ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
. Четири мотиви на Тръмп за решението по Ерусалим и три очаквани сценария
Симеон Николов за «Епицентър», 09.12.2017
В настоящия момент създалата се в Близкия Изток взривоопасна обстановка вследствие на решението на американския президент Доналд Тръмп да признае Ерусалим за столица на Израел, е уравнение с много неизвестни. Последствията са непредвидими и затова е логично да отсъстват сериозни прогнози за очаквани събития. Ако имаше яснота за мотивите на Доналд Тръмп, щеше да бъде полесно да опитаме да прогнозираме последствията. Но изложените досега такива от някои коментатори не са убедителни.
Първата група мотиви от вътрешнополитически характер са основателни, но въобще не могат да бъдат първостепенни при вземането на решение, което разтърси целия свят. Рискът да не изпълниш предизборно обещание, включително пред консервативните евангелистки избиратели е несравним с големия риск да провалиш Плана за мирно решение за Израел и Палестина. Запазването на спонсори като милиардера Шелдън Аделсън с конкретно отношение по въпроса за столицата на Ерусалим, е разбираемо, още повече съобръжанието за предстоящите междинни избори през 2018 и следващите избори за конгрес през 2020 г., но провалът на инициативата ще задълбочи още повече антипрезидентските позиции дори в собствената партия. От всички вътрешнополитически мотиви единствено приемливата е подкрепата на влиятелното произраелско лоби в САЩ, което в поголямата си част е консервативно, но има и силно либерално крило.
Втората група мотиви е свързана са обрата в политиката към Израел, за разлика от сравнително понеутралната такава на предшественика Барак Обама и укрепване на ролята на тази държава в регион, в който САЩ губят позиции. Това му позволява да демонстрира още веднъж отношението си към досегашните позиции на ООН по израелскопалестниския спор и към ЮНЕСКО, което САЩ напусна по повод решението му за Палестина. Това също е в унисон с предизборните му заявки за намаляване ролята на международните организации и извеждане на преден план на двустранните отношения.
На трето място стигаме до един от найважните мотиви обрата на политиката на САЩ срещу Иран и споразумението с него по ядрената му програма. Признаването на Ерусалим за столица на Израел е политическа атака срещу всички арабски държави. Очакваната дестабилизация е целенасочено търсена с оглед на други геостратегически планове в региона. Ако след шоковата му първа стъпка се докаже, че арабските държави реално не могат да предложат алтернатива, а те действитено не могат, то в следващ етап от стратегията на Вашингтон ще наложи полесно решения в свой и на Израел интерес.
Четвъртата група мотиви очевидно е свързана с целта за създаване на управляем хаос и саботиране политиката на търсене на баланси, което би било от особена изгода за САЩ за да не позволи на Русия след успехите й в Сирия да си възвърне изцяло влиянието в Близкия Изток.
Надмощието, което през последните месеци взеха неоконсервативните сили в САЩ, обяснява в голяма степен антируската и антииранска политика. Те наложиха вижданията за «тотално разрушаване на Северна Корея», след което «война с Иран». Тръмп не е в състояние да вземе самостоятелно такова решение за Ерусалим. Новата ориентация към конфронтация с Иран обаче, бе предварително ограничена поради все поголямото разминаване между предлаганото от САЩ военно присъствие и помощ, базирани на междудържавни заплахи и от друга страна ориентирането на арабските държави след 2011 г. към сигурност на собствените режими, т.е. във вътрешността на страните си. Намеренията на Тръмп да изтласка максимално влиянието на Иран би могло да доведе до там, че САЩ да бъдат въвлечени в регонални конфикти без да имат повече възможности за въздействие върху политиката на арабските държави. Решението по Ерусалим саботира досегашните му намерения, като потвърждава наратива, според който САЩ са «врагове на Близкия Изток» и би могло да доведе до вътрешна дестабилизация в тези държави, в които натискът върху политическите ръководства ще нараства.
Какви ще са последствията зависи до голяма степен от още неизвестни фактори:
ще бъдат ли последвани САЩ от други страни, както се надява премиерът на Израел Нетаняху? Противното ще доведе до изпадане на САЩ в изолация.
какъв ще бъде ефектът от категорично изразената позиця на СС на ООН от 08. 12. т.. и очакваната такава на Арабската лига и други организации, въпреки че американската инициатива е безспорно нарушение на международното право, защото минира три обвързващи резолюции на СС на ООН.
каква ще е мобилизацията на ислямистките антиамерикански сили в региона, както и на самите палестински организации?
Пред «Хизбула» се разкриват поблагоприятни възможности за молибизиране на сили срещу САЩ и Израел, като обоснове целесъобразността от пренасочване от Сирия и Ирак в полза на каузата за Ерусалим. Истина е, че каузата за Палестина поизбледня, засенчвано от други конфликти, но не можем да определим подобно развитие като спекулация предвид на източнка на информацията, известен с добрите си връзки и сериозни и верни анализи / Elijah Magnier, дългогодишен експерт по Близия Изток/.
Твърде реалистично е и предупреждението на Ирак, че решението на Тръмп ще доведе до сериозно разпалване на екстремизъм и създаване на условия за развръщане на тероризма.
Найвероятният сценарий е свързан с един от основните мотиви на Тръмп за стартиране на инициативата по Ерусалим точно в този момент. Терористичната заплаха ще е повод за запазване и дори увеличаване на военното присъствие на САЩ в региона, което Конгресът би позволил само при наличие на такава след разгрома на «Ислямска държава». Сигналите не липсват още от първия ден след речта на Тръмп. Акрам алКааба, шеф на милициите Harakat Hezbollah al-Nujaba, контролирани от иранската революционна гвардия, операращи понастоящем в Ирак, но и в Сирия, заяви, че решението на Тръмп е искрата, която ще отхвърли Израел от «тялото на ислямската нация» и ще е »легитимна причина да бъдат нападани американските въоръжени сили». Тези милиции са създали «бригада за освобожаване на Голан». Свързани са с шиитските милиции в Ирак. САЩ я определят като терориситчна организация, а шефът й от 2008 г. официално е обявен за терорист.
Освен тази организация, има редица други, тясно свързи с Иран, на които САЩ бързо ще припише терористична опасност. Освен това, джихадистки формирования са готови и с желание биха се включили при една антиизраелска и антиамериканска мобилизация. Американските сили са подложени на техните заплахи в Ирак и в Сирия. «Ал Кайда» вече призова за атаки срещу САЩ и Израел. Дори само с това провокацията на Тръмп постига целта си и ще получи съгласието на Конгреса за продължаване на военното си присъствие и инициативи в региона. А САЩ имат нужда от нова война поради финансови проблеми.
Активирането на «Хамас» едва ли ще е толкова ефективно, защото се намира в процес на сближаване с «Фатах», но има редица отцепили се радикални групи и е под въпрос, дали могат да бъдат обединени и организирани за съпротива в кратко време. Лидерът на «Хамас» Исмаил Хания ясно се изрази: Това е обявяване на война. Възможно е обаче, раздробената палестинска съпротива да предизвика поголяма ескалация. А кървавите сблъсъци, в които ще бъде въвлечен Израел при едно жестоко потушаване, ще го дискредитира в международен план и ще се окаже, че Вашингтон му е направил мечешка услуга, без да е настоявал за нея. Ще последва международна изолация както на САЩ, така и на Израел. Последният ще активизира дипломатическия си натиск върху европейските страни, считайки, че са слабото звено, което би могло да ревизира позициите си.
Вторият сценарий се оформя вследствие на прогнозите на някои критични наблюдатели на Близкия Изток, които се опасяват от дългосрочен ефект на предизвиканите събития. Той ще е резултат от основната грешка на Тръмп да вземе страна в спора, което не подхожда на лидер на велика сила. След този момент ще последва нарастване на подкрепата на лагера на странатие от Близкия Изток, които се позиционират срещу САЩ и Израел. Тук роля ще има и Турция в подкрепа на палестинската кауза. Няма да е изненада, ако тя се готви и за поактивно участие, за което не случайно извади от архивите си документи за турска собственост в Ерусалим за 30 000 дка.
Тогава не само че няма да бъде решен израелскопалестинския конфликт, но ще има преструктуриране на силите в региона и преориентиране на държави от него. Отхвърлянето на решението на Тръмп от арабските страни поставя и Израел в ролята на пренебрежителен геостратегически фактор. Европейските страни по думите на външния министър на Германия Зигмар Габриел ще са наясно, че «с това САЩ се оттеглят от позицията на световен гарант на западните ценности». Не може да има международна подкрепа за инициативата на Тръмп, защото освен нарушаването на международното право се къса и логиката в неговите намерения. След като 40% от жителите на Източен Ерусалим нямат израелско гражданство, не могат да участват в избори, пренебрегвани са по отношение на инфраструктура, училища, сметосъбиране и т.н, на какво основание Израел ще иска светът да признае Ерусалим за негова столица, когато той отрича това право на ½ра от населението му? Във вътрешен план, освен категоричното палестинско мнение, че Тръмп «отвори вратите на ада» и всякакви преговори са невъзможни, няма единство между самите палестински фактори: «Фатах» е за Източен Ерусалим, «Хамаз» за всички земи между Средиземно море и Йордан, Махмуд Абас за Ал Кудс /арабското наименование на Ерусалим/. Неуспехът е заложен още в Плана на Кушнер, който оставя палестинската държава без цялостна територия, без пълен суверенитет, без права за връщане на бежанците по родните места, без Ерусалим за столица. За жителите на града след последната инициатива на Тръмп положението ще се измени единствено в посока на повече ограничения на правата за пребиваване и заселване в Източен Ерусалим.
Третият и помалко вероятен сценарий би бил следствие на евентуалния замисъл чрез шоков натиск да се предизвика задвижване на безрезултатния досега процес на израелскопалестински преговори. Той изисква обаче и време за «узряване» на страните по преговорите. Но и обявеното преместване на посолството на САЩ не се очертава да стане за покъс срок от поне 23 години. Много показателно за американските виждания е обяснението на един автор на «Азия Таймс», че « решението е необходимо унижение на арабския свят». Поражението ще корозира все още разпространената сред арабите представа, че Израел би могъл някога да бъде «победен» и «унищожен». Неоснователни са обаче надеждите, че има значима промяна в палестинското население. При допитвания през лятото на 2017 г. 52% от живеещите в Ерусалим палестинци биха искали поскоро израелско гражданство с равни права, отколкото палестинско. Разбира се това не важи за Ивицата Газа, където само 4% биха приели израелско гражданство, както и за Западен Йордан, където този процент е 12. Но дори и да се стигне до съгласие, само западната част на града би могла да бъде призната за израелска столица. Изтегляне на Израел и връщане на границите от 1967 г. е чиста проба фантазия и няма как да се случи.
С други думи, нито един от сценариите не води до скорошно решаване на израелскопалестинския конфликт.
Квартетът /ООН, ЕС, Саудитска Арабия и Русия/ бе безплоден през годините и когато САЩ като част от него взривяват обстановката със своето решение, дискредитират се и изпадат в международна изолация, не е целесъобразно да се оповаваме на него, както бе записано в становището на българското МВнР, освен ако не се приеме предложението на висшия представител на ЕС по външна полритика и сигурност гжа Могерини за включване в досегашния състав на страни от региона като Египет, Йордания и Саудитска Арабия.
Доналд Тръмп изсипа вода върху гореща плоча и е необходимо още време за да разберем дали и какво късо съединение е предизвикал. За плановете и позициите на многобройните играчи в региона е валидно едно предупреждение на бившия посланик на Германия в Израел Рудолф Дреслер: « Който мисли, че «играе» в Близкия Изток, язди върху острието на бръснарско ножче.»
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация