ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


 

        Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

  • Украинската криза след четиристранното споразумение в Женева

    Симеон Николов

    21.04.2014

    Постигнатите на 17 април 2014 г. споразумения между участващите 4 страни – САЩ, Русия, Украйна и ЕС за съжаление не са нито категоричен пробив, нито гаранция за преодоляване на кризата. Още на пръв прочит изложеното издава липса на връзка с реалността, а отсъствието на механизъм за изпълнението на задълженията, срокове и т.н., тоест липса на пътна карт , само потвърждава това. Не случайно няма и следа от урегулиране на отношенията, а само призив за „деескалиране” на ситуацията. Първите реакции на представителите на САЩ и Русия, които още с отварянето на вратата на заседателната зала започнаха с взаимни обвинения и дори заплахи от страна на американския държавен секретар Джон Кери например, издаваха не само трудни и сигурно уникални в дипломатическата практика преговори, но и недоволството от постигнатото. За разлика от тях министърът на външните работи на Германия и министър–председателят на Великобритания коментираха, че е направена решителна стъпка  напред, което сигнализира неоправдан оптимизъм.

     Представителите на временното правителство на Украйна пък изглежда бяха в известна степен окрилени, защото обръщенията им бяха остри и настъпателни. Очевидно, че тяхната неспособност като правителство и провал на операцията в Югоизточна Украйна, където се стигна до доброволно предаване на сили и техника на „сепартистите” и дори до гротестното „пленяване” на главнокомандващия операцията от протестиращи жени, вероятно е било компенсирано на тези разговори от защитата на интересите им от САЩ и ЕС.

    Показателно беше, че въпреки практиката каквито и да са преговори да бъдат предхождани от примирие, операцията на правителствените сили продължи преди и след срещата в Женева. Заплашено бе дори провеждането на четиристранната среща, Москва внесе оплакване в СС на ООН /завзето бе летище Краматурск, танкове подходиха към Славянск/ А след срещата в Женева т.н. Великденско примирие просъществува само броени часове до нападението в нощта срещу 19. 04, когато бе нападнат цивилен пост на път близо до Славянск и убити 4 граждани. Вярно, че споразумението не касае Крим, но на следващия ден след Женева да прекъснеш водоснабдяването на Крим , осигуряващо 85% от нуждите на полуострова, придружено с репликите на десните „ще ви уморим всичките от глад”, не е сигнал за промяна към мирен подход.

    От друга страна, когато преговарящите вярват, че са успели, то наистина е постигнато онова, което е било възможно на този етап. На пръв поглед изглежда, че даденото от Москва съгласие да се разоръжат групировките и освободят завзетите сгради, би могло да се възприеме от проруските сили като предателство. Но същото важи и за „Десния сектор”, който ще обвини временно управляващите, че са предали идеите на революцията. А реално полза ще извлече Москва, респективно Източна Украйна, защото неизпълнимостта на някои условия ще забави процеса, а проруските сили ще успеят междувременно да създадат паралелни стуктури, без намесата на Москва.  Втората полза за Путин е, че общото възприемане на тезата: Украинците да решават сами проблемите си, фактически ликвидира, обезоражава, пропагандната атака срещу нея, че искала да анексира нови украински региони, а в същото време й дава право да обвинява САЩ за намесата им в Украйна.

    Но когато говорим за успех и полза, да не забравяме, че геополитическият сблъсък САЩ–Русия бе превърнат умело с много сили, операции и финанси /над 7,5 млрд дол./ в конфликт между Русия и Украйна,  за да не може да се създаде силен Евразийски съюз и да се развие силна ос Бон–Москва. Стратегическият успех вече е постигнат в голяма степен, макар и недоведен до край и той е на САЩ. Крим беше ответна реакция и въпрос на оцеляване, на частично запазване на стратегически важни предимства. А днес говорим за тактически успехи и провали и ограничаване на щетите.

    Парадоксалното е, че в момента на преговорите в Женева имаше голяма степен на съвпадение на интересите на САЩ и Русия: и двете страни са заинтересовани от запазване целостта на Украйна. Русия няма интерес от анексиране на нови региони, които биха били „камък на врата й” в икономическо отношение, какъвто междувременно вече е и Крим. Русия няма интерес и от нестабилност в Югоизточна Украйна. САЩ отчитат, че след провала на първовачалния им замисъл и сложилите се обстоятелства, биха могли да продължат реализацията на плановете си на един по–късен етап, без да губят крайната цел.

