеждането на наземна операция с въоръжени сили на страни от региона, а не с намеса на американски и европейски сили. Опасенията възникват от решимостта на страни като Саудитска Арабия и Турция да подкрепят определени групировки, които използват терористични методи и се стремят към установяване не на светска, а на ислямистка държава. Ситуацията може да излезе от контрол или да предизвика това, от което Западът се пазеше, за да не влезе в капана на „Даеш” - да вкара свои въоръжени сили в страната. Другият тревожен момент е, че новата коалиция назовава освен Сирия и други страни, в които възнамерява да провежда операции. Определено неприкрити са мотивите на основните сунитски държави и раздразнението им от нарастващото влияние и военно присъствие на Иран. Това крие опасност от голям сунитско-шиитски сблъсък.

- С последните събития все по-отчетливо се появяват контурите на бъдещото преразпределение на Близкия изток. Заедно с това интересите на участващите външни и вътрешно-регионални актьори излизат от сянката на техните досегашни прикрития и политически оправдания. Увеличава се броят на участниците във войните, които се водят в региона. Някои от тези участници дори се посочват от набюдателите като „неидентифицирани”- например около 9 въздушни удара от самолети с неизвестна държавна принадлежност, въпреки че ако се обърне внимане на това, че 4 от тях са срещу „Хизбула”, нещата ще започнат да се изясняват. Намесата на специални сили на външни за региона страни като Русия, САЩ и Турция също е проблем с много неизвестни. Не по-малко въпроси поражда и растящото недоверие между съюзниците в антитерористичната коалиция. Освен към Турция, видимо се срива и недоверието към Саудитска Арабия. Германското правителство публично не се съгласи с изводите на собственото си разузнаване по отношение на Рияд, но се вслуша в предупрежденията му да не се предоставя цялата разузнавателна информация от самолетите „Торнадо” на Турция.

Когато се правят паралели между Първата световна война и сегашната ситуация, международната общност все още не си поставя въпроса, ако тогава на политиците не е достигнала достатъчно мъдрост, какво не ни достига днес?