ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
С ВЪЗХОДА НА РАКЕТОСТРОЕНЕТО КЪМ ЯДРЕНА ВОЙНА
Симеон Николов 01.12.2024
Демонстрацията, която извърши Русия с удар по военен завод в Днепропетровск с непозната до момента нова балистична ракетна система със среден обсег /»Орешник»/ с бойна глава с шест заряда с капацитет от 150 килотона всяка, но способна да носи и ядрена бойна глава, освен объркване и изводи за промяна на характера на конфликта, е повод за анализ на ракетостроенето, достигнатите бойни способности и очертаващи се тенденции в бъдещето водене на бойните действия и противоракетна защита.
Руският президент Путин призна, че „В отговор на използването на американско и британско далекобойно оръжие, на 21 ноември в бойни условия беше извършен тест на една от най-новите руски ракетни системи със среден обсег. В този случай с неядрена хиперзвукова версия на балистична ракета“. Тя обаче не беше обикновена балистична ракета. В случая плъзгащото се превозно средство Avangard Glide Vehicle, което се освобождава от ракетата и лети с хиперзвукова скорост към целта си, е освободило шест пакета бойни глави и всеки пакет е освободил шест суббоеприпаса. Това означава, че 24 оръжия са поразили обекта в Днепър. Скоростта около 20 Маха или около 24 501,6 km/h прави трудно, почти невъзможно, прехващането й от противниковата противоракетна отбрана.
Освен тест, това трябваше да бъде и предупреждение към „дълбоката държава“ в САЩ, към НАТО и режима на Зеленски в Украйна.
Използването на ракетата има сериозни последици за Украйна, НАТО и Съединените щати. Президентът Путин отбеляза, че и други държави са на път да създадат подобни оръжия, но след една, две или повече години. Но в Русия комбинацията от ракети и плъзгащи се машини вече ще влезе в серийно производство още тази година. Съединените щати, разработваха хиперзвукови плъзгащи се превозни средства, въпреки че някои проекти, като AGM-183 (изстрелван от самолет), бяха отменени, след като не преминаха редица тестове.
Трябва да се отбележи, че преди появата на »Орешник» Русия разполагаше с ракетни системи способни да поразяват цели в цяла Европа. Това са балистичните и крилати ракети с наземно изстрелване, включително балистичната ракета с малък обсег 9K720 Искандер-М (RS-SS-26 Stone) с обсег от 500 км и 9M728 (RS-SSC-) с обсег от 2500 км 8 Screwdriver) наземно изстрелвана крилата ракета (GLCM).
Китай вече е разположил ракета DF-ZF и хиперзвукова планираща машина, която е предназначена да поразява американски превозвачи и техните оперативни групи в морето. В бъдеще се очакват версии на DF-ZF с по-голям обхват.
Съвременните средства за противовъздушна отбрана трудно биха ударили хиперзвуково плъзгащо се превозно средство, дори и предварително да са предупредени от сателити на САЩ, които могат да открият подобни изстрелвания. Радарите на Patriot вероятно не могат да проследят хиперзвуково плъзгащо се средство. Бордовият радар на ракетите прехващачи е твърде бавен, за да го проследи. Понастоящем няма американска програма за разполагане на каквато и да е космическа система за противоракетна отбрана и дори ако такава беше финансирана, внедряването на такава система ще отнеме десетилетия.
Военното решение за атаки срещу Русия с ракети със среден обсег не случайно бе взето след ясната изборна победа на Тръмп с цел да се саботират всички негови бъдещи усилия за мир. Защото едно разширяване и преминаване в нов етап на войната преди Тръмп да поеме властта, няма да има друг избор за новия президент, освен да включи САЩ в конфикта. Очевидно, че мозъчните тръстове, интернационалистките глобалистки елити /IGE/ не искаха да изпуснат възможността да превърнат прокси войната в голям международен пожар. А включването на тези военно–технологични възможности позволява провокативни действия за саботиране на всеки мирен план, било то чрез украински удар по знаков цивилен център, атомна електроцентрала или друг обект в дълбокия тил на Русия.
Къде е Европа в надпреварата за създаване на нови ракетни технологии и противоракетна защита?
Някои страни са заявили интереса си към придобиването на конвенционални ракети с дълъг обсег, с наземно изстрелване, известни като Европейски подход за удар на далечни разстояния (ELSA). Поуките от войната в Украйна имаха определено значение в тези европейски усилия. Франция, Германия, Италия и Полша стартираха ELSA през юли 2024 г. с намерението да развият суверенна способност за подобряване на „защитата на Европа и за укрепване на европейската отбранителна индустриална и технологична база. Тези страни вече притежават крилати ракети с въздушно изстрелване, а в някои случаи и с морско изстрелване, но никоя европейска членка на НАТО, с изключение на Турция, не притежава конвенционална ракета с наземно изстрелване с обсег над 300 километра. От октомври 2024 г. Швеция и Обединеното кралство също обявиха участието си ELSA. Освен френската ArianeGroup и турската Roketsan, никоя друга голяма европейска отбранителна фирма обаче, няма опит в производството на балистични ракети, различни от бойните ракети с малък обсег. В съобщението на Обединеното кралство се казва, че „проектът /ELSA/ се очаква да играе ключова роля в отбраната на Европа до 2030 г.“ Друго изискване, възникнало в процеса на разработките е, дали адаптирането на съществуващите системи ще отговори на изискванията за способности на участниците през следващите няколко десетилетия. Свръхзвуков или много слабо видим дизайн може следователно да се разглежда като по-привлекателно дългосрочно решение за европейските нужди. Малкият брой страни в проекта се обяснява с това, че разработването на такива ракети обикновено е много скъпо. Разходите за разработване и доставка на Обединеното кралство към Storm Shadow, например, струват около 700 милиона GBP през 1997 г. (около 1,34 милиарда GBP по цени от 2024 г.). Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обаче, в характерния си напоследък стил, вече говори за привличане на европейско финансиране. Много амбициозни европейски проекти се провалиха поради непреодолими технически или индустриални различия между участниците. Всички тези усилия и трудно поносими финансови разходи, можеха да бъдат спестени, ако страните се върнат към дипломатическата активност за споразумения, ограничаващи тази безумна надпревара във въоръженията.
За някои беше голяма изненада, когато канцлерът Олаф Шолц подписа германско-американска декларация в кулоарите на срещата на върха на НАТО на 10 юли 2024 г., според която наземните ракети със среден обсег (Long-Range Fires, LRF) на САЩ трябва да бъдат разположени на подвижни стартови площадки в Германия от 2026 г., които могат да поразяват цели дълбоко в Русия. Още на 8 ноември 2021 г. обаче, беше активирано отново 56-то артилерийско командване, асоциацията, която отговаряше за ракетите Pershing на САЩ в продължение на около 30 години Европа. Но от 2026 г. то ще получи други системи със среден обсег от последно поколение.
Разполагането поставя Германия в пряка и остра конфронтация между ядрените сили САЩ и Русия. Тя става стартова площадка за САЩ и цел за Русия. Германия е изложена на риск от война, ако не и ядрена война, без самата тя да разполага с ядрени оръжия.
За обширна регионална война от стратегическо до тактическо ниво са предназначени Оперативните групи за много домейни (MDTFs), които да координират наземни, въздушни, морски, космически, кибернетични и информационни разрушителни операции, за бързо и прецизно елиминиране на цели на дълги разстояния и проникване в защитните мерки. На разположение ще бъдат следните въоръжения:
▪ Крилатите ракети Tomahawk имат оперативен обсег между 1700 и 2500 км;
▪ Стандартните балистични ракети Missile-6 (SM-6) се преобразуват от системата за противовъздушна отбрана на Военноморските сили на САЩ, за да бъдат използвани при хиперзвукови скорости срещу наземни цели от пусковите установки Typhon;
▪ Хиперзвуковата ракета Dark Eagle с обсег (2800 км), скорост (17 Mach) и висока точност от няколко метра се счита за върха на стратегическите нападателни оръжия.
Конвенционалните ракети в допълнение към модернизацията на ядрените оръжия също играят роля, за да могат бързо, точно и ефективно да елиминират стратегическите цели на врага, включително защитени ядрени оръжия и командни центрове, които преди това изискваха ядрени бойни глави. Това поражда опасения сред другите ядрени сили, че ще загубят способността си за възпиране поради обезоръжаващ първи удар на САЩ.
Разполагането на оръжия със среден обсег в Германия (и в Източна Азия разширяват съществуващите възможности на САЩ за противодействие срещу Русия и Китай. Тяхното значение се крие в комбинацията от различни способности: обхвати до Урал, висока скорост с време на полет от около 10 минути до Москва (Dark Eagle), тайно разполагане на сушата в населени райони, ниско време за предупреждение и реакция, трудно откриване от радар (Томахоук), висока способност за унищожаване на стратегически ядрени цели с висока точност и пробиване на бункер дори без ядрена бойна глава. Свързаните с това последици и рискове за сигурността на Германия и Европа биха били фатални.
НАТО вече има ракети в Европа за поразяване на руски цели, по-специално крилати ракети с морско изстрелване (SLCM) и крилати ракети с въздушно изстрелване (ALCM), с обсег между 1500 и 2500 км, които са съвместими с Договора за INF.
Поради способностите си за нападение и първи удар, планираните оръжия със среден обсег не са подходящи нито за отбрана, нито за възпиране, тъй като те подкопават способностите за втори удар и на двете страни чрез превантивни ограничения, особено след като отмъщението с конвенционални оръжия не може да се сравни с това на ядрено оръжие. Като нападателни оръжия те увеличават заплахата, без да увеличават сигурността или да създават мир.
Изненадващо нападение би подкопало стратегическия баланс на ядрените сили и би допринесло за ескалация. Конвенционалното въоръжение на ракетите прави използването им по-вероятно и размива границите на ядрената война, особено след като някои от тези оръжия са потенциално ядрени, което може да доведе до недоразумения.
Надпреварата във въоръжаването води до увеличаване на производството на ракети и системи с двойна употреба (конвенционални и ядрени) със среден обсег, които биха могли да достигнат територията на НАТО. Това увеличава ядрения риск за НАТО и Европа, но също и за Източна Азия и други региони, където САЩ също разполагат такива системи. Освен заплахите за сигурността и мира в света, перспективите за контрол на ядрените оръжия, от които остава малко във времена на геополитическо съперничество, също намаляват, след като САЩ премахнаха или не ратифицираха някои основни елементи (INF, Открито небе, ПРО , CTBT). Въпросът е дали новото споразумение START ще бъде удължено отново през февруари 2026 г. или ще бъде заменено от политическо временно споразумение, последната опция за контрол на ядрените оръжия между САЩ и Русия за момента.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация