ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Към обещаното премахване на визите, този път поискано още от юни т.г., а не през есента, има резерви от някои европейски страни. Франция например категорично изключва такава възможност. Италия и Кипър също се въздържат. Предвид на това обаче, че за Турция то е една от най–важните цели, решаването на спора остава под въпрос и за срещата на 17 и 18 март т.г. Досега няма обявени резултати от изследване относно последствията от премахване на визите за всички турски граждани, а не само за определени категории. За Германия е ясно, че много турци ще искат да дойдат и останат в страната. Няма отговор и на въпроса, дали приемането на тази мярка няма да помогне на Турция да се освободи от голяма част от прогонените от домовете им около 300 000 кюрди, което практически ще засили мигрантския поток. В страна с толкова много представители на екстемистки ислямистки организации турският паспорт може да се превърне в средство за лесен достъп до Европа. Всички тези въпроси едва ли са съобразени и от експертите на българското правителство, след като са изработили позицията за пълна подкрепа на плана на ЕС с Турция.

В тази сложна обстановка вероятно ще е необходим избор на нестандартно решение. Прокрадващите се в ЕП идеи за „Трети вариант” обаче, изглежда вървят в погрешна посока, защото отново се базират на силна финансова инжекция, но не за страните, където се ражда бежанския проблем, а за по–слабо развитите европейски страни, които биха се съгласили да приемат легално допуснати мигранти срещу инвестиране в икономиката им, в инфраструктурата им, в настаняването и интегринането на чужденците и постигане в крайна сметка на икономически ръст, оживление и запазване и укрепване на ЕС като цяло. Предварително условие е създаване на една общоевропейска граница от Егейско море, Южна Италия, до Испания със силна охрана, разтрогване на Дъблинското споразумение и въвеждане на общото за Европа понятие „европейски бежанци”. Всичко това прилича доста на прикрита форма за превръщането на периферните и бедни страни в посотянен лагер за мигранти. Тревожното за България е, че управляващите ни могат да се подведат по щедро обещаваните финансови постъпления, без да мислят за нарастващите външни заплахи и перспективите за радикални демографски и религиозно–етнически промени в страната ни.

България се нуждае от стабилни съседи. Средата за сигурност около нас обаче се усложнява, защото към непредсказуемата, ислямизираща се, водеща война срещу собствените си граждани и с авантюристични планове на Изток Турция, се прибавят една вървяща към дестабилизация Гърция и Балкани, за които бившият президент Саркози директно заяви, че се опасява от възпламеняването им.

Краткосрочните рискове ще зависят от:

▪ Невъзможността да овладеем мигрантски поток, който излиза извън рамките на нашия потенциал. Освен от Гърция, такъв може да нарастне и на турската граница, ако Анкара не остане удовлетворена от споразумението в Брюксел и на черноморската ни граница, която е още по–уязвима.

Дългосрочните рискове са следните:

Опасност следователно би възникнала, ако поставим националния си интерес изцяло в зависимост от „солидарността" в съюзите, в които членуваме, без да се застраховаме с мерки сами и в тясна координация със съседите. Солидарност, която за съжаление ерозира и нямаме гаранции за конкретни сценарии на кризата.

▪ Ако международната общност не предприеме мерки от дългосрочен характер срещу корените на явлението, ще станем жертва на циклични и нарастващи миграционни кризи. Подхранваната илюзия, че ние бихме могли да бъдем някакъв остров на сигурността и спокойствието е фатално сбъркана. В дългосрочен план сегашната мигрантска криза може да се овладее за 10– 15 години при правилен подход към кризисните региони: спиране на войните и доставките на оръжия, разгромяване на индустрията на трафикантите, силна икономическа подкрепа, инвестиране в образованието. В противен случай прогнозите на западните експерти за двойно и тройно увеличаване на мигрантския поток през следващите години и циклите от пикове на такива през срледващите 2–3 десетилетия може да промени изцяло Европа, а нашата страна – с поне 2–3 милиона чужденци до 2040 г. /Взети са предвид потенциалните бежански потоци от Африка и Близкия Изток и евентуално забавено и негативно развитие на двата региона, високата раждаемост и събране на семейства и роднини/. Това прави обяснима прогнозата на ЦРУ на САЩ за възникване на нови мюсюлмански държави в Европа и откъсване на част от територии на днешни такива, в която се посочваше и България с териториална загуба в Югоизточната част до линията на Бургас.

Необходими са голяма доза политически инстинкт, историческа прозорливост и далновидност за да се преведе страната през рифовете, които биха предизвикали неспасяема пробойна в стария кораб на България.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация