ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Упражненията в прогнози до 2040 г. разкриват много истини и грешки на правителствата

Симеон Николов, 12.11.2017

ЦРУ и Германия с уникални разработки за развитието на света

Зачестилите научни изследвания и прогнози за бъдещото развитие на света биха могли да бъдат и симптом за тревожност. Все пак някои страни имат традиция в предлагането на стратегически прогнози – САЩ, Великобритания, Холандия. Други страни като Германия например действително за първи път правят някои конкретни изводи, а са се въздържали  досега поради опасения от съпътстващи рискове. Може би това е и причината появилата се наскоро информация за разработката на германския Бундесвер „Стратегическа прогноза 2040” да остава засекретена. „Изтеклите” данни за съдържанието обаче дават известна представа за насоките и изводите и позволяват да се правят сравнения с публикуваната преди повече от месец разработка на ЦРУ на САЩ „Светът през 2035 г.”, както и на великобританска компания от февруари т.г. „Светът през 2050” или германската – за бъдещето на европейската отбрана и други прогнози в различни сектори– икономика, климатични и демогафски промени, отбрана. Последните две – на ЦРУ и на германския Бундесвер обаче, правят впечатление с това, че са единствените по рода си. ЦРУ е обединило усилията на 252–ма  независими експерти, обобщили вижданията си на 318 страници, подготвени очевидно за новия президент Доналд Тръмп. Екипът на германските експерти, стоящ зад труда от 102 страници, е сравнително малък– от един реферат в Плановия щаб  на Бундесвера, който има досега и други интересни разработки ,започнал работа по този проект преди 2 години, но в случая е закъснял поради дългото съгласуване в министерството. С това се обяснява и недостатъка, че не са взети под внимание промените след избирането  на президента Тръмп. Германската разрабoтка  е забележителна с това, че за първи път в официален документ се осмелява да допусне възможен провал на ЕС.

Разбира се, има разлика в подходите, а при германския документ има и преднамерени субективни оценки, обясними вероятно с по–малкия и очевидно политизиран екип. Безспорно по–пълен преглед на тенденциите и опасностите предлага докладът на ЦРУ. И в двата документа обаче, и в американския и в германския се забелязва известна повърхностност поради използването на познати факти с предвидими последствия, представени понякога политкоректно или дипломатично, което пък пречи да се разпознае истинския драматизъм на някои явления. Предимството на изследването на ЦРУ е, че в отделни раздели  разглежда  региони и страни в конкретика и прогнози, което го прави много по–интересно и полезно. Друго важно предимство на американската разработка е показаната взаимовръзка мужду глобалните предизвикателства, която влияе и ускорява отделните тенденции.

Пропуски и погрешни тълкувания  има и в двата документа.

Много добро допълнение към тях обаче, би представлявало великобританското изследване в частта си за промяната на глобалната икономика през 2050 г., защото то илюстрира много конкретно мястото на всяка една страна  днес, през 2030 и през 2050 г.

Същественото обаче е, че всички те  пораждат много размисли, а и въпроси за мястото на България в динамично променящия се свят, както и възможности за извличане на поуки за българските усилия в областта на държавността и сигурността. Особено в момент, когато на финалната права е актуализирането на Стратегията за национална сигурност на Република България, чийто публикуван работен вариант е под всякаква критика. Да питаш шефа на ЕК да ни каже откъде идват заплахите за България е обида за нашия суверенитет и държавност. Немците казват, че който иска да планира сигурноста си, армията си в бъдеще, трябва да има приблизителна представа, какви заплахи са възможни след две–три десетилетия. Нещо недостижимо  досега в мисловната дейност на български политик.

ЦРУ на САЩ ни предлага седем глобални тендеции на чиято база са представени три възможни сценария на развитие на света до 2035–та година. Накратко тенденциите се заключават в следното:

1. Застаряване в богатите страни и демогафски бум в бедните. Намаляване на работоспособното население в Русия и  Китай.

2. Световната икономика измества географски своите центрове. Икономическият ръст остава слаб. Средната класа все повече е подложена на натиск.

3. Скоростта на технологичния напредък продължава да се ускорява и предизвиква сериозни разломи.

4. Религиозните идеологии  и връщане към нациналната идентичност водят до вълна от разграничения и разделения. Популизмът още дълго няма да достигне своята връхна точка.

5. Управлението става все по–трудно.

6. Рискът от конфликти се увеличава, включитено и между държави.

7. Климатичните промени и по–нататъшно разпространение на инфекциозните заболявания се превръщат в сериозна и неовладяна досега заплаха.

Трите сценария са разгледани на национално, регионално и транснационално ниво, като преди това се отчитат вътрешните и политически динамики. Как правителствата и гражданите договарят взаимните си очаквания, как се развиват формите на конкурентност и съюзите между страните и компромисите между дългосрочно и краткосрочно мислене.

При първия сценарий възниква въпроса, какво да се прави, ако правителствата не успеят да менажират промените на глобалните икономически условия, които доведоха до нарастване на неравенствата, нисък икономически ръст, загуба на работни места и обществени разделения. Важно е богатите страни да се противопоставят на негативните въздействия на икономическата политика от миналото и да се справят с възникващото напрежение между популизъм и интеграция. Най–много успехи биха имали правителствата, които заложат на стимулиране на изследвоателската дейност и иновациите, високо ниво на образование и преструктуриране на дълговете. Държавите, които решат да регламентират достъпа до информация, да не защитят правото на интелектуална собственост  и действат срещу навлизането на висококвалифицирана работна сила, няма да спечелят от бъдещия технологиен напредък. Сигурността ще бъде другата важна тема, предвид използването и на нови технологични методи при терористичните атаки.

Последствията при вторият сценарий са следните: В условия на нарастваща геополитическа конкуренция и риск от междудържавни конфликти и застрашаване на международния правов ред е важно да не се внася несигурност в съюзниците и да се предотвратяват конфликти в т.н. „сива зона”, които биха могли да ескалират до война между великите сили. Разполагането на нови офанзивни капацитети като свръхзвукови оръжия, автономни системи и кибероперации увеличават рисковете. Растящото геополитическо напрежение , което предизвиква дестабилизация и увеличава опасностите за всички участници, може да стимулира към търсене на общи инициативи за намаляване на риска.

Последствията при третия сенарий: Във връзка с бъдещото политическо ръководство правителствата ще се нуждаят от политически мерки и процеси, които да стимулират обществено–частното партньорство с широк спектър участници, НПО и граждански общности. По–специално мултинационалните концерни и фондации в обществена полза биха могли да отнемат част от работата на правителствата в областта на изследванията, образованието, здравеопазването и предоставянето на информационни услуги.  Държавата ще остане обаче главният отговорник за националната сигурност и други аспекти на „твърдата сила”, но качеството на „меката сила” ще нараства или намалява паралелно на способността на държавата да ангажира външни, местни, частни или трансгранични актьори. В други страни ще нараства авторитаризмът и отказът от функциониране на държавата.

Това, което може да се извлече като поука от трите сценария е шанса за по–голяма гъвкавост. Правителства, организации и личности, които са в състояние най–добре да разпознаят шансовете си, ще са по–скоро успешни, но прозорецът за нови форми на сътрудничество ще става все по–малък. Краткосрчните решения на държави, организации и лица ще бъдат решаващи за това, дали ще се справят с кризата на управление и сътрудничество или ще започне по–дълъг период на несигурност, който ще засили напреженията в и между държавите.

По–голяма гъвкавост на национално ниво би могла да ускори времето за реагиране при кризисни ситуации. Негативните страни на глобализацията дават повод някои  страни да се ориентират към протекционистки и националистични политики, но те носят и шансове за усилване гъвкавостта и иновациите на местно ниво.

В раздела за Европа се прави прогнозата, че кризата на ЕС през следващите години ще продължи вследствие на: застрашена периферия, демографски натиск, отслабени национални правителства, несигурно единство /солидарност/, недемократични импулси от страна на Турция допринасящи за центробежни течения в Европа и вреди за НАТО и ЕС. 

Брекзит може да накара ЕС да дефинира по новому отношенията между страните–членки и европесйките общества, а страните да активизират стратегии, които водят към убедително сътрудничество и позволяват Великобритания да запази тясно сътрудничество с континенталните си съседи. Въпреки общественото недоволство, европейските лидери все още могат да се обединят и формулират обща стратегия. Те имат шанс да формират един ефективен съюз, който да държи сметка и за националната идентичност и намиране на решения.

Регионите в ЕС ще се конкурират с други най–напреднали икономически сили. Уязвимите  региони са в Южна и Източна Европа. Четири са предизвикателствата за стимулиране на растежа в тях: стимулиране на иновационния капацитет, увеличаване сътрудничеството при инвестиране в иновации, по–нататъшни реформи на системата за научни изследвания и иновации и оползотворяване взаимодействието между политика и инсрументариум на ЕС.

Стратегическата прогноза 2040 на Плановия щаб на Бундесвера посочва 6 тенденции, чиято валидност в бъдеще гарантират изследователите, на тази база разглеждат 16 възможни конфликтни ситуации и от комбинирането на тенденции и ситуации извличат изводите си за 6 сценария на бъдещето. Тенденциите са в 6 области:

1. В гражданската сфера: нарастващо социално неравенство, пораждащо по–голяма миграция. Намалява идентифицирането с национална държава за сметка на идентифициране със социални, етнически или религиозни групи. Тук авторите приемат желаната неолиберална визия за действителна и се разминават с релаността. А социалното неравевнство не е единствената причина за миграция.

2. В политиката: Недържавни актьори и държави извън западните такива придобиват по–голямо значение. Бъдещият стратегически курс на Китай и Русия остава неясен. Набързо сключени съюзи прави изходът на конфликти непредсказуем.

3. В икономиката: Намалява икономическата  и финансова мощ и способности на западните държави. Това носи последствия за сигурността и отбранителната политика.

4. В технологиите: Техническото общество става по–уязвимо от кибератаки и манипулации.Опасността от енергийни оръжия или ята от дронове нараства.

5. В околната среда: Расте конкуренцията за придобиване на селскостопански площи. Природни и климатични събития водят до изостряне на конфликти. Заплашват ни епидемии и пандемии.

 6. Във военната област: Поради застаряване в западните страни намалява готовността за поемане на рискове в защита на страната. Все повече хората биват заменяни с машини. Отново неточен извод: комплексните причини за намалената готовност за защита са други, а не само във възрастта и те бяха формулирани именно в Германия при предложението за връщане на наборната служба.

Преди да преминат към сценариите, авторите разглеждат 16 възможни конкретни ситуации за да може по–лесно да бъдат своевременно разпознати възможните опасни развития. В едни от примерите се посочва миниатюризирането на оръжията за масово поразяване, а в друг– опасността от пиратски набези върху риболовните съдове в открито море.

От шесте сценария първите два /”Глобален Запад” и „Мирни велики сили”/ описват света в розова светлина.

Третият сценарий се характеризира с многополюсна конкуренция, увеличаване и разширяване на екстремизма, търсенето от някои партньори от ЕС на специфично сближаване с капиталистическия държавен модел Русия.

При четвъртия сценарий показателите за икономически ръст се сриват, глобализирането буксува и страните се отдалечават една от друга. В този неясен световен ред САЩ продължават да бъдат стабилизиращ фактор, но все повече това става непосилно за тях. Китай губи тежест поради буксващата глобализация, става нестабилен и компенсира с агресивен курс навън. Русия се стабилизира вследствие на високите цени на природните ресурси и се изявява конфронтационно навън. Типичен преднамерен подход: Русия се стабилизира, но това е причина за агресивност навън, Китай става нестабилен, но и той поема агресивен курс. Голяма „експертност” демонстрират в Берлин.

В ЕС има сблъсъци по периферията, изглежда възможен „краят на европейската илюзия”, появяват се симптоми на отчуждение в трансатлантическите отношения. Средата за сигурност става неясна и рискована.

В петият сценарий се твърди, че е възстановена биполярността в света. Два антигонистични блока продължават да търгуват, но се отдалечават един от друт в политиката, светогледа и културата си. Светът е разделен на Западен – САЩ и Европа и Източен – Китай и Русия. Нараства конкуренцията за природни ресурси. Икономическият обмен и интереси предпазва преминаването към големи военни конфликти. Зависимостта на някои източно–европейски страни от суровини ги тласка в обятията на Русия. 

Шестият сценарий е най–лошият и описва един разпадащ се ЕС и единствената водеща сила САЩ се опитва напразно да се противопостави на ерозията на световния ред. Там се появяват  първите признаци на икономическо потъване и отдалечаване от световната политика. Страната, която има значителен принос в предизвикването на тази ерозия се представя като едниствената, която й се противопоставя, едва ли не като спасителя на света. В цялото изложение на германските автори се срещат непрекъснато твърдения, които пораждат асоциацията, че този документ сякаш е писан в неоконсервативен тинк–танк в САЩ, а не в Берлин.    

 В американските и германски прогнози, макар и правени с различни цели и  актуалност,  има съвпадения в очакванията за слаб икономически ръст, за ускорено технологично развитие на света и последствията от него, за нарастване на рискът от конфликти и др.   

Някои тенденции се потвърждават от изследвания във Великобритания за „Света през 2050 г. – промени в глобалната икономика” с тази разлика, че там има по–голяма конкретика. Така например, прави впечатление прогнозата за икономическото развитие на европейските страни: Италия от 12 място по икономическо развитие изостава на 21 място през 2050 г, Испания – от 16–то на 26–то място, Полша – от 23–то на 30–то, Германия–  от  5–то на 9–то, Франция от 10–то само на 12–то. Русия запазва 6–то място през 2016г, 2030 г. и 2050 г.  Оказва се, че Турция няма да влезе в десятката на развитите икономики, както мечтаеше Ердоган, но все пак се придвижва от 14–то няа 11–то място. Най–големите „скокове” напред ще покажат Виетнам – от 32–ро на 20–то място, Филипините– от 28 на 19–то място и Нигерия– от 22 на 14–то място. Реалистична и съвпадаща с други е прогнозата за първите десет икономики в света през 2050 г. : 1. Китай, 2. Индия, 3. САЩ, 4. Индонезия, 5. Бразилия, 6. Русия, 7. Мексико, 8. Япония, 9. Германия, 10. Великобритания.      

В преобладаващите негативни сценарий, освежени тук таме с посочване на хипотетични шансове, отсъстват Балканите, което е голяма грешка на авторите на всички разработки. В плаващите пясъци на геополитически промени България  би трябвало да определя гъвкаво своите краткосрочни и средносрочни позиции и отстоява по–силно националните си интереси, което увеличава шансовете й за оцеляване, както препоръчват авторите на американската разработка. И тук въпросът въобще не е в смяна на необратимата на този етап основна ориентация на страната към ЕС и НАТО, каквото е единственото възражение на политици и експерти, отклоняващи дискусията към тази тема поради пълна неспособност да определят наши български приоритети и посочат ползите и недостатъците от определена външнополитическа, икономическа и отбранителна политика. Вредата от тях е, че всеки опит да направиш смислено предложение по ЕС и НАТО е заливано от това гръмогласно мацинство с помия от обвинения в русофилство, антиевропейщина и какво ли не още за да прикрият празнотата на своите виждания или сляпото изпълнение на чужди поръчки.

Рискът за България е поради слаба активност и липса на собствен почерк във външната политика, подчиняване на чужди интереси, да изпадне в периферията на ЕС, а също и  в периферията на една бъдеща отбранителна политика на същия, поради безотговорното занемаряване на отбранителния си потенциал и подкопаване със завидна доза невежество на  един от основните стълбове на държавността – отбраната. Компромисите в отношенията с Турция, за която предупреждават в разработката на ЦРУ, също внасят съществен риск за бъдещо религиозно и икономическо подчинение на външна сила.

В период на изчерпваща се за съжаление солидарност на европейските страни, една от малките възможности за нейната мобилизация е именно общата европейска отбрана, от която вече изоставаме, защото не можем да предоставим адекватни сили като Румъния, Чехия и др. страни. Разчитайки на солидарност без да се застраховаме,  допускаме да бъдем изолирани от енергийните коридори,  предоставяме на съседи стратегическата инициатива за транспортните коридори /Гърция/, изоставяйки приети вече и изгодни за България в посока Западните Балкани, допускаме като „равноправен член” на ЕС да се вземат решения за приемане на бежанци без оглед на горна граница, което предстои да се утвърди до края на ноември, лековерно се включваме в инициативи с открита и призната цел да бъдем буферна зона в бъдещи военни действия с Русия, т.е. фронтови държави. Некомпетентността на политици и експерти да открият подобен риск и в инициатива като тази за т.н. „Триморие” /от Балтика до България/, въпреки формулираните още преди три години от Атлантическия съвет и през миналата година от  близката до ЦРУ на САЩ „Стратфор” действителни цели, и въпреки очертаващият се провал на заложеното в нея енергийно сътрудничество поради нереалистични очаквания за доставки на скъпия втечнен газ от САЩ, довели вече до разочарования на някои балтийски страни, както и упреците на Германия, Франция и Италия да не създаваме „Източен ЕС” като преграда за развитие на отношенията с Русия, идват да покажат, че всичко това не обещава нищо добро за страната ни. 

Същевременно България пропуска възможноста да играе по–голяма роля в Черноморския регион, но не като военна сила. Мълчим пред шанса за обединяване усилията във високите технологии  и иновациите, което ни препоръчват и в горните стратегически визии за развитие на света до 2035 – 2050 г., но предлагаме военни  бази и военноморски флотилии. Търсим враг, вместо да следваме мотото на ЮНЕСКО „Да изградим мира в умовете на хората”.

Подготвяният в момента проект за актуализирана Стратегия за национална сигурност показва, че сегашния политически и експертен екип не е в състояние да анализира вярно реалните заплахи, нито да преведе страната през очакваните бурни събития. Необходимо е най–после да имаме своя национална доктрина, да направим пълен преглед на сектора за сигурност, да укрепим финансово и кадрово разузнавателните служби  и да изберем елит, който може да реализира интелигентно и национално отговорно визията, която ще бъде заложена в доктрината и стратегията.

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация