ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Турция в НАТО– брак по сметка, но разузнаването й руши взаимното доверие*/

Симеон Николов, 05.12.2017

Задълбочаването на кризата в отношенията на Запада с Турция все по–често предизвиква коментари относно бъдещото й членство в НАТО. Напускането  й обаче е нереалистично очакване.

В разработката на ЦРУ на САЩ от т.г. „Светът през 2035–та”, във втрория раздел, подточка „Близък Изток” авторите не са сигурни единствено за Турция дали ще запази своята мощ и влияние върху държавите от региона, които се борят с нестабилността, за разлика от Иран, Израел и Саудитска Арабия, които ще запазят тази си роля. Връщането на политиката на великите сили в Близкия Изток с нов руски ангажимент ще е  един от силните вектори, който ще повлияе върху бъдещата динамика. След Дамаск възможни са предложения на Русия и към други бивши съюзници на Съветския Съюз като Ирак и Египет. Това безспорно се взема под внимание от Анкара с нейната амбиция за водеща роля в мюсюлмавския свят.

В раздела за „Европа– застрашаваща периферия” на същата разработка на ЦРУ се прави прогноза, че следващите пет години, освен несигурното единство на ЕС, проблемът с все по–независимата външна политика на Турция, посягаща в различни посоки и недемократичните импулси от страната ще допринесе поне в средносрочен план за центробежни течения в Европа и ще застрашава единството на НАТО, както и сътрудничеството между НАТО и ЕС.

Вече година и половина в Турция продължават арестите– само преди броени дни бяха издадени заповеди за задържавено на още 333 турски военни. Днес отстранените генерали вече са 150. Подменени бяха представителите на Турция в НАТО, което събуди недоволство в Брюксел, защото новопристигналите нямаха необходимите познания и опит, не владееха дори езика. В главната квартира на НАТО бяха обезпокоени и по–късно, когато през юли 2017 г. бяха отстранени опитни кадри– освободени бяха командващите на СВ, ВМС и ВВС. Началникът на ГЩ г–л Хулусу Акар изненадващо остана на поста си. Нанесените от контрапреврата удари върху армията, сриване на авторитета й, предприетите дълбоки реформи се отразяват негативно върху боеготовността на въоръжените сили в краткосрочен план.

Вярната оценка за отношенията Турция–НАТО изисква да се признае, че Брюксел изразяваше недоволство от своя турски партньор години преди опита за преврат. Не са верни твърденията на някои кабинетни анализатори от Лондон, внушаващи, че напрежението възникнало след като Западът започнал да защитава организацията на Гюлен и услужливо публикувани от от една българска агенция.

Недоверието между основни страни–членки на НАТО и Турция нарастна във връзка със събитията в Сирия и подкрепата на Анкара за определени екстремистки групировки. Френското и германското разузнаване още тогава предупреждаваха, че Ердоган продължава да пропуска бойци от екстремистки групировки да влизат в Сирия в подкрепа на терористичните организации. Днес обаче Ердоган твърди, че никога не е подкрепял Ислямска държава, въреки безспорните доказателства, заснети дори от ТВ–камери, както и очевидните договорки с тази терористична организация при превземането без бой на някои селища и въпреки последните разкрития от бивия премиер на Катар Хамад ал–Тани за достваки на въоръжение от Саудитска Арабия, Турция и САЩ.   

Непосредствено след опита за преврат генералният секретар на НАТО Столтенберг обяви, че никой и не мисли за изключване на Турция от Алианса предвид нейната мощ. Позицията на генералния секретар на Алианса е напълно противоположна на ширещото се мнение, че „Турция е вече загубена за Европа”. В две актуални изследвания на Германската академия за сигурност се прави изводът, че едно широко партньорство с Русия като бъдеща алтернатива на НАТО и Европа не е приемливо за Турция от гледна точка на нейните политически интереси.

Създава се впечатление, че позициите на НАТО и ЕС понякога недопустимо се разминават. Само преди  дни /30.11./ координаторът на ЕС за борба с тероризма Жил де Керхов с право поясни, че ЕС не  споделя тезата, че мрежата на Фетхуллах Гюлен е терористична и не вярва да има вероятност ЕС да промени позицията си скоро. А заради тази фалшива теза турският режим хвърли 50 000 в затворите, уволни 150 000 и започна да арестува и европейски граждани. Турция оттегли списъка с 678 обвинени германски бизнесмени от Германия за съпричастност с гюленистите, но какво стана с изпратения от Анкара до София списък за 77 души, а някои говорят и за такъв от 200, така и не разбрахме. Въпрос на различен подход и национално достойнство.

Освен геостратегическите предимства на Турция за НАТО и САЩ, генерал Столтенберг е прав за военната й мощ. Тя действително е на 10–то място в света по основни показатели като военен бюджет /18,2 млрд дол./, личен състав на армията /410.500/, въоръжение. Преди нея на 8–о място е Италия, на 6–то Франция. Съотношението на военната мощ на Турция спрямо тази на Германия е 7 към 2, въпреки по–високия военен бюджет на последната. Превесът в личен състав и особено във въоръжението обаче е значителен.

На турска територия има 9 военни бази и командни центрове, които се ползват от НАТО и САЩ, включително и радар на Протоворакетната система на САЩ.

Острите реакции на Турция създават лъжливо впечатление, че се готви едва ли не всеки момент да напусне НАТО. Например  случаят от ноември т.г. по време на военно учение в Норвегия, където бяха изписани имената на Ердоган и Ататюрк като противници, за което се наложи лично генералният секретар на НАТО Столтенберг да се извинява. Вторият още по–актуален пример за популистко говорене за излизане от НАТО, предизвикан от процеса в Ню Йорк срещу търговеца Реза Зарраб и вицепрезидента на турската Народна банка Мехмет Хакан Атила, който може да уличи Ердоган и сина му Билал в корупционна дейност. Проправитeлствените медии започнаха мощна кампания срещу Запада, внушавайки, че това е атака срещу турското правителство, дори че НАТО щял да нападне Турция /Вестник „Йени Шафак”/ и „Не е ли време да напуснем НАТО?”.  Само ден след започване на процеса Прокуратурата в Истанбул издаде заповед за арест на бивш шеф в ЦРУ заради неуспешния опит за преврат от юли м.г. /в. "Хюриет"/. Греъм Фулър, който е бивш зам.-председател на Съвета по национално разузнаване на ЦРУ, е обвинен "в опит за сваляне на правителството на Република Турция и възпрепятстване на задълженията на Република Турция". Но ако съдебното решение е свързано със санкции от милиарди долари към 5–те турски банки за участието им в скандала с Иран и  се докаже съпричастността на Ердоган в корупционната схема, може наистина да очакваме политически и финансови последствия и намаляване подкрепата за правителството в навечерието на изборите през 2019 г. или по–рано, към каквито Ердоган може да прибегне. 

Всъщност, няма логика Турция да напуска организация, в която има правомощието да контролира вземането на всяко решение, да влияе на този процес и ако е необходимо да използва правото си на вето. Нещо повече, министърът по европейските въпроси Омер Челик заяви по време на посещението си в Испания в края на септември т.г., че сигурността на европейския континент не може да бъде гарантирана без Турция и дългоочакваната европейска армия не може да бъде основана без участието на турските въоръжени сили. Трудно е да си представим обаче, след 5 г. съвместни бойни части с ислямизирана армия, може би същите, които в дните след опита за преврат разрушаваха християнски църкви малтретираха християни, пребиваха жени, заради светското им облекло, отрязаха главата на войник и чийто деца т.г. започнаха да изучават джихад в училище.

Сближаването с Русия, което има повечето търговски и политически характер по отношение на събитията в Близкия Изток, не означава задълбочаване на стратегическо ниво на военното сътрудничество. Дори и закупуването на системата С–400 не включва нито прехвърляне на технологии, нито съвместно производство. Неоснователна е тревогата за несъвместимост на тази система с тази на НАТО. Турция залага на друг проект за съвместно производство на ПВО–система с Италия и Франция. А двата комплекта С–400 й вършат чудесна работа на границата със Сирия, защото големият й обхват от 400 км, а на радара –600 км за разлика от американския «Пейтриът», позволява контрол в по–голяма дълбочина на сирийска територия. Освен това, много повече са разминаванията в позициите  межу Турция и Русия  по Крим, Украйна, Кавказ, Каспийско море, Черно море и Балканите. Въпреки че след последни допитвания до населението 70% от турците одобряват сътрудничеството с Русия., а 60% са на мнение, че външнополитическото напрежение се отразява негативно върху икономиката. Но една империя или страна, която иска да си възвърне ролята на такава, каквата е нескритата цел на Ердоган, не може да търси покровителство в нови съюзи, а може единствено да бъде водач и да се представя за защитник на страните около нея. Затова всякакви прогнози за стратегически съюз с Русия са безпочвени.

Посещението на премиера Йълдъръм в Лондон в последните дни на ноември т.г. показа, как Турция може да води едновременно прагматични и полезни за нея преговори  по сделки с две враждебно настроени една към друга страни като Великобритания и Русия  и да компенсира евентуални ограничения с други страни. Тук не може да не си спомним за разработката на Великобританското разузнаване от тази година за създаването на дъгата „Политически ислям”, в която вкарва Катар, Турция и Мюсюлмански братя и която може да изиграе важна роля в разпределяне на бъдещото влияние, достигащо и до Балканските страни. По–опасна за България може да се окаже друга схема, подкрепяна от САЩ– промяната на Саудитска Арабия и представянето на Уахабизма като нормална религия. Президентът на германското разузнаване Бруно Каал в доклад пред фондация Ханс Зайдел предупрпеди за нарастване на ислямистката активност на Балканите и особено на Саудитска Арабия, която инвестира най–много пари за подмяна на нормалния ислям с радикалния му вариант– уахабизма. Но странно защо министри и медии в България говорят много възторжено за инвестиции от тази страна, особено след последното посещение на наша делегация. 

Същевременно както страните–членки на НАТО, така и Турция имат подчертан интерес от сътрудничество в областта на военната индустрия. Турция иска да стане независима от внос на чуждо въоръжеие до 2023 година, а западни фирми имат интерес от съвместно производство и реализация на близкоизточния оръжеен пазар. Днес Саудитска Арабия преговаря с Турция да закупуване на турски дронове АNKA, на въоръжение от 2016 г., а най–голямата турска компания за въоръжения ASELSAN създава обща смесена фирма със саудитската Tagnia в областта на военната електроника, радари и електронно–оптични технологии. До 2023 г. Турция има амбицията да създаде собствен боен самолет. Анкара се гордее и с първия си танк собствено производство по лиценз на Южна Корея –„Алтай” и мотор и оръдие от МТУ и Рейнметал –Германия. Интересите на западните фирми правят несъстоятелно твърдението, че САЩ можели да лишат Турция от достъпа до технологии на НАТО.

Връзката НАТО–Турция остава брак по сметка, дори на цената на подкрепата за един антидемократичен режим /дано е временен, но днес това все още не е за вярване/.

Периодът след опита за преврат е белязан не само с репресии в страната, но и с безпрецедентно активизиране на турските разузнавателни служби в Европа и в съседни на Турция страни. След опита за преврат остана неизяснена ролята на разузнаването, но шефът на МИТ не само запази ръководството  на влиятелната служба, но придружава президента Ердоган при всяко негово по–важно външнополитическо посещение. По странен начин изчезна духовникът, организирал и провел сбирката на заговорниците във вила в близост до военната база Инджирлик, на която са присъствали само 2–ма генерали. Арестуван, разпитван и необяснимо защо освободен, въпреки че му се приписваха връзки с Гюлен. Вероятно е изведен под чуждо име в друга страна, нищо чудно да е минал и през България. Това потвърждава само съмненията, че специалните служби от определен момент са «дирижирали» опита за преврат, за да осъществят истинския преврат след това с повсеместни чистки и репресии.

Междувременно западногерманските, френски, австрийски  и други служби в Западна Европа разкриха редица операции на турското разузнаване, които не кореспондират с патрьорските ни отношения в Алианса. Пълната откритост на германското разузнаване през годините и предоставяни данни, сега се използва от турците за разработка на живеещи в страната лица от турски произход и дори за ликвидирането на политически активни кюрди. Срещу служители на турското разузнаване МИТ и негови агенти вече се водят съдебни дела.

Всичко това предполага много сериозни изводи. Първо, негативните тенденции в действията на турските разузнавателни служби са довели до рязък спад на доверието на партьоорските служби в Западна Европа към тях. Второ, партньорството в такива чувствителни сфери като разузнаването трябва да става много внимателно, защото утре може да се превърне в бумеранг. Трето, наличието на терористични клетки във всички турски провинции по данни на турската полиция и нахлуването на стотици джихадисти след разбиването на Ислямска държава в Сирия изисква повишено внимание за предотвратяване проникването им и на бъгарска територия.

Всемогъщата МИТ не е неуязвима и започна да понася поражения. Не само от германските, австрийските и френските служби. Тя стана за смях, когато тази есен бе изиграна от кюрдското разузнаване при опит да отвлече съпредседателя на кюрдскските общности Джемал Байък. Оказа се, че кюрдското разузнаване е успяло да внедри свой агент в самата МИТ, да спечели доверието й и докладва дезинформация, довела до провала на операцията, при което 2 служители и 16 агенти на МИТ са арестувани в курортния град Дукхан и отведени в плен някъде в планината Кандил.

Натискът на Анкара върху европейските страни като че ли започна да променя тяхната решителност. Проблемът е, че през последните два месеца се констатира голяма активност на германските разузнавателни служби, които оказа се, са подслушвали дори депутати с турски /кюрдски/ корен, разработвали са лица, подадени очевидно с прословутите списъци от Анкара на гюленисти в изпълнение на исканията на турската страна, вероятно за да смекчат напрежението между Германия и Турция. А дали това правят и други страни по искане на Турция и в каква степен?

Примерите за активността на турското разузнаване, държавни агенции и религиозни служби, навеждат на редица въпроси за това, каква е истинската ситуация на подобна активност на българска територия. Балансът на онова, което България е предприела и предовратила и онова, което  от криворазбрано партньорство е потулила или изпълнила в интерес на МИТ, като върнатите на турските власти лица, потърсили спасение от режима, очевидно е в полза на втората група въпроси и не е в интерес на националната ни сигурност.  А фактът, че преди години българските служби са знаели предварително за някои от военните преврати в Турция, България е била информирана предварително, а днес сме изненадани и неподготвени, навежда мисълта на истинските причини за разбиването на разузнавателните служби и за онова, което трябва да се направи за тяхното укрепване.

*/ Анализът е част от доклад на автора, изнесен на конференцията „Балканите след референдума в Турция, рисковете от политиката  на неоосманизъм и ислямизация и следствията за България и тракийските българи”, проведена на 04. 12.2017 г. в УНСС в София.

CSR в ТВ и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                            Последна актуализация