     Една от основните причини за отсъствие на достатъчно реализъм и неизпълнимост на приетото споразумение за разоръжаване на групировките и освобождаване на завзетите сгради е в това, че двете страни в Украйна си нямат никаво доверие. В основата лежат разбира се диаметрално противоположните оценки за случилото се – едните вярват в своята революция, другите, че това е държавен преврат и погазена конституция. Взаимното доверие беше разрушено не само от заканите на екстремистките сили: „ще изтребим всички до крак”, или на обявените от губернатора на Днепропетровск, Коломойски, награди за 10 000 долара за заловен „москаля”, да не говорим за разпространените пред синагога в Донецк обяви за регистрация на всички евреи,  което в интерес на истината осъди самият председател на временното правителснтво, както и за подпалената синагога в Миколайв в Южна Украйна  на 18 април и  подготовката на много евреи за емигриране от страната. Това доверие рухна и вследствие на обявената по американски съвети операция като „антитерористична”, което предизвика оправданата реакцияа на президента Путин в смисъл: Значи онези които убиваха на Майдана са демократи, а тези, които издигат лозунги за независимост от Крим и автономност–  терористи. Замисълът на американските съветници обаче е по–долбок: въвеждането на наименованието „антитерористична” и налагането му в съзнанието на международната общност, като част от водената информационна война, би дала оправдателен повод за намеса или поне активна подкрепа в борба срещу тероризма. 

     Втората основна причина е в неспособността както на временното правителство, така и на външни фактори да поставят под контрол западноукраински екстремистки сили, чийто отряди предприемат самостоятелни наказателни операции. Освен това, отдавана има противоречия между някогашните опозиционни лидери, които взаимно се критикуват. Същевременно още от началото на април беше назряло недоволството на временно управляващите от Запада затова, че преговарял за съдбата на Украйна през главите им. Макар че и в Женева, Лавров и Кери се оттеглиха на дълъг разговор на четири очи, а г–жа Аштън и украинският министър чинно чакаха отвън. Но и след Женева продължиха да спорят с американските си съветници и да не изпълняват някои от препоръките. Въпреки записаното в споразумението освобождаване на всички площади и сгради, праветелството беше принудено да направи забележката, че това не касае Майдана. Срокът за стартиране на широк национален дебат по промени в конституцияте, изведнъж беше отложен за късната есен. Никой не знае засега какво се крие зад обещанията, че руският език ще получи „особен статут”, нито за предаването на „повече права от централната власт към регионите”.

    Изводът, че временното правителсто няма капацитет нито за операция, нито за изпълнение на споразумението от Женева, добре се е знаело не само в Москва, но и във Вашингтон и Брюксел. Единственият действен натиск от Запада върху временното правителство би мотъл да бъде заплахата от спиране на финансовата помощ, но едва ли ще се случи, напротив, изгледите за допълнително инансиране се подобряват.

     Реакцията на „сепаратистите” от Югоизточна Украйна, които държат вече над 10 града,  съдържаше повече логика, отколкото споразумението на висшитге дипломати от Женева. Те веднага обърнаха внимание на факта, че първите, които се въоръжиха, разграбвайки военни складове, трябва и първи да се разоръжат, защото не могат да им имат доверие. Въоръжените сили, специалните сили и отряди, изпратени в Югоизточна Украйна е логично първо да се изтеглят, защото по команда от Киев бойците от „Десен сектор” например стреляха по мирни граджани в Харков. Хората от Югоизточна Украйна искат да видят реална перспектива и гаранция за провеждане на референдум, но в своите региони, а не Западна Украйна да определя, как те искат да живеят. Логично също така беше и искането им първо да бъдат осовободени арестуваните техни лидери. Те не вярват на обещаната „амнистия”, която в стила на екстремистите, посочено в една публикация, може да изглежда и като „Дайте им каквото и да е, по–късно ще бесим”.

    След тези първи реакции, два дни по–късно вече се появиха и нови искания, като възможност за получаване на руско гражданоство или предупреждение Киев да изтегли и губернаторите, някои от които си създадоха свои отряди и са олицетворение на насилието. Всичко това има своите корени в определен страх на хората и несигурност в предстоящото урегулиране на нещата и връщане на държавността. Затова последните искания, изразени първо от „сепаратистите” в град  Славянск са за оръжия, след като в Женева е станало ясно, че Русия няма да се намеси със свои въоръжени сили.

    Грешката да не се очита влиянието на други вътреши фактори може да доведе до наклоняване на везните в една или друга страна: Олигархъг Ринат Ахметов, най–богатияг в Украйна, има влияние върху повечето депутати от Партията на регионите  и играе непрозрачна игра в Донецк. Семейството на президента Янукович и сина му имат големи икономически нтереси и наливат значителни суми в „сепаратистите”. Олигархъг Олег Йефренов покровителства „сепаратистите” в Луханск. Покрай тях, особено около Янукович имат интереси, влияние и оказват съдействие, криминални структури.

      При това разположение на сили и възможности очевидно е, че временно управляващите ще съсредоточат усилия в демонстративно приемане на закони, вземане на решения. В първите дни след Женева за успех бяха представени предаването от „Десен сектор” на 21 сандъка със запалителни средства, използвани на митинги и ареста на трима въоръжени в Югоизточна Украйна. Засега тенденцията е непрекъснато да се отправят предупреждения и закани към Русия и към „сепаратистите” да изпълнят незабавно Женевските споразумения. Тоест, началото не е обнадеждаващо.

    „Сепаратистите” от своя страна сигурно ще побързат да сформират свои органи на власт и поставят управляващите  пред свършени факти. Колкото до записаното в Споразумението от Женева, че ОССЕ ще подпомага украинската администразция за реализация на плана, то не е професионално, защото тя има наблюдателни и контролни функции и не може да разпорежда изпълнението на споразуменията, т.е. тя не може да оказва натиск.

     Много истина има в бележката на един неизвестен украинец под публикация в мрежата, че „ако не успеем сега да се разберем помежду си, следващия път дори няма да ни поканят, когато други ще вземат решение за Украйна.

     Събитията в Украйна ще зависят обаче от мното важни тенденции, които се очертават в Западна Европа. След първоначалните критични забележки на деловите среди, на едрия бизнес срещу санкции на ЕС към Русия, след трезвите, конструктивни предложения и предупреждения на политическите среди– християндемократи и либерали например– за повече диалог с Русия, след присъединяване на големи концерни /например Тисен Круп/ към обвиненията, че Западът прави сериозни грешки, се оказа, че и нагласите на хората зопочват да вземат друг обрат: така например в Германия започва да се формира едно антиамериканско мислене, въпреки че през последните десетилетия страната просперираше под чадъра на САЩ. Само 45% от немците виждат мястото на Германия в Западен алианс, а 49% биха желали „средна позиция” между Запаа  и Русия. Според списание „Дер Шпигел”, особено  силно се развивал „някакъв пубертетен комплекс” срещу САЩ като при младите е скочил на 25%.

     По–важно е обаче да проследим постепенната промяна в позициите на страните след четиристранната среща в Женева.

    Появи се разнобой в мненията дори между управляващи: така например, докато министърът на външните работи на Германия изненадващо на 19. 04. се обяви срещу по–нататъшни санкции срещу Русия, министърът на отбраната г–жа Лейен продължи войнствената си риторика и заплаши Русия с нови такива.

    Деловите среди, едрият капитал, преносаха натиска си в рамките на ЕС и упрекнаха Брюксел в тежка вина с погрешното си поведение спрямо Москва и настояха за разговори с Москва за саниране на украинската финансова система. /Според ръководството на Икономическия съвет на ХДС/.  Политически среди пък направиха същото в НАТО, упреквайки  го, че подходът му е погрешен, разполагането на сили по източните граници е контрапродуктивно, дори екстремно опасно /по думите на зам. председателя на СвДП в Германия Волфганг Кубики/.

    Бивши американски посланици, политици и професори видяха грешки в политиката на САЩ към Русия, една от които е, че  тя не се е придържала към принципа на Кисинджър, отношенията на САЩ с Русия и Китай поотделно винаги да са по–тесни, отколкото между Русия и Китай. Освен това е трябвало да се отчита, че Русия макар да не е вече идеологически враг, е сила, на която трябва да се обръща подобаващо внимание и се имат предвид нейните интереси.

     Министърът на външните работи на Германия Щайнмайер предупреди да не се отправят заплахи срещу Русия.

    Още по–показателен е примерът с еврокомисарят по енергетиката в ЕС Гюнтер Йотингер, ястреб и защитник на американски енергийни интереси, който заяви на 19 04, че Европа е длъжна да помогне на Украйна да плати дълговете си за руски газ, тъй като ако Газпром прекрати доставките ще започне един „сложно контролиран процес”, който ще засегне и Германия.

     Впрочем, почти никой вече не се връща към темата „Крим”, някои европейски лидери дори открито заявиха: да го оставим зад гърба си. А и в Женева не бе засегнат този въпрос, което показва, че и американците ще последват европейците и ще отстъпят, независимо, че никога няма да променят оценката си за това събитие.

     Казаното до тук дава основание да се направят следните прогнози и очертаят възможни сценарии:

    – Споразуменията от Женева няма да бъдат изпълнени изцяло, а за да се разкрие пътя към мирно регулиране на кризата е необходимо да се направи много повече;

    – Ожесточената информационна война ще продължи с взаимни обвинения и закани, което няма да допринася за създаване на така необходимия климат на доверие. Впрочем, информационната война не е спирала. Свидетели сме на едностранчиво информиране, на тенденциозно представяне на фактите, на премълчаване, още в хрониките на събитията сериозните западни медии например споменават поне, че както „сепаратистите”, но така и отрядите на Десния сектор не желаят да се разоръжат. Повечето български медии отразяват само първото, че сепаратистите, проруските сили не желаят да се разоръжат.

    – Удължаването на процеса на създаване на предпоставки за излизане от кризата ще дискредитира още повече временното правитество в Киев като неспособно да се справи и овладее ситуацията, което ще изправи пред евнтуален провал изборите на 25 май, което е една от скритите цели на Москва. Много от опциите касаещи изборите остават отворени– провеждане, легитимност, бойкотиране и т.н.

    – Това удължаване на процесите в Украйна ще води до загуба на  позиции на американския долар на финансовите пазари, а други страни ще започнат да намаляват долоровите си експозици;

    – Няма да има задълбочаване на икономическите санкции срещу Русия, ако ситуацията се развива по сценария, начертан в Женева. Но може да се получи разнобой между САЩ и Европа, ако Вашингтон изпълни заплахите си. Задълбочават се обаче тенденциите в Европа на натиск от деловите среди, едрия бизнес и политически сили /християндемократи и либерали/ срещу по нататъшни санкцци спрямо Русия. Преди изборите за европарламент европейските страни не могат да не отчитат и една нова тенденция към промяна на общественото мнение: формиране на едно антиамериканско мислене, което в Германия например бележи увеличаване особено при младежите до 25%, а вече почти 50% от анкетираните са за това Германия да заеме „средна позиция” между Запада  и Русия..

    – НАТО ще продължи да се възползва от напрежението за да засилва оперативните способности на въоръжените сили в източноевропейските страни, но демонстративно провежданите от него военни учения в близост до кризисния регион ще го дискредитират като мироопазващ фактор, след като няма реална военна заплаха за страни като Полша, Румъния и България, а след Женева, няма и такава за Източна Украйна, ако нещата се развият по желания на този етап от САЩ и Русия начин.

    – Можем да очакваме продължителен период на сътресения в Украйна, като много вероятни са провокации от едната или другата страна, което налага да се вземат предвид и информации, които не винаги се засичат от други източници, като планираната за 21 април операция по избиване на голям брой граждани в областта на Днепропетровск, отложена вероятно поради посещението на вицепрезидента на САЩ Байдън,  като разкритото преди седмици производство на няколкостотин руски униформи, като прехванитите преди месеци СМС–и за терористична атака на украинско летище, която да се припише на руснаците и др.

    Така лесно може да се стигне до ограничена гражданска война. Тя може да ескалира до ниво, което да предизвика съседни страни да защитят своето малцинство в Украйна. Такава готовност има Румъния по отношение на Буковина.

    Поддържането на такова напрежение предполага, че ще привлече и терористи от други държави, каквито сигнали имаше още по време на протестите на Майдана – до 1000 души ислямистки джихадисти от Сирия, част от тях от областите в Украйна населени с татари. Има опасност оръжия или технологии за тях да попаднат в ръцете на екстремисти.

    – В случай на постигане на относителна самостоятелност на някои региони, това ще бъдат на първо място Донецката и Луганската области. В случай на раделяне на Украйна на Западна и Източна, могат да възникне Съюз на републики. /Известният руски учен Михаил Далягин предполата: Украинска народна република или Съюз на републиките от Югоизточна Украйна/.

    България трябва да избягва крайни позиции, защото още сега при промяната на оценките на европейски страни, изглежда че български държавници ще изпаднат в неловко положение. Трезвата оценка предполага България да не участва в ескалацията на напрежението и дрънкане на оръжие, а да става инициатор за успокояване на обстановката и регулиране на кризата. Учудващо е, че в България никой и дума не обели за възможноста сред 500–те наблюдатели от ОССЕ да намерят място повече българи, предвид важността на процесите в Украйна и заинтересоваността ни за сигурността и бъдещето на българското малцинство.

    В енергийната сфера е правилна политиката на отстояване запазването на стратегически проекти като Южен поток. Глупаво е , когато се говори за компенсации, защото никакви такива не могат да компенсират загубите за десетилетия напред и тежестта и ролята на страната ни в региона. В такива случаи се иска силна политика за недопускане на развитие с негативно отражение върху България– политика, а не компенсации.

    Предвид на извода за продължителна криза в Украйна е удачно бизнесът да бъде по–гъвкав в преориентирането си към пазарите и траснпортните маршрути.

    България трябва да види своате шансове в кризата. Тя може да поправи допуснатите напоследък грешки като например свиването на военния бюджет под абсолютния минимум за поддържане на оперативни способности по изискванияата на НАТО и да ускори забавени с години стратегически проекти като този за придобиване на многоцелеви изтребител

 

 

 

 

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

1  2  3  4

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  25.06.2016